getting idol.. or getting idle...

предупреждавам: този пост няма общо с MusicIdol!
още като бях малка забелязах нещо, което заслужава омразата ми... хората си имат идоли(или поне това е моето определение...) това са други хора - като всички останали, но просто някои решават : този е човекЪТ, който ще е водеща фигура в живота ми: предполагам не е съзнателно.. или поне не си признават... възмутена съм.. как аз.. приятелка (вече се съмнявам дали някога съм била) говорих толкова много едно и също (и то при 3 различни човека.. за всеки беше различно... но резултата беше същия...) никоя от тях не ме послуша докато човек, които те си имаха за идол(подчертавам идол не е в напълно оригиналното си значение) не им каза същото нещо само веднъж.. всички те се замислиха и ми стана много тъпо, когато : няма да кажа, че ти повтарях толкова време: и получих отговор :емииииии:....
Да, съгласна съм, че всеки избира в чии думи да се вслушва, но как ще спориш нещо, а само при лек намек ще минеш на другата крайност...
също така е доста грубо, когато си правиш графика по някой, който си има идол... защото разбираш ли ти.. тоя имал работа и нямало как да дойде и в тоя ред на мисли и аз няма да мога да дойда... и ти.. ами увяхваш... не ти казват само : ами ще попитам дали следващата седмица й/му се излиза... и ако й/му се излиза.. ще излезем:
замислям се какво не правим заради другите: гримираме се, преобличаме се по няколко пъти само и само да изглеждаме добре, слушаме комерс, после когато комерса стане прекалено комерсиален се отричаме от него, пушим като не можем да се откажем от цигари по никакъв начин.. но след цели 5 минути.. : оо, аз мога да ги спра, когато си поискам... [засяках една приятелка веднъж... и аз си противореча.. но го правя за спорта..]