ядеш, молиш се, обичаш..

и ти като всички ядеш.. каквото ти падне.. или подбираш?!.. ядеш празните си надежди.. храниш се с нови по-глупави от предните.. нямало глупави мечти - ха, ето че се случва..

молиш се.. ама разбира се, че се молиш.. молиш се утре да не е като днес.. молиш се билда да не се счупи, а ако тръгне => да не гръмне, а ако ли пък и не гръмне => да изкара това, което искаш.. като цяло.. молиш се.. на кого не става ясно..

обичаш!?.. обичаш руската салата, без нея накъде?!.. обичаш като имаш време за себе си.. ама реално за какво ти е време!?.. да го погубиш в сериала/играта/книгата.. обичаш университета - особено откакто не ходиш там.. обичаш и оценяваш обаче добрата дума - " омг, пак ли ти?!.. ".. общо взето, обичаш малките радости..

обичаш да се прибереш вкъщи и да си хапнеш, хвърляш 2-3 молитви да имаш забравен шоколад или пък храна в хладилника..

и ето как в един пост се събра всичко.. от лек хумор до дълбока депресия..

а книгата трябва да е доста добра, щом във филма участва Джулия..