историята за разсеяното момиче..

за краткост полагаме "разсеяното момиче" = "тя"

тя се събуди по-непохватна от всякога.. усети малко преди да стане, че нещо не е наред - закъсняваше.. бореше се с крайниците си, решили, че нейното величие не трябва да се разпилява всеки ден навън, че тя е толкова хубава - за какво й е грим, че тя има прекрасно тяло - защо да го загрозява с дрехи, че тя има страхотна коса - защо да убива естетиката с четката за коса.. но накрая тя спечели битката ( войната още не.. )..

излезе, почувства студ - погледна към ръцете си, те държаха палтото й, идеята на дългия път от стаята й до външната врата е докато тя го върви да има време поне да се облече, но този път времето не й стигна..


отиде до сградата, не забеляза, че вратата се е отправила в нейна посока, но тогава се появи този някой, който предотврати сблъсъкът.. тя не видя и човека до кафе-машината и щеше да мине през него, но неговата плътност не позволи..
след като се отказа от намеренията си в сградата се опита да излезе, но тогава отново някой се изпречи по пътя й към навън, но този път тя го забеляза, когато още не бе станало прекалено късно..

тя излезе, но знаеше, че трябва да пресече онези улици.. знаеше, че няма да е лесно.. тя искаше да повърви малко.. да се отърси от мислите си и може би, заради това и не прие любезните предложения от няколко коли да се качи на предния им капак - а и не може да се обръщаш на всеки, който ти свирне -> пълна липса на достойнство!..

беше целенасочена - търсеше идеалния подарък за приятел.. влезе в магазин за мъжки и женски дрехи.. реши да пообиколи женската част - бе сигурна, че няма да се задържи много там.. но не - видя пуловерЪТ.. бе толкова хубав.. реши, че все пак може да си позволи поне да го пробва.. не й харесам върна го, разочарована пое към изхода, когато чу отнякъде "долу е мъжката част, искаш ли да я поразгледаме".. смени посоката от 'към навън' към 'надолу'.. получи няколко добри идеи, но не бяха достатъчно достойни.. продължи пътешествието си.. накрая видя Детския магазин, в който продават и козметика.. знаеше, че ще се загуби в козметиката, затова първо обиколи играчките.. беше права - загуби се.. влезе в книжарницата с ясната мисъл за подаръкЪТ, когато видя раниците - тя много много искаше да си вземе раница - започна да ги разглежда и изведнъж - "о, не, пак го направих", заряза раниците и преустанови търсенето на подаръкЪТ..

трябваше вече да се прибира, видя автобуса си и тръгна по-уверена от всякога към спирката.. вървеше, вървеше, вървеше и така 5 минути докато не видя онзи магазин, който винаги посещава, когато мине оттам.. цялата идея за прибирането бе забравена..
на доста интересни неща се натъкна.. когато излизаше от магазина отново срещна мисълта за прибрането си - отново се разочарова от съсредоточеността си..

прибра се.. докато си наливаше вода, погледна през прозореца - облаците бяха много красиви, но неприятно усещане я върна отново в стаята - водата се стичаше по краката й докато чашата си стоеше празна..

хората като нея не са виновни, те се опитват, дават всичко от себе си..