Have a Nice Day..

събуждането беше не до толкова приятно.. аларма в 8.. ставане в 10..
реших да сваля цялата тази козина, която притежавам и същевременно да си направя маска, НО..

точно съм се наклепала с нещо, което по принцип не си личи много и си се епилирам се чука на вратата, мисля си - абе Васко защо продължава да чука.. и се чува "от мрежата.." в този момент се пуска народната музика( останала от бала - все пак трябваше да потренираме малко ) мрежарите не бяха груби.. започнахме да си говорим - СЕФТЕ ми се случва нещо такова.. по принцип съм асоциален тип и да - осъзнавам го.. беше приятно.. поне за мен.. те дори знаеха лафовете за Добрич ( Добрич - центъра на света, Добрич на три морета, Варна квартал на Добрич ) мислех, че само хората от Добрич ги знаем.. после си тръгнаха.. надух си музиката( докато си намеря нещо хубаво мина време ) и реших да продължа с епилирането.. по едно време попадам на листче с блок - стая. досетих се.. въпреки че беше минало време реших да изляза на вратата.. и точно отварям и единия се беше върнал да вземе листчето - като по филмите..

някой ми се обажда - много се зарадвах, не стига, че имах вече поща, ами и ме търсят.. Петя и Гергана са в София - страхотно.. излязохме.. чудех се как да ги заведа в китайския, те са се чудили същото и за мен - готино.. после дойде и Васко.. говорихме, говорихме.. беше приятно..

по някое време писах на бъдещия си колега - извинявах му се, че не съм му запомнила името.. гадно е - аз помня имена и хора, но тогава бяхме в дискотека и ала-бала.. писа, че няма проблем - дори ще отидем заедно на работа - не е ли симпатично..

още не мога да си пусна някаква чатанка или DC, но утре се надявам да имам нещо подобно, ако не.. ще се наложи пак да пиша на мрежата - не искам да им досаждам..

имах готин ден.. а утре ме очаква готина вечер.. завиждайте :))

а беше лесно..

толкова беше яко в детската градина, колкото и банално да звучи.. яко е.. всичко беше толкова лесно - всичко беше бяло или черно, не съществуваха объркващи нюанси на сивото и синьото.. дори нямаше как да сгрешиш случайно - законите, които ни управляваха бяха толкова ясни и прости..

а най-хубавото е, че добрите чувства поне за мен си останаха непроменени.. още обичам приятелките си от детската градина.. още се сещам с усмивка за добрата Демирева.. всеки ден се събуждам с различна мисъл за света, но тези си остават константни..

"..тя просто е странна.."

много го мразя това, когато някой се държи добре.. но понякога става лош и другите го оправдават с:" не бе, просто е странен човек.."( а би трябвало " на вски се случва", но не ), ако се държа така, никой няма да каже, че съм странна, а зла и ще започнат критики..
мразя да ме сравняват с някого.. не харесвам, когато има някой, който се казва като мен( винаги е имало, но още не мога да свикна напълно )..
това, което показвам не е всичко.. прекално е малко някой да си вади мнение за мен..
не съм Мързел, той е идеалното извинение, когато нямам настроение или има хора, които не харесвам или не ми се излиза точно с тази компания, не се правя излишно на усмихната - няма нужда.. адски ми е трудно да обесня, че настроението ми е достатъчно променливо, старая се да спазвам дадените обещания, но никой не разбира, че не си спазва обещанията.. хората просто не виждат гредата в очите си.. старая се да не правя много неща.. естествено е неуспешно.. прекално много неща събрах, а не трябваше.. вече не съм кошче-за-душевни-отпадъци, станах клошар-на-чувства-и-мисли, но не на моите си.. искам да кажа толкова много неща на толкова много хора, но тогава нищо няма да бъде същото..

в един филм( QAF ) бяха казали: "това, че до сега сме били приятели, не означава, че трябва винаги да сме приятели.." звучи прекалено добре за това, което казва..