той е толкова хубав..

от няколко дена повтарям само това.. но той наистина е хубав.. или е достатъчно хубав чаровната му усмивка да го прави толкова хубав.. днес бях при него.. стоях доста време там.. около половин час се опитвах да си тръгна, но той ме спираше по някакъв начин.. това доста погали самочувствието ми.. той ми говореше.. знам ли.. може и да си въобразявам, но сякаш и от негова страна има нещо..

странното е, че не ми се свива корема, не си мисля "той е толкова хубав" и дори не съм толкова скована, когато е наоколо.. просто е някак приятно.. това е първото момче, за което мисля по този начин, но не предизвиква такива реакции в мен.. той е толкова хубав..

но въпреки това си оставам дърво около него.. мога да говоря за почти всичко с него, обаче 2 минути след като го оставих в офиса се сетих, че бях мислила да го поканя да излезем някой ден.. ама.. да.. дървеното в мен явно блокира такъв род мисли.. силно се надявам следващата седмица да ми се счупи буксичката.. отчаяно, нали.. още по - отчаяното е, че ако тя не се счупи сама ще й бъде помогнато.. той е толкова хубав.. дори е умен.. но все пак е толкова хубав..

Dimexxxxx....

въпреки абсолютното кофти начало денят бе добър.. или поне преди малко стана такъв...

често ( ние старите хора ) се сещаме за отминалите времена.. за малките радости някога.. и как всичко е станало по-гадно и по-смотано.. но днес.. открих.. не всичко са успели да развалят.. Dimex-a това чудо на медицината е едно от малкото хубави неща запазили вкуса си и до днес.. а когато те боли гърлото - можеш да пиеш Димекс колкото ти душа иска..

малките щастия са толкова приятни..

димекссссс...

хм...

отскоро започнах да се сещам малко по-рано за домашните си от ФМИ.. и какво.. само нерви.. дори се оказа, че съм си затрила цял час работа.. писах си аз судокуто.. пратих си го на пощата.. след няколко дена провярвам.. и какво да видя.. не съм си пратила файлът.. колежката сама предложи да провери дали не съм го оставила някъде по компютрите на работа.. е оставила съм го.. но празен.. еми.. късмет.. сега наново.. тежка седмица се очертава..

стоя си аз...

така започва почти всяко писмо, което напиша.. понякога си мисля, че животът просто ей така си минава покрай мен.. и дори не ме забелязва.. а аз съм там.. мисля, говоря.. дишам.. искам да не се събудя в неделя сутринта и да се чудя кога е минала седмицата.. не искам да ме гледат, когато се говори, че е прекалено рано.. не искам да ме посочват, когато трябва да се порицае някого.. не искам да съм назидане за другите.. искам си малките моменти с малките радости и малкото щастие..

стоя си аз в търсене на нещо или някой.. или може би просто си стоя..

Карртинггг..

хора, " карайте повече картинг ".. това трябва да го довавят в " как да сме щастливи.. " или подобни заглавия..

преди: не, това е адски тъпо, кой ненормалник се радва да кара..
след: супер, супер, супер.. кога ще дойдем пак..

беше интересен ден.. станах с желание за нищо, но въпреки всичко трябваше да отида на работа.. отидохме.. работихме.. появи се колегата, заведе ни на картинг.. първите ми 2 метра бяха неуверени.. мислех, че ще се забия във всичко възможно.. но не.. е... влязах в тревата 2 пъти.. първият път ми стана тъпо( само аз в тревата ) и извиках хората от картинга.. но реших втория път сама да си изляза от тревата.. това е почти толкова яко колкото drift-а на NFS.. оказа се, че едва ли не съм минала през колегите, но нека добавя, че съм единствената без книжка!.. не че се оправдавам..

ходих и на мач - от толкова време съм в София - не е редно да не съм виждала стадиона.. е видях го.. чувствам се омърсена.. толкова псувни и грозни думи за хора, които дори не играят толкова добре( италианците не успяха да ни бият - проваляха си всяка атака.. сами!.. не че наште показаха завидни умения.. 5 паса от нашта врата до.. ами пак до нашта врата.. но е малка победа, че не паднахме.. " Българи - Юнаци " - да това сме ние.. ) малко преди да почне мача имах жалението да си тръгна - бях усетила готината атмосфера - вълната ( беше толкова яко - цял стадион.. ), духа на терена.. но в момента, в който се появиха италианците.. всичко се развали.. публиката започна да ръси простотия, фенове-идиоти хвърляха пиратки по италианската публика.. фенове-маниаци за малко да прескочат оградата, фенове-селяни( не тези селяни от село, а тези безмозънчни граждани ) започнаха с пръсти да изразяват ограбената си душевност.. не бих отишла повече на подобно зрелище -> хора от сектора се сбиха -> всички се качиха по седялките за да видят мелето.. никой не гледаше към терена..

като цяло седмицата мина добре.. ако си купя и колело през следващата..

днес успях..

въпреки всички негативизми - успях!!! престраших се да пристъпя прага на магазин за дрехи.. сама!!!..

излязах с ясната идея, че ще се върна след много време.. разбира се събота в 17:30 какво да си помисли човек.. накрая реших да си поръчам китайско и да прекарам спокойна вечер.. и докато го чаках прецених, че е доста по-добре да се поразходя - последната ми свободна събота.. вървях, вървях.. помислих си - " какво пък почти 6, събота - няма да работят, ще е отида.. " ..

представете си изумлението ми, когато магазинчето работеше.. трябваше да вляза( така бях решила преди това, а и токова боди ми трябва - колкото и жестоко от страна на съдбата да е.. ) влизам.. неприятното усещане на неудобство и желанието да изляза бързо се вселиха в мен.. но не - твърдо бях решена да се боря със страха си от магазини, продавачи, пробни и компания.. останах.. след МНОГО време ми обърнаха внимание - казах какво искам - момичето ме попита: " ще пробвате ли?! ".. да бе, нямам си друга работа, ще си губя времето в пробване, но отговорих само с неразбиращото " не ".. с надежда, че не съм си сменила размера, платих смело и с гордост излязох от магазинчето..

днес това магазинче.. утре мола.. а в четвъртък може и света..

не иска и това е..

опъва се това чудо.. стигнахме до спор кой вариант на ++ е по-бърз( префиксен или суфиксен ).. във ФМИ ни учат, че е префиксният.. което като дадат и логично обесняение звучи доста добре, че и се запомня.. направих програмка, в която пресмятам времена, тагове, тикове или каквото са там.. е, не ще.. има случаи, в които суфиксът е по-бърз.. подсказаха ми, че Windows не е идеалната среда за провеждане на подобни тестове.. малко щастие се зароди при последните ми тестове - префиксният беше на 100%...

всички " знаем за какво сме се събрали, за какво пари сме дали " ( Спенс и компания ).. ако някой някога полага усилие да прочете цял мой пост - то този човек знае, че всичко опира до мен.. мен и само мен.. така че да се върна на основната тема..

сутринта започна интересно.. чаках колежката - тя закъсня с около 10 минути, 7 от които бяха супер яки.. супер якият пич от локалната мрежа реши да се появи.. даже реши, че има и време да почака с мен появяването на колежката.. ех.. после се появи и Алекс някъде там.. тя поне се старае.. когато общува с мен.. но ето тук идва проблемът.. старае се.. не й идва от вътре.. не ми харесва, когато трябва да става насила.. депресиращ е фактът, че ми трябва преводач за света.. дори започвам да си мисля, че проблемът е в мен.. разбира се, само на шега.. целия ( работен )ден прекарах в мълчалив протест срещу антисоциалността си.. ако се наложи, ще има и още такива дни.. което обаче не би помогнало на комуникативните ми умения.. но въпреки това.. на инат.. ако не за друго..

Обещай ми..

имаше една такава песен на Силвия Къцарова... готина песничка.. днес преживях поредното разочарование.. точно отивам да си взема лаптопЪТ, за който съм мечтала последната седмица.. и какво се оказва.. нямам пари по сметката.. тотален шок.. а ми бяха обещали..

цяла година си обещавах нещо.. и какво.. започна тази и наруших обещанието си - наистина съм мазохистична натура.. и сега това нарушено обещание ще ми коства съня.. да глупаво от моя страна - утре съм на работа.. а можеше и да друго.. поне разбрах, че не му е стигнал бала, а не, че ме е послушал.. което не означава нищо.. ама абсолютно нищо..

и така.. без лапи.. без сън.. ще си отида утре на работа.. с надеждата желанието за работа да не изчезне някой ден..