Аз, Дон Жуан..

реших, че трябва да посетя филм от Киномания-2009.. избрах филм.. навих цели 9 човека да дойдат с мен( от които 4 момчета - за невряващите ), като мисля, че само на мен ми пукаше какво ще гледаме.. купих билетите.. и филмът започна.. драма и опера - въобще не очаквах да е толкова яко ..

хареса на всички - или поне това казаха.. бе приятна вечер като цяло..

пожелавам си повече такива вечери..

they made me complain about it..

всичко започна сякаш преди година и нещо - най - накрая успях да постигна мир.. ставах рано, отивах на работа, в университета или в лошите дни и на двете места.. и така ден след ден.. а най - неприятното е, че нямах нищо против, въпреки че никой не можеше да разбере желанието ми за сън, нежеланието ми за излизания..

и точно тогава се появи той, искащ цялото ми внимание, настояващ да излезем, проворикащ чувството ми за вина.. в началото не разбирах какво иска от мен - беше двусмислен.. когато си мислих, че иска приятелство, се отпусках, но тогава той ми показваше, че иска нещо повече.. когато вярвах, че иска нещо повече, той ми показваше, че дори не желае приятелството ми.. дори и сега нямам идея какво иска.. по скоро сякаш иска връзка, но той си знае.. за жалост не иска да знае, че в момента раздавам само приятелство..

неговото присъствие продължи дълго време.. дори и след най-глупавите трикчета, които успях да измисля, за разкарване на евентуален досадник.. но точно спря да ми обръща внимание и се появи следващият той.. той, не искащ цялото ми внимание, но ако може повече, искащ мнението ми за всякакви глупости, подмятащ предложения за излизане( историята се повтаря, а ).. но не.. този път той прилагаше сякаш някаква тактика.. и за този човек също не мога да преценя какво иска - един ден е приятен, забавен, изискващ внимание, а на другия ден е " аа.. ти ли.. и кво искаш, че бързам.. ", някога ме вижда и ми говори с усмивка, а понякога просто ме подминава.. ( много странното съвпадение е, че и двете момчета имат еднакви инициали.. или поне 2/3 съвпадение.. )

и точно вторият той се отказваше( дали по негово желание, дали заради моето отношение.. ) дойде и третият.. за него може би имам малка вина, другите сами идваха!!.. но това, че говориш ежедневни някакви глупости на някого означава ли, че си представяш общото ви бъдеще?! - ами не, не означава.. историята се потретва ( не виждам причина за изненада.. ).. с тази разлика, че третият той се усети по-рано..

и сега аз явно трябва да се чувствам виновна, защото съм била гадна и съм им наранила чувствата.. ами няма, няма и няма.. ако се бяха поинтересували дали имат шанс още в началото, сега нямаше да е така.. няма да се чувствам гадно, защото съм била в настроение и съм срещанала някого и той е останал с грешното впечатление, че съм била в настроение, защото съм го срещнала, ами не.. няма.. моят свят не се върти около вас, а около мен и само мен!!.. колкото и егоистично и себично да звучи!..

ТХ all around you..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Радо от прозореца на 40бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Креми от прозореца на 41бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Красен от прозореца на 41бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. видях 3 коли с добричка регистрация в радиус 20 метра..

днес във ФМИ - двама човека от Добрич, които не бях виждала скоро..

какъв е шансът Добрич да се е преместил в Студентски град - очевидно голям..

разширяване на Яния..

пътувайки в 67, развивахме гигантски якия проект - операционна система и език, на който ще бъде написана.. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ..

и така, нека започна с Езикът
= по - бърз от C..
= изцяло на български.. ( целият свят ще трябва да го научи.. )
= много по - мощен и четим( все пак е на български )..
= изграден на базата на фундаменталните математически термини..
= и много други, които ще бъдат толкова добре и exception-safety измислени и реализирани..

Езикът ще се казва Я++ ( подлежи на обсъждане.. ), компилаторът - 'яя' ( неподлежи на обсъждане.. )..

Операционната система ще се нарича ЯССИ( Я от .. много ясно откъде е, а за останалите - предпочитам да държа техните самоличности в тайна - не мога да рискувам онези от Microsoft да ми ги откраднат под носа.. ).. за сега идеята за операционната система е малко бегла и мъглива, но скоро ще бъде публикувана по-подробна спецификация..


Малко синтаксис & семантика за Я++:
= целите числа(int) ще се декларират като
цяло ц;
= естествените числа( unsigned )
естествено е;
по-нататък повече за типовете..
= операторът за заделяне на памет( new )
нов[я/ят]/нова[та]/ново[то]/нови[те]
ще съществува предупреждение( warning ) за неправилна употреба на членуването - много трябва да се внимава с тях!!..
= включването на библиотеки ще се извършва по следния начин
#включи <глава.г>
където 'глава' е името на библиотекта, съдържаща исканите функции, класове, структури и подобни, '.г' - разширението за библиотеки ( много ясно, че няма да пишем като балъци, а ще отделяме дефиницията от декларацията )..
= всички сме виждали while(42) - в Я++ това ще бъде заменено с докато(67) -> съвсем просто - 67 даде своя принос..


сега не се сещам за останалите спецификации и подробности, които успяхме да сътворим, но вярвам, че рано или късно ще успея..

спете спокойно програмисти - скоро ще можете да програмирате на Я++..

make it stop..

разбирам концепцията за вечното страдание и търсене на щастие, на неполучаването на това, което искаш, докато не изстрадаш достатъчно, но стига толкова.. искам най-накрая аз да си харесам някое момче и той да ми отвърне.. писна ми все мен да ме избират.. започвам дори да вярвам дори в идеята за лова, а не съм такъв човек.. всичките свестни момчета, които ми обръщат някакво по-специално внимание, са приятни, забавни и мога да им говоря какви ли не глупости и те ще ме слушат, дори имам шанс и за адекватен коментар.. но тук идва голямото 'обаче'.. момчето, което съм си харесала не би ми обърнало почти никакво внимание, едва се поздравяваме, дори заеквам на 'Здрасти', а нямам проблеми с речта.. тук се появява и концепцията( за втори път ) с преудоволетворяването на нещастието -> ако представим хората като върхове, а чувствата като еднопосочно ориентирани ребра, то получаваме граф от цикъл, в който всички са щастливи, ако хората през един пренасочат реброто си в другата посока, тоест ако прецакат цикъла, но всички знаем, че това не става и няма да стане.. и тук оставяме надеждите си, но никой после не ни ги връща..