leave me alone!!..

предистория - ако ме познаваш, прескочи към историята:
преди много време си харесах едно момче - едва ли не идеалния.. и така доста време.. и след като най-накрая реших, че ми писна да не се получава, опитах да се пренасоча.. толкова много усилия докато не си повярвах, че съм успяла..

историята - част първа - сънят:
тази вечер го сънувах, по-скоро сутрин.. той ми се обади по скайп( не, нямам му скайпа ), вероятно съм сънувала това, защото вчера с любимите ми съквартирантки си звъняхме по скайп( този път не бяхме в една стая ), но наистина не мога да си обясня неговото присъствие.. та, той ми звънна, аз вдигнах и се правих на недостъпна - пишех си домашното, а той ми говореше, по някое време станах и отидах на гости на Мая, която ме нахрани и написа "Ная" на ръката ми.. не е като да е "k + 1 - r", но нищо.. после се върнах в нас и погледнах към монитора, нямаше никой "на линия" - "шанс" - помислих си и се събудих..

историята - част втора - денят:
станах, помотах се стабилно и накрая си пуснах една серия на Старгейт за добро утро.. и какво невероятно съвпадение - от всичките имена на извънземни, от всичките възможни пермутрации, вариации и комбинации на българските букви познайте как се казваше извънземното придобило човешки симпатичн облик..

поуката: писна ми!!.. ама много.. искам да сънувам както преди!!

ех, тези баби..

посетихме маминка и дядо.. те много се зарадваха - сякаш не знаеха, че ще отидем до няколко дена..
и се започна:
"ох, аз нямам какво да ви сложа на масата" - да, не че имаше празно място на масата от вече сложените вкусотийки..
"хапни си меденки.." - "хапвам" - отговарям с половин уста, за да не изкочи нещо от меденката, чиято големина, очевидно, подцених..
"хапни си сърмички.. искаш ли още.. ее.. само толкова ли.." - повече от 3 - е не лесно..
"ама не се притеснявай, хапни си меденки" - щях, но след толкова много храна, нямах място..
"искаш ли още тиква.." - от толкова отдавна не бях яла печена тиква - супер яка..
"защо не ядеш меденки" - защото не мога повече..
"и сега някой младеж няма ли?!.." - "миии.." - "е не се притеснявай кажи.." - "мии, то.. няма младеж.." - " не вярвам, че няма някой младеж в София " - и сега как да й кажа, че младежите, които заглеждам все се оказват заети..

ревността..

или по-скоро гнетността.. не мога да определя точно..

преди няколко седмици се случи нещо покъртитено - момче, с което сме нямали нищо - поне в моята глава, изревнува( или каквата емоция да бе това ) по доста абсурден начин и не знаех как да реагирам - трябваше ли да се изсмея и да му кажа нещо брутално от сорта на "други момчета освен теб не заглеждам", но дали щеше да оцени доброто изказване без да се засегне, а може би трябваше да погледна влюбено в другата посока и да направя подобно обяснение само че към друго момче, чиято реакция отново би довела до неловкост, да замълча просто нямаше как, а може би трябваше.. и беше странно, ама много.. още се чудя защо го каза..


Весели празници на всички .. Дядо Коледа тази година се справи доста добре с моя подарък, пожелавам и на вас същото "усмивка"..

едно излизане нищо не значело..

В&П :" излезте.. ако ти откаже -> не си заслужава, ако излезете, то това е само едно приятелско излизане и толкова.. ".. така и бе..

но те не разбраха.. те искаха още.. искаха дори физически контакт - какво, лалета, си въобразяваха.. какво си мислих и аз приемайки.. ами ето какво си мислих " щом вече 3( или 4 колебая се още ) момчета са казали/показали, че едно излизане не означава нищо, то значи едно излизане наистина не означава нищо " - очевидно съм била в грешка..

и когато разбаха( надявам се ) каква е истината, не ми говорят.. тъпо.. много тъпо.. какво съм виновна, че не са ми харесали, въпрос на ШАНС!!..