абсурдите наскоро..

излизам от работа, зная, че съм изпуснала 413.. но останах на спирката докато приключа с разговора си.. тръгнах към 88.. и след минута 413 мина покрай мен - поредното задръстване.. нямаше смисъл да чакам автобус и тръгнах.. почти да стигна завоя към 8-ми декември и виждам една бабичка върви срещу мен, а между нас кофи.. поглеждам я за втори път с мисълта да минем от различни страни на преграждащите ни препядствия, но в този момент тя започва истерично да крещи, да ме сочи с пръст и да ме нарежда.. наистина се радвам, че не чух всичко..

вчера се маскирах - имах грим, обеци и си бях сресала косата.. уви, никой не позна, че съм се маскирала като момиче..

днес, пък, в деня на будителя, знаейки, че е този ден, но въпреки това решена, че трябва да видя лекторката по КГМ, отидох до ФМИ.. едва когато видях жълтата сграда се усетих, че, може би, лекции днес е нямало и няма и да има.. рано, наистина.. няма как да не добавя и че след като си изчистих вчера белите кецове, днес с тях нагазих в единствената локва, която успях да (не) видя за деня..