вече няма..

от доста време не ми се беше случвало да излизам сама.. винаги съм с някого или с музика.. колкото и откъсващо от света е това да си слушаш музика.. вече го предпочитам..

когато подмина някакви хора и съм с плеърчето.. си мисля за хората.. какви са.. какво са правили.. откъде идват.. накъде отиват.. за какво се борят.. какво си мислят... предполагам никога не познавам.. но ми доставя удоволствие да го правя... евентуално ако чуя някоя дума между песните.. представям си хората по моя начин.. и те са толкова светстни и приятни... има и кучки тук-там, ама не е позволено да са толкова хубави и да са яки..

но не, не си взех музиката.. днес можех да чуя всичко, което казваха.. всеки тъп коментар.. всяко тъпо изречение.. не вярвам, че момичетата са толкова ограничени.. не искам да мисля, че момчетата са толкова загоряли.. не си представям, че хората биха казали такива неща на светло.. аз не бих..

определено няма да излизам сама повече.. не искам да живея с хора, които са способни да мислят по този начин.. случвало ми се е да говоря, защото нямам какво да правя.. но това би и най-добрите ми постижения в областта на разочарованията..

вече няма да немисля преди да говоря..