OOP...

обектно-ориентирано програмиране... звучи страшно, но дали?!... хората си мислят какво ли не.. след цял семестър учене( сериозно!!! ) открих.. ООП-то е за самотници.. за хора, които нямат приятели.. нямат свят.. нямат достатъчно въображение( а може би имат прекалено много )... идеята била да създаваш абстрактен тип данни ( може и да не е коректно, критики обаче не се приемат )... и какво.. създаваш класове.. последната ми задача беше да симулирам зоопарк..

самотните програмисти си измислят какви ли не занимания... аз си имам въображаеми приятели.. но това е съвсем различно.. не може да разчиташ на някакъв си компилатор да се грижи за не толкова въображаеми те ти близки-до-приятели ( обекти ).. тежко е да си помослия дори, че някой ден може да сменя въображаемите приятели с някакви си класове.. вторите евентуално ще бъдат идеални, но къде остава реалността.. накъде върви света.. щом може да симулираш зоологическа.. какво ще стане след 200 години..м?!

моето желание днес..

измислих го.. хаа.. мога все още.. пожелавам си най-добрият ми приятел чатър да ми се сети за мен.. днес за да попредизвикам малко съдбата( предизвиквам си я от доста време.. писах му за рождения ден, но дори не се сети, че съм аз ).. разглеждах форумът му.. дори написах мнение там.. нека почакаме пък ще видим..

сети се за мен!..

да.. напиши ми писмо.. смених си номера все пак ;)..

вече няма..

от доста време не ми се беше случвало да излизам сама.. винаги съм с някого или с музика.. колкото и откъсващо от света е това да си слушаш музика.. вече го предпочитам..

когато подмина някакви хора и съм с плеърчето.. си мисля за хората.. какви са.. какво са правили.. откъде идват.. накъде отиват.. за какво се борят.. какво си мислят... предполагам никога не познавам.. но ми доставя удоволствие да го правя... евентуално ако чуя някоя дума между песните.. представям си хората по моя начин.. и те са толкова светстни и приятни... има и кучки тук-там, ама не е позволено да са толкова хубави и да са яки..

но не, не си взех музиката.. днес можех да чуя всичко, което казваха.. всеки тъп коментар.. всяко тъпо изречение.. не вярвам, че момичетата са толкова ограничени.. не искам да мисля, че момчетата са толкова загоряли.. не си представям, че хората биха казали такива неща на светло.. аз не бих..

определено няма да излизам сама повече.. не искам да живея с хора, които са способни да мислят по този начин.. случвало ми се е да говоря, защото нямам какво да правя.. но това би и най-добрите ми постижения в областта на разочарованията..

вече няма да немисля преди да говоря..

моят ден?!

да.. винаги забравям за този ден.. не го чувствам за достатъчно мой.. но ми казаха, че е мой.. подарък, за който мечтаех, когато вярвах в мечтите почти толкова силно, колкото и сега.. но след като ми го порадиха.. започнах да не го искам.. ( нали така правели жените.. обещавам - ще внимавам какво си пожелавам.. )

но утре е поредният мой ден.. усмихнете се.. забавлявайте се.. малко шоколад на никого няма да навреди.. мислете за всички Яни, Енчовци и подобни, които познавате.. мислете си за хубавите моменти с тях.. може дори да им се обадите :).. утрешният ден е доста подходящ за споделяне на време и идеи с подобни хора..

утре е денят на мечтите.. пожелайте си нещо.. надали ще се стане.. но следващата година по това време това желание ще ви накара да се усмихнете..

Игри за възрастни...

преди време се събрахме все стари баби.. след като обсъдихме кой какво кого вече нямаше какво да правим та решихме да се позабавляваме.. ( тук бих направила зловещото свиване на пръсти, но.. няма как.. ) отворихме сайт за запознанства..

в днешно време изобилства от такива - никой вече ли не си търси приятели по нормалния начин.. ХОРА, НАВЪН ИМА И ХОРА.. ( не че съм много правилният човек, който трябва да говори по тази тема, но! ) естествено беше да разглеждаме младжта.. те са толкова малки, сладки и непокварени.. забелязахме обаче следните факти:
1. младите нямат приятели.. около 95% от снимките се е снимало самото хлапе... дали ще е използвало огледало или не.. то е само.. излез навън.. срещни се с хора.. направи приятели!... не пиши, че приятели нямаш... аз имам много ( хваля се :) ) и не са ми такива, защото си стоя в къщи и пиша, че нямам приятели и че живота е гаден!...
2. младите си кривят лицата толкова интересно, едва познах едно момиче, което познавам... изтъркано, но бъдете себе си, бе хора... аз как да ви позная, когато сте се усмихнали като пилешки-задник..
3. зная, че да си оригинален и ексцентричен е трудно.. не го умея.. но.. прическа - 'обща'... чудя се къде в Добрич в този салон, в който отиваш, сядаш пред огледалото и казваш "като всички, моля".. ( сещате се.. сякаш сам си се подстригвал.. дълъг кичур отзад.. отпред малиии.. )
4. млади дами... ако снимате делколтето си.. това няма да доведе до разговор с човек, който се интересува от вашата вътрешна красота.. колкото и да е скрита тя, с подобна снимка няма да е покажете на яве.. демонстрирате единствено, че харесвате да се показвате.. хората, които ще привличете са хора, които ще искат да ви показват.. предполагам не искате да работите в цирка.. въпреки че ако отговаряте на изброените критерии сте на 1 крачка от там..
5. млади недами.. моля не показвайте големите си гърбове... те не са такива.. ама изобщо.. а ако са такива.. вие просто казвате: "не, нямам време за нищо.. фитнесът ме зове... " коя ще иска да се срещате във фитнеса?!.. помислете..
6. пишете грамотно, бе хора... много е важно.. не мислите ли, че ще е много по-добре да се разбира.. отколкто да е наПис1нУУуУУу аДцски нИразБбир13мУуУ иИИ НнИ гРамМоТнУ.. пък и може да покажете малко интерелкт, може даже някой да ви сметне за човек...
7. депресанти гадни.. до 20 ще сте се самоубили.. живота не е хубав, но на 14.. не може всички да живят толкова гадно.. все има някой по-щастлив, но вие депресанти гадни, ще му внушите, че трябва да е нещастен.. депресанти гадни..
8. вулгарна снимка.. оо да.. нима не търсим това всички..
9. забелязвам също, че днешната младеж има проблем със зрението... не могат да фокусират обектива и гледат накъдето им дойде... НЕ СТОЙТЕ ПРЕД КОМПЮТРИТЕ ТОЛКОВА МНОГО - ОПАСНО Е!.. сами виждате до какво ви е докарало...
10. и нека това е последно.. имам да уча все пак.. кръстчетата, които носите, те са символ на Християнството.. нима сте вярващи... или просто сте достатъчно повърхностни, нося това, което е модерно.. дори и да не зная какво означава.. има хиляди други "красиви" дрънкулки, които можете да носите.. то е ясно, че сте лицемери, ама поне го крийте..

на 14 с цигарите и алкохола... на 15 родител.. 16 второ.. до 20 вече нямаш познати, с които да не сте се чаршафосвали.. на 30 с 4-5 пластични операции и 3-4 внучета.. да, добре сте си свършили работата... един пълноценен живот..

по принцип не мислех да пиша точно това..

MT...

доста хора, които не са имали Дискретни Структури или ЕАИ не биха разбрали.. МТ - Машина на Тюринг... днес това правихме.. беше готино как по толкова извратен начин успях да реша задача за МТ използвайки Анализ и Линейна Алгебра.. Соскова е късметлийка, че не разбирам от Аналитична Геометрия..

в крайна сметка мисля, че не съм решила задачата правилно, което не е нещо кой знае колко странно.. но имах толкова добри догатки.. чувствам се доста гениално.. за жалост за 2-та дена учене съм излязла от НФЧ ( нормална форма на човек.. ), но в следващите 30 минути ще се опитам да поправя тази грешка..

на гости от 3-тата планета..

един приятел, с когото отдавна не се бях виждала, ми дойде на гости... и след като приключихме с учебните приказки разговорът продължи в много странна насока.. странно е от нефизик да слушаш за физика и подобни научни теми.. колкото неговите тези да бяха базирани върху книгите на Куелю - звучаха толкова истински... човекът беше прочел 5 книги последните 2 седмици.. но не книги за икономиката или разни такива учебни глупости.. а художествена литература... по време на сесията -> лъч надежда за писателите..


посещението му беше като някакво завръщане към Добрич.. към гимназията.. сякаш не бяхме в София, пак бяхме в тях на терасата и си говорехме за нещата от живота, заедно с Гергана..

благодарсности за тази вечер..

Why give up.. why gave in..

и отново невероятните Breaking Benjamin.. знаещи точно както да кажат: "Let this life begin..." , напоследък изпитвам изключително засилено чувство на самота, което не може да бъде оправдано по никакъв начин.. почти не ме оставят насаме с мислете ми.. и пак съм в търсене на разговор..

започвам да си мисля, че искам да избягам от себе си.. или нещо като Зейфорд( или там както се казваше 'не-точно-злодеят' от "Пътеводителя на галактическия стопаджия" ), зная, че крия нещо велико от себе си и се опитвам да го намеря.. или поне да следвам заглушените сигнали идващи от тази тайна..

а чувството се засилва и преминава в неприязън към стаята..