new day - new song..

отново случайно

new day - new song..

отново случайно.

всичко е лъжа!!..

словосъчетанията за места в Добрич губят смисъл..

"среща на Ропотамо" - Ропотамо вече няма, сега има Kenvelo..
"да си хванем такси от Стара къща" - от няколко години насам е Под липите..
"хайде на часовника" - часовникът го свалиха преди година-две, а поне от преди 5 не работи..
"да обиколим Югоагента" - неее, това вече е МолЪТ..
"старите бани.." - за това просто нямам думи..
"жълтите плочи" - нито са жълти, а скоро няма и плочи да са..

а вече почти всички знаят името на градската градина.. но кой го изпозлва.. кой я нарича "парка Свети Георги" - никой, защото това е градската..

здравей, нов Добрич, ние обаче си имаме стария Добрич..

oh life..

пораснахме изведнъж - вече сме толкова уСеднали, уЛегнали и тежащи на местата си, че разстоянието до спирката е като цял километър..

and they asked?!..

не отдавна ме попитаха каква музика слушам.. ии аз се замислих.. не успях да отговоря.. накрая избълвах нещо, но останах смаяна от невъзможността си да определя каква музика слушам.. накрая намерих това

have fun..

мрън, мрън, мрън..

отново поразително ужасен ден.. закусвах червен кит-кат, а не зелен.. много хора биха сметнали това изявление за надуто?!.. но обичам вкуса на зеления кит-кат.. когато закусвам се чувствам почти като в реклама на Милка.. обядът започна много малко преди 3 и приключи в 3:30 - нещо, за което аз съм си виновна, обаче не пречи да мрънкам.. в храната ми имаше лук.. или по-скоро трябва да кажа в лука имаше малко храна.. мразя лук и чесън и копър и, разбира се, те са навсякъде..

дано в 'Боклуците' да са заредили кит-кат до утре..

у лево..

прекланям се пред чувството си за ориентация.. казаха ми " свиваш на дясно, после на ляво и после пак на дясно.. " колко човека биха объркали, а колко пъти?!.. след като обмислих накъде е ляво и накъде дясно успях да се завъртя няколко пъти.. не помнех откъде идвам - беше тъмно - и.. беше ВСЕ ТАЯ накъде е дясно.. бях на кръстовище.. минах по 3-те неправилни посоки докато уцеля правилното дясно..

повече няма да смесвам спрайт и вода..

абсурдите наскоро..

излизам от работа, зная, че съм изпуснала 413.. но останах на спирката докато приключа с разговора си.. тръгнах към 88.. и след минута 413 мина покрай мен - поредното задръстване.. нямаше смисъл да чакам автобус и тръгнах.. почти да стигна завоя към 8-ми декември и виждам една бабичка върви срещу мен, а между нас кофи.. поглеждам я за втори път с мисълта да минем от различни страни на преграждащите ни препядствия, но в този момент тя започва истерично да крещи, да ме сочи с пръст и да ме нарежда.. наистина се радвам, че не чух всичко..

вчера се маскирах - имах грим, обеци и си бях сресала косата.. уви, никой не позна, че съм се маскирала като момиче..

днес, пък, в деня на будителя, знаейки, че е този ден, но въпреки това решена, че трябва да видя лекторката по КГМ, отидох до ФМИ.. едва когато видях жълтата сграда се усетих, че, може би, лекции днес е нямало и няма и да има.. рано, наистина.. няма как да не добавя и че след като си изчистих вчера белите кецове, днес с тях нагазих в единствената локва, която успях да (не) видя за деня..

ядеш, молиш се, обичаш..

и ти като всички ядеш.. каквото ти падне.. или подбираш?!.. ядеш празните си надежди.. храниш се с нови по-глупави от предните.. нямало глупави мечти - ха, ето че се случва..

молиш се.. ама разбира се, че се молиш.. молиш се утре да не е като днес.. молиш се билда да не се счупи, а ако тръгне => да не гръмне, а ако ли пък и не гръмне => да изкара това, което искаш.. като цяло.. молиш се.. на кого не става ясно..

обичаш!?.. обичаш руската салата, без нея накъде?!.. обичаш като имаш време за себе си.. ама реално за какво ти е време!?.. да го погубиш в сериала/играта/книгата.. обичаш университета - особено откакто не ходиш там.. обичаш и оценяваш обаче добрата дума - " омг, пак ли ти?!.. ".. общо взето, обичаш малките радости..

обичаш да се прибереш вкъщи и да си хапнеш, хвърляш 2-3 молитви да имаш забравен шоколад или пък храна в хладилника..

и ето как в един пост се събра всичко.. от лек хумор до дълбока депресия..

а книгата трябва да е доста добра, щом във филма участва Джулия..

а вие как да разберете..

а вие как да разберете, че прекрасната ви половинка иска да се отърве от вас!?.. уви, не е толкова сложно..

1. Причините.. невероятният ви приятел си намира причини да не излезете, къде оригинални - къде не, съответно намалявате на половина вижданията си.. разбира се, този великолепен човек просто може да ви(се) отърве от мъките ви(си) като ви остави, но защо пък да не изчака момент, в който се чувствате зле?!..

2. Разговорите.. любовта ви, разбира се, губи почти всякаква вербалност около вас.. но пък колко е трудно да кажеш "Довиждане"!?..

3. Срещите.. човекът до вас винаги е намръщен, спи му се и е вкиснат.. и му е " все тая " къде ще отидете, но не " все тая " - " когато съм с теб дори бутката за закуски изглежда като 5 звезден ресторант ", а " все тая " - " когато съм с теб, няма значение къде ще сме - все ще е тъпо.. " колко би било трудно да сподели: " с теб не ми се ходи вече никъде "?!..

4. Трябва.. когато "трябва" се намеси.. му се вижда края (поправете ме, ако греша).. " Сега и да те изпращам ли трябва.. ", " Трябва ли да ходим на кино.. ", " Трябва ли да се видим днес?!.. "

5. Бившите.. предполагам във всяка връзка поне за малко се намесват разговорите за бившите - колко, какви, грешки с тях и подобни.. но когато изведнъж осъзнаете, че разговорите за бившите секнат, чувствате леко щастие, но когато отново започнат - правете си извода.. и все пак защо вие трябва да стоите постоянно в съмнения, когато чуете дадено име, а не разкрият истината за липсата на съвместно бъдеще?!..

6. Ласките.. мъчителни..

7. Ненагледното ви слънчице няма угодия..

последно, но ВИНАГИ вярно..
8. На първа и последна среща не се закъснява..

have no time..

оказа се, че покрай принца, Футурама и работа не ми остава много време за каквото и да е.. което е доста, доооста жалка гледка..

Emo-mode - ON.

you can not hide it, do you..

за не по-повече от месец те разбраха истината.. никой от тях вече не поздравява само с една дума.. вече са 2 - "Здравей, зло"..

Dobritch Is In The Air..

вървя по центъра на Варна и се чудя накъде точно трябва да тръгна.. виждам една жена, едно момиче и до тях момче с колело и коса.. вървя към тях и си мисля дали пък да не ги попитам накъде съм.. когато ги наближих забелязох как момчето ми се усмихва - да, бее.. пътувала съм цяла вечер във влака, не съм спала, гримът ми е размазан.. повярвах, че все пак ми се привижда, но тогава момчето тръгна право към мен - какво си мислеше?!.. че ще му позволя да мине през мен?!.. като се приближи на 2-3 метра от мен забелязох, че наистина ми се усмихва.. когато ми каза и здрасти вече бях поразена.. след като закъснялата ми мисъл дойде, това беше Ванко от Добрич.. Добрич е навсякъде!!.. човек и да иска, не може да избяга.. <- стопляща мисъл..

Starcraft 2..

мразя, мразя, мразя, мраааааааазяяя старкрафт2.. много го мразя.. седмица преди да излезе провали всичките( хайде, почти ) ми планове.. мразя старкрафт2.. мислих да ходя на море на 7-ми, но не.. тъпият старкрафт2 ще задържи хората, при които исках да отида, в къщи.. споменах ли?! - мразя старкрафт2.. точно мислих да се видя с един приятел - не сме се виждали от месец:
" Искаш ли да излезем в четвъртък?! "
" Ти сериозно ли?! "
" Какво ще правиш като няма да излезеш с мен.. "
" Как какво - старкрафт2 излиза във вторник.. не ме търси поне месец.. "..
поне месец - мразя старкрафт2..

преди изпит..

"Късмет утре.."

".. успех.."

" за този изпит чудо ще ми трябва.. "

Notes..

Бележка към аз от бъдещето: спирката е на 3 минути от работа.. 3, не 2.. 3..

hitch-hicking at Sofia..

стоя и чакам 413 на спирката.. подскачаща нервно, защото автобусът закъснява вече 3 минути.. точно пред спирката спира кола, младеж слиза от колата, казава "Довиждане" и поема по пътя си.. възхитена от способността за култура на хората просто се усмихнах и започнах да нервнича в друга посока.. чух " ей.. ".. обърнах се.. и човекът с колата още не бе тръгнал - попита закъде съм.. изненада -> паника -> втф -> "за автобуса съм.." и той потегли, оставяйки ме с толкова противоречиви мисли..

бях чувала за стоп в София, но и за честни адвокати съм чувала..

днес отново на спирката, но този път очаквах 88 да ме прибере в омайните си обятия, когато отново спря кола, просто не обърнах внимание докато едно момиче, което също чакаше така редовния( без ирония ) 88, не се качи в колата.. потресена бях..

Кино..

Понеделник(28.06.2010) - "Принца на Персия пясъците на времето" - Арена Младост София (ж.к. Младост 4; ул. Бизнес Парк София ) - 18:30..


П.П.
ако някой се почувства засегнат от липсата на лична покана, то нека се обади да получи официална такава, но, моля, подобни прояви да бъдат направени до Неделя( 27.06.2010 ) - на поканите им трябва време да достигнат до вашия дом..

First Contact..

днесссс.. най-накрая с колегата, които стои пред мен, се поздравихме за здравей.. дори накрая се изпратихме за довиждане.. не казвам, че поздравите са изключително събитие, ама беше някво приятно..


и в края на деня всичко се нарежда..

за практиката и теорията..

" Разликата между практиката и теорията се оказва по-голяма на практика отколкото на теория.. "

what?!..

четирима в кръгче.. отивам.. поздравявам, точно в този момент единият си замина, след като ме поздрави и втория си замина, тогава третият ми каза "ам, ти може да отиваш в залата вече..", а четвъртият не ме харесва още от началото - "тая там ква е!?" - чуваща..

излязох малко да се пораздвижа, видях ги - около 6-7-8.. взех си храна и отидох при тях - "Здравейте" успях да кажа и единият подкани останалите "хайде да влизаме вече".. "ама аз дойдох при вас - поговорете ми малко!!.." те бяха солидарни и останаха още 5 минути докато единия си тръгна..

не разбирам, дори се старая дори да не се мръщя постоянно..

амии..

" притръпнах вече.. " - аз пък не, мразя да постъпват така с мен..
" каква е разликата " - очевидно, съществена..
" вие всички сте еднакви " - да, такова поведение предизвиква единствена реакция у всички..

the latest news..

освен че имам нова любима песен на Chris Cornell - Watch Out..

качих се на грешния автобус, забравих си портфейла в стаята, от една седмица се опитвам да не забравя да кажа, че в понеделник ще съм на контролно, сънувам гадни неща, мисля си глупости, антисоциализирам с почти всички, изпитвам засилено чувство на безполезност, ям вредна храна, левият бутон (почти) не работи..

flex..

"Там, където ефективността е от значение, изпозлвайте C++"

извадено е от контекста, но въпреки това пак е на място..

bday @ work

" дали пък нямат традицията рожденниците да ги изпращат вкъщи?!.. "

" коя е Яна!?.. "

" да, имаме традицията, когато подаряваме подарък на някого за първи път да му подарим нещо, което изобщо да не му хареса "

" честит рожден ден.. аз стоя диагонално на теб.. "

" честит рожден ден.. аз съм в мазето.. "

" амм.. какво ти подарихме, че не успях да видя.. "

" ти си рожденничката, нали.. честито.. "

" тръгвай сиии!!.. днес имаш рожден ден.. "

много усмивки..

happy face..

обикновено не харесвам тази способност на хората върху другите.. но няма как да не отбележа, че някой ме е послушал.. по-скоро от почти два месеца спазва моя съвет.. а в този случай бях изключително права!!..


не е нещо съществено и надали за този някой това, че е последвал моя съвет е важно въобще, но за мен означава доста..

(:

а вие колко пъти сте вдигали телефона с "нищо, на работа съм.."?!

No MMS..

когато логиката те застигне..
когато искаш да разнообразиш..
когато просто искаш да послушаш малко хип-хоп радио, защото по другите 4 радиа, които имаш, пускат един и същи песни => гугъл те праща в сайт, който може да изпълни желанието ти, но, разбира се, нещо трябва да помрачи щастието.. плъг-ин-ът, от който се нуждаеш, не е нещо толкова непознато.. дори знаеш кой е.. и точно заради това искаш да си счупиш главата в масата, защото се иска Microsoft Media Server, а ти.. ти изпозлваш Ubuntu, а там такива неща няма..

така щастието от безкрайно малко започва да става отрицателно..

усмивка..

"и много се надъхах от теб като каза, че ще работиш каквото искаш..
замислих се, че и аз искам да правя каквото искам"

трудният начин също е начин..

днес беше пица.. сетих се за невероятната пица на майката на Дари( да е жива и здрава ).. и се надъхах да си направя..

сдобих се с малко съвети от мама( разбира се ) и гуги и се метнах да готвя.. в един момент осъзнах, че все пак брашното ми е недостатъчно, но пък един истински готвач не може да го спре нещо толкова дребно.. и продължих да мъча лепкавото тесто.. със завидна ловкост и най-вече присъщата ми похватност успях да накарам тестото да стои в тавата.. сама!!!.. докато после, разбира се, не се сетих, че, примерно, би било много адекватно тавата да беше намазана предварително с олио - стар кулинарски трик.. тогава започна епичната борба с тестото.. след много заплахи и доста тесто по ръцете си то лежеше безпомощно в тавата, добре намазана с олио - по-скоро по-добре отколкото трябваше..

и както добрата практика показва - фурната обича да се забавлява с мен.. пицата стана леко алангле, ама мъничко.. не колкото сладкиша, но малко повече от питката..

СУ - университетът, в който уча..

днес( каква изненада ) ме гони небивалия късмет.. исках да си взема едни книжки от библиотеката на ФМИ, но въобще не отразих, че нямам карта, а и да имах, то тя бе с изтекъл срок.. библиотекарката ( супер яката библиотекарка, честно, винаги е усмихната, любезна и мила ) вместо да ми се скара, че ми е изтекъл срока на картата, да ми каже, че й е писнало да се занимава с такива като мен, да сподели колко е разочарована от простотията на студентите, тя ме погледна и каза " ще ти запазя книгите и като си направиш карта, ще ти ги дам да не чакаш ".. каза ми, че мога да си направя карта в Химическия( а не чак в ректората ), но ми трябва студентската книжка.. реших да се пробвам без книжка, много не ми се занимаваше да се връщам за нея и отидах в ХФ.. там тяхната библиотекарка, не по-малко мила от нашата, ме погледна състрадателно, когато й казах, че не си нося книжката, погледна в системата, видя, че още съм студентка и ми изкара картата отново без да натърти как университета има правила и че няма значение дали ни има в системата - като пише книжка, книжка да има.. след което се оказа, че новата система ( колко е нова не се знае ) позволява да заемеш книга за време от 3 до 10 секунди без да се налага да мъчиш библиотекарката с почерка си..

за капак, минах и през 'Отдел Студенти', малко хора са излизали от там с усмивка или ако са имали такава, то тя е била причинена от мисълта, че скоро няма да стъпят отново там.. когато поздравих присъстващите там, едната жена дойде, започна да ми обяснява със супер спокоен тон какво точно трябва да напиша, изслуша въпросите ми внимателно и дори отговори със същия спокоен тон като преди..

наистина изумителен ден..

NO MORE.. noo no no..

след като уиндоусът ми успя да се развали само от едно малко миниатюрно вирусче, реших, че е крайно време да се разделим окончателно.. годините заедно бяха бурни, изпълнени с много емоции, страсти и често силни думи..

зная, че не е хубаво да оставям някого в беда, но това приятелство започна да става все по-трудно.. започна да мисли по-бавно, да шуми повече, да загрява до червено..


довиждане..

картофи, пазете се!!..

най-накрая след толкова години опити.. след безбройните безсолни/пресолени, наводнени/сухи, преовкусени/безвкусни пюрета направих перфектното пюре, въпреки съдовете( тенджерата и 3-те изкривени вилици ) пострадали по време на процеса съм горда със себе си..

не съм от хората, които се главозамайват от успеха, но няма как да не отбележа, че обмислям ново хоби, все пак имам цяла леща, 3 варени ориза, мляко с ориз, хиляди чайчета и доста Маги вкусна чаша готварски опит..


П.П. ако някой ден се случи нещо с мен, то най-вероятно съм яла нещо готвено..

some things never change..

бях в 51.. обичам, когато съм там, защото ми напомня за първи курс, когато някак си всичко беше по-различно, всички бяха по-други и правехме нощни разходки до ФФ.. не казвам, че съм била по-щастлива от сега, казвам само че ми харесваше..

последния път като изпозлвах асансьора, от него звучеше чалга, нещо, което този път си спестих, използвайки стълбите.. след 3-тия етаж, в първи курс имаше едно стъпало, което не беше като другите, бе по-ниско и почти винаги се спъвах в него, когато отивах към 615.. изненада, след 2 години отново успях да се спъна на същото място..

такива неща ме карат да се усмихвам..

mirror, mirror, what`s your secret..

отново сънувах глупости ( Сава, спокойно - оживя <= не се появи ), бях на някакво място и трябваше да отговарям на някакви много странни въпроси и успявах докато не ме питаха за огледалото.. тогава започна кошмарът..

въпросът беше нещо подобно на: " ако държиш две огледала едно към друго, то тогава в първото се вижда второто, а във второто се вижда първото, в което е и второто, и така се виждат много( безкрай ) вложени ( кой не е правил този опит ), то с каква сложност се получава образа?!"..

цял ден си мисля за това.. звучи доста тъпо, но успявам да се оборя винаги, когато измисля някакъв по-смислен отговор.. тъжно, наистина..

"с вкус на лимон.."

преди няколко дена трябваше да отида до място, което не бях посещавала според себе си.. оказа се, всъшност, че съм ходила там и преди - вълнуващото и изненадващо ходене на (Към)баните.. и тъй като мнооооого подранявах, а навън валеше и аз замръзвах, реших да си взема чайче от сградата на Кино Арена.. още на входа усетих, че не искам да се връщам навън.. смело пристъпих към ескалатора.. стигнах до място, откъдето можех да си купя така необходимото чайче.. продавачката ме изгледа съмнително от горе до долу.. " От машина" каза пренебрежително тя, след което добави неохотно "с вкус на лимон?!".. Обичам такъв чай - един от малкото, които успяват да съчетаят в себе си сладостта на чай и кисел вкус.. вкусно лимонена бе и вечерта..

пълното щастие..

ако се позовем на народната мъдрост, в която все още не съм открила противоречия, то имаме следното твърдение (*)"Винаги може повече..".. нека предположим, че съществува пълно щастие и нека разгледаме структура, в която е постигнато, то тъй като тази структура е разширение на основната житейска структура( трудно, нека го си го кажем направо - невъзможно, е да направиш нещо реално извън нея.. може по-лесно да се дефинира като се направи аналогия с 'всеки клас в Java наследява Object' ) можем да твърдим, че твърдението (*) е изпълнено, тоест може пълнотата на щастието да бъде допълнена, но щом може да бъде допълнена, то тогава щастието въобще не е пълно -> т.е. достигнахме до противречие с допускането, че съществува пълното щастие..

Taken..

поредното доказателство, че силни филми съществуват.. истинско предизвикателство за хората със слаби сърца, но пък за малко филми мога да кажа, че са успели да събудят каквато и да е емоция в мен, освен съжаление за загубеното време..

"За автобуси и мъже не тичам.."

пълна лъжа.. ако някога отново го кажа, нещо не е наред или просто не казвам истината..

17:28 - проверка в сайта кога ще дойде 67 => 17:41
17:32 - първи опит да изляза от стаята..
17:35 - успешен опит да изляза от блока..
17:36 - 52 блок..
17:39 - 67 на спирката, аз - прекалено далече..
17:39 - 17:40 - най-дългият ми сприт за последните 3 месеца..

автобусът не помръдна, докато не се качих - А67 е вече моята любима автобусна линия..

"приятелите" от университета..

всички правим грешки.. аз, очевидно, много повече.. определено следвам един и същи модел:

1. сприятелявам се с някого..
2. приятелството ни се дължи на взаимопомощ, ако не е така, то има нещо сгрешено..
3. решавам, че отново съм срещнала човек, на когото мога да кажа "приятел"..
4. точно, когато 3. е изпълнено, даденият приятел решава да се отдалечи по една или друга причина.. едната я разбирам, но другата - много бих желала да получа обяснение!!..
5. не се предавам.. но, въпреки това, оставям дадения приятел сам да се сети за мен..
6. не се сеща и аз го подсещам или се сеща..
7. ако аз го подсетя, то тогава разговорът не потръгва много пъти -> край..
8. ако той отново започне да общува с мен, то това е резултат на желанието му да получи информация за университета, след като се сдобие с нея следва "хайде, че нямам много време"..

и как да искам да говоря с хората от университета, които са успели да покажат, че отговарят 100% на изложения модел?!..

не се оплаквам - разочаровам се от себе си..

на чулите - честито!!..

това, което чух: "Чък Норис има снимки във фейсбук.."
това, което е трябвало: "Качих снимки във фейсбук.."

нужда!?..

представи си, че:
ти си студент.. в сесия си.. трябва да научиш всичко, което не си научил през семестъра.. не се оплакваш, че е много или пък малко.. ти просто сядаш да учиш.. и пишеш, защото така ти е по-лесно да запомняш някакви неща.. и пишеш.. свършва ти химикала.. студено е.. тъмно е.. но ти излизаш - нищо не може да те спре, защото знаеш какво искаш - искаш пишещ химикал.. вървиш през поля и пътеки, прекосяваш планини и реки, докато най-накрая не видиш, че книжарниците са затворили.. не се предаваш - ти си студент.. продължаваш търсенето си.. вървиш и се сещаш за 5-те книжарници наоколо, които работят само до 20:00, но за сметка на това чалга заведението точно под прозореца ти затваря в 04:00..

за жалост аз не си представям..

и?!..

сутрин е.. студено е.. вървя сама под звуците на One Tree Hill и си чудя защо съм в гадно настроение и изведнъж една жена ме спира.. усмихната, със силно изразителни очи, благ вид, докато свалях слушалките набързо прехвърлих блоковете, които зная наоколо - часовник нямах, и когато вече я чувах очаквах да чуя "Къде е един кой си блок..", но не.. чух нещо за някакъв дядо, после жената ме нарече справедлива и също така каза, че вижда буквата 'М'.. отвърнах й, че бързам.. да, бързах да се отърва от нея..

справедливост - всеки се мисли за справедлив.. всеки вярва, че постъпва по най-добрия начин.. повечето хора дори те убеждават, че се жертват за теб.. може би имам малко по-странно чувство за правилност, но все пак..

буквата 'М'.. отне ми доста време докато се опитам да я свържа с нещо и накрая успях.. лекторът по СМАЛ има инициали М.М., първите имена на лекторката и асистентката ни по СП започва с 'М'.. - все хора, които са на път да ми донесат неприятни емоции.. но ако помисля по-задълбочено бих успяла да измисля дори по-добра свързаност..

хората лъжат, но какво постигаш, когато спреш някого и започнеш да му приказваш глупости.. не ми изглеждаше като " Како, дай 5лв и ще ти кажа бъдещето..", но моята преценка не рядко ме е подвеждала..

рано сутрин..

tu:абе, забелязвалили сте, че като говори никога не казва думата "приятел"..
td:[шах]..ами, и думата "експоненциален" също не се среща в речта й..
tu:винаги като разказва някаква история казва "един познат" или назовава с име..
td:ами, да.. винаги като говори за Висша Алгебра - мълчи..

кънкии..

миналата вечер отидохме да караме.. Ася ме предупреди за кофти поддръжката на кънките, но това не бе в състояние да ни спре.. за пръв път кънките ми бяха неудобни - протест.. качихме се на пързалката - първата ни грешка.. като човек, който започна да пада едва, когато започна да прави пируети, бях много убедена, че отново ще успея да се справя.. ами, не се получи точно така.. първата обиколка я направих благодарение на парапета.. реших да не се излагам повече и започнах да карам далече от всякакви спасителни мерки - втората голяма грешка.. и както си карам, опитвайки се да не си строша колената( винаги падам напред - не мога да си го обясня.. ), усещам, че едната ми кънка се опитва да избяга от мен.. не успя, но уби моята сигурност на леда..

когато поизринаха малко леда, положението се пооправи.. започнах отново да се опитвам да догоня миналогодишните си умения - третата фатална грешка.. на един завой, точно когато щях да направя невероятния си номер( да завия ) една мацка, солидна мацка, бе решена да връхлети с цялата си тежест върху мен, ако не и отстъпя пространството за завоя си.. с неохота отстъпих и вместо да се забие в мен, тя се заби в парапета.. от звукът, идващ от мястото на сблъсъка, разбрах, че все пак съм взела правилното решение.. тъжното бе, че не успях да събера смелост да опитам този си номер..

бе приятно..

предсесиен ден в 215..

мъка.. много мъка.. едва се отлепихме от леглата и то стана обед..

"цял ден нищо не направихме.."
"как.. нали спахме до 11.. какво повече трябва да правим.."

започнахме да обядваме.. още не бяхме станали от масата и то се свечери..

"ние цял ден ядем.."
"как.. нали проспахме половината ден.. не ядем цял ден!.."

станахме от масата, умората надделяваше, клепачите ни се затваряха.. бяхме готови да си легнем отново..

потренирах - станах да затворя прозореца.. в мен остана надеждата да не си докарам мускулна треска..

случайно?!..

когато ми е скучно, обикновено се насочвам към невербалното общуване - пиша писма, пиша по скайп, фейсбук, айсикю.. но преди малко просто не се получи.. днес нещо ми бяга вдъхновението и разговорливостта.. и се зачетах във фейсбук по сериозно - трудно е да игнорираш статия придружена от снимка на добър познат.. статията целеше да намери най-добрата свалка.. бяха публикувани няколко идеи.. най-много ми хареса следната: "Караш ли сноуборд? Искам да те науча и след време да науча и децата ни!"

впечатли мe, защото ми напомни за явно безкрайния източник на лафове - ББД( бъдещ баща на децата ) и ББМ.. вътрешен хумор, който само хора около мен биха разбрали.. а и досега не бях попадала на подобен вид свалки..

:)..

аз: " I`m the destroyer!.." - дълга история..
Йо-то:" I`m the undertaker!.. " - също некъса история..

продължение на историята за разсеяното момиче..

преди много години същата тя отиде рано на зъболекар.. беше толкова рано, че когато си тръгваше, продължаваше да е рано.. тя вървеше и си спеше - да си го кажем направо - сънуваше, леглото й бе толкова топло сутринта, когато го напусна.. както си сънуваше и се носеше по земята изведнъж чу нещо, обърна се назад, но точно в този момент пред нея изкочи една спряла кола и когато тя се обърна отново напред се блъсна в спрялото, дошло изневиделица, мпс.. след тази случка тя дълго се оглеждаше за идващи от нищото спрели коли..

докато днес.. най-страхотното на вторника във ФМИ е прибирането.. тогава малко хора говореха с нея, тя и не искаше много.. тогава небето около химическия е различно.. тя отново вървеше и гледаше вълшебното небе, валеше сняг.. те говореха, но нищо от техните думи не бе от значение за нея.. докато не чу "внимавай".. "не е за мен" - помисли си тя и много малко след това спряла кола се вряза в нея.. почувства се предадена, тогава те по-усърдно започнаха да й говорят, докато не стана прекалено трудно да ги игнорира..

разговорЪТ..

" Те са идиоти!!.. "
" Може и да не с идиоти.. "
" Ехо, не ни харесват!.. "

историята за разсеяното момиче..

за краткост полагаме "разсеяното момиче" = "тя"

тя се събуди по-непохватна от всякога.. усети малко преди да стане, че нещо не е наред - закъсняваше.. бореше се с крайниците си, решили, че нейното величие не трябва да се разпилява всеки ден навън, че тя е толкова хубава - за какво й е грим, че тя има прекрасно тяло - защо да го загрозява с дрехи, че тя има страхотна коса - защо да убива естетиката с четката за коса.. но накрая тя спечели битката ( войната още не.. )..

излезе, почувства студ - погледна към ръцете си, те държаха палтото й, идеята на дългия път от стаята й до външната врата е докато тя го върви да има време поне да се облече, но този път времето не й стигна..


отиде до сградата, не забеляза, че вратата се е отправила в нейна посока, но тогава се появи този някой, който предотврати сблъсъкът.. тя не видя и човека до кафе-машината и щеше да мине през него, но неговата плътност не позволи..
след като се отказа от намеренията си в сградата се опита да излезе, но тогава отново някой се изпречи по пътя й към навън, но този път тя го забеляза, когато още не бе станало прекалено късно..

тя излезе, но знаеше, че трябва да пресече онези улици.. знаеше, че няма да е лесно.. тя искаше да повърви малко.. да се отърси от мислите си и може би, заради това и не прие любезните предложения от няколко коли да се качи на предния им капак - а и не може да се обръщаш на всеки, който ти свирне -> пълна липса на достойнство!..

беше целенасочена - търсеше идеалния подарък за приятел.. влезе в магазин за мъжки и женски дрехи.. реши да пообиколи женската част - бе сигурна, че няма да се задържи много там.. но не - видя пуловерЪТ.. бе толкова хубав.. реши, че все пак може да си позволи поне да го пробва.. не й харесам върна го, разочарована пое към изхода, когато чу отнякъде "долу е мъжката част, искаш ли да я поразгледаме".. смени посоката от 'към навън' към 'надолу'.. получи няколко добри идеи, но не бяха достатъчно достойни.. продължи пътешествието си.. накрая видя Детския магазин, в който продават и козметика.. знаеше, че ще се загуби в козметиката, затова първо обиколи играчките.. беше права - загуби се.. влезе в книжарницата с ясната мисъл за подаръкЪТ, когато видя раниците - тя много много искаше да си вземе раница - започна да ги разглежда и изведнъж - "о, не, пак го направих", заряза раниците и преустанови търсенето на подаръкЪТ..

трябваше вече да се прибира, видя автобуса си и тръгна по-уверена от всякога към спирката.. вървеше, вървеше, вървеше и така 5 минути докато не видя онзи магазин, който винаги посещава, когато мине оттам.. цялата идея за прибирането бе забравена..
на доста интересни неща се натъкна.. когато излизаше от магазина отново срещна мисълта за прибрането си - отново се разочарова от съсредоточеността си..

прибра се.. докато си наливаше вода, погледна през прозореца - облаците бяха много красиви, но неприятно усещане я върна отново в стаята - водата се стичаше по краката й докато чашата си стоеше празна..

хората като нея не са виновни, те се опитват, дават всичко от себе си..