какво ли не правим, за да не сме самотни... всеки си има по някой(любов, приятелство), заради когото прави доста тъпи неща.. в старанието си да не останем сами нарушаваме дори собствените си убеждения... преди няколко години ми беше смешно, когато слушах как някой е поел по даден път, защото иначе е щял/а да е сред непознати... но сега като че ли и на мен ми се случва същото: старая се да накарам приятелите си да кандидатстват в университетите, в които и аз, надъхвам ги, че ще успеят за силните специалности.. а после стигам и до отчаяната страна на нещата - да се пробвам в университетите, които те харесват...
започвам да разбирам порива към несамотност, но и се опитвам да се боря с него.. все пак не се знае дали още дълго ще продължа с тези хора.. дали няма още утре да се разделим и после да съжалявам, че не съм постъпила по моему...
трудно е да си само на 18 и да избираш бъдещето си и да осъзнаваш, че никой дори и най-добрите приятели не трябва да ти бъдат бъдещепоказател...
Test
1 year ago
3 comments:
университета е един нов свят. приеха ме там, където исках, но никой не познавах. за щастие случих на страхотни хора и сега като съм далеч от тях осъзнавам колко много ми липсват. но живота е промяна - не се страхувай да я правиш. надявам се да имаш късмета да намериш много нови приятели където и да идеш.
Виждаш ли, че не е толкова страшно :)
Старите приятели си остават завинаги независимо колко често се срещате, а си намираш и цяло стадо нови :) Сам в днешно време (с днешните скорости на интернета : ) ) е много трудно да останеш сам :)
лесно е да останеш сам... често ми се случва, въпреки че дойдох с доста приятели, сприятелих се с част от потока, но въпреки това.. почти постоянно някак си все съм самотна.. не сама.. а просто самотна..
Post a Comment