Can You Stop The Time For Me...?!

започнах да не ходя по дискотеки и подобни (последните ми седмици не са много доказващи, но като цяло...).. спрях да слушам силна музика... вече почти не летя... храня се горе-долу здравословно: проблеми с организма... преди прекарвах времето си с приятели... а сега само на спомени я карам... започнах да се заглеждам по по-големи мъже(не на по 8176237812683213271 години, ама когато си на 14 и харесваш 15-16 годишните е добре... ама на 18 някак си не върви... имам си и горна граница естествено максимум +4 ).. лягам си рано.. ставам рано.. имам повече задължения(силно казано, просто неща, които малко или много искам(е нужно да направя)...
играта на дама и кавалер вече не е толкова неангажираща.. гоненката няма край... и колкото и да искаш не можеш да излезеш от 'сляпа баба'....

breaking the time...

реших малко да поразчупя времето... днес за n-ти път влизам в противоречие със сборника, задачите от СУ, ТУ и всичко свързано с математиката... после пък влизам в противоречие със себе си... и накрая започвам да си говоря със задачите... от толкова много говорене.. сигурно ще започна да говоря и на сън... не ми се е случвало.. или поне не са ми казвали..
силно се надявам адекватността да се всели в мен по-скоро..

Friday Night...

петък вечер е.. брат ми ще ходи на кубинско парти... пури, кокаин, ром, латино са причина за замечтаната ви усмивка сега.. но не... брат ми ще ходи на кубинско парти - всички ще са с кубинки... това в кръга на шегата... ще ромизират (не... няма да ходят на Балик, ще пият ром) , ще пушат до рано... или до късно.. и ще се радват на приятна музика... не е ли това идеалния план за петък вечер...
моята вечер ще е звездна..

mai tradjidi

"..деър из ъ мишън... уи билийв ин лав..." - дат из фром а сонг... вери найс сонг.. ай рекъменд ит ту ю... лет гоу бек ту дъ топик ъф дъ пост.. ду уи билийв ин лав... - ай билийв ай кен флай.. бът ай дон'т билийв дат ай кен фол ин лав ийзили...
деър уаз а бой.. деър уаз ай... енд дъ старс уър илуминатинг дъ скай... бът бийнг ту шай.. ай ендинд ол фор а литъл уайл... май фърст лав... ай съпоус дат ай'л невер форгет дат бой... енд хи'л би олийз хендсъм ин май айз.. дат'с уай ай'л олийз къмпийт ени бойфренд дат ай'л хев уит хим.. дат'с дъ стори ъф май рисънт лайф...


that is not British English.. that is Qnglish in translation...

imagination..

хората все повече изстраняват... никой вече си няма въображаеми приятели... никой вече не говори на теракота... дори и на компютъра си(в часност монитора)... всички вече имат само истински приятели(истински - реално съществуващи, не нещо друго).. аз си имам въображаем приятел със статус на приятелка... да, не ме е срам да си го призная.. не съм луда да си говоря сама.. винаги говоря на някого, а когато реалните хора липсват, рационалните са заети.. целите не ме слушат, а естествените са далеч... въображаемите ми приятели са на линия.. те са си винаги на линия... но като съм с други хора... общуват с техните въображаеми приятели, които се чувстват самотни, тъй като всички ги пренебрегват...

искам да отбележа... отбелязвам: имам си истински истински приятели... но човек не трябва да забравя приятелите си от детството!

...Merely Actor At Stage Of Life...

понякога се замислям за себе си... за живота си.. за бъдещия си живот.. предстои ми нещо повече от важно... тая година ми е нещо като решаваща за самочувствието... ако не ме приемат извън Добрич... доста тъпо ще се чувствам...

познавам човек, който е бил решен, че трябва задължително да учи във военно-морското... 1-вата година не е успял... но на втората е влязъл... аз дори нямам ясно изразена цел.. СУ с Компютърни науки... но дали Софтуерно инжинерство не е по-добре... или пък нещо друго... ами ТУ(София/Варна) КСТ-то не е зле...

а има толокова много хора, които имат някаква мечта и се борят за нея... а аз.. каква цел следвам... компютри... дали няма да е грешка.. ще съумея ли да успея... беше лесно, когато знаех какво искам да стане от мен.. но сега.. сблъсквайки се със същността си... става все по-трудно...

радвам се, че имам стабилна подготовка по математика... поне това не го мислих... мразя, когато живота ми отнема правото на избор... мразя и когато ми предлага такъв..

Getting Idol Or Getting Idle #2

мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя мразя...
интересно е.. всяка дума повторена много пъти размива смисъла си... но явно 3 реда не са достатъчно за да се размие антипатията ми... не харесвам силно подобни действия... може ли такава простотия... честно.. възмутена съм... не може 3 месеца " харесвам си дискетата(това видях първо..)".... и като чуеш, че друг не харесва неговата и вече да се отричаш от своята... мразя тия папагалцини.. "всичко повторено дори веднъж губи своя чар" - цитат(не много точен), които за първи път видях в блога на приятелка... да имитираш някого абсолютно не е никак чаровна гледка... и е крайно непоносимо.. да имитираш масата пак не е прекрасно, но на това хората му казват мода...

her.. ot they?!

понякога имам чувството, че съм двама различни човека... имам прекалено противоречиви мисли.. съществуващи независимо една от друга.. на един въпрос мога да отговоря както с ДА така и с НЕ... и пак за себе си да съм права... крайна съм в мислите си, но относителна в думите... за около час мога да си сменя 8927398 пъти настроението стига да има подходящи фактори.. дори не съм една зодия(според някой календари).. с нагласата съм, че съм Близнаци... и доста често стигам до извода, че това е единственото ми становище на тази тема.. освен еквивалентното му 'не съм Телец'...

случвало ми се е да водя спор със себе си... така и не стигнах до консенсус... същото е като да играеш шах сам.. само че там все някога се предаваш... и биеш... обаче аз проявявам дълбок инат срещу себе си.. силно се надявам някой ден да открият правилният лек за шизофренията (аз нямам... но за хората, които имат..), не хапчета, а нещо като клониране.. само че не точно... да правят тяло, в което да отива другата личност... но докато се сетят за това..

имаше една мисъл " не можеш да решиш проблемите с мисленето, с което си ги създал" трябва да се допълни с " позволи на другото-си-аз да ти помогне"

Kind-Hearted People....

миналото лято за един ден бях на обучение при едно момиче... беше адски мила, държеше се сякаш съм й по-малката сестра, а я виждах за първи път... много е приятно да познаваш такива хора - те поддържат вярата ми, че добрите хора не са само в приказките...
вторият такъв човек, когото съм срещала - пак момиче - на моята възраст... невероятно мило излъчване.. усмихваше се... за 1 ден дори не я чух да изругае, да каже нещо лошо като цяло... изключително положителен човек..
по принцип като питаш: мога ли да взема еди кой си, който не познаваш?!.. повечето отвръщат незаинтересовано: се ми е тая... но тя се обърна и адски усмихнато каза: да, няма проблем, супер...
добрите хора са повече от рядкост... предполагам този пост е призив за доброст и милота... колкото и банално да звучи: добрите хора правят света приятен.. бъди един от тях..

?!

знаем ли какво искаме... притесняваме се за абсурдни събития... правим трудни лесните решения.. ядосваме се за какво ли не.. раздразнителни сме.. нима така ни харесва... мъчим другите по невъобразим начин... сдържаме емоциите си..не се радваме на момента.. дразним се от приятелите си... въобразяваме си невъобразимото.. стараем се да прикриваме себе си, за да постигнем целите си.. " още малко потърпи, после няма да е с теб... само още малко.. докато получиш нужното... потърпи друго-аз.. " .... изразяваме ли личността си или само мъчим некреативното си въображение, за да се покажем. да бъдем от тях...

Labels..

пак околобални изживявания... в албумите ни до снимката(която просто много ме радва) на всеки ще има писание(поне така бе оригиналния план..) и от преди малко реших да се поровя из събраните си "умотворения", не само мои... доста бяха(номера със събирането на кърпички, календарчета нямаше въздействие върху мен.. но явно това има..), припомних си доста симпатични мисли.. после ми стана тъпо: плаДиятстването не е това, което искам.. и мислих мислих... и пак мислих.. 2 минути мислих.. отказах се... реших да видя във форума какво са писали(да се поразсеям малко..) пиша си мнението.... проверявам го за грешки и откривам страхотната мисъл, която съм написала:"шоколада е конспиративно творение измислено от бабите, за да си изяждаш всичко и накрая да те наградят с него.. без стимул няма резултати..." и не толкова оптимистичното " аз зная.. мъдър, смел, силен си дори.. но нима изигра те, теб, съдбата... нима остави сам те във борбата..."

An Accident Meet

преди време бях в търсене на бална рокля(доста трудно преживяване..) в един от магазините (във Варна) се засякахме с друго момиче с майка си от Добрич, не я познавахме... роклята й стоеше много добре... не запомних момичето.. не запомних роклята, но си спомням, че имаше в тоя магазин още някой с нас...

и вървим си с майка, след като си бях купила BULLDOZER - много яки, по едно време мама се спира и някакво момиче й се усмихва... завързаха разговор за рокли, обувки за бал и бижута...жената с момичето не показа, че се познава с мама... оказа се, че това е момичето от варненския магазин..

беше много едно такова симпатично... все още можеш да завържеш непринуден и приятен разговор с някой непознат, а после като се видите да не се правиш на сляп..

Desire For Rollers...

днес видях едно момиче на ролери.. замислих се отколко време не се бях качвала на мойте трошки... и в мен се надигна желанието да си издиря лилавите боклуци и да покарам малко... по принцип събираха паяжини на терасата... но след като се уверих, че и на двете тераси не вони на умряло, се притесних: къде може да са.. отивам аз на тавана.. и какво да видя.. Rossignol и още някакви.. не съм на ти с марките, но изглеждаха прилично.. странно, почувствах нещо като не зная как се казва на това чувство: когато вижаш нещо 81273872163827131 пъти по-хубаво от твоето, но продължаваш да си търсиш своята вещ.... " това не са моите ролери... искам си моите ролери...".. прескочих бившата пералня, настъпах едно детско камионче, блъснах се в стената, замалко да се спъна в бившите си тетрадки, но накрая ги видях /усетих мириса/ - това бяха моите, лилави, начупени, скърцащи ролери... реших да завъртя колецата.. все пак тежички са, ако няма да мога да ги карам: защо да се мъча да ги свалям чак до нас.. 3 от 8 имаха желание да се въртят, 2 малко 'зорлян'(типична българска дума), едно дори не можах да го мръдна..

стана ми тъжно.. много даже.. с тия ролери съм преживяла толкова много.. спомням си даже и рекламата с ролери(не рекламираха тях, но само това помня.. беше преди мнооого години..)

обадих се на брат ми.. караше ми се все пак.. и той ми каза да взема Rossignol-а.. не били толква бързи или нещо подобно.. мноого се зарадвах... излязах.. отначало имах проблем с разновесието..(не е правописна грешка!) после ги стегнах... и си карах.. и залитах.. и даже не паднах.. беше ми едно много такова реторично и яко.. и много се радвах (в буквалния смисъл...) някой ден след бала може би пак..

постът "РЕКЛАМА"

това е постът 'Реклама'... в него, ако имах възжможностите щях да сложа банера на продукта, който се рекламира в поста, но ги нямам - затова няма... и едва ли по някакъв начин бих могла да рекламирам форума освен като напиша произведението си...

Бахти, бахти, бахти...
[ http://forum.bahti.info/index.php ]

Бахти - думичка чудесна...
тя за миг в ума им блесна...
Това бе име отразяващо
тяхното мнение изразяващо...
LiningDead i Jorku - симпатични хора,
радващи се на отбора,
от вещици и шамани събран,
пишещ във форума отбран.
User-ите са послушни
интересни и радушни...
Искат те да бъдат бахти нещо
колкот' и да е зловещо.
Тоя форум е един,
зарибяващ повече от хероин.
Който взезе веч остава там
приет от всички нам...
Мнения по всякакви въпроси..
някои куци.. .други боси...
даже теми сполучливи има,
но един на всеки трима
прави тема инфантилна...
някога клоняща към дебилна.
Но пък иначе не би било забавно
колкот' и да е банално...
Пожелание към форума искам да отправя
желанието на user-а да не изгаря
всеки ден форума да се отваря.

и все пак реших да сложа картинка:

Is It Worth?!

вече почвам сериозно да се замислям.. имам идея за бала да си имам кавалер поради собствени кофти причини... след дълъг размисъл, стигнах до извода, че не мога да поканя никой от приятелите си: прекалено висок, прекалено изявен танцьор, твърде странен, изключително мълчалив, неискащ да облече костюм... тогава брат ми започна да предлага приятелите си... спрях се на един... но ми е адски неудобно да кажа на брат ми: брат ми, покани ми го за кавалер.." глупаво е.. а аз да го поканя... е някак си малко неестествено.. не сме общували от доста време... предполагам, ако не се засича с неговия бал, ще дойде... но вероятността да ми откаже някак си.. вижда ми се немалка.. и струва ли си да преживея отказа му заради глупавите си причини(които обаче са доста основателни, но това не им пречи да са глупави..) и общо взето ми е кофти: само едно момче от познатите си бих завела на бала, но ми е адски трудно да го поканя...

His Girlfriend...

преди много време изключително силно харесвах едно момче.. имаше стил, вид, характер.. само още една чашка му трябваше...
също така преди доста време се отказах от идеята за него.. беше твърде недостижим.. някак си.. той си беше идеален: симпатичен, хваща лафовете ми(рядко хората ги схващат.. не са кой знае колко остроумни или подобно, но винаги са свързани с някаква случка с дадения човек...), идеално тяло и невисок.. но когато беше около мен някак си.. не можех и името да си кажа.. започнах да се отпускам пред него.. обаче взехме, че се виждахме все по-рядко.. и така и нищо не се получи...
днес го видях с друго момиче.. тъпо ми стана.. беше с хванал с една, за която мнението ми не е никак цветущо.. поне да беше момиче, за което може да се каже, че притежава интелектуалност.. те съшествуват все още...
но хората се събират против волята ми.. да определено ми стана доста тъпо.. това не е хубаво, когато си търсиш кецове.. всички започват да изглеждат грозно...

The Cult - Painted Of My Heart

тази песен винаги създава в мен странни емоции.. отначало не я харесвах.. даже никак... но я слушах доста силно... и започна да ми харесва.. започна да ме радва.. в прекия смисъл на радва.. след това слушайки я ми ставаше едно такова невесело, но не мрачно... разчувстваше ме колкото и странно да е...
вече като я чуя се сещам за някого, към когото съм изпитвала силна симпатия.. иронията е, че винаги съм се разделяла с тези хора, но те после пак са влизали в живота ми ... просто си нахълтват ей така, без да питат може ли..
това е една от песните, които променят настроението ми много бързо.. и като свърши сякаш нещо е изчезнало... REPLAY-а помага... но не за дълго...

а оригиналният ми пост щеше да е на съвсем различна тема.. просто winamp-ът ми реши, че иска да я слушам....

Looking For Someone

какво ли не правим, за да не сме самотни... всеки си има по някой(любов, приятелство), заради когото прави доста тъпи неща.. в старанието си да не останем сами нарушаваме дори собствените си убеждения... преди няколко години ми беше смешно, когато слушах как някой е поел по даден път, защото иначе е щял/а да е сред непознати... но сега като че ли и на мен ми се случва същото: старая се да накарам приятелите си да кандидатстват в университетите, в които и аз, надъхвам ги, че ще успеят за силните специалности.. а после стигам и до отчаяната страна на нещата - да се пробвам в университетите, които те харесват...
започвам да разбирам порива към несамотност, но и се опитвам да се боря с него.. все пак не се знае дали още дълго ще продължа с тези хора.. дали няма още утре да се разделим и после да съжалявам, че не съм постъпила по моему...
трудно е да си само на 18 и да избираш бъдещето си и да осъзнаваш, че никой дори и най-добрите приятели не трябва да ти бъдат бъдещепоказател...

Not So Difficult..

предполагам повечето момичета ще се съгласят с мен... мъжете са нетрудни.. и преди съм го твърдяла.. бездрехност, високота и малко слабота - спират мисълта им...
но бях прекалено изненадана, когато ми се случи пак.. не съм някоя красавица, нито имам толкова хубаво тяло.. бях на състезание и за момчето, което стоеше до мен, заключихпо думите му , че е бил някакъв по-гениален (все пак каза, че е имал от първите места).. и той имаше на това състезание 7 точки.. от 26...
признавам.. отначало се опитах да го отворя с шоколад (за пръв път попадам на гаден шоколад Milka), ама той не искаше шоколад, предложих му още няколко пъти.. пак не.. говорех му.. преди да ни раздадат задачите, ама и той ми отговаряше.. аз заради това продължих... и не бях виновна за гравитацията.. тия химикали не спряха да падат.. трябваше да отида да си ги взема все пак.. стана ми адски неудобно, че той всеки път, когато ставах, забелязваше.. даже прекаляваше със забелязванетo...

Bad Day

30.03.2007 денят на заминаването ми...
събудих се.. реших да поостана още 5-10 минути в леглото докато се разсъня.. след 4-тата се сетих, че времето няма да ми стигне.. станах... гледам си полата-мръсна... поопрах я... и после с ютията... което естествено ми отне доста ценно време... на 29 бях решила, че ще си приготвям багажа на следващата сутрин, защото повечето неща, които шях да взема, щяха да ми трябват... разбирам, че блузката ми е мокра... не можах да си намеря ключовете... реших да взема резервния за вътрешната врата... излизам... няма и минута и се сещам, че съм си забравила дезодоранта.. понечвам да се върна... външната врата е затворена.. звънях в леля.. после се сеетих, че леля е на съседния звънец.. мина един съсед и ми отвори.. качвам се взимам каквото трябва и излизам...

естествено съм с токчетата... и реших да взема автобуса.. на път към спирката ми се прецаква дясната обувка... стигнах спирката.. автобуса не идва и не идва.... раменете ми са дефектни.. раницата ми падаше... стигнах до училище, но чакахме прекалено много време..
и накрая всичко свърши нормално...