клас?!..

и така бях на среща на класа.. силно се колебаех дали да отида.. знам, 5 години са твърде много време, за да бъдат отмахнати с лека ръка, благодарение на тях съм това, което съм сега - силно ранима, несигурна и заядлива личност с изострени проблеми със самочувствието.. и въпреки това се колебаех.. но накрая реших да отида - заради малкото хубави моменти някога..

до известна степен беше приятно.. другото бе фалш.. хората се гледаха и се уснихваха един на друг, сякаш се харесват( може и така да е ).. учим в едни и същи университети, в едни и същи градове сме, а се заговаряме веднъж годишно.. подминаваме се без да кажем и дума, но на срещата на класа - " обичам ви, хораа.. "..

постоянно правим списъци на класа.. телефон, пощи, блогове, адреси.. в крайна сметка си пълним телефоните с номера, на хора, на които надали някога ще звъннем.. в мейл листите ни има най-много 3-ма човека от класа, на които наистина бихме писали дори веднъж месечно.. да, обещаваме си, че ще си ходим на гости: " трябва да видиш това, трябва да излезем.. трябва да се видим.. ".. много по-различно звучи " ще се видим.. ".. пращаме смс-и на хората, които са се сетили за нас.. или им пращаме от кумова срама.. защо се хабим.. защо сме лицемери.. да, интересно ни е кой накъде е, поне за мен.. но моят интерес е свързан с очакванията ми за хората - дали съм познала или не..

харесвам хора от класа, дори и тези, с които не говоря, моя си е вината за това, сигурно.. но все пак негативизмът ми е повече.. може би още няколко години и няма да е толкова, но дотогава съжалявам.. 5 години са твърде много време, за да бъдат отмахнати с лека ръка..