той е толкова хубав..

от няколко дена повтарям само това.. но той наистина е хубав.. или е достатъчно хубав чаровната му усмивка да го прави толкова хубав.. днес бях при него.. стоях доста време там.. около половин час се опитвах да си тръгна, но той ме спираше по някакъв начин.. това доста погали самочувствието ми.. той ми говореше.. знам ли.. може и да си въобразявам, но сякаш и от негова страна има нещо..

странното е, че не ми се свива корема, не си мисля "той е толкова хубав" и дори не съм толкова скована, когато е наоколо.. просто е някак приятно.. това е първото момче, за което мисля по този начин, но не предизвиква такива реакции в мен.. той е толкова хубав..

но въпреки това си оставам дърво около него.. мога да говоря за почти всичко с него, обаче 2 минути след като го оставих в офиса се сетих, че бях мислила да го поканя да излезем някой ден.. ама.. да.. дървеното в мен явно блокира такъв род мисли.. силно се надявам следващата седмица да ми се счупи буксичката.. отчаяно, нали.. още по - отчаяното е, че ако тя не се счупи сама ще й бъде помогнато.. той е толкова хубав.. дори е умен.. но все пак е толкова хубав..