лекцията.. отново..

на последната лекция по C++ обсъждахме кога да е контролното.. мсиля, че никога не съм била по-категорична в разговорите с преподаватели като цяло.. знаех кога искам да е контролното( преди сесията ), знаех защо искам да е тогава( пътуване до Лондон.. ), знаех, че не мога да си позволя повече невзети изборни( от 3 нагоре се водят като невзети редовни )..

малко предистория..
Гергана и Гергана са едни от първите ми приятелки, запознах се с тях още в дестската градина.. сега едната учи в Мюнхен, а другата в Кеймбридж.. англоговорящата ми Гергана ме покани да й отида на гости, когато пак съм в Лондон( където е мама, която лятото мислеше да ме вземе за няколко дена от Февруари при нея ), на немски говорящата ми Гергана се натресох аз и тя се съгласи Април евентуално да ме приюти за няколко дена.. идеално, нали?!...

но.. когато съм казала на мама, че искам през Април да посетя Гергана от детската, тя си е помислила, че искам да отида при Гергана, която й е по-близо.. недоразумение.. и така тя си е променила намеренията за мен от Февруари на Април, а до няколко дена аз се борих за C++ преди сесията, а сега( поне за момента ) се оказва, че няма значение кога ще е теста..

не е като да не ми е гадно, лекторите дори ми предложиха да правя контролно сама преди сесията с цел всичко да е наред, а сега..

вече без планове!..

ходихме на планина..

събрахме се групичка хора( каре за Белот ), готови да покорим някое малко байрче от подножието на Витоша.. поехме по стръмна пътечка( единствената, която намерихме - всички се качвахме за пръв път от там.. ).. катерихме, катерихме, катерихме и след 10 минути вече бяхме зачервили бузки..

вървяхме през камъни и потоци, минахме през пресъхнали и непресъхнали езера, сивата гора.. неравно стръмен пътят бе.. но ний успяхме да го извървим.. и накрая се размазахме в "Ромас"..

беше много приятно..

лекцията днес..

ех, лекции, но какво да се прави.. всичко бе добре до днес.. на лекцията се появи един от бившите ни асистенти, по някое време той зададе въпрос и тогава лекторите, разбира се, се впуснаха да отговарят и той им отговори и те пак и накрая хората, които стояха зад мен: " ааа, той е супер лудият състезател по информатика.. явно и C-то го чатка.. той е колкото нашия Киро.." и след това просто не спряха да говорят.. и как можеш да се съсредоточиш след всичко това..

сега на части:
" той е супер лудият състезател по информатика " -> мразя, когато на хората им слагат етикети, освен "супер лудият състезател" той е и супер земен човек( според моята бегла преценка ) и предполагам още толкова много неща..
" явно и С-то го чатка " -> надали го е чаткал толква много преди да се е постарал малко или повече..
" той е колкото нашия Киро " -> ?!.. тук едва се сдържах да не се разплача..

за жалост коментарите продължиха.. бяха все по-странни и по-неочаквани.. добре - никой не иска да присъстваме, няма и текущ контрол, има ли смисъл да отидеш за 3 часа лекции само за да се оплакваш, че искаш да си ходиш!?.. глупаво е..

Аз, Дон Жуан..

реших, че трябва да посетя филм от Киномания-2009.. избрах филм.. навих цели 9 човека да дойдат с мен( от които 4 момчета - за невряващите ), като мисля, че само на мен ми пукаше какво ще гледаме.. купих билетите.. и филмът започна.. драма и опера - въобще не очаквах да е толкова яко ..

хареса на всички - или поне това казаха.. бе приятна вечер като цяло..

пожелавам си повече такива вечери..

they made me complain about it..

всичко започна сякаш преди година и нещо - най - накрая успях да постигна мир.. ставах рано, отивах на работа, в университета или в лошите дни и на двете места.. и така ден след ден.. а най - неприятното е, че нямах нищо против, въпреки че никой не можеше да разбере желанието ми за сън, нежеланието ми за излизания..

и точно тогава се появи той, искащ цялото ми внимание, настояващ да излезем, проворикащ чувството ми за вина.. в началото не разбирах какво иска от мен - беше двусмислен.. когато си мислих, че иска приятелство, се отпусках, но тогава той ми показваше, че иска нещо повече.. когато вярвах, че иска нещо повече, той ми показваше, че дори не желае приятелството ми.. дори и сега нямам идея какво иска.. по скоро сякаш иска връзка, но той си знае.. за жалост не иска да знае, че в момента раздавам само приятелство..

неговото присъствие продължи дълго време.. дори и след най-глупавите трикчета, които успях да измисля, за разкарване на евентуален досадник.. но точно спря да ми обръща внимание и се появи следващият той.. той, не искащ цялото ми внимание, но ако може повече, искащ мнението ми за всякакви глупости, подмятащ предложения за излизане( историята се повтаря, а ).. но не.. този път той прилагаше сякаш някаква тактика.. и за този човек също не мога да преценя какво иска - един ден е приятен, забавен, изискващ внимание, а на другия ден е " аа.. ти ли.. и кво искаш, че бързам.. ", някога ме вижда и ми говори с усмивка, а понякога просто ме подминава.. ( много странното съвпадение е, че и двете момчета имат еднакви инициали.. или поне 2/3 съвпадение.. )

и точно вторият той се отказваше( дали по негово желание, дали заради моето отношение.. ) дойде и третият.. за него може би имам малка вина, другите сами идваха!!.. но това, че говориш ежедневни някакви глупости на някого означава ли, че си представяш общото ви бъдеще?! - ами не, не означава.. историята се потретва ( не виждам причина за изненада.. ).. с тази разлика, че третият той се усети по-рано..

и сега аз явно трябва да се чувствам виновна, защото съм била гадна и съм им наранила чувствата.. ами няма, няма и няма.. ако се бяха поинтересували дали имат шанс още в началото, сега нямаше да е така.. няма да се чувствам гадно, защото съм била в настроение и съм срещанала някого и той е останал с грешното впечатление, че съм била в настроение, защото съм го срещнала, ами не.. няма.. моят свят не се върти около вас, а около мен и само мен!!.. колкото и егоистично и себично да звучи!..

ТХ all around you..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Радо от прозореца на 40бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Креми от прозореца на 41бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Красен от прозореца на 41бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. видях 3 коли с добричка регистрация в радиус 20 метра..

днес във ФМИ - двама човека от Добрич, които не бях виждала скоро..

какъв е шансът Добрич да се е преместил в Студентски град - очевидно голям..

разширяване на Яния..

пътувайки в 67, развивахме гигантски якия проект - операционна система и език, на който ще бъде написана.. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ..

и така, нека започна с Езикът
= по - бърз от C..
= изцяло на български.. ( целият свят ще трябва да го научи.. )
= много по - мощен и четим( все пак е на български )..
= изграден на базата на фундаменталните математически термини..
= и много други, които ще бъдат толкова добре и exception-safety измислени и реализирани..

Езикът ще се казва Я++ ( подлежи на обсъждане.. ), компилаторът - 'яя' ( неподлежи на обсъждане.. )..

Операционната система ще се нарича ЯССИ( Я от .. много ясно откъде е, а за останалите - предпочитам да държа техните самоличности в тайна - не мога да рискувам онези от Microsoft да ми ги откраднат под носа.. ).. за сега идеята за операционната система е малко бегла и мъглива, но скоро ще бъде публикувана по-подробна спецификация..


Малко синтаксис & семантика за Я++:
= целите числа(int) ще се декларират като
цяло ц;
= естествените числа( unsigned )
естествено е;
по-нататък повече за типовете..
= операторът за заделяне на памет( new )
нов[я/ят]/нова[та]/ново[то]/нови[те]
ще съществува предупреждение( warning ) за неправилна употреба на членуването - много трябва да се внимава с тях!!..
= включването на библиотеки ще се извършва по следния начин
#включи <глава.г>
където 'глава' е името на библиотекта, съдържаща исканите функции, класове, структури и подобни, '.г' - разширението за библиотеки ( много ясно, че няма да пишем като балъци, а ще отделяме дефиницията от декларацията )..
= всички сме виждали while(42) - в Я++ това ще бъде заменено с докато(67) -> съвсем просто - 67 даде своя принос..


сега не се сещам за останалите спецификации и подробности, които успяхме да сътворим, но вярвам, че рано или късно ще успея..

спете спокойно програмисти - скоро ще можете да програмирате на Я++..

make it stop..

разбирам концепцията за вечното страдание и търсене на щастие, на неполучаването на това, което искаш, докато не изстрадаш достатъчно, но стига толкова.. искам най-накрая аз да си харесам някое момче и той да ми отвърне.. писна ми все мен да ме избират.. започвам дори да вярвам дори в идеята за лова, а не съм такъв човек.. всичките свестни момчета, които ми обръщат някакво по-специално внимание, са приятни, забавни и мога да им говоря какви ли не глупости и те ще ме слушат, дори имам шанс и за адекватен коментар.. но тук идва голямото 'обаче'.. момчето, което съм си харесала не би ми обърнало почти никакво внимание, едва се поздравяваме, дори заеквам на 'Здрасти', а нямам проблеми с речта.. тук се появява и концепцията( за втори път ) с преудоволетворяването на нещастието -> ако представим хората като върхове, а чувствата като еднопосочно ориентирани ребра, то получаваме граф от цикъл, в който всички са щастливи, ако хората през един пренасочат реброто си в другата посока, тоест ако прецакат цикъла, но всички знаем, че това не става и няма да стане.. и тук оставяме надеждите си, но никой после не ни ги връща..

кабели и шоколад..

какво ли не прави човек за едните кабелаци и малко от кафявото удоволствие..

сряда - летището - аз, чакаща пратката от мама - многото хора, чакащи хората, които обичат..
чакам си аз, хората излизат, хората си тръгват.. и по някое време оставаме 4 човека, които чакаме.. излиза човекът, когото чакам аз - без сак, без раница, само с една малка, миниатюрна чантичка.. оказа се, че хората от летището в Лондон са забравили да му качат сака на самолета.. като разбрах това ми стана смешно, което надали е правилната реакция.. той ми каза, че в петък по това време ще си получа всичко..

петък - летището - аз, чакаща.. мина време и звъннах - Виваком щеше да предаде на абоната.. малко време и ми звъннаха, оказа се, че в събота ще пристигне сакчето от Лондон..

събота - надявам се да успея и до контролно да стигна с кабели и шоколад..

изгледи за 8-ми..

важно е четейки този текст да звучи мелодията на 'Мила, моя мамо'

Мила, моя мамо
с къв акъл ме прати,
сладка и добричка,
аз съм мъченичка..

ако по някакъв начин, мелодията е паснала на текста, то значи мисията е постигната..

( не съм ли гениална?! )

отново недоволна..

добре, нека се разберем така.. ти не ми говориш, аз не ти говоря.. не може да не ми говориш толкова много време и после само да се усмихнеш и аз да ти проговоря.. ами не.. не стават така нещата..

не може да ми кажеш 'Здрасти, как става еди какво си' и след като получиш отговор -> 'хайде чао'.. ами не.. да, би спестило хиляди излишни секунди лицемерие или незаинтересувана досада.. като не искаш моето присъстие просто не ме питай нищо, прави се, че ме няма - точно както досега.. това, че ми имаш мейла, скайпа, телефона не означава, че имаш право да ми говориш и още повече да искаш нещо - било то и отговор на въпроса 'за кога ни е домашното..' - не може..

нека просто приемем, че за да ти говоря, трябва да си го заслужиш..

капка щастие..

бях на летището.. видях как хората посрещат роднините си, приятелите си.. когато посрещачите видеха човека, когото чакаха, засияйваха.. усмихваха се толкова искрено, толкова мило, толкова детски, не ги интересуваше, че самолетът е закъснял, нито че е нямало къде да седнат, те бяха щастливи.. щастливи бяха и пътниците, които въпреки глупавите размотавания и желанието да стигнат до 'вкъщи', където и да е това, сияеха с не по-малко блясък.. те всички бяха щастливи..

навлеците..

не искам да съм груба, но съжалявам, не мога да измисля друга дума..

най-накрая отидохме на дискотека в Студентски.. искахме в Строежа, но уви, нямаше място за нас.. минавайки покрай Миленката, чухме нечалга и решихме да пробваме там.. намериха ни места - всичко точно.. поръчахме си биричка и започнахме със забавата.. но не мина много и на вторите бири мъжете( много близко до възрастта на татко, стоящи до нас ) решиха, че трябва да ни поръчат бира.. отказахме.. отказахме им още няколко пъти.. прецениха, все пак, че трябва да ни доливат чашите.. отказахме.. отказахме още няколко пъти.. яката музика отново дойде, но уви, настроението си тръгна.. тези, меко казано, чичковци успяха да прогонят желанието ни да се насладим на вечерта..

ок - пълнолетни сме вече, но чичковци, които имат дъщери на нашата възраст, да ни зарибяват - не е ли педофилия?!.. не е ли гнусно?!.. може би им се връзват студентки, може сифилис наистина да вирее в някоя студентска стая, може и да има момичета, които правят висчко за водка в дискотеката, но ние не сме от тях и, тетрадки и кабели, ЛИЧИ НИ..

разочарована съм!!..

мъжете..

твърди се, че са силния пол.. но така ли е?!.. преди го поставях под съмнение, та нали 'Зад всеки велик мъж стои жена..'.. но вече не.. започвам все повече да се убеждавам в тяхната сила..

нямам предвид физическата сила, ако упорстваш достатъчно, ще успееш да си носиш водата до вкъщи без после да имаш мускулна треска.. те са силни с присъствието си.. един мъж може да направи всичко, ако е подходящият, а то уж все има такъв.. той може да те кара да се усмихваш всеки ден, може дори да те кара да се чувстваш щастлива, но има и силата да ти отнеме хубавите емоции.. с някоя своя постъпка, той може да развали добрия ти ден.. може с няколко думи да те разплаче.. а без думи може дори да те превърне в буреносен облак за дълго време.. и тяхната сила е закоренена в това, че само мъж може да поправи това, което друг мъж( или той самия ) е развалил.. и те като че ли го знаят и го изпозлват срещу теб..

сссссссссссс..

така гадното Убунту се подиграва с мен.. мразя го.. не стига, че след като прекомпилирам 3-4 пъти един и същи файл, то решава, че повече няма да протича връзка между мизерния ми клиент и още по-мизерния ми сървър.. не е доволно, че трябва да рестартирам конзолката, за да накарам мизерните ми клиент и сървър да си общуват, ами и ми показва това.. нахалство.. за да направя нещо толкова елементарно като написването на форк, аз чакам на гадното ми Убунту да му дойде настроението.. не съм щастлива!!..

хич ме няма.. част 2..

смених си паролата на гномлето.. после съм я върнала, но съм забравила, че съм го направила и като опитах да си изпозлвам компютърчето бях доста затруднена.. обявих бедствено положение - дори се обадих на Искрен.. в крайна сметка още не мога да се сетя кога съм си върнала паролата, но се радвам, че все пак реших да пробвам със старата(нова) парола..

за 2 минути щяха да ме блъснат 2 коли.. като дори от втората ми ръкопляскаха.. добре, че човекът можеше да кара и имаше адски бързите реакции.. ( поредната причина да нямам книжка.. за колело вече започвам да се отказвам.. ) - вече изпитвам лек страх, когато пресичам..

оставих торбичката с боклука пред вратата - това е сигурен знак, че няма да забравя да я взема.. но закъснявах и трябваше да се обличам пак по пътя и дори не я забелязах..

от 3 дена опитвам да си дам прането в пералнята.. днес едва успях..

с нетърпение чакам края на този период..