Thursday, March 29, 2007

стихче...

подчертавам, че това стихче не е мое.. но много ми харесва... след 2-рия прочит още не можех да повярвам, че е възможно...

Красута

Нищу нямаши ми фчера
ставам сутринта,
ф углидалуту съ зверя:
Бря,чи красута!
Викъм сигур са чалдисах,
туй ни можи да съм ас.
Смятай кат са нечирвисам
и съ наглася!
Туй пу ношник и терлици,
с чорлава куса
мязам кът на убавица
ф профил и анфас.
Дрямъх начи и съртях съ,
цъках със изик,
плюх съ дънсъ урчасам-
тъй съ възхитих.
Дал нъ пусуту глидалу
съ иви дифект?!
Тъй да съм разхубавяла...
А,стига де! Дерт!
Съ усъмних отведнъж
как навън ши въря?
Момцити ку съ натръшкат
кату мъ съзрът?
С модна фуста чи забратка,
с китка у ръка;
с тос акъл-зер за три патки,
като заблистя...
И къдету койт ма срешни-
пламна,изгуря
ф разни помисли погрешни...
Пък ни съм тъкваз!
Туй наверну сън е билу,
сигур йоще спа
и ми сън присънилу
буйна красута.
Скрукузъбел съм,мий ясну-
ич дън ма съзреш,
щот от толкова прикраснус,
мой са пбулейш.
Толкуз убус да съ исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да мъ ущипи!
/пу възможнус мъш/
(следва продължение....)

Wednesday, March 28, 2007

Just Shoot Not Me...

снимахме се за албумЪТ.. мразя да ме снимат... излязаха ми цели 3 пъпки предния ден.. няма и да спомена, че в 6:00 сутринта съседите решиха, че им се слуша БГ музика силно... на което дължа торбичките под очите си.. вятърът естествено се постара за косата ми.. но това не е толкова важно сякаш... все пак това е начинът, по който съм изглеждала на 18... иронията е там, че по принцип пъпки нямам.. Но мразя физическия контакт с непознати.. избягвам да се докосвам до хората... няма да напиша, че фотографа имаше доста проблеми докато ми намести главата по начина, по който искаше да я снима..
като изключим всички но-та и студеното време беше едно приятно изживяване.. трябва някой път пак да си направим албум....

Tuesday, March 27, 2007

трудно е да се сдържиш да не убиеш някого...

как стана така вече даже и не помня... събрахме се.. и трябваше да пишем на ръка... а аз.. пиша кодирано(както казват с йероглифи.. отнасят по някой удар, но хората настояват...) и няма как просто да не ме изгърбят да пиша аз... след което... да.. как няма да играят на CS по информатика, когато аз им разпределям задачите: тежеста на задачите се определяше според колко много ме е ядосал съекипникът ми... е, не съм чак толкова гадна.. Павел цяла книжка прочете по Астрономически въпроси.. някак си.. дадах му да избере телескопче.. и останалите астрономически уреди, които са необходими... в Надя правеха ремонт, а и ме ядоса, затова получи часта с ремонта... щях да пробутам всичко останало на Васко, които много обича да го гледам гадно, но и Адриана трябваше да получи нещо... и тъй като Адриана не ме изнерви, получи нормална част..
и защо.. защо си мислех, че координацията на проекта е лесна част.... от 2 седмици врънкам Павел за едни бояджийски консумативи... ама много неорганизиран човек... аз толкова омална не съм била през целия си живот... по-зла съм и от Кроела Де Вил... ще има загинали.. утре.... искам да се оневиня: АМИ ТЕ КАТО МЕ ЯДОСАХА...
утре се снимаме за албума.... ще бъде хубаво целият ни екип да се снима... без изключения поради липса на живот в тях...

Monday, March 26, 2007

импровизираниЯТ...

часът е 8... за миг изпразва се и iRC, в iCQ хора няма вече... почва music idol.. други гледат vip bro'.. каква идилия ужасна.. напуска всичко живо интернета, за да гледа шоувета... а ти искаш на някого да кажеш 'здрасти, а да знаеш кого прегазих днес... " но няма... всички са заети.. "оффф" си казваш... няма как.. и чакаш.. и пак чакаш.. бързо чакаш отначало... забавяш темпото, но пак си чакаш.. после чакаш... накрая идва някой.. после друг.. става даже калабалък.. но уви... доспива ти се пак... а навън е силен мрак... лягаш си и пак се взираш в тъмния таван - но не искаш да си там...

Sunday, March 25, 2007

oh, sweet first work..

Днес на работа съм пак...
целят ми ден-обвит във мрак
все си казвам- СТИГА.. СПРИ...
но все ще се намери нещо да ме разведри...
ходих,виках, мръщих се дори...
ама работата хич не ми спори...
а колегите едни...
да се чудиш: може ли по-зли...
да напусна.. всеки ден желаех...
мислих дълго и се колебаех...
загиваше търпението славно...
каляваше се волята бавно...
край победен..
ден последен...

Saturday, March 24, 2007

something is lost!?

понякога имам чувството, че нещо важно ми убягва.. а може да ме отбягва... а понякога просто си мисля, че си въобразявам.. бях доста подтисната, когато стигнах до извода за телевизията : или дават филм.. или не дават.. няма средно положение..: предполагам тогава спрях да гледам телевизия безцелно, а това, за да ме подтисне, явно ме е радвало... като карах ролери сама.. и ми беше интересно... но после се научих да карам.. и времето с тях беше повече мъчение отколкото забавление...
обмисляла съм идеята за самотата като главен заподозрян, но в последствие се оказваше, че не тя е виновна(особено последните години като открих, че аз никога не оставам сама.. винаги има поне още 2 Яни с мен.. )
размишлявах върху тезата, че проблемът е в мен.. но после възникна спорът: точно кое мое мен ми прави напук... и реших да спра да се тормозя.. мозъкът ми не е за 2 дена.. а и при положение, че го ползваме толкова много личности..
колебая се: наистина ли ми липсва нещо.. или забелязвам, че ми липсва това липсващото нещо..

Friday, March 23, 2007

what i don`t and do like..

изключително дискреминативно... има идеални размери за жена, а за мъжете - няма... няма момиче, което да не се стреми към 90/60/90... да, мъжете усърдно ходят на фитнес с идеята да станат корави... а когато постигнат някакъв обем... искат още и още.. и тогава телата им стават иуууу, а мисълта им се обсебва от тялонатрупването...
винаги съм харесвала слаби, не много кльощави, момчета... много е грубо, когато не можеш да прегърнеш приятеля си, защото гръдната му обиколка е прекалено голяма.. виждала съм го - не е приятна гледка..
също така ми е много забавено, когато изляза и има някой, който е решил да се прави на силен... предполагам никоя не се впечетлява от 10 лицеви упори... ако беше така... отдавна да съм впечетлила света... (11 :Р)

Thursday, March 22, 2007

lifestyle..



винаги ми е било трудно, когато трябва да си купувам дрехи... освен че съм момиче, важен фактор е и фактът, че не мога да определя дали следващите ми обувки ще са токчета или кецове... много са ми симпатични изсухлените дрехи... малко ме правят по-ниска, но много ми допадат.. а когато видя някой, водещ костюмиран начин на живот, желанието ми за официалност надделява..
има ли лесно решение: кецове или токчета... вечната моя дилема...

Wednesday, March 21, 2007

идеализмЪТ и аз...

имам само още няколко месеца, през които мога да бъда идеалистка..
по принцип съм си такава... вярваща в хората, в техните добри страни и особено силно вярвам в симетрията... не проявявам много наивност.. сякаш.. осъзнавам, че хората не може да са чак толкова добри, честни и положителни, но не е нечовешко да проявяваш такива качества... понякога идеализмът помага.. при мен той служи за лично удоволетворение... когато съм идеална или почти идеална се радвам на себе си - такава исках да бъда като малка... е и луда химичка, но личността с добър нрав винаги бях аз...

Monday, March 19, 2007

'извинете ме' или 'опааа'?!

от няколко години насам културното държание на хората започна да ми прави повече от силно впечетление... има момчета, които изчакват всички да влязат в стаята тогава влизат и те... има и такива, които ще чакат да им отвориш вратата да влязат... времето на дамите и кавалерите е отминало много отдавна и предполагам заради това и забелязвам подобни постъпки... но наистина е много симпатично, когато някое момче дори и да не е заради мен, просто защото е възпитано така, да ми отвори врата... и въпреки това мразя, когато момче се опитва да ми плаща сметката, в такива моменти предпочитам да съм с хора от типа "опааа"...

Friday, March 16, 2007

getting idol.. or getting idle...

предупреждавам: този пост няма общо с MusicIdol!
още като бях малка забелязах нещо, което заслужава омразата ми... хората си имат идоли(или поне това е моето определение...) това са други хора - като всички останали, но просто някои решават : този е човекЪТ, който ще е водеща фигура в живота ми: предполагам не е съзнателно.. или поне не си признават... възмутена съм.. как аз.. приятелка (вече се съмнявам дали някога съм била) говорих толкова много едно и също (и то при 3 различни човека.. за всеки беше различно... но резултата беше същия...) никоя от тях не ме послуша докато човек, които те си имаха за идол(подчертавам идол не е в напълно оригиналното си значение) не им каза същото нещо само веднъж.. всички те се замислиха и ми стана много тъпо, когато : няма да кажа, че ти повтарях толкова време: и получих отговор :емииииии:....
Да, съгласна съм, че всеки избира в чии думи да се вслушва, но как ще спориш нещо, а само при лек намек ще минеш на другата крайност...
също така е доста грубо, когато си правиш графика по някой, който си има идол... защото разбираш ли ти.. тоя имал работа и нямало как да дойде и в тоя ред на мисли и аз няма да мога да дойда... и ти.. ами увяхваш... не ти казват само : ами ще попитам дали следващата седмица й/му се излиза... и ако й/му се излиза.. ще излезем:
замислям се какво не правим заради другите: гримираме се, преобличаме се по няколко пъти само и само да изглеждаме добре, слушаме комерс, после когато комерса стане прекалено комерсиален се отричаме от него, пушим като не можем да се откажем от цигари по никакъв начин.. но след цели 5 минути.. : оо, аз мога да ги спра, когато си поискам... [засяках една приятелка веднъж... и аз си противореча.. но го правя за спорта..]

Thursday, March 15, 2007

луд умора няма...


не е нужно да изглеждаш така, за да се наречеш упорит...
не е нужно да изглеждаш така, за да преследваш целите си...
не е нужно да изглеждаш така, за да постигаш мечтите си...
преди няколко седмици реших да пробвам уменията си, които би трябвало да използвам в желания живот, отне ми 3 дена... не съм мислила по цял ден... но вървейки по безкрайния път към нас, обмислях задачата, която си бях поставила... получи се.. не както исках, не по-най-добрия начин, по начин, на който хора, занимаващи се с такава дейност, биха се гърчили на земята от смях - 'възможно ли е да има толкова калпав човек...' но все пак беше начин, които вървеше... и времето, което прекарах пред компютъра мина изключително бързо... накрая бях доста радостна от резултатите... това ме окуражи да продължа да мисля за бъдещето си в тази насока...

Wednesday, March 14, 2007

честит празник :)

Честит празник на всички...
зная.. чудите се какъв празник пък е днес.. и аз така реагирах, когато ми честитиха... 3.14 е.. предполагам математиците се сещат какво означава това.. но за всеки случай.. днес имен ден има числото пи.. с пожелания за повече сферичност...

Monday, March 12, 2007

Make up...

Wake up,
Grab a brush and put a little (makeup),
Grab a brush and put a little

винаги съм била от негирмиращите си... отначало мислех, че моливът за очи причинява доста болка.. но никога не предполагах, че и сенките са болезнени... особено ако те гримира някой друг..
веднъж в ранното ми детство се затворих в стаята на майка.. застанах пред огледалото хванах й черния молив за очи.. и отначало си сложих на устните.. обаче излязах от очертанията и реших така или иначе ще си мия лицето мъчително.. защо да не продължа с рисуването...
следа след следа... линиика след линиика.. точка след точка.. нарисувах си заешки мустаци... лунички по бузките.. превръзка на окото като на пират.. беше много забавно.. единствения път, в който ми е било симпатично да се гримирам.. но може би и заради този ден не използвам силно гримиращи пособия - отгимирането ми отне толкова много време, през което можех да си играя или да си говоря с другото ми аз... болеше докато си търках лицето.. и реших повече да не си причинявам такива лоши неща....
иначе съм се възхищавала на интересно жълто-светло синьо нацапани

Sunday, March 11, 2007

The Morning After The Party...

тези сутрини винаги са ми много магични.. дори и да не пила кола на партито...
това е времето, в което трябва да се мобилизираш и да прибереш всички бутилки, боклуци, да изчистиш навсякъде и да не проявяваш никакво въображение относно " как успя да се счупи това...", " какво е ставало в тая стая" или въпросът, чийто отговор наистина не искаш да знаеш " кой е повръщал тук?!" , но въпреки това задаваш...
след 1-вото главоломно събиране в нас.. чистих часове наред, но след около месец, тъй като чашките от купона бяха мънички.. да не казвам миниатюрни, намерих една в коридора... беше доста грубо от нейна страна да не се покаже навреме.. обаче си получи заслуженото... доста и се карах..

Friday, March 9, 2007

ами сега... накъде?!

често си задавам този въпрос... ще завърша училище и после... в някой университет... ами след това?!.. всеки си има детска мечта... и се опитва да я следва.. лекар, космонавт... много исках да стана професор по математика.. да ми казват професор Димова(колебаех се между Димова и Георгиева... но все пак кой не е Георгиев...) и се опитвах да следвам мечтата си... влязах в отбора по математика... и това сякаш беше грешката ми... бях на лекции и осъзнах, че нямам шанс да стигна нивото на лекторите... ходих на състезания.. последните места не са престижни... нито вдъхващи заложби... тогава се отказах... не точно отказах... спрях да вярвам, че ще го постигна...

Thursday, March 8, 2007

Fearrr...

най-голямият ми страх вчера бе, че членовете на клуба по Астрономия ще се държат гадно... но се изненадах, когато разбрах, че това не е било толкова гадно колкото въобще никой да не отиде на клуба по Астрономия....

и така.. силно разочарована от безсрещието си с любителите на Астрономията реших да се прибера... естествено бях трудно подвижна(високи токчета.. как да ходя бързо...) минах през възможно най-тъмните улички... (запoчвам да си мисля, че подсъзнателно си калявам страха.. малко е кофти това разминаване със съзнателните ми мисли.. а и предполагам, че и надсъзнанието ми си има собствено мнение по този въпрос...)

и както си вървя.. и реших да седна в градкста.. да си почина за 5-10 минутки... сядам.. поглеждам напред.. и силно се психирах, мислейки си, че някой е застанал на 2-3 метра от пейката и се взира злобно в нея... като поогледах този 'някой' разбрах, че е дърво... едно доста психиращо на тъмно дърво... стана ми тъпо заради проявеното стресиране.. и тръгнах по дългия и безкраен път... след време ме настига някакъв чичко.. и ме пита: "търсиш ли цигара" , 'не'... после смотолеви нещо пак за цигари.. любезно отклоних въпросите му с "не... не.. не.. не..." попита ме: "сама ли си?!" ...естествено, че не.. аз никога не съм сама, не съм виновна, че никой не вижда въображаемите ми приятели... интересуваше се дали съм била нагоре... разбира се, че съм натам: защо да минавам по този път, ако не съм нагоре.. 'не.. наляво съм..' последва пак въпрос за цигарата, на който вече нямах възможност да отговоря поради 90-градусовия завой, който реших да направя...

много мразя такива индивиди, чиято цел е да карат останалите да се чудят накъде да избягат дори само с присъствието си.. имала съм доста случаи на досадници по кафенетата(и после защо мразя да ходя на кафе...) абсурдно е да отидеш при някого, които е на годините на детето ти.. и да почнеш да му говориш глупости, а е още по-нагло и да караш горките страдащи и сметката да ти плащат....
обездумена съм... и също така лишена от безстрашност... може малко храброст да ми е останала, но си я паза за извънредни ситуации...

Wednesday, March 7, 2007

Astronomy....

след малко ще ходя на клубче... колебая се дали е за жалост - отивам в Младежкия дом заради клуба по Астрономия... надявам се да бъдат достатъчно мили, за да ми отговорят на всички въпроси.. и също така да не продължи много дълго.. все пак нямам толкова много въпроси за питане.. и би се получило доста гадно, ако въпросите ми се окажат прекалено малко... също така искам да вярвам, че ще намеря стаята, в която се събират.. но съм силно сигурна, че моята ярко изразена ненамереност доста ще ми попречи да стигна до стаята на време...

Monday, March 5, 2007

so... you think you can sing...?!

днес гледах за втори път Music Idol... и мога да кажа, че доста от кадидатите са доста [айдъл] да отидат там толкова необърнали внимание на невъзможността си да пеят..
преди време реших да чуя как пея... и се записах с телефона си... хората ми казваха, че не мога да пея, но след тоя запис... отказвам се да пея и в банята... да не принудя ваната да си замине...
колкото и абсурдно да е за тези, които ме познават(специално за чулите мое изпълнение).. певческия ми талант влиза в употреба... компютърът ми понякога ми прави изключително гаден номер.. изключвам го и той забива на Logging off... доста е грубо от негова страна... рестартирах и така го изключвах, преди да открия начинЪТ: като го изключвам и се задържи на 'Logging off...' го заплашвам, че ще му пея... и само секунда по-късно се появява надписа "Windows is shutting down..." сигурна съм, че някои биха си казали " съвпадение просто ", но аз вярвам, че дори машините не са способни да издържат толкова жестоко наказание..... да не говорим, че от време на време си правя караоке вечери.. в които съжалявам не само компютъра, но и съседите.. ама те са готени... и се надяват да замина скоро...

Sunday, March 4, 2007

хаосът...?!

често съм се опитвала да си изчистя стаята и след това да намеря вещ, която съм прибрала - рядко ми се е получавало... винаги съм се справяла по-добре, когато стаята ми не е била подлагана на чистене от доста време... по начин, неизвестен на мен, успявам винаги да си организирам едно малко хаосче, в което всичко сякаш е подредено... а когато стане голямо хаосчето.. е още по-лесно за намиране на каквото и да било... след толкова години опити да убедя майка си в идеологията и предимствана на разхвърлеността, тя сама започна да разбира удачността и липсата на губене на време при хаоса...

Saturday, March 3, 2007

патриотизъм?!

3 март ли е днес?!.. гледах телевизия, слушах радио... и никъде не споменаха, че точно днес е 3-ти март... патриотизмът съществува ли... или само говорим за него... дали сме патриоти само за да впечетлим някого... нямам предвид поднасянето на цветя на паметника на 'Хан Аспарух'. Преди... като бяхме по-малки ни задължаваха да ходим като ни заплашваха с отсъствия(по това време наистина можеха да те изключат от училище заради отсъствия).. и това беше достатъчно основателна причина да отидем и да стоим отегчени до смърт, защото тези, които ни водеха, го правеха по задължение също... винаги съм си мислела, че ако ни бяха мотивирали по правилния начин щяха да възпитат (поне в мен) по-сериозно отношение към патриотизма... поздравявам истинските патриоти - тези, които наистина вярват и изпитват силната привързаност към България....

what`s the time...?!

не зная дали е само при мен... но понякога се губя във времето... (понякога не винаги не ознавава почти през цялото време.. )... започнах с +-1,2 часа.. не беше много, почти неуловимо.. даже нямаше да забележа, ако хората не спореха с мен колко е часа... и все пак... кой спори колко е часа.. но предполагам това не е от значение.. след това часовете растяха в дни... не бях аз виновна-времето или лети или изостава.. не се движи нормално просто..
когато започнаха да ми се губят дните придобих способността да познавам колко е часа по слънцето... дори когато слънце нямаше... предполагам това е някаква криворазбрана компенсация от страна на времето.. и базирайки се на тезата, че всеки живее в свои си свят, за който е неодходима и собствена времева зона, заключвам, че доста хора имат часовникови затруднения... някой даже календарни..

Friday, March 2, 2007

и в началото бе простотията...

доста време мина откакто разбрах за блогството.. и реших и аз да опитам... спираха ме само 2 причини: 1) креативната мисъл беше далеч от мен... а далечните мисли... са по-неблизко отколкото си мисли човек... 2) компютаризираните ми възможности не стигаха, за да намеря откъде и как се прави...
е беше доста грубо, когато днес се опитах да вляза в блога, който "направих" вчера... но не бях аз виновна естествено.. то така просто се получи... и неще.. и аз:искай... а то: не.. и аз: аде де.. и то пак: миии не... и питам аз как да не гледам на кръв монитора... (зная, че не монитора е виновен.. ама все някой трябва да е гледан злобно)