Днес на работа съм пак...
целят ми ден-обвит във мрак
все си казвам- СТИГА.. СПРИ...
но все ще се намери нещо да ме разведри...
ходих,виках, мръщих се дори...
ама работата хич не ми спори...
а колегите едни...
да се чудиш: може ли по-зли...
да напусна.. всеки ден желаех...
мислих дълго и се колебаех...
загиваше търпението славно...
каляваше се волята бавно...
край победен..
ден последен...
Test
2 years ago
1 comment:
оказа се, че и втората работа има същия ефект ;)..
Post a Comment