Bad Luck..

съжалявам за злия пост..

на път за работа - пресичам си аз на зелено и някаква кола се опита да ме унищожи - съжалявам, в София наистина е гадно за каране рано сутрин, но аз ли ви купих колите, аз ли ви карам да ги карате?!... глупаво е да си изкарваш всичко на горките пешеходци( ние сме мили, сладки и невинни.. ) - всички сме пъвро пешеходци и после се научаваме да караме кола..
на работа - колегата отново решава, че сега е момента да каже, че моята работа е грозна и супер грешна - грубо бе.. не му се размина!..
обяд - гадна закуска..
вечерта - бях се регистрирала за нещо.. пишеше, че ще ми пратят мейл за потвърждение.. мейлЪТ започваше с " г-жо Димова " едва станах на 20, бе хора.. госпожа скоро няма да стана! ако зависи от мен!! а то зависи!!

в очакване на рождения ден на Крем.. а и е 25.09 -> ДОБРИЧЧЧЧЧЧЧЧЧ

по принцип не обръщам внимание на такива неща, но предната вечер доста ме изтормози:
стаята -> вино, Строеж -> бира, Лападунди -> пържени картофки, 41А -> кофти портиерка, сън - 5 часа.. не се оплаквам.. просто нямах толкова късмет..
поне накрая на деня изравнихме резултата..

щях да забравя.. единият колега ми каза, че съм зла( познаваме се от 01.09.2008 ).. някога ще успя да го прикрия?!..

a little experiment..

както всички разбрахме - шефовете ни си правят някакъв експеримент с нас.. ок... те не ни познават - някви българи там.. има логика - да видят какво можем и с какво не можем да се справим..
но.. някак си.. започвам да си мисля, че и българскиЯТ ни шеф си прави някакви експерименти с нас.. води ни на обяд - това ми харесваше, но започвам да се психирам - той ни говори някакви неща и следи реакциите ни( или поне това започвам да си мисля ).. предполагам и това е нормално - все пак трябва да знае с какви хора работи.. обаче започвам да се чувствам като онези малки мишлета, с които всеки учен-ненормалник разполага..
покани ни на някакво събитие за някаква книга - не помня, съжалявам - това ме наведе на мисълта, че иска да види как ще се държим, когато сме с хора( отначало си го помислих само на майтап ).. предполагам и аз бих се държала така, но все пак!..

още се колебая какво да ми е мнението за цялата работа с работата.. там станах по-оптимист, започнах да се усмихвам малко по-често, спрях да говоря пискливо, а съм там само от 22 дена..

а и щях да забравя, Боян( КН 3-ти курс ) не е Боян от вратата.. може и Боян от вратата дори да не съществува..

ЗвънецЪТ..

звън.. кой ли може да е!?..

последно Той го използва.. дали е Той.. о, нека.. нее, сигурно е Хриска тя обича да звъни, винаги го използва, видях я днес - сигурно е решила да гледаме филм, не - не искам да е тя.. искам да е Той, искам да изляза.. последна секунда преди да отворя врата, нека.. нека...

неВисока жена, с бяла коса и бяла дреха бе решила да види какво е това нежно, малко, залепено на врата нещо..

миг надежда, копнеж -> разочарование...


честит имен ден на всички вярващи и надеждни софиянки..

Студено е!..

студени са софийските улици.. студени са и софийските хора.. имаше време, когато вкъщи беше 12 градуса, а ми беше топло.. искам малко светлинка в тази мрачна седмица..

искамм

душите на сградите..

можете ли да си представите отколкото време не съм ходила на Фантастико посред нощ.. разхождайки се, смееки се.. отново отношенията ни с Фф станаха чисто формални.. влизам танто-срещу-танто.. а преди беше толкова готино..

ходехме.. радвахме се.. обикаляхме щандовете и се смеехме.. взимах си вафличка и след около час пак там.. а сега.. гледам на Фф като на склад за храна.. и нищо повече.. отиде си душата му.. отидоха си всички..

поне душата на ФМИ си е още там... или поне беше, когато се видяхме с колегите след изпита.. много се зарадвах на тази среща.. силно искам, когато започнем да продължа да се радвам, въпреки всичко..

душата на блока, в който е офисЪТ хич я няма.. има един прозорец на стълбището на блока, който гледа към съседната сграда, която е на не повече от 10см.. толкова свтлина влиза от там, толкова задушевно е просто..

а душана на 41А е смотана някъде изпод безкрайните строителни материали и хора, които искат да се отърват от там.. а бяхме в 51, беше хубаво. това е блок с душа и кафене на 1-вия етаж...

аз - гениЯТ?!

стоим си ние на работа и си работим.. скучва се нещо странно - имам идея как се прави нещо -> казвам => всички са толкова възхитени... може следващия път да си поискам бонбонче..

стоим си ние на работа.. работим си.. някой казва нещо гениално.. всички: "ми хуу"..

започвам да се съмнявам в гениалността си.. преди хората не се учудваха, когато кажа нещо умно или правилно.. преди го приемаха за даденост.. а сега.. "урааа.. тя не била толкова тъпа бе.. е, можеше да наемем някой друг.. ама айде - не е толкова зле.."

пишеше, че един от принципите на работа е да се казват хубави неща на екипа.. но накрая знам ли.. няма да мога да отсея на кое наистина са се зарадвали.. не искам да е така.. искам когато ставам да ми кажат, когато се дъня да не се опитват да замажат положението.. не съм добра - знам го..

казвайте ми истината.. ще я понеса.. ще я сложа в някое малко кътче в себе си.. ще я поливам, ще я изкарвам на слънце.. ще я храня и в момента, в който реша, че е готова да си тръгне от мен - ще я пусна, но искам да е част от мен.. искам да зная, че когато се прибирам, ме чака някой, на когото мога да кажа всичко - искам си моята малка истина, която трябва да ми бъде казана..

Getting Older..

кога успяхме да остареем... с приятели обсъждахме как Маколи Кълкин вече има 2 развода, Брад Пит е ударил 40-те, Том отдавна, Мел пък да не говорим.. Дакота( не й помня цялото име, едно малко сладко русокосо момиченце ) е вече на 17-18.. бебето-беглец сигурно е на 35..

преди година бях гледала по MTV най-добрите 20 ретро песни или нещо такова - никаква идея, помня само думата ретро.. там пуснаха песен на Britney..

кога успяхме?!

Предадох фронта..

да.. за една симпатична физиономия.. може да ме бичувате.. загърбих толкова години борба срещу фитнеса.. толкова много лоши думи..

виновна съм.. симпатизирам на момче, което ходи на фитнес.. зная.. чувствам срама в себе си.. предадох ценнотостната си система.. вече нищо няма да е същото.. оо, мои здравомислещи принципи, бъдете благосклонни.. искам това да спре.. не искам да харесвам културисти - не искам..

къде са хубави слаботелесни, когато ти трябват?!..

аз - дървениЯТ филисоф

приех съдбата си - да говоря само глупости.. исках да спра.. мислех да спра.. надявах се, че ще спра.. желаех да спра, но това съм аз - а има хора, които се влияят от мнението ми, което е най-лошото в ситуацията. Не трябва, бе хора, не ми вярвайте, когато ви кажа, че ТОЙ не ви харесва и или пък ви.. не ги разбирам тези неща, не мога да преценя аз дали изпитвам нещо към някого или не.. не очаквайте от мен адекватно мнение по такива въпроси - най-дългата ми връзка е 2 седмици и може би няколко дена - това не ви ли говори за нещо..

и пак стоя си и давам съвети - като искате давам( старая се да не са на килограм ).. какво да правя.. поне не ми вярвайте.. не разбирам - не мога просто.. мъжете са трудни понякога( особено, ако не ги познаваш ) не мога да кажа: "Да бе, мятай се!".. мога да кажа "Недей!!" все пак : никаква надежда -> никаква болка :, но бъдете искрени, бъдете себе си, не показвайте само най-хубавите си черти -> накрая всичко се разбира.. предпочитам, ако някой реши да е с мен, да знае какво да очаква и да не се окаже излъган, но това всеки си го решава сам..

бъдете себе си -> бъдете дърва!!..