something is lost!?

понякога имам чувството, че нещо важно ми убягва.. а може да ме отбягва... а понякога просто си мисля, че си въобразявам.. бях доста подтисната, когато стигнах до извода за телевизията : или дават филм.. или не дават.. няма средно положение..: предполагам тогава спрях да гледам телевизия безцелно, а това, за да ме подтисне, явно ме е радвало... като карах ролери сама.. и ми беше интересно... но после се научих да карам.. и времето с тях беше повече мъчение отколкото забавление...
обмисляла съм идеята за самотата като главен заподозрян, но в последствие се оказваше, че не тя е виновна(особено последните години като открих, че аз никога не оставам сама.. винаги има поне още 2 Яни с мен.. )
размишлявах върху тезата, че проблемът е в мен.. но после възникна спорът: точно кое мое мен ми прави напук... и реших да спра да се тормозя.. мозъкът ми не е за 2 дена.. а и при положение, че го ползваме толкова много личности..
колебая се: наистина ли ми липсва нещо.. или забелязвам, че ми липсва това липсващото нещо..