добре, нека се разберем така.. ти не ми говориш, аз не ти говоря.. не може да не ми говориш толкова много време и после само да се усмихнеш и аз да ти проговоря.. ами не.. не стават така нещата..
не може да ми кажеш 'Здрасти, как става еди какво си' и след като получиш отговор -> 'хайде чао'.. ами не.. да, би спестило хиляди излишни секунди лицемерие или незаинтересувана досада.. като не искаш моето присъстие просто не ме питай нищо, прави се, че ме няма - точно както досега.. това, че ми имаш мейла, скайпа, телефона не означава, че имаш право да ми говориш и още повече да искаш нещо - било то и отговор на въпроса 'за кога ни е домашното..' - не може..
нека просто приемем, че за да ти говоря, трябва да си го заслужиш..
Test
1 year ago
2 comments:
За това сме хора - за да прощаваме.
прощаваме на хора, които харесваме, обичаме или искаме да простим, но не и на хора, които не са част от нас..
не прощаваме на хора, които ни говорят само ако ще ни искат нещо.. които дори не се спират на улицата, за едното здрасти..
а и то няма нищо за прощаване, въпрос на отношение..
Post a Comment