кънкии..

миналата вечер отидохме да караме.. Ася ме предупреди за кофти поддръжката на кънките, но това не бе в състояние да ни спре.. за пръв път кънките ми бяха неудобни - протест.. качихме се на пързалката - първата ни грешка.. като човек, който започна да пада едва, когато започна да прави пируети, бях много убедена, че отново ще успея да се справя.. ами, не се получи точно така.. първата обиколка я направих благодарение на парапета.. реших да не се излагам повече и започнах да карам далече от всякакви спасителни мерки - втората голяма грешка.. и както си карам, опитвайки се да не си строша колената( винаги падам напред - не мога да си го обясня.. ), усещам, че едната ми кънка се опитва да избяга от мен.. не успя, но уби моята сигурност на леда..

когато поизринаха малко леда, положението се пооправи.. започнах отново да се опитвам да догоня миналогодишните си умения - третата фатална грешка.. на един завой, точно когато щях да направя невероятния си номер( да завия ) една мацка, солидна мацка, бе решена да връхлети с цялата си тежест върху мен, ако не и отстъпя пространството за завоя си.. с неохота отстъпих и вместо да се забие в мен, тя се заби в парапета.. от звукът, идващ от мястото на сблъсъка, разбрах, че все пак съм взела правилното решение.. тъжното бе, че не успях да събера смелост да опитам този си номер..

бе приятно..