прибирах се и видях момиче в коридора.. беше с телефон и не беше засилена към стаята.. стоеше с телефона и го гледаше.. замислих се съм била момичето в коридора.. чакащо да се сетят за съществуването й.. копнееща той да звънне.. неприятно наистина.. дори клони към тъжно.. но се сещам, че дори и да не съм пред стаята с телефон в ръка.. пак съм зависима от нечия благосклонност.. моята усмивка е толкова зависима от нечия друга.. самостоятелност ли.. друг път..
всички сме хора в коридора.. просто тя е имала смелостта да се надява, че ще й звънат..
Subscribe to:
Post Comments (Atom)
No comments:
Post a Comment