Дияна от 50-ти блок..

историята започна малко преди час.. прибирах се към стаята и си мислих по какво да уча по-късно - предполагам звучи зуби-зуб, но Лондон не чака само мен, та качих се на 102.. но тъй като целия ден караме часове с доста хора в малки зали, а от това ме заболява главата.. и.. мисля си " нека сляза по-рано и да се поразходя.. ".. точно стигнах посолствата и две кученца - едно беличко( Белчо ) и едно черничко( Черньо ), стигащи ми до кръста, решиха да ме изпратят до вкъщи - мило нали.. много исках да им покажа, че няма нужда, мога и сама да се прибера.. Белчо се отказа, но Черньо продължи да ме следва безрезервно.. тъжах, че изостави Белчо, но след време като се обърнах видях как Белчо тича към мен засилен, тогава видях едно момиче, което говореше по телефона и веднаха прецених ситуацията - усмихнах й се, обясних й, че имам невероятно добре развит страх от кучета и я помолих да върви с мен.. та оказа се, че това е Дияна от 50-ти блок, HR-ка във фирма с програмисти.. съвпадение, а?!..

изпитвам благодарско чувство.. доста щях да се стресирам, ако бе отказала да повърви с мен..