if that were you..

защо не харесвам теб.. щеше да е толкова по-яко.. щях дори да си мисля, че съм влюбена.. можеше даже и да съм щастлива.. но не, разбира се.. не съм.. не мога и не мога.. опитах се.. но.. по-силно е от мен.. съжалявам заради теб и твойте чувства, но повече съжалявам заради себе си.. наистина исках да съм щастлива..

uuubuntu..

вчера реших отново да съм част от хората ползващи Linux.. фатална грешка.. като всеки нормален човек, който си плаща, за да има интернет, реших, че би било хубаво и нет да имам с новата си операционна системка.. някак естествено ми се струваше..

спомних си, че преди толкова много време бях писала на добрите хора от локалната да ми пратят настройките.. отворих ги и започнах борбата някъде около 12..

малко преди да отворя терминали или каквото и да е било видях две мънички компютърчета точно до часовника.. някак пак реших да помисля.. ами ако направо стане всичко от там.. толкова вълшебна мисъл.. не стана.. но каква изненада.. след няколко глупави опита включих компютъра на Йо-то.. беше глупаво постоянно да рестартирам, за да имам достъп до някаква евентуална помощна информация..

след много дълги усилия.. от сорта на час - два.. се предадох.. както ли не бях правила.. разбира се, кой да ти каже паролата за някакъв си root.. ама как пък няма и файловете, които искам да " оправям " да са заключени за нормалните потребители.. и как пък до 4 не успях да се сетя, че примерно, за да си редактирам нещо в терминалче трябва да използвам nano или vi или нещо друго..

да не пропусна факта, че се скарах на доста хора.. но те са си виновни.. когато съм в такова положение никой не трябва да ми говори.. особено да ми казва, че може да ми помогне, ама сега нещо не може.. не.. не се прави така..

в крайна сметка около 5 имах нет.. не видях изгрева.. бях прекалено заета да си инсталирам разните му програми, които евентуално ще ми трябват.. но не.. не всичко се получи от 1-вия път.. изненада, а?!..

след неистовите усилия, които положих да не убия будните, Ася или себе си, успях да стигна до извода, че и утре може да пробвам да намеря програмата, която от маймуница прави кирилица..

а казват, че Linux - не трябва да ви плаши.. той не плаши, но доста скъсява живота.. дооооста..

:)..

"..пацуранче аз да се наричам
първа радост е за мен.."

имахме висша алгебра.. започнахме с делимости, беше приятно, защото рядко разбирам в реално време.. дори успях да се сетя за решение на някаква задачка.. и всичко това заради Теория на числата, която записах заради фиктивното ми присъствие в отбора.. но въпреки всичко - беше готино да разбирам - зарибяващо е..

same all same..

свърши сесията, мислех, че ще съм щастлива, но нещо не се получи.. някакво никакво ми е.. не ми се гледа филм, на вън и да искам е адски студено, а и леко ме мързи, а с кого всички си имат работа.. всички, но не и аз.. да винаги мога да чета някаква книжка, но и до това не ми е.. дори на работа не мога да отида - нямам ключове.. не ми се хапва мляко със захар, нещо, което не ми е присъщо.. изпускам нещо в цялата картинка.. но докато разбера какво, то може и да си е тръгнало..