CruelTy

Мтел, epic fail..

2012-01-11T22:02:00.004+02:00

Нека приемем, проблемите на МТел с цялостното обновяването на мрежата за леко неудобство..

нека приемем и, че това, че собственият им сайт не разпознава МТел-ски номера(което е нереално зле) е просто грешка..

нека приемем, че изтриването на номерата от "Семейство и Приятели" без дори лек намек със СМС или обаждане е случайност, въпреки петте задължителни СМС с реклами и информация за какви ли не игри..

нека приемем, че те ти позволяват да имаш хиляди карти на твое име, но щом решиш да им звъннеш за да ги попиташ за някой от номера ти, те ти искат 3-те имена, ЕГН, клиентска парола и, разбира се, най-важното, да звъниш от номера, за който се интересуваш..

нека приемем, че служители на Handy не могат да препишат номер на лична карта, могат да загубят пред очите ти прясно подписан договор и да изпратят някой друг вкъщи с твоя договор, могат, разбира се, да ти кажат, това е всичко, което трябва да направите и изведнъж да се окаже, че случайно са забравили да ти кажат, че все пак е трябвало да отидеш в МТел и да се разбереш с някой, който всъщност знае какво прави..

Fail..

2011-11-28T22:50:00.003+02:00

ти му говориш.. и говориш.. и изведнъж задаваш въпрос.. и тогава разбираш - той е със слушалки.. зли са столовете с високи облегалки..

Rolling Pin..

2011-11-22T23:03:00.005+02:00

просто ми хрумна как ли се превежда точилка на английски.. и попаднах на това.. откъдето започвам да си мисля, че всъщност зидаро-мазаческата дейност и готвенето странно си приличат..

Учебник по любов..

2011-11-20T21:54:00.002+02:00

Един доста приятен филм..

Подарък..

2011-08-28T14:42:00.002+03:00

Едно голямо благодаря за колегите от Юбисофт..

2011-08-24T23:04:00.000+03:00

няма как да харесаш някого като не го познаваш..

Любовта..

2011-05-22T23:33:00.002+03:00

любовта минава през стомаха.. колко е трудно да обичаш добрите готвачи!? ами не е трудно, даже е приятно.. когато имаш лош( или тъп ) ден и те посрещнат с благоуханна и вкусна вечеря, нивото на щастието се покачва, откъдето се оформят привързаността и желанието да задържиш готвача..

колко прави са били мъжете ( или поне правилно устроени.. )

късмет..

2011-04-22T13:25:00.001+03:00

- Виж, стотинка, вземи си я..
- Ама, бабо, с една стотинка нищо не може да си купиш..
- Вземи си я за късмет..
- Бабо, какво е късмет?!..
- Като те поучука живота ще разбереш какво не е късмет..

waiting..

2011-04-17T19:58:00.002+03:00

даа.. ти организирай нещо.. даа.. разбира се, че ще дойда, ама не ме занимавай с подробности, защото си имам толкова много работа и нямам време за такива глупости.. е, каквото го организираш, но си запазвам правото да мрънкам до дъно, ако не ми харесва цвета на пода..

Me, me and me..

2011-04-14T19:10:00.003+03:00

напоследък ( вчера ) научих много интересни мнения за себе си.. оказва се, че аз съм
" онова момичеце, което винаги е много усмихнато, ентусиазирано и подскача.. " също така съм и " момичето с книгите ".. казваш 3 пъти, че четеш книжки и цял живот си "момичето с книгите"..

но предполагам това не е нова информация за почти никого..

book me..

2011-04-01T21:12:00.004+03:00

Четвъртък..
- Яна, утре Строеж?!
- Дааа, разбира се.. какво иначе ще правя..

Петък..
около 19 часа..
- Яна, тази вечер с нас, тръгваме към 21:00?!..
- Дааа, разбира се.. отдавна не съм ви виждала и май нямам други уговорки..

около 20 часа..
- Яна, тази вечер с нас, ще сме там в 21:30!?..
- Дааа, разбира се, сигурно ще е интересно, а и точно се чудех какво да правя вечерта..

около 21 часа
- Яна, в 22 в Строежа!?
- F-word..

the joke..

2011-04-01T21:03:00.002+03:00

докато чаках 413.. ( за пръв път от много време ) и.. стигнах до това..

чук, чук..
- кой е?!
- аз, Конят..

и така.. за разбралите - честито, за останалите - COME ONNNN...

в очакване на 94..

2011-03-18T21:36:00.003+02:00

един чичко, дезинфекциращ въздуха, се приближи до нас.. искаше парички за билет.. Пи му даде.. но той не си тръгна.. след минута разговор, пасивен от моя страна, разбира се, чичкото каза, че съм малка и зла.. след което се отправи към дошлия тролей 1.. с радост и надежда гледах как се запътва към вратите му, но не чичкото реши пък да дойде да подосажда още малко.. на няколко пъти го подканих все пак да се качи, но явно бяхме по-интересни от тролея..

и "момче, тя не те заслужава..", "ще го загубиш, ако се държиш така.." - честно?!.. кога?!..

lost..

2011-03-12T18:37:00.003+02:00

и те загубиха интерес, а това означава апатия.. неприятно, защото още са интересни..

търсихме снимката..

2011-03-07T00:25:00.001+02:00

" Йо, тук има една, на която почти изглеждаш нормално.. "

агресия..

2011-03-03T20:08:00.002+02:00

Не, не разбрах от цял ден натякване.. честно..

ur wc..

2011-02-22T21:01:00.000+02:00

Вие сте тоалетна..

18.02.2011..

2011-02-19T11:56:00.003+02:00

СУ - Софийски Университет?!.. или Серийни Убийци?!..

Пи:" аз съм човек, за когото е доказано, че гравитацията ДЕЙСТВА с пълна сила.."

Пи:" аде бе, Яна, кога ще си намериш нова приятелка.. "

Съвети, а..

2011-02-14T22:11:00.002+02:00

" не мога цял ден да стоя и да композирам, в един момент не мога да чуя музиката както трябва - всичко е съвсем различно.. трябват ти поне 5-10 минути на час почивка и започваш да работиш много по-добре.. "

15 минути до ФФ - открих грешка, която търсих 1 час..

..

2011-02-12T21:29:00.001+02:00

докъде стигнах - да взимам съвети от Пацо..

Pacman..

2011-02-12T21:10:00.003+02:00

написахме го.. стана ТОЛКОВА як.. да, има какво още да се пипне оттук-оттам, но това са само подробности..

играта ни е СТРАХОТНА..

по малко www храна за всеки..

2011-01-29T22:21:00.002+02:00

- това въобще не трябва да работи - ххахаха..
- но реално - работи..
- вие знаете ли какво означава това..
- да, но по форумите бяха писали, че така се използва..
- това е невъзможно..
- но работи.. и ние сме учудени..
- ххехехехе.. не работи... а работело..

- ами.. ние си мислихме, че ще отделите повече време да видите как сме реализирали функционалността, а не да се чудите как да ни счупите въвеждането на име..
- хехехе.. а ако въведеш име "'or 1 [пълна-проява-на-неуважение-към-нашия-труд]", ще се счупи.. хахаха..

- много добър хахахаха..
- "ВТФФФФ"

The promise..

2011-01-04T21:18:00.002+02:00

и така скъпи редовни читатели ( Дари, Стеф, може би и Сава, ако не е изпълнил заплахите си и Мая ) когато четете това може би вече няма да е в сила..

от утре ще съм добра..

2010.

2011-01-02T10:54:00.002+02:00

изпратена подобаващо..

през 2010 научих няколко ценни мисли по трудния начин:
= ако си достатъчно упорит можеш да получиш това, което искаш..
= мога да готвя ориз и чай..
= възможно е да отидеш някъде за няколко дена само с една раница багаж..
= "Кемпо"-то НЕ е за мен..
= хълцането от студ не само не е смешно, но е и кофти тръпка..
= най-ужасяващото - имам чувства..
= за да стигнеш до гарата, първо трябва да станеш от 'пред компютъра'..

new day - new song..

2010-12-31T15:37:00.004+02:00

отново случайно

new day - new song..

2010-12-31T15:37:00.001+02:00

отново случайно.

всичко е лъжа!!..

2010-12-30T22:51:00.002+02:00

словосъчетанията за места в Добрич губят смисъл..

"среща на Ропотамо" - Ропотамо вече няма, сега има Kenvelo..
"да си хванем такси от Стара къща" - от няколко години насам е Под липите..
"хайде на часовника" - часовникът го свалиха преди година-две, а поне от преди 5 не работи..
"да обиколим Югоагента" - неее, това вече е МолЪТ..
"старите бани.." - за това просто нямам думи..
"жълтите плочи" - нито са жълти, а скоро няма и плочи да са..

а вече почти всички знаят името на градската градина.. но кой го изпозлва.. кой я нарича "парка Свети Георги" - никой, защото това е градската..

здравей, нов Добрич, ние обаче си имаме стария Добрич..

oh life..

2010-12-20T20:39:00.003+02:00

пораснахме изведнъж - вече сме толкова уСеднали, уЛегнали и тежащи на местата си, че разстоянието до спирката е като цял километър..

and they asked?!..

2010-11-27T17:56:00.002+02:00

не отдавна ме попитаха каква музика слушам.. ии аз се замислих.. не успях да отговоря.. накрая избълвах нещо, но останах смаяна от невъзможността си да определя каква музика слушам.. накрая намерих това

have fun..

мрън, мрън, мрън..

2010-11-15T20:11:00.002+02:00

отново поразително ужасен ден.. закусвах червен кит-кат, а не зелен.. много хора биха сметнали това изявление за надуто?!.. но обичам вкуса на зеления кит-кат.. когато закусвам се чувствам почти като в реклама на Милка.. обядът започна много малко преди 3 и приключи в 3:30 - нещо, за което аз съм си виновна, обаче не пречи да мрънкам.. в храната ми имаше лук.. или по-скоро трябва да кажа в лука имаше малко храна.. мразя лук и чесън и копър и, разбира се, те са навсякъде..

дано в 'Боклуците' да са заредили кит-кат до утре..

у лево..

2010-11-14T13:12:00.002+02:00

прекланям се пред чувството си за ориентация.. казаха ми " свиваш на дясно, после на ляво и после пак на дясно.. " колко човека биха объркали, а колко пъти?!.. след като обмислих накъде е ляво и накъде дясно успях да се завъртя няколко пъти.. не помнех откъде идвам - беше тъмно - и.. беше ВСЕ ТАЯ накъде е дясно.. бях на кръстовище.. минах по 3-те неправилни посоки докато уцеля правилното дясно..

повече няма да смесвам спрайт и вода..

абсурдите наскоро..

2010-11-01T22:20:00.002+02:00

излизам от работа, зная, че съм изпуснала 413.. но останах на спирката докато приключа с разговора си.. тръгнах към 88.. и след минута 413 мина покрай мен - поредното задръстване.. нямаше смисъл да чакам автобус и тръгнах.. почти да стигна завоя към 8-ми декември и виждам една бабичка върви срещу мен, а между нас кофи.. поглеждам я за втори път с мисълта да минем от различни страни на преграждащите ни препядствия, но в този момент тя започва истерично да крещи, да ме сочи с пръст и да ме нарежда.. наистина се радвам, че не чух всичко..

вчера се маскирах - имах грим, обеци и си бях сресала косата.. уви, никой не позна, че съм се маскирала като момиче..

днес, пък, в деня на будителя, знаейки, че е този ден, но въпреки това решена, че трябва да видя лекторката по КГМ, отидох до ФМИ.. едва когато видях жълтата сграда се усетих, че, може би, лекции днес е нямало и няма и да има.. рано, наистина.. няма как да не добавя и че след като си изчистих вчера белите кецове, днес с тях нагазих в единствената локва, която успях да (не) видя за деня..

ядеш, молиш се, обичаш..

2010-10-26T22:58:00.003+03:00

и ти като всички ядеш.. каквото ти падне.. или подбираш?!.. ядеш празните си надежди.. храниш се с нови по-глупави от предните.. нямало глупави мечти - ха, ето че се случва..

молиш се.. ама разбира се, че се молиш.. молиш се утре да не е като днес.. молиш се билда да не се счупи, а ако тръгне => да не гръмне, а ако ли пък и не гръмне => да изкара това, което искаш.. като цяло.. молиш се.. на кого не става ясно..

обичаш!?.. обичаш руската салата, без нея накъде?!.. обичаш като имаш време за себе си.. ама реално за какво ти е време!?.. да го погубиш в сериала/играта/книгата.. обичаш университета - особено откакто не ходиш там.. обичаш и оценяваш обаче добрата дума - " омг, пак ли ти?!.. ".. общо взето, обичаш малките радости..

обичаш да се прибереш вкъщи и да си хапнеш, хвърляш 2-3 молитви да имаш забравен шоколад или пък храна в хладилника..

и ето как в един пост се събра всичко.. от лек хумор до дълбока депресия..

а книгата трябва да е доста добра, щом във филма участва Джулия..

а вие как да разберете..

2010-10-16T09:45:00.004+03:00

а вие как да разберете, че прекрасната ви половинка иска да се отърве от вас!?.. уви, не е толкова сложно..

1. Причините.. невероятният ви приятел си намира причини да не излезете, къде оригинални - къде не, съответно намалявате на половина вижданията си.. разбира се, този великолепен човек просто може да ви(се) отърве от мъките ви(си) като ви остави, но защо пък да не изчака момент, в който се чувствате зле?!..

2. Разговорите.. любовта ви, разбира се, губи почти всякаква вербалност около вас.. но пък колко е трудно да кажеш "Довиждане"!?..

3. Срещите.. човекът до вас винаги е намръщен, спи му се и е вкиснат.. и му е " все тая " къде ще отидете, но не " все тая " - " когато съм с теб дори бутката за закуски изглежда като 5 звезден ресторант ", а " все тая " - " когато съм с теб, няма значение къде ще сме - все ще е тъпо.. " колко би било трудно да сподели: " с теб не ми се ходи вече никъде "?!..

4. Трябва.. когато "трябва" се намеси.. му се вижда края (поправете ме, ако греша).. " Сега и да те изпращам ли трябва.. ", " Трябва ли да ходим на кино.. ", " Трябва ли да се видим днес?!.. "

5. Бившите.. предполагам във всяка връзка поне за малко се намесват разговорите за бившите - колко, какви, грешки с тях и подобни.. но когато изведнъж осъзнаете, че разговорите за бившите секнат, чувствате леко щастие, но когато отново започнат - правете си извода.. и все пак защо вие трябва да стоите постоянно в съмнения, когато чуете дадено име, а не разкрият истината за липсата на съвместно бъдеще?!..

6. Ласките.. мъчителни..

7. Ненагледното ви слънчице няма угодия..

последно, но ВИНАГИ вярно..
8. На първа и последна среща не се закъснява..

have no time..

2010-09-24T20:36:00.004+03:00

оказа се, че покрай принца, Футурама и работа не ми остава много време за каквото и да е.. което е доста, доооста жалка гледка..

Emo-mode - ON.

you can not hide it, do you..

2010-08-31T23:14:00.003+03:00

за не по-повече от месец те разбраха истината.. никой от тях вече не поздравява само с една дума.. вече са 2 - "Здравей, зло"..

Dobritch Is In The Air..

2010-08-02T19:07:00.002+03:00

вървя по центъра на Варна и се чудя накъде точно трябва да тръгна.. виждам една жена, едно момиче и до тях момче с колело и коса.. вървя към тях и си мисля дали пък да не ги попитам накъде съм.. когато ги наближих забелязох как момчето ми се усмихва - да, бее.. пътувала съм цяла вечер във влака, не съм спала, гримът ми е размазан.. повярвах, че все пак ми се привижда, но тогава момчето тръгна право към мен - какво си мислеше?!.. че ще му позволя да мине през мен?!.. като се приближи на 2-3 метра от мен забелязох, че наистина ми се усмихва.. когато ми каза и здрасти вече бях поразена.. след като закъснялата ми мисъл дойде, това беше Ванко от Добрич.. Добрич е навсякъде!!.. човек и да иска, не може да избяга.. <- стопляща мисъл..

Starcraft 2..

2010-07-28T19:19:00.002+03:00

мразя, мразя, мразя, мраааааааазяяя старкрафт2.. много го мразя.. седмица преди да излезе провали всичките( хайде, почти ) ми планове.. мразя старкрафт2.. мислих да ходя на море на 7-ми, но не.. тъпият старкрафт2 ще задържи хората, при които исках да отида, в къщи.. споменах ли?! - мразя старкрафт2.. точно мислих да се видя с един приятел - не сме се виждали от месец:
" Искаш ли да излезем в четвъртък?! "
" Ти сериозно ли?! "
" Какво ще правиш като няма да излезеш с мен.. "
" Как какво - старкрафт2 излиза във вторник.. не ме търси поне месец.. "..
поне месец - мразя старкрафт2..

преди изпит..

2010-07-08T22:04:00.001+03:00

"Късмет утре.."

".. успех.."

" за този изпит чудо ще ми трябва.. "

Notes..

2010-07-06T18:45:00.001+03:00

Бележка към аз от бъдещето: спирката е на 3 минути от работа.. 3, не 2.. 3..

hitch-hicking at Sofia..

2010-06-26T00:25:00.004+03:00

стоя и чакам 413 на спирката.. подскачаща нервно, защото автобусът закъснява вече 3 минути.. точно пред спирката спира кола, младеж слиза от колата, казава "Довиждане" и поема по пътя си.. възхитена от способността за култура на хората просто се усмихнах и започнах да нервнича в друга посока.. чух " ей.. ".. обърнах се.. и човекът с колата още не бе тръгнал - попита закъде съм.. изненада -> паника -> втф -> "за автобуса съм.." и той потегли, оставяйки ме с толкова противоречиви мисли..

бях чувала за стоп в София, но и за честни адвокати съм чувала..

днес отново на спирката, но този път очаквах 88 да ме прибере в омайните си обятия, когато отново спря кола, просто не обърнах внимание докато едно момиче, което също чакаше така редовния( без ирония ) 88, не се качи в колата.. потресена бях..

Кино..

2010-06-25T20:25:00.003+03:00

Понеделник(28.06.2010) - "Принца на Персия пясъците на времето" - Арена Младост София (ж.к. Младост 4; ул. Бизнес Парк София ) - 18:30..

П.П.
ако някой се почувства засегнат от липсата на лична покана, то нека се обади да получи официална такава, но, моля, подобни прояви да бъдат направени до Неделя( 27.06.2010 ) - на поканите им трябва време да достигнат до вашия дом..

First Contact..

2010-06-23T19:00:00.003+03:00

днесссс.. най-накрая с колегата, които стои пред мен, се поздравихме за здравей.. дори накрая се изпратихме за довиждане.. не казвам, че поздравите са изключително събитие, ама беше някво приятно..

и в края на деня всичко се нарежда..

за практиката и теорията..

2010-06-11T19:50:00.002+03:00

" Разликата между практиката и теорията се оказва по-голяма на практика отколкото на теория.. "

what?!..

2010-06-07T23:04:00.002+03:00

четирима в кръгче.. отивам.. поздравявам, точно в този момент единият си замина, след като ме поздрави и втория си замина, тогава третият ми каза "ам, ти може да отиваш в залата вече..", а четвъртият не ме харесва още от началото - "тая там ква е!?" - чуваща..

излязох малко да се пораздвижа, видях ги - около 6-7-8.. взех си храна и отидох при тях - "Здравейте" успях да кажа и единият подкани останалите "хайде да влизаме вече".. "ама аз дойдох при вас - поговорете ми малко!!.." те бяха солидарни и останаха още 5 минути докато единия си тръгна..

не разбирам, дори се старая дори да не се мръщя постоянно..

амии..

2010-06-03T22:31:00.003+03:00

" притръпнах вече.. " - аз пък не, мразя да постъпват така с мен..
" каква е разликата " - очевидно, съществена..
" вие всички сте еднакви " - да, такова поведение предизвиква единствена реакция у всички..

the latest news..

2010-06-02T20:30:00.004+03:00

освен че имам нова любима песен на Chris Cornell - Watch Out..

качих се на грешния автобус, забравих си портфейла в стаята, от една седмица се опитвам да не забравя да кажа, че в понеделник ще съм на контролно, сънувам гадни неща, мисля си глупости, антисоциализирам с почти всички, изпитвам засилено чувство на безполезност, ям вредна храна, левият бутон (почти) не работи..

flex..

2010-05-25T22:02:00.002+03:00

"Там, където ефективността е от значение, изпозлвайте C++"

извадено е от контекста, но въпреки това пак е на място..

bday @ work

2010-05-22T19:18:00.004+03:00

" дали пък нямат традицията рожденниците да ги изпращат вкъщи?!.. "

" коя е Яна!?.. "

" да, имаме традицията, когато подаряваме подарък на някого за първи път да му подарим нещо, което изобщо да не му хареса "

" честит рожден ден.. аз стоя диагонално на теб.. "

" честит рожден ден.. аз съм в мазето.. "

" амм.. какво ти подарихме, че не успях да видя.. "

" ти си рожденничката, нали.. честито.. "

" тръгвай сиии!!.. днес имаш рожден ден.. "

много усмивки..

happy face..

2010-05-17T20:58:00.003+03:00

обикновено не харесвам тази способност на хората върху другите.. но няма как да не отбележа, че някой ме е послушал.. по-скоро от почти два месеца спазва моя съвет.. а в този случай бях изключително права!!..

не е нещо съществено и надали за този някой това, че е последвал моя съвет е важно въобще, но за мен означава доста..

(:

2010-05-13T20:11:00.001+03:00

а вие колко пъти сте вдигали телефона с "нищо, на работа съм.."?!

No MMS..

2010-05-08T16:39:00.003+03:00

когато логиката те застигне..
когато искаш да разнообразиш..
когато просто искаш да послушаш малко хип-хоп радио, защото по другите 4 радиа, които имаш, пускат един и същи песни => гугъл те праща в сайт, който може да изпълни желанието ти, но, разбира се, нещо трябва да помрачи щастието.. плъг-ин-ът, от който се нуждаеш, не е нещо толкова непознато.. дори знаеш кой е.. и точно заради това искаш да си счупиш главата в масата, защото се иска Microsoft Media Server, а ти.. ти изпозлваш Ubuntu, а там такива неща няма..

така щастието от безкрайно малко започва да става отрицателно..

усмивка..

2010-05-07T10:59:00.002+03:00

"и много се надъхах от теб като каза, че ще работиш каквото искаш..
замислих се, че и аз искам да правя каквото искам"

трудният начин също е начин..

2010-05-06T22:40:00.004+03:00

днес беше пица.. сетих се за невероятната пица на майката на Дари( да е жива и здрава ).. и се надъхах да си направя..

сдобих се с малко съвети от мама( разбира се ) и гуги и се метнах да готвя.. в един момент осъзнах, че все пак брашното ми е недостатъчно, но пък един истински готвач не може да го спре нещо толкова дребно.. и продължих да мъча лепкавото тесто.. със завидна ловкост и най-вече присъщата ми похватност успях да накарам тестото да стои в тавата.. сама!!!.. докато после, разбира се, не се сетих, че, примерно, би било много адекватно тавата да беше намазана предварително с олио - стар кулинарски трик.. тогава започна епичната борба с тестото.. след много заплахи и доста тесто по ръцете си то лежеше безпомощно в тавата, добре намазана с олио - по-скоро по-добре отколкото трябваше..

и както добрата практика показва - фурната обича да се забавлява с мен.. пицата стана леко алангле, ама мъничко.. не колкото сладкиша, но малко повече от питката..

СУ - университетът, в който уча..

2010-05-03T23:04:00.002+03:00

днес( каква изненада ) ме гони небивалия късмет.. исках да си взема едни книжки от библиотеката на ФМИ, но въобще не отразих, че нямам карта, а и да имах, то тя бе с изтекъл срок.. библиотекарката ( супер яката библиотекарка, честно, винаги е усмихната, любезна и мила ) вместо да ми се скара, че ми е изтекъл срока на картата, да ми каже, че й е писнало да се занимава с такива като мен, да сподели колко е разочарована от простотията на студентите, тя ме погледна и каза " ще ти запазя книгите и като си направиш карта, ще ти ги дам да не чакаш ".. каза ми, че мога да си направя карта в Химическия( а не чак в ректората ), но ми трябва студентската книжка.. реших да се пробвам без книжка, много не ми се занимаваше да се връщам за нея и отидах в ХФ.. там тяхната библиотекарка, не по-малко мила от нашата, ме погледна състрадателно, когато й казах, че не си нося книжката, погледна в системата, видя, че още съм студентка и ми изкара картата отново без да натърти как университета има правила и че няма значение дали ни има в системата - като пише книжка, книжка да има.. след което се оказа, че новата система ( колко е нова не се знае ) позволява да заемеш книга за време от 3 до 10 секунди без да се налага да мъчиш библиотекарката с почерка си..

за капак, минах и през 'Отдел Студенти', малко хора са излизали от там с усмивка или ако са имали такава, то тя е била причинена от мисълта, че скоро няма да стъпят отново там.. когато поздравих присъстващите там, едната жена дойде, започна да ми обяснява със супер спокоен тон какво точно трябва да напиша, изслуша въпросите ми внимателно и дори отговори със същия спокоен тон като преди..

наистина изумителен ден..

NO MORE.. noo no no..

2010-05-02T21:26:00.002+03:00

след като уиндоусът ми успя да се развали само от едно малко миниатюрно вирусче, реших, че е крайно време да се разделим окончателно.. годините заедно бяха бурни, изпълнени с много емоции, страсти и често силни думи..

зная, че не е хубаво да оставям някого в беда, но това приятелство започна да става все по-трудно.. започна да мисли по-бавно, да шуми повече, да загрява до червено..

довиждане..

картофи, пазете се!!..

2010-04-26T21:24:00.003+03:00

най-накрая след толкова години опити.. след безбройните безсолни/пресолени, наводнени/сухи, преовкусени/безвкусни пюрета направих перфектното пюре, въпреки съдовете( тенджерата и 3-те изкривени вилици ) пострадали по време на процеса съм горда със себе си..

не съм от хората, които се главозамайват от успеха, но няма как да не отбележа, че обмислям ново хоби, все пак имам цяла леща, 3 варени ориза, мляко с ориз, хиляди чайчета и доста Маги вкусна чаша готварски опит..

П.П. ако някой ден се случи нещо с мен, то най-вероятно съм яла нещо готвено..

some things never change..

2010-03-18T22:01:00.003+02:00

бях в 51.. обичам, когато съм там, защото ми напомня за първи курс, когато някак си всичко беше по-различно, всички бяха по-други и правехме нощни разходки до ФФ.. не казвам, че съм била по-щастлива от сега, казвам само че ми харесваше..

последния път като изпозлвах асансьора, от него звучеше чалга, нещо, което този път си спестих, използвайки стълбите.. след 3-тия етаж, в първи курс имаше едно стъпало, което не беше като другите, бе по-ниско и почти винаги се спъвах в него, когато отивах към 615.. изненада, след 2 години отново успях да се спъна на същото място..

такива неща ме карат да се усмихвам..

mirror, mirror, what`s your secret..

2010-03-17T17:45:00.001+02:00

отново сънувах глупости ( Сава, спокойно - оживя <= не се появи ), бях на някакво място и трябваше да отговарям на някакви много странни въпроси и успявах докато не ме питаха за огледалото.. тогава започна кошмарът..

въпросът беше нещо подобно на: " ако държиш две огледала едно към друго, то тогава в първото се вижда второто, а във второто се вижда първото, в което е и второто, и така се виждат много( безкрай ) вложени ( кой не е правил този опит ), то с каква сложност се получава образа?!"..

цял ден си мисля за това.. звучи доста тъпо, но успявам да се оборя винаги, когато измисля някакъв по-смислен отговор.. тъжно, наистина..

"с вкус на лимон.."

2010-03-14T19:03:00.003+02:00

преди няколко дена трябваше да отида до място, което не бях посещавала според себе си.. оказа се, всъшност, че съм ходила там и преди - вълнуващото и изненадващо ходене на (Към)баните.. и тъй като мнооооого подранявах, а навън валеше и аз замръзвах, реших да си взема чайче от сградата на Кино Арена.. още на входа усетих, че не искам да се връщам навън.. смело пристъпих към ескалатора.. стигнах до място, откъдето можех да си купя така необходимото чайче.. продавачката ме изгледа съмнително от горе до долу.. " От машина" каза пренебрежително тя, след което добави неохотно "с вкус на лимон?!".. Обичам такъв чай - един от малкото, които успяват да съчетаят в себе си сладостта на чай и кисел вкус.. вкусно лимонена бе и вечерта..

пълното щастие..

2010-03-07T19:33:00.003+02:00

ако се позовем на народната мъдрост, в която все още не съм открила противоречия, то имаме следното твърдение (*)"Винаги може повече..".. нека предположим, че съществува пълно щастие и нека разгледаме структура, в която е постигнато, то тъй като тази структура е разширение на основната житейска структура( трудно, нека го си го кажем направо - невъзможно, е да направиш нещо реално извън нея.. може по-лесно да се дефинира като се направи аналогия с 'всеки клас в Java наследява Object' ) можем да твърдим, че твърдението (*) е изпълнено, тоест може пълнотата на щастието да бъде допълнена, но щом може да бъде допълнена, то тогава щастието въобще не е пълно -> т.е. достигнахме до противречие с допускането, че съществува пълното щастие..

Taken..

2010-03-06T23:14:00.002+02:00

поредното доказателство, че силни филми съществуват.. истинско предизвикателство за хората със слаби сърца, но пък за малко филми мога да кажа, че са успели да събудят каквато и да е емоция в мен, освен съжаление за загубеното време..

"За автобуси и мъже не тичам.."

2010-03-02T20:28:00.005+02:00

пълна лъжа.. ако някога отново го кажа, нещо не е наред или просто не казвам истината..

17:28 - проверка в сайта кога ще дойде 67 => 17:41
17:32 - първи опит да изляза от стаята..
17:35 - успешен опит да изляза от блока..
17:36 - 52 блок..
17:39 - 67 на спирката, аз - прекалено далече..
17:39 - 17:40 - най-дългият ми сприт за последните 3 месеца..

автобусът не помръдна, докато не се качих - А67 е вече моята любима автобусна линия..

"приятелите" от университета..

2010-02-19T22:23:00.004+02:00

всички правим грешки.. аз, очевидно, много повече.. определено следвам един и същи модел:

1. сприятелявам се с някого..
2. приятелството ни се дължи на взаимопомощ, ако не е така, то има нещо сгрешено..
3. решавам, че отново съм срещнала човек, на когото мога да кажа "приятел"..
4. точно, когато 3. е изпълнено, даденият приятел решава да се отдалечи по една или друга причина.. едната я разбирам, но другата - много бих желала да получа обяснение!!..
5. не се предавам.. но, въпреки това, оставям дадения приятел сам да се сети за мен..
6. не се сеща и аз го подсещам или се сеща..
7. ако аз го подсетя, то тогава разговорът не потръгва много пъти -> край..
8. ако той отново започне да общува с мен, то това е резултат на желанието му да получи информация за университета, след като се сдобие с нея следва "хайде, че нямам много време"..

и как да искам да говоря с хората от университета, които са успели да покажат, че отговарят 100% на изложения модел?!..

не се оплаквам - разочаровам се от себе си..

на чулите - честито!!..

2010-02-13T15:00:00.003+02:00

това, което чух: "Чък Норис има снимки във фейсбук.."
това, което е трябвало: "Качих снимки във фейсбук.."

нужда!?..

2010-02-06T23:07:00.003+02:00

представи си, че:
ти си студент.. в сесия си.. трябва да научиш всичко, което не си научил през семестъра.. не се оплакваш, че е много или пък малко.. ти просто сядаш да учиш.. и пишеш, защото така ти е по-лесно да запомняш някакви неща.. и пишеш.. свършва ти химикала.. студено е.. тъмно е.. но ти излизаш - нищо не може да те спре, защото знаеш какво искаш - искаш пишещ химикал.. вървиш през поля и пътеки, прекосяваш планини и реки, докато най-накрая не видиш, че книжарниците са затворили.. не се предаваш - ти си студент.. продължаваш търсенето си.. вървиш и се сещаш за 5-те книжарници наоколо, които работят само до 20:00, но за сметка на това чалга заведението точно под прозореца ти затваря в 04:00..

за жалост аз не си представям..

и?!..

2010-01-27T12:02:00.003+02:00

сутрин е.. студено е.. вървя сама под звуците на One Tree Hill и си чудя защо съм в гадно настроение и изведнъж една жена ме спира.. усмихната, със силно изразителни очи, благ вид, докато свалях слушалките набързо прехвърлих блоковете, които зная наоколо - часовник нямах, и когато вече я чувах очаквах да чуя "Къде е един кой си блок..", но не.. чух нещо за някакъв дядо, после жената ме нарече справедлива и също така каза, че вижда буквата 'М'.. отвърнах й, че бързам.. да, бързах да се отърва от нея..

справедливост - всеки се мисли за справедлив.. всеки вярва, че постъпва по най-добрия начин.. повечето хора дори те убеждават, че се жертват за теб.. може би имам малко по-странно чувство за правилност, но все пак..

буквата 'М'.. отне ми доста време докато се опитам да я свържа с нещо и накрая успях.. лекторът по СМАЛ има инициали М.М., първите имена на лекторката и асистентката ни по СП започва с 'М'.. - все хора, които са на път да ми донесат неприятни емоции.. но ако помисля по-задълбочено бих успяла да измисля дори по-добра свързаност..

хората лъжат, но какво постигаш, когато спреш някого и започнеш да му приказваш глупости.. не ми изглеждаше като " Како, дай 5лв и ще ти кажа бъдещето..", но моята преценка не рядко ме е подвеждала..

рано сутрин..

2010-01-23T12:50:00.001+02:00

tu:абе, забелязвалили сте, че като говори никога не казва думата "приятел"..
td:[шах]..ами, и думата "експоненциален" също не се среща в речта й..
tu:винаги като разказва някаква история казва "един познат" или назовава с име..
td:ами, да.. винаги като говори за Висша Алгебра - мълчи..

кънкии..

2010-01-22T20:49:00.004+02:00

миналата вечер отидохме да караме.. Ася ме предупреди за кофти поддръжката на кънките, но това не бе в състояние да ни спре.. за пръв път кънките ми бяха неудобни - протест.. качихме се на пързалката - първата ни грешка.. като човек, който започна да пада едва, когато започна да прави пируети, бях много убедена, че отново ще успея да се справя.. ами, не се получи точно така.. първата обиколка я направих благодарение на парапета.. реших да не се излагам повече и започнах да карам далече от всякакви спасителни мерки - втората голяма грешка.. и както си карам, опитвайки се да не си строша колената( винаги падам напред - не мога да си го обясня.. ), усещам, че едната ми кънка се опитва да избяга от мен.. не успя, но уби моята сигурност на леда..

когато поизринаха малко леда, положението се пооправи.. започнах отново да се опитвам да догоня миналогодишните си умения - третата фатална грешка.. на един завой, точно когато щях да направя невероятния си номер( да завия ) една мацка, солидна мацка, бе решена да връхлети с цялата си тежест върху мен, ако не и отстъпя пространството за завоя си.. с неохота отстъпих и вместо да се забие в мен, тя се заби в парапета.. от звукът, идващ от мястото на сблъсъка, разбрах, че все пак съм взела правилното решение.. тъжното бе, че не успях да събера смелост да опитам този си номер..

бе приятно..

предсесиен ден в 215..

2010-01-21T18:40:00.002+02:00

мъка.. много мъка.. едва се отлепихме от леглата и то стана обед..

"цял ден нищо не направихме.."
"как.. нали спахме до 11.. какво повече трябва да правим.."

започнахме да обядваме.. още не бяхме станали от масата и то се свечери..

"ние цял ден ядем.."
"как.. нали проспахме половината ден.. не ядем цял ден!.."

станахме от масата, умората надделяваше, клепачите ни се затваряха.. бяхме готови да си легнем отново..

потренирах - станах да затворя прозореца.. в мен остана надеждата да не си докарам мускулна треска..

случайно?!..

2010-01-20T23:23:00.004+02:00

когато ми е скучно, обикновено се насочвам към невербалното общуване - пиша писма, пиша по скайп, фейсбук, айсикю.. но преди малко просто не се получи.. днес нещо ми бяга вдъхновението и разговорливостта.. и се зачетах във фейсбук по сериозно - трудно е да игнорираш статия придружена от снимка на добър познат.. статията целеше да намери най-добрата свалка.. бяха публикувани няколко идеи.. най-много ми хареса следната: "Караш ли сноуборд? Искам да те науча и след време да науча и децата ни!"

впечатли мe, защото ми напомни за явно безкрайния източник на лафове - ББД( бъдещ баща на децата ) и ББМ.. вътрешен хумор, който само хора около мен биха разбрали.. а и досега не бях попадала на подобен вид свалки..

:)..

2010-01-19T22:30:00.001+02:00

аз: " I`m the destroyer!.." - дълга история..
Йо-то:" I`m the undertaker!.. " - също некъса история..

продължение на историята за разсеяното момиче..

2010-01-19T19:29:00.002+02:00

преди много години същата тя отиде рано на зъболекар.. беше толкова рано, че когато си тръгваше, продължаваше да е рано.. тя вървеше и си спеше - да си го кажем направо - сънуваше, леглото й бе толкова топло сутринта, когато го напусна.. както си сънуваше и се носеше по земята изведнъж чу нещо, обърна се назад, но точно в този момент пред нея изкочи една спряла кола и когато тя се обърна отново напред се блъсна в спрялото, дошло изневиделица, мпс.. след тази случка тя дълго се оглеждаше за идващи от нищото спрели коли..

докато днес.. най-страхотното на вторника във ФМИ е прибирането.. тогава малко хора говореха с нея, тя и не искаше много.. тогава небето около химическия е различно.. тя отново вървеше и гледаше вълшебното небе, валеше сняг.. те говореха, но нищо от техните думи не бе от значение за нея.. докато не чу "внимавай".. "не е за мен" - помисли си тя и много малко след това спряла кола се вряза в нея.. почувства се предадена, тогава те по-усърдно започнаха да й говорят, докато не стана прекалено трудно да ги игнорира..

разговорЪТ..

2010-01-16T11:26:00.002+02:00

" Те са идиоти!!.. "
" Може и да не с идиоти.. "
" Ехо, не ни харесват!.. "

историята за разсеяното момиче..

2010-01-15T10:43:00.002+02:00

за краткост полагаме "разсеяното момиче" = "тя"

тя се събуди по-непохватна от всякога.. усети малко преди да стане, че нещо не е наред - закъсняваше.. бореше се с крайниците си, решили, че нейното величие не трябва да се разпилява всеки ден навън, че тя е толкова хубава - за какво й е грим, че тя има прекрасно тяло - защо да го загрозява с дрехи, че тя има страхотна коса - защо да убива естетиката с четката за коса.. но накрая тя спечели битката ( войната още не.. )..

излезе, почувства студ - погледна към ръцете си, те държаха палтото й, идеята на дългия път от стаята й до външната врата е докато тя го върви да има време поне да се облече, но този път времето не й стигна..

отиде до сградата, не забеляза, че вратата се е отправила в нейна посока, но тогава се появи този някой, който предотврати сблъсъкът.. тя не видя и човека до кафе-машината и щеше да мине през него, но неговата плътност не позволи..
след като се отказа от намеренията си в сградата се опита да излезе, но тогава отново някой се изпречи по пътя й към навън, но този път тя го забеляза, когато още не бе станало прекалено късно..

тя излезе, но знаеше, че трябва да пресече онези улици.. знаеше, че няма да е лесно.. тя искаше да повърви малко.. да се отърси от мислите си и може би, заради това и не прие любезните предложения от няколко коли да се качи на предния им капак - а и не може да се обръщаш на всеки, който ти свирне -> пълна липса на достойнство!..

беше целенасочена - търсеше идеалния подарък за приятел.. влезе в магазин за мъжки и женски дрехи.. реши да пообиколи женската част - бе сигурна, че няма да се задържи много там.. но не - видя пуловерЪТ.. бе толкова хубав.. реши, че все пак може да си позволи поне да го пробва.. не й харесам върна го, разочарована пое към изхода, когато чу отнякъде "долу е мъжката част, искаш ли да я поразгледаме".. смени посоката от 'към навън' към 'надолу'.. получи няколко добри идеи, но не бяха достатъчно достойни.. продължи пътешествието си.. накрая видя Детския магазин, в който продават и козметика.. знаеше, че ще се загуби в козметиката, затова първо обиколи играчките.. беше права - загуби се.. влезе в книжарницата с ясната мисъл за подаръкЪТ, когато видя раниците - тя много много искаше да си вземе раница - започна да ги разглежда и изведнъж - "о, не, пак го направих", заряза раниците и преустанови търсенето на подаръкЪТ..

трябваше вече да се прибира, видя автобуса си и тръгна по-уверена от всякога към спирката.. вървеше, вървеше, вървеше и така 5 минути докато не видя онзи магазин, който винаги посещава, когато мине оттам.. цялата идея за прибирането бе забравена..
на доста интересни неща се натъкна.. когато излизаше от магазина отново срещна мисълта за прибрането си - отново се разочарова от съсредоточеността си..

прибра се.. докато си наливаше вода, погледна през прозореца - облаците бяха много красиви, но неприятно усещане я върна отново в стаята - водата се стичаше по краката й докато чашата си стоеше празна..

хората като нея не са виновни, те се опитват, дават всичко от себе си..

leave me alone!!..

2009-12-26T10:35:00.003+02:00

предистория - ако ме познаваш, прескочи към историята:
преди много време си харесах едно момче - едва ли не идеалния.. и така доста време.. и след като най-накрая реших, че ми писна да не се получава, опитах да се пренасоча.. толкова много усилия докато не си повярвах, че съм успяла..

историята - част първа - сънят:
тази вечер го сънувах, по-скоро сутрин.. той ми се обади по скайп( не, нямам му скайпа ), вероятно съм сънувала това, защото вчера с любимите ми съквартирантки си звъняхме по скайп( този път не бяхме в една стая ), но наистина не мога да си обясня неговото присъствие.. та, той ми звънна, аз вдигнах и се правих на недостъпна - пишех си домашното, а той ми говореше, по някое време станах и отидах на гости на Мая, която ме нахрани и написа "Ная" на ръката ми.. не е като да е "k + 1 - r", но нищо.. после се върнах в нас и погледнах към монитора, нямаше никой "на линия" - "шанс" - помислих си и се събудих..

историята - част втора - денят:
станах, помотах се стабилно и накрая си пуснах една серия на Старгейт за добро утро.. и какво невероятно съвпадение - от всичките имена на извънземни, от всичките възможни пермутрации, вариации и комбинации на българските букви познайте как се казваше извънземното придобило човешки симпатичн облик..

поуката: писна ми!!.. ама много.. искам да сънувам както преди!!

ех, тези баби..

2009-12-25T20:47:00.001+02:00

посетихме маминка и дядо.. те много се зарадваха - сякаш не знаеха, че ще отидем до няколко дена..
и се започна:
"ох, аз нямам какво да ви сложа на масата" - да, не че имаше празно място на масата от вече сложените вкусотийки..
"хапни си меденки.." - "хапвам" - отговарям с половин уста, за да не изкочи нещо от меденката, чиято големина, очевидно, подцених..
"хапни си сърмички.. искаш ли още.. ее.. само толкова ли.." - повече от 3 - е не лесно..
"ама не се притеснявай, хапни си меденки" - щях, но след толкова много храна, нямах място..
"искаш ли още тиква.." - от толкова отдавна не бях яла печена тиква - супер яка..
"защо не ядеш меденки" - защото не мога повече..
"и сега някой младеж няма ли?!.." - "миии.." - "е не се притеснявай кажи.." - "мии, то.. няма младеж.." - " не вярвам, че няма някой младеж в София " - и сега как да й кажа, че младежите, които заглеждам все се оказват заети..

ревността..

2009-12-24T16:16:00.003+02:00

или по-скоро гнетността.. не мога да определя точно..

преди няколко седмици се случи нещо покъртитено - момче, с което сме нямали нищо - поне в моята глава, изревнува( или каквата емоция да бе това ) по доста абсурден начин и не знаех как да реагирам - трябваше ли да се изсмея и да му кажа нещо брутално от сорта на "други момчета освен теб не заглеждам", но дали щеше да оцени доброто изказване без да се засегне, а може би трябваше да погледна влюбено в другата посока и да направя подобно обяснение само че към друго момче, чиято реакция отново би довела до неловкост, да замълча просто нямаше как, а може би трябваше.. и беше странно, ама много.. още се чудя защо го каза..

Весели празници на всички .. Дядо Коледа тази година се справи доста добре с моя подарък, пожелавам и на вас същото "усмивка"..

едно излизане нищо не значело..

2009-12-01T23:18:00.002+02:00

В&П :" излезте.. ако ти откаже -> не си заслужава, ако излезете, то това е само едно приятелско излизане и толкова.. ".. така и бе..

но те не разбраха.. те искаха още.. искаха дори физически контакт - какво, лалета, си въобразяваха.. какво си мислих и аз приемайки.. ами ето какво си мислих " щом вече 3( или 4 колебая се още ) момчета са казали/показали, че едно излизане не означава нищо, то значи едно излизане наистина не означава нищо " - очевидно съм била в грешка..

и когато разбаха( надявам се ) каква е истината, не ми говорят.. тъпо.. много тъпо.. какво съм виновна, че не са ми харесали, въпрос на ШАНС!!..

лекцията.. отново..

2009-11-30T14:36:00.002+02:00

на последната лекция по C++ обсъждахме кога да е контролното.. мсиля, че никога не съм била по-категорична в разговорите с преподаватели като цяло.. знаех кога искам да е контролното( преди сесията ), знаех защо искам да е тогава( пътуване до Лондон.. ), знаех, че не мога да си позволя повече невзети изборни( от 3 нагоре се водят като невзети редовни )..

малко предистория..
Гергана и Гергана са едни от първите ми приятелки, запознах се с тях още в дестската градина.. сега едната учи в Мюнхен, а другата в Кеймбридж.. англоговорящата ми Гергана ме покани да й отида на гости, когато пак съм в Лондон( където е мама, която лятото мислеше да ме вземе за няколко дена от Февруари при нея ), на немски говорящата ми Гергана се натресох аз и тя се съгласи Април евентуално да ме приюти за няколко дена.. идеално, нали?!...

но.. когато съм казала на мама, че искам през Април да посетя Гергана от детската, тя си е помислила, че искам да отида при Гергана, която й е по-близо.. недоразумение.. и така тя си е променила намеренията за мен от Февруари на Април, а до няколко дена аз се борих за C++ преди сесията, а сега( поне за момента ) се оказва, че няма значение кога ще е теста..

не е като да не ми е гадно, лекторите дори ми предложиха да правя контролно сама преди сесията с цел всичко да е наред, а сега..

вече без планове!..

ходихме на планина..

2009-11-25T18:14:00.002+02:00

събрахме се групичка хора( каре за Белот ), готови да покорим някое малко байрче от подножието на Витоша.. поехме по стръмна пътечка( единствената, която намерихме - всички се качвахме за пръв път от там.. ).. катерихме, катерихме, катерихме и след 10 минути вече бяхме зачервили бузки..

вървяхме през камъни и потоци, минахме през пресъхнали и непресъхнали езера, сивата гора.. неравно стръмен пътят бе.. но ний успяхме да го извървим.. и накрая се размазахме в "Ромас"..

беше много приятно..

лекцията днес..

2009-11-23T22:56:00.003+02:00

ех, лекции, но какво да се прави.. всичко бе добре до днес.. на лекцията се появи един от бившите ни асистенти, по някое време той зададе въпрос и тогава лекторите, разбира се, се впуснаха да отговарят и той им отговори и те пак и накрая хората, които стояха зад мен: " ааа, той е супер лудият състезател по информатика.. явно и C-то го чатка.. той е колкото нашия Киро.." и след това просто не спряха да говорят.. и как можеш да се съсредоточиш след всичко това..

сега на части:
" той е супер лудият състезател по информатика " -> мразя, когато на хората им слагат етикети, освен "супер лудият състезател" той е и супер земен човек( според моята бегла преценка ) и предполагам още толкова много неща..
" явно и С-то го чатка " -> надали го е чаткал толква много преди да се е постарал малко или повече..
" той е колкото нашия Киро " -> ?!.. тук едва се сдържах да не се разплача..

за жалост коментарите продължиха.. бяха все по-странни и по-неочаквани.. добре - никой не иска да присъстваме, няма и текущ контрол, има ли смисъл да отидеш за 3 часа лекции само за да се оплакваш, че искаш да си ходиш!?.. глупаво е..

Аз, Дон Жуан..

2009-11-22T21:46:00.004+02:00

реших, че трябва да посетя филм от Киномания-2009.. избрах филм.. навих цели 9 човека да дойдат с мен( от които 4 момчета - за невряващите ), като мисля, че само на мен ми пукаше какво ще гледаме.. купих билетите.. и филмът започна.. драма и опера - въобще не очаквах да е толкова яко ..

хареса на всички - или поне това казаха.. бе приятна вечер като цяло..

пожелавам си повече такива вечери..

they made me complain about it..

2009-11-20T11:58:00.004+02:00

всичко започна сякаш преди година и нещо - най - накрая успях да постигна мир.. ставах рано, отивах на работа, в университета или в лошите дни и на двете места.. и така ден след ден.. а най - неприятното е, че нямах нищо против, въпреки че никой не можеше да разбере желанието ми за сън, нежеланието ми за излизания..

и точно тогава се появи той, искащ цялото ми внимание, настояващ да излезем, проворикащ чувството ми за вина.. в началото не разбирах какво иска от мен - беше двусмислен.. когато си мислих, че иска приятелство, се отпусках, но тогава той ми показваше, че иска нещо повече.. когато вярвах, че иска нещо повече, той ми показваше, че дори не желае приятелството ми.. дори и сега нямам идея какво иска.. по скоро сякаш иска връзка, но той си знае.. за жалост не иска да знае, че в момента раздавам само приятелство..

неговото присъствие продължи дълго време.. дори и след най-глупавите трикчета, които успях да измисля, за разкарване на евентуален досадник.. но точно спря да ми обръща внимание и се появи следващият той.. той, не искащ цялото ми внимание, но ако може повече, искащ мнението ми за всякакви глупости, подмятащ предложения за излизане( историята се повтаря, а ).. но не.. този път той прилагаше сякаш някаква тактика.. и за този човек също не мога да преценя какво иска - един ден е приятен, забавен, изискващ внимание, а на другия ден е " аа.. ти ли.. и кво искаш, че бързам.. ", някога ме вижда и ми говори с усмивка, а понякога просто ме подминава.. ( много странното съвпадение е, че и двете момчета имат еднакви инициали.. или поне 2/3 съвпадение.. )

и точно вторият той се отказваше( дали по негово желание, дали заради моето отношение.. ) дойде и третият.. за него може би имам малка вина, другите сами идваха!!.. но това, че говориш ежедневни някакви глупости на някого означава ли, че си представяш общото ви бъдеще?! - ами не, не означава.. историята се потретва ( не виждам причина за изненада.. ).. с тази разлика, че третият той се усети по-рано..

и сега аз явно трябва да се чувствам виновна, защото съм била гадна и съм им наранила чувствата.. ами няма, няма и няма.. ако се бяха поинтересували дали имат шанс още в началото, сега нямаше да е така.. няма да се чувствам гадно, защото съм била в настроение и съм срещанала някого и той е останал с грешното впечатление, че съм била в настроение, защото съм го срещнала, ами не.. няма.. моят свят не се върти около вас, а около мен и само мен!!.. колкото и егоистично и себично да звучи!..

ТХ all around you..

2009-11-17T21:11:00.002+02:00

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Радо от прозореца на 40бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Креми от прозореца на 41бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Красен от прозореца на 41бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. видях 3 коли с добричка регистрация в радиус 20 метра..

днес във ФМИ - двама човека от Добрич, които не бях виждала скоро..

какъв е шансът Добрич да се е преместил в Студентски град - очевидно голям..

разширяване на Яния..

2009-11-16T22:25:00.003+02:00

пътувайки в 67, развивахме гигантски якия проект - операционна система и език, на който ще бъде написана.. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ..

и така, нека започна с Езикът
= по - бърз от C..
= изцяло на български.. ( целият свят ще трябва да го научи.. )
= много по - мощен и четим( все пак е на български )..
= изграден на базата на фундаменталните математически термини..
= и много други, които ще бъдат толкова добре и exception-safety измислени и реализирани..

Езикът ще се казва Я++ ( подлежи на обсъждане.. ), компилаторът - 'яя' ( неподлежи на обсъждане.. )..

Операционната система ще се нарича ЯССИ( Я от .. много ясно откъде е, а за останалите - предпочитам да държа техните самоличности в тайна - не мога да рискувам онези от Microsoft да ми ги откраднат под носа.. ).. за сега идеята за операционната система е малко бегла и мъглива, но скоро ще бъде публикувана по-подробна спецификация..

Малко синтаксис & семантика за Я++:
= целите числа(int) ще се декларират като
цяло ц;
= естествените числа( unsigned )
естествено е;
по-нататък повече за типовете..
= операторът за заделяне на памет( new )
нов[я/ят]/нова[та]/ново[то]/нови[те]
ще съществува предупреждение( warning ) за неправилна употреба на членуването - много трябва да се внимава с тях!!..
= включването на библиотеки ще се извършва по следния начин
#включи <глава.г>
където 'глава' е името на библиотекта, съдържаща исканите функции, класове, структури и подобни, '.г' - разширението за библиотеки ( много ясно, че няма да пишем като балъци, а ще отделяме дефиницията от декларацията )..
= всички сме виждали while(42) - в Я++ това ще бъде заменено с докато(67) -> съвсем просто - 67 даде своя принос..

сега не се сещам за останалите спецификации и подробности, които успяхме да сътворим, но вярвам, че рано или късно ще успея..

спете спокойно програмисти - скоро ще можете да програмирате на Я++..

make it stop..

2009-11-14T23:08:00.003+02:00

разбирам концепцията за вечното страдание и търсене на щастие, на неполучаването на това, което искаш, докато не изстрадаш достатъчно, но стига толкова.. искам най-накрая аз да си харесам някое момче и той да ми отвърне.. писна ми все мен да ме избират.. започвам дори да вярвам дори в идеята за лова, а не съм такъв човек.. всичките свестни момчета, които ми обръщат някакво по-специално внимание, са приятни, забавни и мога да им говоря какви ли не глупости и те ще ме слушат, дори имам шанс и за адекватен коментар.. но тук идва голямото 'обаче'.. момчето, което съм си харесала не би ми обърнало почти никакво внимание, едва се поздравяваме, дори заеквам на 'Здрасти', а нямам проблеми с речта.. тук се появява и концепцията( за втори път ) с преудоволетворяването на нещастието -> ако представим хората като върхове, а чувствата като еднопосочно ориентирани ребра, то получаваме граф от цикъл, в който всички са щастливи, ако хората през един пренасочат реброто си в другата посока, тоест ако прецакат цикъла, но всички знаем, че това не става и няма да стане.. и тук оставяме надеждите си, но никой после не ни ги връща..

кабели и шоколад..

2009-11-13T22:40:00.003+02:00

какво ли не прави човек за едните кабелаци и малко от кафявото удоволствие..

сряда - летището - аз, чакаща пратката от мама - многото хора, чакащи хората, които обичат..
чакам си аз, хората излизат, хората си тръгват.. и по някое време оставаме 4 човека, които чакаме.. излиза човекът, когото чакам аз - без сак, без раница, само с една малка, миниатюрна чантичка.. оказа се, че хората от летището в Лондон са забравили да му качат сака на самолета.. като разбрах това ми стана смешно, което надали е правилната реакция.. той ми каза, че в петък по това време ще си получа всичко..

петък - летището - аз, чакаща.. мина време и звъннах - Виваком щеше да предаде на абоната.. малко време и ми звъннаха, оказа се, че в събота ще пристигне сакчето от Лондон..

събота - надявам се да успея и до контролно да стигна с кабели и шоколад..

изгледи за 8-ми..

2009-11-12T21:50:00.002+02:00

важно е четейки този текст да звучи мелодията на 'Мила, моя мамо'

Мила, моя мамо
с къв акъл ме прати,
сладка и добричка,
аз съм мъченичка..

ако по някакъв начин, мелодията е паснала на текста, то значи мисията е постигната..

( не съм ли гениална?! )

отново недоволна..

2009-11-12T20:17:00.002+02:00

добре, нека се разберем така.. ти не ми говориш, аз не ти говоря.. не може да не ми говориш толкова много време и после само да се усмихнеш и аз да ти проговоря.. ами не.. не стават така нещата..

не може да ми кажеш 'Здрасти, как става еди какво си' и след като получиш отговор -> 'хайде чао'.. ами не.. да, би спестило хиляди излишни секунди лицемерие или незаинтересувана досада.. като не искаш моето присъстие просто не ме питай нищо, прави се, че ме няма - точно както досега.. това, че ми имаш мейла, скайпа, телефона не означава, че имаш право да ми говориш и още повече да искаш нещо - било то и отговор на въпроса 'за кога ни е домашното..' - не може..

нека просто приемем, че за да ти говоря, трябва да си го заслужиш..

капка щастие..

2009-11-11T19:25:00.002+02:00

бях на летището.. видях как хората посрещат роднините си, приятелите си.. когато посрещачите видеха човека, когото чакаха, засияйваха.. усмихваха се толкова искрено, толкова мило, толкова детски, не ги интересуваше, че самолетът е закъснял, нито че е нямало къде да седнат, те бяха щастливи.. щастливи бяха и пътниците, които въпреки глупавите размотавания и желанието да стигнат до 'вкъщи', където и да е това, сияеха с не по-малко блясък.. те всички бяха щастливи..

навлеците..

2009-11-08T00:47:00.002+02:00

не искам да съм груба, но съжалявам, не мога да измисля друга дума..

най-накрая отидохме на дискотека в Студентски.. искахме в Строежа, но уви, нямаше място за нас.. минавайки покрай Миленката, чухме нечалга и решихме да пробваме там.. намериха ни места - всичко точно.. поръчахме си биричка и започнахме със забавата.. но не мина много и на вторите бири мъжете( много близко до възрастта на татко, стоящи до нас ) решиха, че трябва да ни поръчат бира.. отказахме.. отказахме им още няколко пъти.. прецениха, все пак, че трябва да ни доливат чашите.. отказахме.. отказахме още няколко пъти.. яката музика отново дойде, но уви, настроението си тръгна.. тези, меко казано, чичковци успяха да прогонят желанието ни да се насладим на вечерта..

ок - пълнолетни сме вече, но чичковци, които имат дъщери на нашата възраст, да ни зарибяват - не е ли педофилия?!.. не е ли гнусно?!.. може би им се връзват студентки, може сифилис наистина да вирее в някоя студентска стая, може и да има момичета, които правят висчко за водка в дискотеката, но ние не сме от тях и, тетрадки и кабели, ЛИЧИ НИ..

разочарована съм!!..

мъжете..

2009-11-05T11:18:00.002+02:00

твърди се, че са силния пол.. но така ли е?!.. преди го поставях под съмнение, та нали 'Зад всеки велик мъж стои жена..'.. но вече не.. започвам все повече да се убеждавам в тяхната сила..

нямам предвид физическата сила, ако упорстваш достатъчно, ще успееш да си носиш водата до вкъщи без после да имаш мускулна треска.. те са силни с присъствието си.. един мъж може да направи всичко, ако е подходящият, а то уж все има такъв.. той може да те кара да се усмихваш всеки ден, може дори да те кара да се чувстваш щастлива, но има и силата да ти отнеме хубавите емоции.. с някоя своя постъпка, той може да развали добрия ти ден.. може с няколко думи да те разплаче.. а без думи може дори да те превърне в буреносен облак за дълго време.. и тяхната сила е закоренена в това, че само мъж може да поправи това, което друг мъж( или той самия ) е развалил.. и те като че ли го знаят и го изпозлват срещу теб..

сссссссссссс..

2009-11-01T23:42:00.003+02:00

така гадното Убунту се подиграва с мен.. мразя го.. не стига, че след като прекомпилирам 3-4 пъти един и същи файл, то решава, че повече няма да протича връзка между мизерния ми клиент и още по-мизерния ми сървър.. не е доволно, че трябва да рестартирам конзолката, за да накарам мизерните ми клиент и сървър да си общуват, ами и ми показва това.. нахалство.. за да направя нещо толкова елементарно като написването на форк, аз чакам на гадното ми Убунту да му дойде настроението.. не съм щастлива!!..

хич ме няма.. част 2..

2009-11-01T13:38:00.002+02:00

смених си паролата на гномлето.. после съм я върнала, но съм забравила, че съм го направила и като опитах да си изпозлвам компютърчето бях доста затруднена.. обявих бедствено положение - дори се обадих на Искрен.. в крайна сметка още не мога да се сетя кога съм си върнала паролата, но се радвам, че все пак реших да пробвам със старата(нова) парола..

за 2 минути щяха да ме блъснат 2 коли.. като дори от втората ми ръкопляскаха.. добре, че човекът можеше да кара и имаше адски бързите реакции.. ( поредната причина да нямам книжка.. за колело вече започвам да се отказвам.. ) - вече изпитвам лек страх, когато пресичам..

оставих торбичката с боклука пред вратата - това е сигурен знак, че няма да забравя да я взема.. но закъснявах и трябваше да се обличам пак по пътя и дори не я забелязах..

от 3 дена опитвам да си дам прането в пералнята.. днес едва успях..

с нетърпение чакам края на този период..

хора, а?!..

2009-10-30T13:01:00.002+02:00

твърди се, че сме чувствителни, нежни и дори мили.. но дали?!..

ходихме да гледаме "Смъртоносен враг".. една жена я гръмнаха с телефона й и как реагира публиката - смях в залата.. започнаха да взривяват коли - още малко и щяха да станат да ръкопляскат.. разрязаха един човек - възхищение..

и как да имам смелостта да изляза по тъмно?!..

Туве Янсон - "Невидимото дете"..

2009-10-24T12:20:00.002+03:00

на пръв поглед не изглежда нищо особено.. но определено си заслужава.. и наистина трябва да се чете, когато вали..

благодаря Мая..

грешка?!..

2009-10-24T00:32:00.003+03:00

съседката отгоре може и да не е спортистка ..

докато правех упражнения в леглото, то започна да скърца.. в началото звуците ми бяха познати, но по - късно установих - да, така звучи и леглото на съседката отгоре..
тежките стъпки, които вярвах, че са на онзи супермен, може да са били нейните - може упражненията й да са доста натоварващи и да няма сили да стъпва по-грациозно..
зачестеното дишане и стонове, които също струяха от горната стая може да са следствие на интензивното натоварване - хората се задъхват..

ами ако през цялото време просто е правила упражнения.. възможно ли е да грешим.. трябва ли да се чувствам виновно заради обвинянията си?!..

мъка, мъка..

2009-10-22T19:36:00.002+03:00

преди човек ме дразнеше.. успя да ми влезе под кожата.. мразех го по мой си начин.. не обичах да съм около него, но все така се случваше.. присъствието му отприщваше дълбоко скритото зло в мен.. това продължаваше.. но след време започнахме да се размиаваме - качвах се в автобуса, а той слизаше, излизах от факултета, той точно влизаше, прибирах се, а той излизаше.. после започнахме и да не се виждаме.. и така доста време.. но пак изведнъж се сетих за него.. исках да го видя, исках да си говоря с него.. реших, че трябва да разбера защо.. и моят късмет отново проработи - видях го, говорих си с него, разбрах, че е успял да влезе в списъка ми с приятели, колкто и да е странно..

липсва ми неговото дразнещо присъствие..

Дияна от 50-ти блок..

2009-10-21T19:39:00.002+03:00

историята започна малко преди час.. прибирах се към стаята и си мислих по какво да уча по-късно - предполагам звучи зуби-зуб, но Лондон не чака само мен, та качих се на 102.. но тъй като целия ден караме часове с доста хора в малки зали, а от това ме заболява главата.. и.. мисля си " нека сляза по-рано и да се поразходя.. ".. точно стигнах посолствата и две кученца - едно беличко( Белчо ) и едно черничко( Черньо ), стигащи ми до кръста, решиха да ме изпратят до вкъщи - мило нали.. много исках да им покажа, че няма нужда, мога и сама да се прибера.. Белчо се отказа, но Черньо продължи да ме следва безрезервно.. тъжах, че изостави Белчо, но след време като се обърнах видях как Белчо тича към мен засилен, тогава видях едно момиче, което говореше по телефона и веднаха прецених ситуацията - усмихнах й се, обясних й, че имам невероятно добре развит страх от кучета и я помолих да върви с мен.. та оказа се, че това е Дияна от 50-ти блок, HR-ка във фирма с програмисти.. съвпадение, а?!..

изпитвам благодарско чувство.. доста щях да се стресирам, ако бе отказала да повърви с мен..