PC and I..

преди няколко дена успях най-накрая да се заема с учебника за С++, който ми дадаха за лятото... постоянно отлагах... изпитите, работата, хайманосването...
започнах преди няколко дена и се оказа, че ми харесва.. факта, че съм още съвсем в началото на книгата или че учебникът е под наслов 'въвеждащи стъпки в С++ програмирането', ме карат да избягвам мисли от типа на: "нормално в началото, когато всичко е елементарно, да го разбирам...", "учебникът е написан за малоумни, ако и това не разбирам по-добре да се гръмна"...
колкото и странно да звучи на всички, които знаят какво е BP(Borland Paskal), ако не бях учила ВР щеше да ми е доста по-трудно... вчера трябваше да напиша една програма, в което използвах нещо, което прочетах днес... доста горда бях от себе си, че го измислих..

аз все ви повтарях, че съм умна... ама сега... а може би и факта, че имам 5,90 за СУ ми вдига леко самочувствието(БТВ обмислям идеята съседите да се разсърдят..),но знае ли някой...

Gone For 2 Days...

незабравимо изживяване.. бих ли повторила?! - за почти нищо на света.. под 5,90 сериозно би ме накарало да променя мнението си, но все пак... защо София трябва да е толкова много надалече... мразя да пътувам още от ранното си детство.. вуйчо имаше един много гаден освежител за колата си.. пътуването Варна-Добрич убиваше всичко в мен... /все още помня тази миризма/това бяха 35-40 минути, а сега си представете 13-14 часа... много нали..
с влак пътят е около 8 часа.. прекрасно нали..

но не е чак толкова много, особено когато си с хора, които правят тези 13-14 часа като 3-4 часа.. и в общежитието не беше гадно, само ония дюнери... но поне разбрахме откъде повече никога няма да ядем..