Monday, March 31, 2008

I promise..

обещавам вече да не променям времето...
обещавам да вали, когато си вземеш чадър..
обещавам да е слънчево, когато си с чехли..
обещавам да няма облаци, когато ходиш на море...
обещавам да е студено, само ако можеш да се стоплиш..
обещавам да е топло, само ако можеш да се разхладиш...

но можеш ли в замяна да ми обещаеш, че ще бъдеш до мен, когато ми трябваш..

Thursday, March 27, 2008

той..

"здравей" ти казва той.. този, който винаги стои сам.. този, за който никой не знае почти нищо.. те го познаваха... те се забавляваха заедно.. но той така и не им каза нищо за себе си.. не прояви инициативата да ги въвлече в света си.. той, този, който всеки ден е с теб.. точно той.. не можеш да видиш през неговите очи.. не можеш да се докоснеш до него.. не защото ти не искаш, не защото не си се стараеш.. не защото той не ти позволява, а защото неговия свят изглежда като твоя.. и ти си мислиш, че го познаваш.. и на ум не ти е дошло, че той е различен, че той вижда по друг начин.. че той мисли различно от теб.. че той не се стреми към това, което си мислиш ти.. той живее в твоя свят, но по съвсем други правила.. той не е това, което мислиш ти.. а ти дори не искаш да опознаеш него, виждаш в него това, което искаш да видиш и нищо повече.. браво на него.. той те заблуди..

Monday, March 24, 2008

:)

то било хубаво да се върнеш... но и доста потресаващо...
не вярвах в стриптийза по дискотеките... повярвах...
не вярвах в зубърското начало..... повярвах...
не вярвах в грубостта на фотографите... повярвах... (тя каза: "сега ще я подялкам малко")
не вярвах в байра.... повярвах...
не вярвах в грешеспособността си... повярвах...
не вярвах в нечие здрасти... повярвах...
не вярвах в рождените дни на козметичките... повярвах...
не вярвах в злото у мъниците.. повярвах.. // много или повече ми стана много приятно, когато едно мъничко момиченце изрази такава злоба... беше невероятно..
общо взето тук повярвах в много неща... както винаги

Sunday, March 16, 2008

Инфлация на мозъчните клетки..

имаше една Мария.. беше практична тази Мария..
и какво се случи с нея, мислите?!... отиде мацката в Италия, спря да си купува немаркови дрехи, за малко пари.. спря да яде ефтината храна, не защото скъпата беше пъти по-добра, а защото не е евтина.. спря да движи, с хората, на които не им пукаше как изглеждат.. култът към марката я завладя...
не само тя е така... има толкова много хора, които биха си купили нещо само заради етикета, въпреки убийствения му вкус, изглед и т.н... ами ако настъпи инфлация.. м?! те ще загинат.. няма да има скъпи вещи.. няма да има с какви етикети да се хвалят... някой трябва да помисли и за тях преди да се срине световната икономика.. мислете като я сривате - колко човешки живота ще сринете, ако настъпи инфлация....!! не мислете за себе си, мислете за тях..

..

мислиш, но говориш друго... чувтсваш, но показваш различно.. искаш да дадеш, но само взимаш... и как се очаква някой да може да те познава..
да, видях променил си се... добре.. добре го даваш.. не може да се отрече, че ти отива.. можеш да направиш всичко, което си наумиш, но няма да успееш да ми бъдеш приятел, няма да издържиш, няма да успееш да ме разбереш.....

Saturday, March 15, 2008

На Кино..

винаги съм се питала защо хората ходят на кино... ходила съм не повече от 6-7-8 пъти.. Spiderman 3, Harry Poter, The Matrix 3, 40 days & 40 nights, Фантастична реалност /* или Реална фантастика.. не помня...*/ не беше много по различно от домашното кино - Spiderman 1,2, Harry Poter/* другите части */, Matrix 1,2, коя да е комедия, кой да е рисуван филм...
до вчера... решихме да отидем на " Светът е голям и спасение дебне от всякъде ".... затрогващ филм.. на доста пъти успяваше да пробуди чувствителност в мен.. никой филм, който съм гледала на телевизор или монитор не е имал такова въздействие... беше страхотно.. никога до сега не бях виждала хора да пляскат на кино... театър - ок.. опера - да.. но на филм.... за един единствен миг сякаш на хората наистина им пука... усещането е толкова силно...
преди да почне филмът, на сцената излезе мъж... говореше, говореше.. след което каза " и нека запазим минута мълчание за.. " не можах да запомня името.. в залата имаше толкова много хора.. и изведнъж всички замълчаха... беше изумително.. никога до сега толкова много хора не са издавали нито звук...

Wednesday, March 12, 2008

Ganga Bus..

ех.. 94.. понякога най-интересното нещо за деня се случва в автобуса или по спирките, в очакване на 94.. днес ми се случи когато бях вътре... изненада..
мислех, че няма да се кача.. беше пълно, но успях.. да.. успях.. опитах да се хвана някъде... но имаше една кифла.. ама голяма кифла.. наистина исках да я убия.. слагам си аз ръката на лостчето.. и тя върху моята.. ок.. преместих си ръката /* тези, които ме познават вероятно се сещат защо съм постъпила така... */ както и да е... след това тя отново върху моята ръка.. реших да се хвана другаде.. не съм я закъсала толкова.... но естествено това изискваше да се попреместя малко.. и попаднах на велик разговор.. кифла2.. оо да.. и глупак1, Г1 обеснява на К2, че имал проблеми със здравето и разни такива идиотщини.. толкова болен човек, които е нямал проблем с белите дробове.. ама никъде не може да се намери честно... какво ли не беше боледувал този човек.. но рано слязах от автобуса.. а той продължи да говори.. К2 май не искаше обаче да го слуша.. много едносрични отговори дававше.. но надали човек без докторска степен е способен да каже нещо смислено на този, освен "МЛЪКНИ"... знае ли човек.. по едно време.. започнаха да си говорят, че с Skype, К2 се представя за мъж.. ок.. ама после каза, че имала мъжки наклонности.. обичала да сваля мацки... знам ли.. била израснала сред момчета и т.н.... и аз съм израстнала сред момчета.. и имала доста мъжки черти.. изпитах силно желание.. желание да я умъртвя... имам чувството, че когато хората говорят въобще не мислят и даже не се чуват...
и аз съм имала " аз съм от умните", но се усетих нали..

Monday, March 10, 2008

Competition...hm..

докато гледахме Music Idol 2 (викаха ги един по един да им казжат дали продължават или не, а междувременно им задаваха някакви въпроси..) се сетих за Анализа.. то беше в известен смисъл почти същото... напрежение бе завладяло коридора, сълзи, страх, надежда убиваха нервите на участниците.. изживяването бе неповторимо.. както казаха и талантите в Music Idol 2..

Sunday, March 9, 2008

хората...

ежедневно ние търсим истината.. търсим причини за поведението на другите.. търсим за какво да живеем.. търсим и пак търсим... но какво намираме.. мрачни истини?! и не и да.. намираме грозни, но въпреки това симпатични намерения и възгледи... грозни - малко или много егоистични, но симпатизират с това, че в някаква степен излзат от пределите на егоизма.. знам ли.. цветното е красиво.. но въпреки това, всеки вижда това, което иска да види... вярва в това, в което иска да вярва.. дори чувства това, което си мисли, че трябва да чувства..

Monday, March 3, 2008

Music Idol...

преди малко изгледахме полседния кастинг... искам предваително да кажа: не мога да пея, не мога да танцувам.. НО хора може ли такова нещо... пълна пародия... 1-ви сезон беше много над нивото на началото на 2-ри сезон...
1. Не слушам чалга.. не ме радва.. различавам сигурно около 3-4-5 чалгаджийки.. апатично настроена БЯХ към чалга изпълнителките... но вече клоня към антипатия.. Глория поне се държеше на положение..
2.Слави се аргументираше доста по-добре и обръщаше малко повече внимание на пеенето.. а не на изглеждането.. и аз ако имам лични стилист, гримьор, фризьор и хирург, може би, да! ще докарам визия за телевизията..
ХОРА, ВИЕ ТЪРСИТЕ ТАЛАНТИ..
в този ред на мисли... как можахте да пуснете онова момче с двете песни на Mariah Carey .. еми съжалявам това ли е представата Ви за музика - виене?! имаше толкова много по-добри изпълнители, които Вие(журито) ги разкарахте и то грубо..
3.Звезди.. а?! къде Ви е човешкото отношение.. славата ли е виновна?! не.. не искам такава слава... адски колегиално от ваша страна... евала..
разочарована съм!..


а да му дадат празен лист... е браво.. и Вие сте простосмъртни.. нали го разбирате?!