Tuesday, June 30, 2009

In The End..

свърши.. няма повече часове за след 2 дена за зъболекар.. най-накрая се приключи за сезона.. хората просто не оценяват колко е хубаво да не ходиш на зъболекар..

днес, например, ако пренебрегнем детето на зъболекарката, което ме ужасяваше -> докато тя ми бъркаше из устата с онези жужящи неща, от които много боли, това малко сладурче постоянно я буташе.. будаше стола, на който стоях, буташе мен.. и се навираше навсякъде.. само докато го видех и се панирах - ами, ако тя уцели някой друг зъб, ами ако не е зъб.. всичко беше идеално, дори не усетих болка.. но може ли да пренебрегнем детето?!..

Sunday, June 28, 2009

give up my Ubuntu dream..

мисля да сменя операционната система.. Ubuntu-то започва да ме дразни.. адски е досадно да се губи звука като го събудиш.. също така никак не е готино да не можеш да си събудиш компютърчето.. а когато звук има.. то той е достатъчно силен, че присъствието му е почти сравнимо с отсъствието му.. искам да вярвам, че в новата версия, която излезе преди месеци, няма подобни щурави проблеми.. но когато намеря 2-3 свободни дена, веднага ще се заема със замяната.. може и да не съм права, но съм склонна да поема този риск..

бих се радвала, ако някой реши да ми препоръча нещо различно от Windows.. сегашните ми намерения са за Debian и в краен случай Fedora..

Thursday, June 18, 2009

ззззъболекар..

вчера ходих на зззъболеккар.. днес пак трябва да отида.. страх ме е.. не искам да ме боли.. не искам да ми се налага да ходя скоро пак.. не искам..

моята стара зъболекарка ме отказа от стоматологичните посещения още в ранна детска възраст.. Губатова( на галено Грубатова ) винаги ме посрещаше с поглед тип - оффф.. ти пък какво искаш.., а можеха да ми кажат как да си стягам апаратчето, за да не ходя при тях - родителите ми бяха достатъчно заети, че да нямат време да ме водят на зъболекар и да чакат милата Губатова да се наговори с колежките от горния етаж, но въпреки това го правеха..

веднъж трябваше да ми извади зъб.. бе безмилосттна.. тя не признаваше детската болка, човешкото отношение и усмивките.. то ясно, че ще ме боли, ама ако ми беше каза примерно " потърпи малко " с усмивка, а не " офф, стой мирно " с леко недобронамерен поглед, имаше шанс сега да не мисля, че зъболекарите са чудовища в човешка обвивка.. въпреки че последните ми 2 посещения не изглеждаха като филм на ужасите.. също така се оказа, че двете зъболекарки се познават.. едната я срещанх в Добрич, а другата в Студентски.. светът е малък, но въпреки това може да побере целия ми страх от зъболекари..

Tuesday, June 16, 2009

сесийно време..

отново сме в сесия.. няма почти нищо против.. освен че всички са си в Студентски град.. започнах да уча.. остъзнах, че в стаята нямам шанс.. взех Ася и отидахме на стълбите.. доста информация за толкова малко време.. явно наистина е възможно.. но накрая ми развалиха щастието.. кой ненормалник е измислил телефоните.. само пречат.. 2 мацки решиха да излязат на стълбите и да говорят, да споделят проблемите си по телефона.. не можах да издържа.. такива разговори ли провеждам аз?!.. минавам на смс-и.. толкова по-културно.. толкова по-красиво и изкусно.. трябва да се науча да се изразявам по-кратко и по-точно и без толкова ръкомахане, подскачане и физиономии.. от утре, разбира се...

късно вечер..

налягат ме странни мисли.. преди много време.. в една късна вечер.. на Дарина супер много й се спеше.. и заспа( без да е минала през банята ).. от добра душа загасих лампата.. опитах се да бъда тиха.. но тя естествено се събуди.. и беше крайно недоволна, че я оставям да спи, цитирам, " като дърт алкохолик.. "..

днес отново тя заспа по същия начин.. или поне се опита.. когато видях какво се опитва да направи, вземайки под предвид гореизложната ситуация.. се постарах да я събудя.. надали някой би останал буден след моето изпълнение на "wake me up".. не да ми е благодарна, че не я оставям да спи като куче, а замахна с крак с цел да ме пропъди.. да бе.. сякаш имаше шанс да ме разкара.. не отвори очи.. постарах се повече над гласа си.. този път замахна по-заплашително с крак.. тогава се отказах.. не искам да правя добро, което не е оценявано..

Friday, June 5, 2009

Уморих се..

не мога повече.. всичко е толкова трудно.. омръзна ми от намеци.. уморих се от загатванията.. писна ми да имам мисли, които си противоречат.. защо е толкова трудно да разбереш какво означава всяка усмивка, всяко повдигане на вежди.. всеки разговор..

правих тест колко добре познавате едно момиче, с което съм си говорила не повече от час.. доста добре.. доста по-добре отколкото хората, които наистина я познават.. щом мога да преценявам нея.. защо не мога да разгадая него, който явно все е неподходящия.. който винаги се усмихва и ти говори приятелски.. винаги готов да ти помогне.. флиртува с теб, но когато ти искаш да се доближиш до него, той е на работа или просто неоткриваем.. а когато се опиташ да разбереш само приятел ли е, получаваш толкова противоречия..

също така не мога да разбера.. същият той, идващ от нищото, без покана влиза в живота ти.. насочва мисълта ти в неговата посока и после си тръгва за известно време.. точно толкова колкото е необходимо да се пренасочиш надругаде.. след което се връща и отново всичко е хаус..

как да зная какво или кого искам, когато постоянно става така..
как да взема правилното решение, когато има толкова много променящи се фактори..