не е лесно да си болен..

мислих си, че имам проблем - посетих личния си лекар - оказа се, че съм по-болна отколкото си мисля.. разбира се, той каза, че хемоглобниът ми е малко по-нисък отколкото трябва - отколкото предния път, когато ми каза, че съм прикрито анемична, но нищо.. генеколожката ме прати на нефролог, който от своя страна иска да ме препрати при генеколог.. не е като да имам какво да правя, но вече нямам желание - за една тъпа пломба ходих 5-6 пъти до зъболекарката, която се руши в момента, но нищо.. за 2 глупави пъти, в които ме заболя корема еднократно, краткотрайно и толкова ще трябва за 3-ти път да посетя Студентска поликлиника.. и разбира се всяко чакане пред кабинет е свързано с хилядите хора, които искат да те прередят и те пререждат, но ти им споделяш, че не те кефи - поглеждат те тъпо, започват крещейки да ти се оправдават - много мразя да ми се карат, ама много - и накрая не стига, че те пререждат, овикват, ами и виновния излизаш ти.. и като влезеш в кабинета след всичко това, не знаеш защо си там, знаеш само, че искаш да се махнеш от там колкото се може по-бързо..