добре...

добре, бе хора... измислихте химикали за еднократна употреба ( визирам Shneider ), а колко хубаво беше да си купуваш пълнители и да си ползваш любимия химикал...
вече има телефони за еднократна употреба... фотоапарати.. прашки...
интересно ми е скоро ще измислите ли хора за еднократна употреба... защо всичко тряба да се превръща в " ползваш и хвърляш " .. къде остана съкворенната стойност на вещите.. да, не трябва да се превръщаме във вещомани, но трябва ли да сме абсолютни user-и?!..

Do Not..

не забравяй за мен.. аз те помня... ще се радвам, когато ми звъннеш.. но ти няма да го направиш.. ще предпочетеш новите си приятели.. ще се забавляваш с тях, ще излизаш с тях.. ще се отдалечиш от мен.. вече няма да разбираш защо беше около моя свят.. ще гледаш на мен както всички останали.. няма да виждаш това, което те караше да говориш с мен.. мога ли да вярвам, че няма да забравиш старите си приятели... или да се успокоявам, че като си намериш по-нови приятели, ще забравиш за новите...

свободата - порок!?

наскоро чух, че свободата била порок ( в кръга на шегата, но.. ) ... стори ми се доста интересно: аз бих ли се отказала от свободата си... по-скоро имам ли свобода.. какво мога да правя или какво не мога.. кой ми забранява.. кой ми позволява.. мислех си, че 'аз' коли и беси отностно 'аз'.. но ако 'аз' не е аз.. ако 'аз' е някой друг.. дали някой може да управлява живота на някого друг умишлено и ежедневно.. не е ли това голяма отговорност.. да имаш свободата да правиш всичко, не е ли опасна..
когато не ни позволяваха да излезем да играем на вън, искахме свободата да решаваме сами, но когато трябваше да вземаме важните решения се дърпахме.. искахме пак да ни забранят да излезем.. искахме всичко да зависи от някого другиго.. искахме си познатия живот, в който забраните не бяха толкова лоши..