и?!..

сутрин е.. студено е.. вървя сама под звуците на One Tree Hill и си чудя защо съм в гадно настроение и изведнъж една жена ме спира.. усмихната, със силно изразителни очи, благ вид, докато свалях слушалките набързо прехвърлих блоковете, които зная наоколо - часовник нямах, и когато вече я чувах очаквах да чуя "Къде е един кой си блок..", но не.. чух нещо за някакъв дядо, после жената ме нарече справедлива и също така каза, че вижда буквата 'М'.. отвърнах й, че бързам.. да, бързах да се отърва от нея..

справедливост - всеки се мисли за справедлив.. всеки вярва, че постъпва по най-добрия начин.. повечето хора дори те убеждават, че се жертват за теб.. може би имам малко по-странно чувство за правилност, но все пак..

буквата 'М'.. отне ми доста време докато се опитам да я свържа с нещо и накрая успях.. лекторът по СМАЛ има инициали М.М., първите имена на лекторката и асистентката ни по СП започва с 'М'.. - все хора, които са на път да ми донесат неприятни емоции.. но ако помисля по-задълбочено бих успяла да измисля дори по-добра свързаност..

хората лъжат, но какво постигаш, когато спреш някого и започнеш да му приказваш глупости.. не ми изглеждаше като " Како, дай 5лв и ще ти кажа бъдещето..", но моята преценка не рядко ме е подвеждала..

рано сутрин..

tu:абе, забелязвалили сте, че като говори никога не казва думата "приятел"..
td:[шах]..ами, и думата "експоненциален" също не се среща в речта й..
tu:винаги като разказва някаква история казва "един познат" или назовава с име..
td:ами, да.. винаги като говори за Висша Алгебра - мълчи..

кънкии..

миналата вечер отидохме да караме.. Ася ме предупреди за кофти поддръжката на кънките, но това не бе в състояние да ни спре.. за пръв път кънките ми бяха неудобни - протест.. качихме се на пързалката - първата ни грешка.. като човек, който започна да пада едва, когато започна да прави пируети, бях много убедена, че отново ще успея да се справя.. ами, не се получи точно така.. първата обиколка я направих благодарение на парапета.. реших да не се излагам повече и започнах да карам далече от всякакви спасителни мерки - втората голяма грешка.. и както си карам, опитвайки се да не си строша колената( винаги падам напред - не мога да си го обясня.. ), усещам, че едната ми кънка се опитва да избяга от мен.. не успя, но уби моята сигурност на леда..

когато поизринаха малко леда, положението се пооправи.. започнах отново да се опитвам да догоня миналогодишните си умения - третата фатална грешка.. на един завой, точно когато щях да направя невероятния си номер( да завия ) една мацка, солидна мацка, бе решена да връхлети с цялата си тежест върху мен, ако не и отстъпя пространството за завоя си.. с неохота отстъпих и вместо да се забие в мен, тя се заби в парапета.. от звукът, идващ от мястото на сблъсъка, разбрах, че все пак съм взела правилното решение.. тъжното бе, че не успях да събера смелост да опитам този си номер..

бе приятно..

предсесиен ден в 215..

мъка.. много мъка.. едва се отлепихме от леглата и то стана обед..

"цял ден нищо не направихме.."
"как.. нали спахме до 11.. какво повече трябва да правим.."

започнахме да обядваме.. още не бяхме станали от масата и то се свечери..

"ние цял ден ядем.."
"как.. нали проспахме половината ден.. не ядем цял ден!.."

станахме от масата, умората надделяваше, клепачите ни се затваряха.. бяхме готови да си легнем отново..

потренирах - станах да затворя прозореца.. в мен остана надеждата да не си докарам мускулна треска..

случайно?!..

когато ми е скучно, обикновено се насочвам към невербалното общуване - пиша писма, пиша по скайп, фейсбук, айсикю.. но преди малко просто не се получи.. днес нещо ми бяга вдъхновението и разговорливостта.. и се зачетах във фейсбук по сериозно - трудно е да игнорираш статия придружена от снимка на добър познат.. статията целеше да намери най-добрата свалка.. бяха публикувани няколко идеи.. най-много ми хареса следната: "Караш ли сноуборд? Искам да те науча и след време да науча и децата ни!"

впечатли мe, защото ми напомни за явно безкрайния източник на лафове - ББД( бъдещ баща на децата ) и ББМ.. вътрешен хумор, който само хора около мен биха разбрали.. а и досега не бях попадала на подобен вид свалки..

:)..

аз: " I`m the destroyer!.." - дълга история..
Йо-то:" I`m the undertaker!.. " - също некъса история..

продължение на историята за разсеяното момиче..

преди много години същата тя отиде рано на зъболекар.. беше толкова рано, че когато си тръгваше, продължаваше да е рано.. тя вървеше и си спеше - да си го кажем направо - сънуваше, леглото й бе толкова топло сутринта, когато го напусна.. както си сънуваше и се носеше по земята изведнъж чу нещо, обърна се назад, но точно в този момент пред нея изкочи една спряла кола и когато тя се обърна отново напред се блъсна в спрялото, дошло изневиделица, мпс.. след тази случка тя дълго се оглеждаше за идващи от нищото спрели коли..

докато днес.. най-страхотното на вторника във ФМИ е прибирането.. тогава малко хора говореха с нея, тя и не искаше много.. тогава небето около химическия е различно.. тя отново вървеше и гледаше вълшебното небе, валеше сняг.. те говореха, но нищо от техните думи не бе от значение за нея.. докато не чу "внимавай".. "не е за мен" - помисли си тя и много малко след това спряла кола се вряза в нея.. почувства се предадена, тогава те по-усърдно започнаха да й говорят, докато не стана прекалено трудно да ги игнорира..

разговорЪТ..

" Те са идиоти!!.. "
" Може и да не с идиоти.. "
" Ехо, не ни харесват!.. "

историята за разсеяното момиче..

за краткост полагаме "разсеяното момиче" = "тя"

тя се събуди по-непохватна от всякога.. усети малко преди да стане, че нещо не е наред - закъсняваше.. бореше се с крайниците си, решили, че нейното величие не трябва да се разпилява всеки ден навън, че тя е толкова хубава - за какво й е грим, че тя има прекрасно тяло - защо да го загрозява с дрехи, че тя има страхотна коса - защо да убива естетиката с четката за коса.. но накрая тя спечели битката ( войната още не.. )..

излезе, почувства студ - погледна към ръцете си, те държаха палтото й, идеята на дългия път от стаята й до външната врата е докато тя го върви да има време поне да се облече, но този път времето не й стигна..


отиде до сградата, не забеляза, че вратата се е отправила в нейна посока, но тогава се появи този някой, който предотврати сблъсъкът.. тя не видя и човека до кафе-машината и щеше да мине през него, но неговата плътност не позволи..
след като се отказа от намеренията си в сградата се опита да излезе, но тогава отново някой се изпречи по пътя й към навън, но този път тя го забеляза, когато още не бе станало прекалено късно..

тя излезе, но знаеше, че трябва да пресече онези улици.. знаеше, че няма да е лесно.. тя искаше да повърви малко.. да се отърси от мислите си и може би, заради това и не прие любезните предложения от няколко коли да се качи на предния им капак - а и не може да се обръщаш на всеки, който ти свирне -> пълна липса на достойнство!..

беше целенасочена - търсеше идеалния подарък за приятел.. влезе в магазин за мъжки и женски дрехи.. реши да пообиколи женската част - бе сигурна, че няма да се задържи много там.. но не - видя пуловерЪТ.. бе толкова хубав.. реши, че все пак може да си позволи поне да го пробва.. не й харесам върна го, разочарована пое към изхода, когато чу отнякъде "долу е мъжката част, искаш ли да я поразгледаме".. смени посоката от 'към навън' към 'надолу'.. получи няколко добри идеи, но не бяха достатъчно достойни.. продължи пътешествието си.. накрая видя Детския магазин, в който продават и козметика.. знаеше, че ще се загуби в козметиката, затова първо обиколи играчките.. беше права - загуби се.. влезе в книжарницата с ясната мисъл за подаръкЪТ, когато видя раниците - тя много много искаше да си вземе раница - започна да ги разглежда и изведнъж - "о, не, пак го направих", заряза раниците и преустанови търсенето на подаръкЪТ..

трябваше вече да се прибира, видя автобуса си и тръгна по-уверена от всякога към спирката.. вървеше, вървеше, вървеше и така 5 минути докато не видя онзи магазин, който винаги посещава, когато мине оттам.. цялата идея за прибирането бе забравена..
на доста интересни неща се натъкна.. когато излизаше от магазина отново срещна мисълта за прибрането си - отново се разочарова от съсредоточеността си..

прибра се.. докато си наливаше вода, погледна през прозореца - облаците бяха много красиви, но неприятно усещане я върна отново в стаята - водата се стичаше по краката й докато чашата си стоеше празна..

хората като нея не са виновни, те се опитват, дават всичко от себе си..