today..

слязах на спирката на Семинарията.. пусна се силна песен.. надъхах се да вървя бързо.. след 2-рата крачка осъзнах, че ще е щастлива случайност, ако успея да стигна до другия тротоар преди да е светнало червено.. не стигнах.. но те ме изчакаха..

до края на следобеда имах достатъчно заспал поглед, че да ми остъпят място в автобуса.. но кой ли те гледа там.. стоях си права.. подаръци така и не купих.. вече поне имам идея какво горе-долу искам да подаря..

а в малкото сладко тролейче едва влязах.. добре, че бе силната Мая да ми помогне да се набутам.. на следващата спирка пак се осланях на нейната мощ.. успяхме да се качим, но след нас имаше още хора.. по едно време усещам някой ми дърпа палтото.. " Какво подяволите става тук " си казвам.. и какво да видя.. една бабка се катереше по мен.. не ми се беше случвало до сега.. на следващата спирка решихме да слезем.. насочих се към по-близката част на вратата, но тълпата искаше да сляза от другата страна.. винаги съм се мислила за достатъчно стабилна, за да не позволя това.. но уви..

не харесвам градския транспорт официално!!.. ще си купя колело, някой ден..