Sunday, December 28, 2008

клас?!..

и така бях на среща на класа.. силно се колебаех дали да отида.. знам, 5 години са твърде много време, за да бъдат отмахнати с лека ръка, благодарение на тях съм това, което съм сега - силно ранима, несигурна и заядлива личност с изострени проблеми със самочувствието.. и въпреки това се колебаех.. но накрая реших да отида - заради малкото хубави моменти някога..

до известна степен беше приятно.. другото бе фалш.. хората се гледаха и се уснихваха един на друг, сякаш се харесват( може и така да е ).. учим в едни и същи университети, в едни и същи градове сме, а се заговаряме веднъж годишно.. подминаваме се без да кажем и дума, но на срещата на класа - " обичам ви, хораа.. "..

постоянно правим списъци на класа.. телефон, пощи, блогове, адреси.. в крайна сметка си пълним телефоните с номера, на хора, на които надали някога ще звъннем.. в мейл листите ни има най-много 3-ма човека от класа, на които наистина бихме писали дори веднъж месечно.. да, обещаваме си, че ще си ходим на гости: " трябва да видиш това, трябва да излезем.. трябва да се видим.. ".. много по-различно звучи " ще се видим.. ".. пращаме смс-и на хората, които са се сетили за нас.. или им пращаме от кумова срама.. защо се хабим.. защо сме лицемери.. да, интересно ни е кой накъде е, поне за мен.. но моят интерес е свързан с очакванията ми за хората - дали съм познала или не..

харесвам хора от класа, дори и тези, с които не говоря, моя си е вината за това, сигурно.. но все пак негативизмът ми е повече.. може би още няколко години и няма да е толкова, но дотогава съжалявам.. 5 години са твърде много време, за да бъдат отмахнати с лека ръка..

Thursday, December 25, 2008

people in da bus..

за пореден път се убеждавам, че в автобусите можеш да намериш толкова цветни хора.. жертвата ми този път е едно младо момиче, срещнах я в 94..

звън на телефон.. поглед, може би нещо като усмивка.. последва "Ало".. за момент си помислих, че мацката ще говори тихо и ще мога да посънувам розови слончета и зелени крави, но не.. тя държеше да уведоми всички, че Нова година е кофти празник, който не трябва да празнуваш в дискотека с гаджето.. ама в никакъв случай.. нека цитирам " мно' беше тъпу.. и к'во си мислиш, че ще се забавляваш ли?!.. на дискотека.. ха.. " и че тя, смелата, ще програмира цяла нощ, докато другите безсмислено си губят времето в пиене и слушане на музика..

това го приех, някак си.. има право да има мнение.. но преминаха на тема университет.. нашта мацка май учи във ФМИ.. тя бе направо възмутена, че някой може да не си мисли, че 4,50 е ниско за диплома.. бе адски радостна, че най-накрая е измислила начин как да запомня разни неща.. чувстваше се гениална, защото е отговорила на 3 от 4 въпроса.. дори мислеше да учи Java.. този уникален индивид изтъкна колко е трудно да научиш този толкова заплетен и сложен език.. но тя, намерила нейния начин да запомня всичко, ще успее.. дори бе надъхана да колекционира в превод " Национална География ".. бе чела някаква статия, за някакви неща и много и харесали..

хората казват, че не трябва да си проспиваме живота.. и ето, ако бях спала между НДК и Баба Яга никога нямаше да срещна този амбициозен и вдъхновяващ човек..

Monday, December 22, 2008

today..

слязах на спирката на Семинарията.. пусна се силна песен.. надъхах се да вървя бързо.. след 2-рата крачка осъзнах, че ще е щастлива случайност, ако успея да стигна до другия тротоар преди да е светнало червено.. не стигнах.. но те ме изчакаха..

до края на следобеда имах достатъчно заспал поглед, че да ми остъпят място в автобуса.. но кой ли те гледа там.. стоях си права.. подаръци така и не купих.. вече поне имам идея какво горе-долу искам да подаря..

а в малкото сладко тролейче едва влязах.. добре, че бе силната Мая да ми помогне да се набутам.. на следващата спирка пак се осланях на нейната мощ.. успяхме да се качим, но след нас имаше още хора.. по едно време усещам някой ми дърпа палтото.. " Какво подяволите става тук " си казвам.. и какво да видя.. една бабка се катереше по мен.. не ми се беше случвало до сега.. на следващата спирка решихме да слезем.. насочих се към по-близката част на вратата, но тълпата искаше да сляза от другата страна.. винаги съм се мислила за достатъчно стабилна, за да не позволя това.. но уви..

не харесвам градския транспорт официално!!.. ще си купя колело, някой ден..

Saturday, December 13, 2008

страхитен ден #2..

отново.. мисля, че влизам в серия( хваля се!! )..

сутринта въпреки изпълнена с ОКГ.. бе приятна.. почти като онази, в която имаше сняг.. някак все едно си бях в Добрич.. контролното бе кофти.. не можах да помогна на колегата до мен.. но мога ли да огрея всеки( явно не.. ) следобедът бе прекрасен.. разходка.. храна.. Тери Прачет.. приятели..

трябва ли му повече на човек да е щастлив.. винаги може и повече, разбира се, но на мен ме са достатъчни..

Wednesday, December 10, 2008

game of dare..

усмелих се след 3 месеца.. най-накрая..

но дали си заслужава.. а имаше ли нужда..

защо хората събират смелост, когато ги предизвикат.. защо просто не са си 'смели и безотговорни'.. защо се налага да бъде неловко.. и защо аз..

Sunday, December 7, 2008

08.12.2008...

така очакваният осми декември.. когато някой ме попиташе какво ще правя отгоравях, че на 9-ти ще зная със сигурност.. е.. почти.. от ден насам си мислех, че ще съм в Петя и Гергана.. ще сме на женско парти и ала бала.. но не.. днес.. допи ми се кола - домашни и глупости, все пак.. отидах до ФФ.. срещнах бившите си съседи.. е.. след кратък разговор.. в единия от тях ще сме..

невероятно, но факт.. а преди година би ми станало кофти, че си променям планове за 8-ми.. или нещо подобно.. някой иска да празнувам утре.. а дали ще е празник.. дали ще съжалявам за нещата, които е трябвало да направя преди месеци..

весело на всички..

Friday, December 5, 2008

FaceBo0k..

зарибих се по една игричка на faceBook.. супер е яка.. направиха ми регистрация( за да не досаждам.. ).. после ме налазиха приятелите.. после познатите.. после започнах да обръщам малко повече внимание на това как ми изглежда страничката.. след което започанах да разглеждам снимки на приятели.. на приятели на приятели.. подяволите.. всикчи имат FaceBook.. FaceBook ли е новия Skype..?!..

не, не се оплаквам.. просто констатирам.. интересно е как едно те отвежда при друго..

Tuesday, December 2, 2008

хора без работа...

стоя си аз.. и се чудя какво да правя.. реших да си видя спама.. сладур пак ми бяха писали.. е.. позабавлявахме се с хората от сладур.. от Добрич..

но не това е историята.. разглеждаме.. разглеждаме.. попадаме на поредната олигофренска снимка на момиче с очила, заела подходяща поза, невероятна усмивка в коридора.. тя изкоментира.. очакваният коментар е: поредният пилешки анус( тази така типична поза със свитите устни... ), но не.. коментарът беше: " абе, тези колко стаи имат.. как може да имат толкова много бушони.. " преценката ни вече не е реална..