аз - готвачът..

огладнях.. видях картофи.. пагубна мисъл мина през главата ми - защо пък да не си направя пюре..

аз не готвя.. насината не ми се получава, повечето неща все някак ми се получават, но това не желае.. както и да е.. реших, че много, ама много ми се хапва пюре.. и започна готвенето..

точно сложих картофите в тенджерката, напълних я с вода и проблемите започнаха.. поднасяйки я към кутлона ( с една ръка, разбира се, нали вече не съм "чикън мъсъл" ) гравитацията надделя над моите свръх способности и тенджерката полетя към пода с цялата си тежест.. е, падна.. какво пък, бях с чехли, но уви бяха само от плат, намокрих си краката, но това не бе толкова неприятно, колкото наводнения под на кухнята - толкова съм добра - успях да удвоя "готината" част от готвенето.. но това бе само началото..

тенджерката започна да издава странни звуци.. успях да намаля здравината й, определено съм добра.. странното бе, че дори след час тя продължаваше да стене.. час, през който картофите не се свариха.. успях да се насладя на 2 турски сериала, 4 серийки с гиричките, прахосмукачката, успях и да се изкъпя, междувременно.. но по някое време решиха да се сварят..

всичко минаваше почти идеално, докато не реших, че в пюрето трябва да има подправки.. по-лоша мисъл дори от тази да се захвана с готвенето.. исках черен пипер -> сложих черен пипер ( време да се похваля - намерих черния пипер сред всички бурканчета и пакетчета с подправки в шкафа ).. но като гледах как след като разбърках, почти не се забелязваше присъствието му - крайно обезпокойтелно - сложих още без да зная как е на вкус - разбира се, че щом не ми изглежда достатъчно, не е достатъчно.. след като сместа придоби хомогенен вид с приятен отенък, спрях да слагам подправки..

най-бруталното ми прозрение бе да изям творението си.. оказа се доста люто, но поне картофите не бяха сурови.. получих много мисли как да поправя грешката си, но всички те бяха свързани с варене на още картофи и повторно овкусяване - отказах ги..

и сентенцията на поста - правя това, което не мога, за да се науча да го правя.. в моя случай или ще се науча да готвя или ще се откажа от храненето..

моренце..

бях в Балчик.. не беше се променил толкова много от последното ми посещение.. но ги нямаше водните пързалки, по които се спускахме, нямаше го и басейна, на който ходехме, когато морето беше бурно, нямаше го и пътят към стълбите - многото стълби, които въпреки всичко катерехме готови за още и още.. мисълта, че може би станцията "Белите скали" не съществува, ме ужасява - там ходехме всяко лято за по точно 14 дена.. точно 14 дена с едни и същи хора.. точно 14 дни на това толкова приятно място - имаше си всичко - люлки, пясъчник, полянка, пейки, деца, готови да скачат и бягат с теб.. заради това място обичам морето..

мъдрост от всякъде..

докато се разхождахме с лицето Сл.Ен., споменатата изрече нещо толкова добро - " това, че сме съквартирантки или че сме в една група или клас не означава, че трябва да се харесваме ".. толкова правилно и мъдро..

познаваме ли се?!

280. Спирката на ОМВ. Качва се момче - много познато, но познавах ли го?!.. Заговорих го, той се усмихна, отговори ми.. Гледаше ме непознато, продължих да му говоря, какво пък, ами ако наистина го познавах. Той не попита нищо. Разочаровах се. Слязах на следващата спирка. Беше ли Боян или не?! Толкова много приличаше на него. Трябваше ли да го попитам дали е Боян от Добрич?!.. Ами ако не е бил той, но въпреки това не е казал, че не ме познава. Не е толкова фатално, но би било странно?!..

Кадифе, Аптеката, 2 момчета и момиче минават. Момичето се спира. Какво маргаритки и лилии става?! Поздравява. О, да, това е момиче от училище. Защо не успях да я позная веднага?! Не е като да се бе променила толкова много - дори може да се каже, че си е доста същата. Говорихме, забравях и си спомнях името й след всяко изречение. Наистина ли съм толкова отвеяна и неадекватна!?

f1!.. now!!!

наистина се нуждая от помощ.. освен за очевидното..

супер глупаво от моя страна да не се усетя, че wireless-ът е нещо нормлано.. бяхме решили да вземем рутер, който да пръска нет из стаята.. обаче днес в автобуса се замислих, че може би моят компютър може да пръска wireless( в началото на убунту-вския ми живот бях разцъквала някакви неща и имаше някъде там нещо за създаване на wireless връзка или подобно ), което ако бях успяла да настроя както трябва, щеше да е хубаво.. потърсих малко, явно не достатъчно, как би станало това.. всичко водеше към рутер, но мисълта, че успях да направя връзка с друг компютър и на него се показваха някакви положителни стойности за получени и изпратени пакети все още ме кара да вярвам в евентуален успех.. но тъй като това е още само вяра.. тази вечер ще опитам да се боря за мечтите си.. друго си е да плащаш 3 пъти по-малко за нет..

приемам всякакви идеи..

зрителни измами..

преди много ми харесваха.. виждаш едновременно старица и млада жена - наистина трябва да имаш дарба да нарисуваш нещо такова..

това се промени - днес гледахме един плакат на 112 - телефонът за спешни случаи.. 5 минути търсих " виж как устата на човечето е като слушалка.. ".. след като успях да го фокусирам, се почувствах доста глупаво..

преди няколко дена се опитвах да разбера за коя година е календарчето, което гледах - това бе направо трагично - малко, мъничко календарче и аз не успях да видя двата огромни надписа по дължината му - 2008.. според Гергана започвам да се разболявам от мъжката незабелязващост..

не се сърдете, когато не забелязвам нови прически, дрехи, обувки, хора..

промити мозъци..

притежавам консерви с риба, които обаче нямат чопче за отваряне.. огладнях..

Яна : Абе Йо, искаш ли да ми отвориш рибата!?..
ЙоДи: ..?!..
Яна : Консерва?!..
ЙоДи: Като каза риба се сетих за рибата Уанда от Линукса..

а тя дори не е от ФМИ..

по - малкото зло..

3,14: " Преса на Яна "
ЙоДи: " Какво?! "
3,14: " Преса на Яна!! "
ЙоДи: " :) "
Яна : " ?!.. "
Пл. : " По-добре преса отколкото мечка.. "

Софийска вода..

отново няма вода.. жалко наистина.. но не съм тук да се оплаквам..

влязох в сайта на Софийска вода.. все пак да видя какво става.. ден по рано се знаеше, че от 11бл. до 37бл. няма да имат вода.. но за 41 нищо не бяха написали.. видях.. вода няма да има до 15:30 поради авария.. и тогава осъзнах колко е лесно да си намериш това, което търсиш в сайта им..

браво!..

i will teach you to suffer..

или как Софийска вода спря водата в Студентски град за 12 часа..

събудих се.. не беше яко.. помотах се.. нямаше вода.. реших, че до 2 часа би било подходящо да я пуснат.. помотах се още малко.. проверих.. не я бяха пуснали.. много чувства обзеха душата ми.. предимно на нищета, мизерия, ужас, страх.. гуугълнах за всеки случай.. попаднах на крайно неприятната статия, че вода няма да има до 21:00.. бързо намерих решение!.. изнесох се.. взех всичко необходимо - компютъра, четката + пастата за зъби, хавлията и потеглих към Младост..

а защо Младост.. достатъчно близко до Студентски, за да не пътувам цял ден.. и достатъчно далече, за да има вода.. след цял ден умотворчество, радост от течащата вода и много английски.. стигнах до изключителното заключение, че мога да науча хората да страдат.. мога и повече..

върнахме се в Студентски в уречения час.. изпълнена с очакване и нетърпение се засилих към банята.. уви - разочарование.. към 22:05 реших да проявя гражданската си отговорност и недоволство.. звъннах в Софийска вода.. най-добре изхарченото левче за деня.. обясниха ми, че до 23:30 водата ще бъде пусната.. не споменаха, че може би ще бъде кафява или пък налягането ще е достатъчно ниско.. но жената бе крайно мила и добра.. имах очакването, че ще ме забаламоса с " ми то.. сигурно няма да я пуснат до вторник.. "..

вода имаме.. време е и да я уважим достойно..

private emotion..

Рики Мартин ама друг път..

обикновено личният ми живот е набор от много ирония и тук там хубави неща.. но.. уви.. започнах да осъзнавам, че иронията стремглаво набира сила..

говорихме за личните си животи.. напредък, но не ТОЧНИЯТ.. след като свърших с разказа си за моя.. започнах да дискотирам чуждия.. започнах изречението "излизай.. (време за размисъл) " от отсрещната страна " в Тантра?! "..

малко хора биха доловили иронията.. честито на печелившите..

проблем -> решение..

след поредното посещение, личният ми лекар реши, че трябва да се сдобия с капки за очи.. до тук добре.. сдобих се.. но започнаха проблемите..

тези капки все пак трябваше и да се позлват.. първите няколко пъти успявах от първия път да си уцеля очите.. но после - 3 капки по лицето докато успея да си сложа в окото.. и така няколко дена.. свикнах..

след повече време отново загубих тренинг.. една приятелка ми каза как си е слагала капките.. звучеше доста приемливо.. реших да пробвам.. малко преди отново да хвана шишенцето, доказаващо моите невъзможности.. видях огледалцето си -> идеалното решение.. оказа се безкрайно лесно да си слагам капките без да пропусна, докато наблюдавам процеса от разстояние.. изпитах голямо щастие..

може би това не е много смислен пост.. може би доста хора са стигнали до моите изводи много по-бързо от мен.. шанс..