стихче...

подчертавам, че това стихче не е мое.. но много ми харесва... след 2-рия прочит още не можех да повярвам, че е възможно...

Красута

Нищу нямаши ми фчера
ставам сутринта,
ф углидалуту съ зверя:
Бря,чи красута!
Викъм сигур са чалдисах,
туй ни можи да съм ас.
Смятай кат са нечирвисам
и съ наглася!
Туй пу ношник и терлици,
с чорлава куса
мязам кът на убавица
ф профил и анфас.
Дрямъх начи и съртях съ,
цъках със изик,
плюх съ дънсъ урчасам-
тъй съ възхитих.
Дал нъ пусуту глидалу
съ иви дифект?!
Тъй да съм разхубавяла...
А,стига де! Дерт!
Съ усъмних отведнъж
как навън ши въря?
Момцити ку съ натръшкат
кату мъ съзрът?
С модна фуста чи забратка,
с китка у ръка;
с тос акъл-зер за три патки,
като заблистя...
И къдету койт ма срешни-
пламна,изгуря
ф разни помисли погрешни...
Пък ни съм тъкваз!
Туй наверну сън е билу,
сигур йоще спа
и ми сън присънилу
буйна красута.
Скрукузъбел съм,мий ясну-
ич дън ма съзреш,
щот от толкова прикраснус,
мой са пбулейш.
Толкуз убус да съ исипи
тъй връз мен кат дъж...
Някуй тряа да мъ ущипи!
/пу възможнус мъш/
(следва продължение....)