днес видях едно момиче на ролери.. замислих се отколко време не се бях качвала на мойте трошки... и в мен се надигна желанието да си издиря лилавите боклуци и да покарам малко... по принцип събираха паяжини на терасата... но след като се уверих, че и на двете тераси не вони на умряло, се притесних: къде може да са.. отивам аз на тавана.. и какво да видя.. Rossignol и още някакви.. не съм на ти с марките, но изглеждаха прилично.. странно, почувствах нещо като не зная как се казва на това чувство: когато вижаш нещо 81273872163827131 пъти по-хубаво от твоето, но продължаваш да си търсиш своята вещ.... " това не са моите ролери... искам си моите ролери...".. прескочих бившата пералня, настъпах едно детско камионче, блъснах се в стената, замалко да се спъна в бившите си тетрадки, но накрая ги видях /усетих мириса/ - това бяха моите, лилави, начупени, скърцащи ролери... реших да завъртя колецата.. все пак тежички са, ако няма да мога да ги карам: защо да се мъча да ги свалям чак до нас.. 3 от 8 имаха желание да се въртят, 2 малко 'зорлян'(типична българска дума), едно дори не можах да го мръдна..
стана ми тъжно.. много даже.. с тия ролери съм преживяла толкова много.. спомням си даже и рекламата с ролери(не рекламираха тях, но само това помня.. беше преди мнооого години..)
обадих се на брат ми.. караше ми се все пак.. и той ми каза да взема Rossignol-а.. не били толква бързи или нещо подобно.. мноого се зарадвах... излязах.. отначало имах проблем с разновесието..(не е правописна грешка!) после ги стегнах... и си карах.. и залитах.. и даже не паднах.. беше ми едно много такова реторично и яко.. и много се радвах (в буквалния смисъл...) някой ден след бала може би пак..
Test
1 year ago
No comments:
Post a Comment