Sunday, June 29, 2008

OOP...

обектно-ориентирано програмиране... звучи страшно, но дали?!... хората си мислят какво ли не.. след цял семестър учене( сериозно!!! ) открих.. ООП-то е за самотници.. за хора, които нямат приятели.. нямат свят.. нямат достатъчно въображение( а може би имат прекалено много )... идеята била да създаваш абстрактен тип данни ( може и да не е коректно, критики обаче не се приемат )... и какво.. създаваш класове.. последната ми задача беше да симулирам зоопарк..

самотните програмисти си измислят какви ли не занимания... аз си имам въображаеми приятели.. но това е съвсем различно.. не може да разчиташ на някакъв си компилатор да се грижи за не толкова въображаеми те ти близки-до-приятели ( обекти ).. тежко е да си помослия дори, че някой ден може да сменя въображаемите приятели с някакви си класове.. вторите евентуално ще бъдат идеални, но къде остава реалността.. накъде върви света.. щом може да симулираш зоологическа.. какво ще стане след 200 години..м?!

2 comments:

vpetkov said...

по-не-готино нещо, май не си казвала? да видим... (...)... (след, някъде, много часа мислене)... (...) не, не си! за такива изказвания в цивилизованите страни горят на клада пред факултета :)

поздрави!

vpetkov said...

п.п. и разреши да се ауторизирам с openID за да коментирам.. че много е брадясало с тези google акаунти и пароли