Deutsch und Mir...

вчера.. вчера.. бе съдбоносен ден.. преоткрих себе си за пореден път... винаги съм смятала, че съм много зле по Немски Език.. не съм се лъгала.. но вчера... вчера.. в един всекидневен разговор на немски език далеч от общите приказки.. аз.. аз разбирах разговора.. невероятно беше.. думи, които сефте виждам(или може би някога съм ги виждала в клас, но това е равносилно) превеждах с лекота.. естествено превода не беше точен.. даже никак.. но имах доста попадения..
гордея се със себе си.. не съм била толкова тъпа колкото си мислех..

даже почвам да съжалявам, че в бланката за СУ не написах, че мога да разбирам някоя друга дума на Немски... но може би така е по-добре..

Let`s bе Together...

това щеше да е жизнерадостен пост, с който исках да призова всички приети в СУ да отидем заедно с влака на 06.08, за да се запишемна 07.08... но ентусиазмът ми беше секнат, когато разбрах за таксата от 511лева, която си помислих, че е за семестър..
след като четах в почти безкрайния форум на СУ, се обнадеждих, че това може да е таксата за 2-та семестъра..
това продължава да е призоваващ пост.. но в никакъв случай не съм в приповдигнато настроение..

People And Me..

въпреки че започна изключително безинтересно, това лято се оказа доста интригуващо.. най-накрая постигнах Яния.. обградена съм от хора, с които няма такова нещо като неловко мълчание.. хора, с които обичам да си прекарвам времето... хора, които наистина харесвам.. а още по-приятното е, че и тези хора мислят за мен по същия начин..
като щастлив човек мога единствено да пожелая на всички да открият собствената си Яния