and they asked?!..

не отдавна ме попитаха каква музика слушам.. ии аз се замислих.. не успях да отговоря.. накрая избълвах нещо, но останах смаяна от невъзможността си да определя каква музика слушам.. накрая намерих това

have fun..

мрън, мрън, мрън..

отново поразително ужасен ден.. закусвах червен кит-кат, а не зелен.. много хора биха сметнали това изявление за надуто?!.. но обичам вкуса на зеления кит-кат.. когато закусвам се чувствам почти като в реклама на Милка.. обядът започна много малко преди 3 и приключи в 3:30 - нещо, за което аз съм си виновна, обаче не пречи да мрънкам.. в храната ми имаше лук.. или по-скоро трябва да кажа в лука имаше малко храна.. мразя лук и чесън и копър и, разбира се, те са навсякъде..

дано в 'Боклуците' да са заредили кит-кат до утре..

у лево..

прекланям се пред чувството си за ориентация.. казаха ми " свиваш на дясно, после на ляво и после пак на дясно.. " колко човека биха объркали, а колко пъти?!.. след като обмислих накъде е ляво и накъде дясно успях да се завъртя няколко пъти.. не помнех откъде идвам - беше тъмно - и.. беше ВСЕ ТАЯ накъде е дясно.. бях на кръстовище.. минах по 3-те неправилни посоки докато уцеля правилното дясно..

повече няма да смесвам спрайт и вода..

абсурдите наскоро..

излизам от работа, зная, че съм изпуснала 413.. но останах на спирката докато приключа с разговора си.. тръгнах към 88.. и след минута 413 мина покрай мен - поредното задръстване.. нямаше смисъл да чакам автобус и тръгнах.. почти да стигна завоя към 8-ми декември и виждам една бабичка върви срещу мен, а между нас кофи.. поглеждам я за втори път с мисълта да минем от различни страни на преграждащите ни препядствия, но в този момент тя започва истерично да крещи, да ме сочи с пръст и да ме нарежда.. наистина се радвам, че не чух всичко..

вчера се маскирах - имах грим, обеци и си бях сресала косата.. уви, никой не позна, че съм се маскирала като момиче..

днес, пък, в деня на будителя, знаейки, че е този ден, но въпреки това решена, че трябва да видя лекторката по КГМ, отидох до ФМИ.. едва когато видях жълтата сграда се усетих, че, може би, лекции днес е нямало и няма и да има.. рано, наистина.. няма как да не добавя и че след като си изчистих вчера белите кецове, днес с тях нагазих в единствената локва, която успях да (не) видя за деня..