Friday, October 30, 2009

хора, а?!..

твърди се, че сме чувствителни, нежни и дори мили.. но дали?!..

ходихме да гледаме "Смъртоносен враг".. една жена я гръмнаха с телефона й и как реагира публиката - смях в залата.. започнаха да взривяват коли - още малко и щяха да станат да ръкопляскат.. разрязаха един човек - възхищение..

и как да имам смелостта да изляза по тъмно?!..

Saturday, October 24, 2009

Туве Янсон - "Невидимото дете"..

на пръв поглед не изглежда нищо особено.. но определено си заслужава.. и наистина трябва да се чете, когато вали..

благодаря Мая..

грешка?!..

съседката отгоре може и да не е спортистка ..

докато правех упражнения в леглото, то започна да скърца.. в началото звуците ми бяха познати, но по - късно установих - да, така звучи и леглото на съседката отгоре..
тежките стъпки, които вярвах, че са на онзи супермен, може да са били нейните - може упражненията й да са доста натоварващи и да няма сили да стъпва по-грациозно..
зачестеното дишане и стонове, които също струяха от горната стая може да са следствие на интензивното натоварване - хората се задъхват..

ами ако през цялото време просто е правила упражнения.. възможно ли е да грешим.. трябва ли да се чувствам виновно заради обвинянията си?!..

Thursday, October 22, 2009

мъка, мъка..

преди човек ме дразнеше.. успя да ми влезе под кожата.. мразех го по мой си начин.. не обичах да съм около него, но все така се случваше.. присъствието му отприщваше дълбоко скритото зло в мен.. това продължаваше.. но след време започнахме да се размиаваме - качвах се в автобуса, а той слизаше, излизах от факултета, той точно влизаше, прибирах се, а той излизаше.. после започнахме и да не се виждаме.. и така доста време.. но пак изведнъж се сетих за него.. исках да го видя, исках да си говоря с него.. реших, че трябва да разбера защо.. и моят късмет отново проработи - видях го, говорих си с него, разбрах, че е успял да влезе в списъка ми с приятели, колкто и да е странно..


липсва ми неговото дразнещо присъствие..

Wednesday, October 21, 2009

Дияна от 50-ти блок..

историята започна малко преди час.. прибирах се към стаята и си мислих по какво да уча по-късно - предполагам звучи зуби-зуб, но Лондон не чака само мен, та качих се на 102.. но тъй като целия ден караме часове с доста хора в малки зали, а от това ме заболява главата.. и.. мисля си " нека сляза по-рано и да се поразходя.. ".. точно стигнах посолствата и две кученца - едно беличко( Белчо ) и едно черничко( Черньо ), стигащи ми до кръста, решиха да ме изпратят до вкъщи - мило нали.. много исках да им покажа, че няма нужда, мога и сама да се прибера.. Белчо се отказа, но Черньо продължи да ме следва безрезервно.. тъжах, че изостави Белчо, но след време като се обърнах видях как Белчо тича към мен засилен, тогава видях едно момиче, което говореше по телефона и веднаха прецених ситуацията - усмихнах й се, обясних й, че имам невероятно добре развит страх от кучета и я помолих да върви с мен.. та оказа се, че това е Дияна от 50-ти блок, HR-ка във фирма с програмисти.. съвпадение, а?!..

изпитвам благодарско чувство.. доста щях да се стресирам, ако бе отказала да повърви с мен..

Tuesday, October 20, 2009

лекцията по C++..

( или как спасих чадър от загубване.. )

стоим си ние в зала 200.. и най-неочаквано се появяват лекторите( най-усмихнатите лектори, които сме имали досега.. ).. единият започва да пише на дъската следния низ: " Местим се в 325 ".. до тук прекрасно..

в 200 се бях разположила много приятно.. чадъра на Йо-то бе върху чина, водата ми също, но когато започнах да си събирам нещата - станах взех си тетрадката, химикала, палтото и заминах към 325.. започна лекцията.. посегнах към водата си, но нея я нямаше.. а къде е чадърът?!.. " о нее, ще го загубя за втори път.." изхвърчах от залата.. тичах през целия път до 200, където чадърът и водата си стояха спокойно, чакащи да си ги прибера..

а като цяло лекцията отново беше за нещо, което не бях чела.. колкото и да се опитвам да имам бегла представа за какво ще ни говорят - не става..

Monday, October 19, 2009

събота..

ходихме в Маската.. БТР също бяха решили да отидат там.. беше много яко, ама много..

прибрахме се.. реших да се изкъпя, но в Маската бях изпила 2 бири, което в моя случай е фатално, започнах да залитам в банята.. докато се опитвах да не падна си мислих как ако падна, ще събудя Плами.. след още няколко успешни опита да остана права се сетих, че ако падна в банята събуждането на Плами ще ми е най-малкият проблем..

всичко приключи безаварийно..

Friday, October 16, 2009

сериозно?!..

на много зле вървят нещата..

стоях и чаках пред отдел 'Студенти', идва едно момиче и започва да разпитва някакви неща, а хората пред мен й отговарят - тъй като ми се стори много позната се втренчих в нея.. после започна да ми говори - супер странно - реших, че може би имаме общи приятели и сме се виждали някъде и започнах да й отгоравям.. и така около 30 минути.. видях й удостоверението - Нели от Бургас, Информатика.. шах и мат..

реших, че все пак не я познавам и си отидах на лекции.. на връщане в автобуса( там ми идват повечето добри идеи ) размишлявах върху случилото се.. изведнъж ми просветна откъде я познавам..


няколко дена се опитвах да си купя носни кърпички, влизах във ФФ с мисълта за тях, но когато стигнех до рафта с кърпичките знаех, че искам нещо от там, но какво не се сещах.. и все си тръгвах без тях, но с неприятна мисъл, че все пак е трябвало да купя нещо от онзи рафт.. накрая си написах бележка и успях.. стартирам бележковата система..

Thursday, October 15, 2009

и съседът обесняваше..

още малко и щях да изляза от стаята, но нали трябваше да си забравя ключовете, после телефона, сетих се, че и портфейлът ми все още не е с мен, чух как съседът се обясняваше на някого:
" Стоя си аз на лекцията, но нали знаеш, че съм минал подобен курс и съответно зная за какво става дума.. и както винаги само аз и още 3-ма човека разбираме за какво ни говорят.. другите просто стоят там за украса.. понякога се чудя дали път не трябва да си останем само ние 4-мата човека, които разбираме, а другите да им споделим, че не стават.. също така се чудя - добре, като не разбират, що не питат, ми щото са тъпи - нали се сещаш, но аз съм добър - обеснявам им разни неща, ама те май са по-тъпи дори отколкото си мислих.. абе не зная - тъпички са си, ама нищо и такива трябва да има.."

цитатът не е толкова точен колкото ми се искаше, но мисля, че се придържа към основната идея..

Monday, October 12, 2009

не е лесно да си болен..

мислих си, че имам проблем - посетих личния си лекар - оказа се, че съм по-болна отколкото си мисля.. разбира се, той каза, че хемоглобниът ми е малко по-нисък отколкото трябва - отколкото предния път, когато ми каза, че съм прикрито анемична, но нищо.. генеколожката ме прати на нефролог, който от своя страна иска да ме препрати при генеколог.. не е като да имам какво да правя, но вече нямам желание - за една тъпа пломба ходих 5-6 пъти до зъболекарката, която се руши в момента, но нищо.. за 2 глупави пъти, в които ме заболя корема еднократно, краткотрайно и толкова ще трябва за 3-ти път да посетя Студентска поликлиника.. и разбира се всяко чакане пред кабинет е свързано с хилядите хора, които искат да те прередят и те пререждат, но ти им споделяш, че не те кефи - поглеждат те тъпо, започват крещейки да ти се оправдават - много мразя да ми се карат, ама много - и накрая не стига, че те пререждат, овикват, ами и виновния излизаш ти.. и като влезеш в кабинета след всичко това, не знаеш защо си там, знаеш само, че искаш да се махнеш от там колкото се може по-бързо..

Thursday, October 8, 2009

свърши..

отказах се да чета Чарлз Дикенс на английски - две седмици стремглаво четене в автобуса, в стаята, във влака дори и успях да стигна до девета страница от 700..

хрумна ми, че ми се четат приказки или нещо също толкова увлекателно и вълшебно.. отдавна се бях заканила на една книга, но след последното прибиране на книги в нас, доста от въпросните предмети останаха скрити за мен.. ходих дори до тавана - неуспех.. разглеждайки книжките, които успях да намеря видях една, която нямаше как да не ми направи впечатление.. беше подарък от Ина, бях гледала филмчето толкова много пъти, толкова много различни версии, имах книгата и не бях я чела..

и така реших, че това искам да чета.. и днес прочетах последния ред.. броя на книгите, които са успявали да ме разчувстват, се увеличи с една( Принцът и просякът ).. определено не е за деца..

Tuesday, October 6, 2009

моля?!

много неща около мен започват да не са както трябва..

когато се сърдя или по-точно когато се сърдех на някого, помнех, че му/й се сърдя, а сега.. сърдя се, после поглеждам човека с усмивка и след секунда-две се сещам, че не трябва да е усмивка, а по-скоро няма-пък-сърдя-ти-се-!.. обърквам се, може би искам да не се сърдя, но трябва да се сърдя - причините са доста стимулиращи..

всички са се разхубавили - тук вече наистина има нещо нередно.. или ослепявам или най-накрая съм се научила да се радвам на света около себе си, като второто е слабо вероятно.. или е нещо трето, което би било доста неприятно, ако е истина..

започнах да готвя - неуспешно, трагично, брутално, може би, дори, но започнах..

не съм ходила на дискотека от декември.. което, ако аз-в-12-ти-клас чуеше, щеше да се позабавлява от сърце.. не се оплаквам, разбира се, констатирам, много ясно..

започнах да говоря несмислено.. опитвам се да мисля за няколко неща едновременно, но вече не успявам и ако трябва да говоря бълвам от 2-те различни мисли, а това предизвиква доста умислени и странни физиономии у хората.. също така не мога да се задържа на една мисъл повече от малко време, а сякаш искам..

Friday, October 2, 2009

писна ми!!..

като се прибирах от София се бях натоварила с отговорността да прибера дрехите на брат ми, вярвайки че на връщане няма да имам толкова багаж.. този път така си приготвих багажа, че успях да изпозлвам всичко, освен 2 фибички и една блузка, което си е направо похвално предвид досегашните експерименти.. но сакът отново е пълен..

просто ми писна, където и да отида трябва да нося толкова много неща - и защо да съм щастлива ми трябват всичките глупости.. искам просто да си взема четката за зъби, телефона, ключовете, протфейла и да съм готова.. но не, няма да се случи, защото трябва да си взема любимите дрехи, книжка - ей така за екскорт, плейъра - евентуално, ако остана сама, банския - не че не отидах на море, но не е и като да нямам стар, епилатора - накъде без него?!, Асенцето - сърце не ми даде да я оставя, а с нея идват и кабелаци.. и как накрая да се прибера само с една раница..