клас?!..

и така бях на среща на класа.. силно се колебаех дали да отида.. знам, 5 години са твърде много време, за да бъдат отмахнати с лека ръка, благодарение на тях съм това, което съм сега - силно ранима, несигурна и заядлива личност с изострени проблеми със самочувствието.. и въпреки това се колебаех.. но накрая реших да отида - заради малкото хубави моменти някога..

до известна степен беше приятно.. другото бе фалш.. хората се гледаха и се уснихваха един на друг, сякаш се харесват( може и така да е ).. учим в едни и същи университети, в едни и същи градове сме, а се заговаряме веднъж годишно.. подминаваме се без да кажем и дума, но на срещата на класа - " обичам ви, хораа.. "..

постоянно правим списъци на класа.. телефон, пощи, блогове, адреси.. в крайна сметка си пълним телефоните с номера, на хора, на които надали някога ще звъннем.. в мейл листите ни има най-много 3-ма човека от класа, на които наистина бихме писали дори веднъж месечно.. да, обещаваме си, че ще си ходим на гости: " трябва да видиш това, трябва да излезем.. трябва да се видим.. ".. много по-различно звучи " ще се видим.. ".. пращаме смс-и на хората, които са се сетили за нас.. или им пращаме от кумова срама.. защо се хабим.. защо сме лицемери.. да, интересно ни е кой накъде е, поне за мен.. но моят интерес е свързан с очакванията ми за хората - дали съм познала или не..

харесвам хора от класа, дори и тези, с които не говоря, моя си е вината за това, сигурно.. но все пак негативизмът ми е повече.. може би още няколко години и няма да е толкова, но дотогава съжалявам.. 5 години са твърде много време, за да бъдат отмахнати с лека ръка..

people in da bus..

за пореден път се убеждавам, че в автобусите можеш да намериш толкова цветни хора.. жертвата ми този път е едно младо момиче, срещнах я в 94..

звън на телефон.. поглед, може би нещо като усмивка.. последва "Ало".. за момент си помислих, че мацката ще говори тихо и ще мога да посънувам розови слончета и зелени крави, но не.. тя държеше да уведоми всички, че Нова година е кофти празник, който не трябва да празнуваш в дискотека с гаджето.. ама в никакъв случай.. нека цитирам " мно' беше тъпу.. и к'во си мислиш, че ще се забавляваш ли?!.. на дискотека.. ха.. " и че тя, смелата, ще програмира цяла нощ, докато другите безсмислено си губят времето в пиене и слушане на музика..

това го приех, някак си.. има право да има мнение.. но преминаха на тема университет.. нашта мацка май учи във ФМИ.. тя бе направо възмутена, че някой може да не си мисли, че 4,50 е ниско за диплома.. бе адски радостна, че най-накрая е измислила начин как да запомня разни неща.. чувстваше се гениална, защото е отговорила на 3 от 4 въпроса.. дори мислеше да учи Java.. този уникален индивид изтъкна колко е трудно да научиш този толкова заплетен и сложен език.. но тя, намерила нейния начин да запомня всичко, ще успее.. дори бе надъхана да колекционира в превод " Национална География ".. бе чела някаква статия, за някакви неща и много и харесали..

хората казват, че не трябва да си проспиваме живота.. и ето, ако бях спала между НДК и Баба Яга никога нямаше да срещна този амбициозен и вдъхновяващ човек..

today..

слязах на спирката на Семинарията.. пусна се силна песен.. надъхах се да вървя бързо.. след 2-рата крачка осъзнах, че ще е щастлива случайност, ако успея да стигна до другия тротоар преди да е светнало червено.. не стигнах.. но те ме изчакаха..

до края на следобеда имах достатъчно заспал поглед, че да ми остъпят място в автобуса.. но кой ли те гледа там.. стоях си права.. подаръци така и не купих.. вече поне имам идея какво горе-долу искам да подаря..

а в малкото сладко тролейче едва влязах.. добре, че бе силната Мая да ми помогне да се набутам.. на следващата спирка пак се осланях на нейната мощ.. успяхме да се качим, но след нас имаше още хора.. по едно време усещам някой ми дърпа палтото.. " Какво подяволите става тук " си казвам.. и какво да видя.. една бабка се катереше по мен.. не ми се беше случвало до сега.. на следващата спирка решихме да слезем.. насочих се към по-близката част на вратата, но тълпата искаше да сляза от другата страна.. винаги съм се мислила за достатъчно стабилна, за да не позволя това.. но уви..

не харесвам градския транспорт официално!!.. ще си купя колело, някой ден..

страхитен ден #2..

отново.. мисля, че влизам в серия( хваля се!! )..

сутринта въпреки изпълнена с ОКГ.. бе приятна.. почти като онази, в която имаше сняг.. някак все едно си бях в Добрич.. контролното бе кофти.. не можах да помогна на колегата до мен.. но мога ли да огрея всеки( явно не.. ) следобедът бе прекрасен.. разходка.. храна.. Тери Прачет.. приятели..

трябва ли му повече на човек да е щастлив.. винаги може и повече, разбира се, но на мен ме са достатъчни..

game of dare..

усмелих се след 3 месеца.. най-накрая..

но дали си заслужава.. а имаше ли нужда..

защо хората събират смелост, когато ги предизвикат.. защо просто не са си 'смели и безотговорни'.. защо се налага да бъде неловко.. и защо аз..

08.12.2008...

така очакваният осми декември.. когато някой ме попиташе какво ще правя отгоравях, че на 9-ти ще зная със сигурност.. е.. почти.. от ден насам си мислех, че ще съм в Петя и Гергана.. ще сме на женско парти и ала бала.. но не.. днес.. допи ми се кола - домашни и глупости, все пак.. отидах до ФФ.. срещнах бившите си съседи.. е.. след кратък разговор.. в единия от тях ще сме..

невероятно, но факт.. а преди година би ми станало кофти, че си променям планове за 8-ми.. или нещо подобно.. някой иска да празнувам утре.. а дали ще е празник.. дали ще съжалявам за нещата, които е трябвало да направя преди месеци..

весело на всички..

FaceBo0k..

зарибих се по една игричка на faceBook.. супер е яка.. направиха ми регистрация( за да не досаждам.. ).. после ме налазиха приятелите.. после познатите.. после започнах да обръщам малко повече внимание на това как ми изглежда страничката.. след което започанах да разглеждам снимки на приятели.. на приятели на приятели.. подяволите.. всикчи имат FaceBook.. FaceBook ли е новия Skype..?!..

не, не се оплаквам.. просто констатирам.. интересно е как едно те отвежда при друго..

хора без работа...

стоя си аз.. и се чудя какво да правя.. реших да си видя спама.. сладур пак ми бяха писали.. е.. позабавлявахме се с хората от сладур.. от Добрич..

но не това е историята.. разглеждаме.. разглеждаме.. попадаме на поредната олигофренска снимка на момиче с очила, заела подходяща поза, невероятна усмивка в коридора.. тя изкоментира.. очакваният коментар е: поредният пилешки анус( тази така типична поза със свитите устни... ), но не.. коментарът беше: " абе, тези колко стаи имат.. как може да имат толкова много бушони.. " преценката ни вече не е реална..

гадняри!..

конкурса на Мусала.. не е честно.. успяха да ми убият настроението.. благодаря.. така крехкото ми и непостоянно настроенийце.. гадняри.. бяха ми дали 20 точки.. да, беше кофти от моя страна, че се радвах, че имам 20 точки - не заради точките, а заради свойствата на неравенствата.. и въпреки това.. намалили са ми точките на 14.. адски несправедливо, "в живота няма справедливост" ще си/ми кажете вие.. но в състезанията по Информатика ТРЯБВА да има такова нещо като справедливост - нещо е или така.. или не е така..


оплаквам се!!! държа да отбележа.. не е честно!..

и сега съм от компанията на глупаците, които не са си написали правилно входа или изхода.. а може и те са да като мен - да са си го написали правилно( или поне така да си мислят и да не виждат доказателства за обратното.. )

Ссссссссссвилене, паззззи сссссе! Пешшо - ти същщщщо... ссссс..!

страхотен ден..

събота сутринта...
= с мъка станах от леглото..
= с нежелание знаех, че ще чистим...
= с ужас изязах навън...

но там.. валеше сняг на парцали, спокойно и красиво.. слънцето печеше и се радваше на времето.. всички бяха забързани, но щастливи - вали сняг и не е ужасно студено.. и вали сняг..

когато бяхме малки като имаше сняг с татко и брат ми излизахме и се пързаляхме къде със шейна, къде с торбичка, къде без.. бях малка и беше хубаво.. чувствах щастие, а вчера сякаш бях на 10.. и сякаш всичко бе същото.. наистина страхотен ден..

hard(ly) working...

силно бях потресена:
хора: как е Яна, добра ли е на Белот..
Петя: тя това работи...

а ние приемаме работата си доста на сериозно .. Белот дори в почивките не играем.. а за да подобрим качестовото на кода и да ни е по-уютно в офиса решихме да си отглеждаме животинче( някои си имат аквариум.. ).. изцяло с научна цел, разбира се.. бях изненадана, че колегата не знаеше, че обезглавената хлебарка, не умира заради обезглавяването, а от глад.. ще проведем малко експерименти с огън, вода, отрова, чехъл( маратноки в нашия случаи.. ), липса на кислород.. в името на науката и кодЪТ..

disappointing..

недоволна съм.. чак дори разочарована.. не ми пратиха високото и красиво момче, което си поръчах.. дори не беше висок.. наистна съм разочарована.. занапред ще се замисля, когато водя преговори с локалната мрежа..

за сметка на това новата ми буксичка( RJ нещо си ) си има конче.. не е ли сладко.. мисля да й придам Емо цвят..

а да.. може да имам и 20 точки, но се очаква да са 10.. неблагодарна работа..

DrScheme...

сметнах, че е крайно време да се позанимавам и с това.. като се има предвид, че примерно в сряда имаме контролно.. знам ли.. време беше.. дълги минути се борих.. молих се.. гледах лошо, но кой би могъл да гледа малката сладка Ася лошо дълго време.. не и аз.. станах да се поразходя с ясната мисъл да не мисля за глупости.. 2 крачки и съм пак пред монитора.. само че не на малката сладка Ася.. стоя и си мисля защо задачата ми не тръгва.. къде е проблема.. но не ставам да го намеря.. което малко или много си е нещо като победа..


мъчно ми стана, когато разбрах, че има хора( българи ) учещи нашите Компютърни Архитектури на френски.. но.. вярвам, че някога, някъде ще има справедливост..

отново 94..

отново там ми идват най-добрите идеи.. както си пътувах преди няколко дена и бях в някакво прекалено добро настроение реших, че е крайно време бойният ми дух да излезе наяве.. от толкова много време не съм се състезавала( като изключим картинга ), не съм живвала( някой биха разбрали.. други не.. ).. искам пак да имам някаква по-стабилна цел( като изключим работа и глупости.. ).. и реших да се боря докрай в състезанието на Мусала.. може скоро да реша нещо друго.. но за сега ще се придържам към това... стискам си палци..

отново съвест..

писна ми.. никога няма да мога да се отърва от това нещо.. трябваше да изхвърля хартията, която бяхме събирали последния месец.. аз, защото щях да мина покрай кофата за хартия.. минах.. но кофата я нямаше.. и как точно тази, която ми трябва липсваше.. реших да не си зарязвам боклука нерециклиран.. старахме се да го съберем все пак.. а и някак време бе..

поех по пътя надолу с хартията.. по принцип кофти навсякъде в София, но не.. тази сутрин нарочно сякаш ги бяха махнали - мизерници.. когато стигнах до спирката оставих торбата до кофата на спитката( онези малки сини цилиндърчета, които всички обичат да гледат наобратно... ) стоях на спирката и чаках.. стоях.. е не успях.. отидах и си взех торбичката с хартия.. возих си се с нея в автобуса.. показах и ФМИ от близо.. разведох я малко из парка, когато най-накрая забелязах толкова симпатичните цветни кофи за боклук.. но не.. отново я нямаше милата сладка кофа за хартия.. но тогава забелязах - на жълата имаше огромен надпис: пластмаса и хартия и метал и още не знам какво си.. хвърлих я там облекчена, че съм изпълнила гражданския си дълг, но точно в този момент( кофата не бе от празните ) съдържанието на кофата реши, че още не е дошло времето да се разделим... в крайна сметка успяхме да се разделим..

и все пак.. кой ненормалник би си носил боклука( боклука, който смята за боклук, иначе градския транспорт си е като сметище... ) в автобуса..

що за извратена съвест е това, в свят на лъжи и измами..

със същия проблем, обадате се..

всичко свършва..

неприятно, но факт..

момичето в коридора..

прибирах се и видях момиче в коридора.. беше с телефон и не беше засилена към стаята.. стоеше с телефона и го гледаше.. замислих се съм била момичето в коридора.. чакащо да се сетят за съществуването й.. копнееща той да звънне.. неприятно наистина.. дори клони към тъжно.. но се сещам, че дори и да не съм пред стаята с телефон в ръка.. пак съм зависима от нечия благосклонност.. моята усмивка е толкова зависима от нечия друга.. самостоятелност ли.. друг път..

всички сме хора в коридора.. просто тя е имала смелостта да се надява, че ще й звънат..

той е толкова хубав..

от няколко дена повтарям само това.. но той наистина е хубав.. или е достатъчно хубав чаровната му усмивка да го прави толкова хубав.. днес бях при него.. стоях доста време там.. около половин час се опитвах да си тръгна, но той ме спираше по някакъв начин.. това доста погали самочувствието ми.. той ми говореше.. знам ли.. може и да си въобразявам, но сякаш и от негова страна има нещо..

странното е, че не ми се свива корема, не си мисля "той е толкова хубав" и дори не съм толкова скована, когато е наоколо.. просто е някак приятно.. това е първото момче, за което мисля по този начин, но не предизвиква такива реакции в мен.. той е толкова хубав..

но въпреки това си оставам дърво около него.. мога да говоря за почти всичко с него, обаче 2 минути след като го оставих в офиса се сетих, че бях мислила да го поканя да излезем някой ден.. ама.. да.. дървеното в мен явно блокира такъв род мисли.. силно се надявам следващата седмица да ми се счупи буксичката.. отчаяно, нали.. още по - отчаяното е, че ако тя не се счупи сама ще й бъде помогнато.. той е толкова хубав.. дори е умен.. но все пак е толкова хубав..

Dimexxxxx....

въпреки абсолютното кофти начало денят бе добър.. или поне преди малко стана такъв...

често ( ние старите хора ) се сещаме за отминалите времена.. за малките радости някога.. и как всичко е станало по-гадно и по-смотано.. но днес.. открих.. не всичко са успели да развалят.. Dimex-a това чудо на медицината е едно от малкото хубави неща запазили вкуса си и до днес.. а когато те боли гърлото - можеш да пиеш Димекс колкото ти душа иска..

малките щастия са толкова приятни..

димекссссс...

хм...

отскоро започнах да се сещам малко по-рано за домашните си от ФМИ.. и какво.. само нерви.. дори се оказа, че съм си затрила цял час работа.. писах си аз судокуто.. пратих си го на пощата.. след няколко дена провярвам.. и какво да видя.. не съм си пратила файлът.. колежката сама предложи да провери дали не съм го оставила някъде по компютрите на работа.. е оставила съм го.. но празен.. еми.. късмет.. сега наново.. тежка седмица се очертава..

стоя си аз...

така започва почти всяко писмо, което напиша.. понякога си мисля, че животът просто ей така си минава покрай мен.. и дори не ме забелязва.. а аз съм там.. мисля, говоря.. дишам.. искам да не се събудя в неделя сутринта и да се чудя кога е минала седмицата.. не искам да ме гледат, когато се говори, че е прекалено рано.. не искам да ме посочват, когато трябва да се порицае някого.. не искам да съм назидане за другите.. искам си малките моменти с малките радости и малкото щастие..

стоя си аз в търсене на нещо или някой.. или може би просто си стоя..

Карртинггг..

хора, " карайте повече картинг ".. това трябва да го довавят в " как да сме щастливи.. " или подобни заглавия..

преди: не, това е адски тъпо, кой ненормалник се радва да кара..
след: супер, супер, супер.. кога ще дойдем пак..

беше интересен ден.. станах с желание за нищо, но въпреки всичко трябваше да отида на работа.. отидохме.. работихме.. появи се колегата, заведе ни на картинг.. първите ми 2 метра бяха неуверени.. мислех, че ще се забия във всичко възможно.. но не.. е... влязах в тревата 2 пъти.. първият път ми стана тъпо( само аз в тревата ) и извиках хората от картинга.. но реших втория път сама да си изляза от тревата.. това е почти толкова яко колкото drift-а на NFS.. оказа се, че едва ли не съм минала през колегите, но нека добавя, че съм единствената без книжка!.. не че се оправдавам..

ходих и на мач - от толкова време съм в София - не е редно да не съм виждала стадиона.. е видях го.. чувствам се омърсена.. толкова псувни и грозни думи за хора, които дори не играят толкова добре( италианците не успяха да ни бият - проваляха си всяка атака.. сами!.. не че наште показаха завидни умения.. 5 паса от нашта врата до.. ами пак до нашта врата.. но е малка победа, че не паднахме.. " Българи - Юнаци " - да това сме ние.. ) малко преди да почне мача имах жалението да си тръгна - бях усетила готината атмосфера - вълната ( беше толкова яко - цял стадион.. ), духа на терена.. но в момента, в който се появиха италианците.. всичко се развали.. публиката започна да ръси простотия, фенове-идиоти хвърляха пиратки по италианската публика.. фенове-маниаци за малко да прескочат оградата, фенове-селяни( не тези селяни от село, а тези безмозънчни граждани ) започнаха с пръсти да изразяват ограбената си душевност.. не бих отишла повече на подобно зрелище -> хора от сектора се сбиха -> всички се качиха по седялките за да видят мелето.. никой не гледаше към терена..

като цяло седмицата мина добре.. ако си купя и колело през следващата..

днес успях..

въпреки всички негативизми - успях!!! престраших се да пристъпя прага на магазин за дрехи.. сама!!!..

излязах с ясната идея, че ще се върна след много време.. разбира се събота в 17:30 какво да си помисли човек.. накрая реших да си поръчам китайско и да прекарам спокойна вечер.. и докато го чаках прецених, че е доста по-добре да се поразходя - последната ми свободна събота.. вървях, вървях.. помислих си - " какво пък почти 6, събота - няма да работят, ще е отида.. " ..

представете си изумлението ми, когато магазинчето работеше.. трябваше да вляза( така бях решила преди това, а и токова боди ми трябва - колкото и жестоко от страна на съдбата да е.. ) влизам.. неприятното усещане на неудобство и желанието да изляза бързо се вселиха в мен.. но не - твърдо бях решена да се боря със страха си от магазини, продавачи, пробни и компания.. останах.. след МНОГО време ми обърнаха внимание - казах какво искам - момичето ме попита: " ще пробвате ли?! ".. да бе, нямам си друга работа, ще си губя времето в пробване, но отговорих само с неразбиращото " не ".. с надежда, че не съм си сменила размера, платих смело и с гордост излязох от магазинчето..

днес това магазинче.. утре мола.. а в четвъртък може и света..

не иска и това е..

опъва се това чудо.. стигнахме до спор кой вариант на ++ е по-бърз( префиксен или суфиксен ).. във ФМИ ни учат, че е префиксният.. което като дадат и логично обесняение звучи доста добре, че и се запомня.. направих програмка, в която пресмятам времена, тагове, тикове или каквото са там.. е, не ще.. има случаи, в които суфиксът е по-бърз.. подсказаха ми, че Windows не е идеалната среда за провеждане на подобни тестове.. малко щастие се зароди при последните ми тестове - префиксният беше на 100%...

всички " знаем за какво сме се събрали, за какво пари сме дали " ( Спенс и компания ).. ако някой някога полага усилие да прочете цял мой пост - то този човек знае, че всичко опира до мен.. мен и само мен.. така че да се върна на основната тема..

сутринта започна интересно.. чаках колежката - тя закъсня с около 10 минути, 7 от които бяха супер яки.. супер якият пич от локалната мрежа реши да се появи.. даже реши, че има и време да почака с мен появяването на колежката.. ех.. после се появи и Алекс някъде там.. тя поне се старае.. когато общува с мен.. но ето тук идва проблемът.. старае се.. не й идва от вътре.. не ми харесва, когато трябва да става насила.. депресиращ е фактът, че ми трябва преводач за света.. дори започвам да си мисля, че проблемът е в мен.. разбира се, само на шега.. целия ( работен )ден прекарах в мълчалив протест срещу антисоциалността си.. ако се наложи, ще има и още такива дни.. което обаче не би помогнало на комуникативните ми умения.. но въпреки това.. на инат.. ако не за друго..

Обещай ми..

имаше една такава песен на Силвия Къцарова... готина песничка.. днес преживях поредното разочарование.. точно отивам да си взема лаптопЪТ, за който съм мечтала последната седмица.. и какво се оказва.. нямам пари по сметката.. тотален шок.. а ми бяха обещали..

цяла година си обещавах нещо.. и какво.. започна тази и наруших обещанието си - наистина съм мазохистична натура.. и сега това нарушено обещание ще ми коства съня.. да глупаво от моя страна - утре съм на работа.. а можеше и да друго.. поне разбрах, че не му е стигнал бала, а не, че ме е послушал.. което не означава нищо.. ама абсолютно нищо..

и така.. без лапи.. без сън.. ще си отида утре на работа.. с надеждата желанието за работа да не изчезне някой ден..

Bad Luck..

съжалявам за злия пост..

на път за работа - пресичам си аз на зелено и някаква кола се опита да ме унищожи - съжалявам, в София наистина е гадно за каране рано сутрин, но аз ли ви купих колите, аз ли ви карам да ги карате?!... глупаво е да си изкарваш всичко на горките пешеходци( ние сме мили, сладки и невинни.. ) - всички сме пъвро пешеходци и после се научаваме да караме кола..
на работа - колегата отново решава, че сега е момента да каже, че моята работа е грозна и супер грешна - грубо бе.. не му се размина!..
обяд - гадна закуска..
вечерта - бях се регистрирала за нещо.. пишеше, че ще ми пратят мейл за потвърждение.. мейлЪТ започваше с " г-жо Димова " едва станах на 20, бе хора.. госпожа скоро няма да стана! ако зависи от мен!! а то зависи!!

в очакване на рождения ден на Крем.. а и е 25.09 -> ДОБРИЧЧЧЧЧЧЧЧЧ

по принцип не обръщам внимание на такива неща, но предната вечер доста ме изтормози:
стаята -> вино, Строеж -> бира, Лападунди -> пържени картофки, 41А -> кофти портиерка, сън - 5 часа.. не се оплаквам.. просто нямах толкова късмет..
поне накрая на деня изравнихме резултата..

щях да забравя.. единият колега ми каза, че съм зла( познаваме се от 01.09.2008 ).. някога ще успя да го прикрия?!..

a little experiment..

както всички разбрахме - шефовете ни си правят някакъв експеримент с нас.. ок... те не ни познават - някви българи там.. има логика - да видят какво можем и с какво не можем да се справим..
но.. някак си.. започвам да си мисля, че и българскиЯТ ни шеф си прави някакви експерименти с нас.. води ни на обяд - това ми харесваше, но започвам да се психирам - той ни говори някакви неща и следи реакциите ни( или поне това започвам да си мисля ).. предполагам и това е нормално - все пак трябва да знае с какви хора работи.. обаче започвам да се чувствам като онези малки мишлета, с които всеки учен-ненормалник разполага..
покани ни на някакво събитие за някаква книга - не помня, съжалявам - това ме наведе на мисълта, че иска да види как ще се държим, когато сме с хора( отначало си го помислих само на майтап ).. предполагам и аз бих се държала така, но все пак!..

още се колебая какво да ми е мнението за цялата работа с работата.. там станах по-оптимист, започнах да се усмихвам малко по-често, спрях да говоря пискливо, а съм там само от 22 дена..

а и щях да забравя, Боян( КН 3-ти курс ) не е Боян от вратата.. може и Боян от вратата дори да не съществува..

ЗвънецЪТ..

звън.. кой ли може да е!?..

последно Той го използва.. дали е Той.. о, нека.. нее, сигурно е Хриска тя обича да звъни, винаги го използва, видях я днес - сигурно е решила да гледаме филм, не - не искам да е тя.. искам да е Той, искам да изляза.. последна секунда преди да отворя врата, нека.. нека...

неВисока жена, с бяла коса и бяла дреха бе решила да види какво е това нежно, малко, залепено на врата нещо..

миг надежда, копнеж -> разочарование...


честит имен ден на всички вярващи и надеждни софиянки..

Студено е!..

студени са софийските улици.. студени са и софийските хора.. имаше време, когато вкъщи беше 12 градуса, а ми беше топло.. искам малко светлинка в тази мрачна седмица..

искамм

душите на сградите..

можете ли да си представите отколкото време не съм ходила на Фантастико посред нощ.. разхождайки се, смееки се.. отново отношенията ни с Фф станаха чисто формални.. влизам танто-срещу-танто.. а преди беше толкова готино..

ходехме.. радвахме се.. обикаляхме щандовете и се смеехме.. взимах си вафличка и след около час пак там.. а сега.. гледам на Фф като на склад за храна.. и нищо повече.. отиде си душата му.. отидоха си всички..

поне душата на ФМИ си е още там... или поне беше, когато се видяхме с колегите след изпита.. много се зарадвах на тази среща.. силно искам, когато започнем да продължа да се радвам, въпреки всичко..

душата на блока, в който е офисЪТ хич я няма.. има един прозорец на стълбището на блока, който гледа към съседната сграда, която е на не повече от 10см.. толкова свтлина влиза от там, толкова задушевно е просто..

а душана на 41А е смотана някъде изпод безкрайните строителни материали и хора, които искат да се отърват от там.. а бяхме в 51, беше хубаво. това е блок с душа и кафене на 1-вия етаж...

аз - гениЯТ?!

стоим си ние на работа и си работим.. скучва се нещо странно - имам идея как се прави нещо -> казвам => всички са толкова възхитени... може следващия път да си поискам бонбонче..

стоим си ние на работа.. работим си.. някой казва нещо гениално.. всички: "ми хуу"..

започвам да се съмнявам в гениалността си.. преди хората не се учудваха, когато кажа нещо умно или правилно.. преди го приемаха за даденост.. а сега.. "урааа.. тя не била толкова тъпа бе.. е, можеше да наемем някой друг.. ама айде - не е толкова зле.."

пишеше, че един от принципите на работа е да се казват хубави неща на екипа.. но накрая знам ли.. няма да мога да отсея на кое наистина са се зарадвали.. не искам да е така.. искам когато ставам да ми кажат, когато се дъня да не се опитват да замажат положението.. не съм добра - знам го..

казвайте ми истината.. ще я понеса.. ще я сложа в някое малко кътче в себе си.. ще я поливам, ще я изкарвам на слънце.. ще я храня и в момента, в който реша, че е готова да си тръгне от мен - ще я пусна, но искам да е част от мен.. искам да зная, че когато се прибирам, ме чака някой, на когото мога да кажа всичко - искам си моята малка истина, която трябва да ми бъде казана..

Getting Older..

кога успяхме да остареем... с приятели обсъждахме как Маколи Кълкин вече има 2 развода, Брад Пит е ударил 40-те, Том отдавна, Мел пък да не говорим.. Дакота( не й помня цялото име, едно малко сладко русокосо момиченце ) е вече на 17-18.. бебето-беглец сигурно е на 35..

преди година бях гледала по MTV най-добрите 20 ретро песни или нещо такова - никаква идея, помня само думата ретро.. там пуснаха песен на Britney..

кога успяхме?!

Предадох фронта..

да.. за една симпатична физиономия.. може да ме бичувате.. загърбих толкова години борба срещу фитнеса.. толкова много лоши думи..

виновна съм.. симпатизирам на момче, което ходи на фитнес.. зная.. чувствам срама в себе си.. предадох ценнотостната си система.. вече нищо няма да е същото.. оо, мои здравомислещи принципи, бъдете благосклонни.. искам това да спре.. не искам да харесвам културисти - не искам..

къде са хубави слаботелесни, когато ти трябват?!..

аз - дървениЯТ филисоф

приех съдбата си - да говоря само глупости.. исках да спра.. мислех да спра.. надявах се, че ще спра.. желаех да спра, но това съм аз - а има хора, които се влияят от мнението ми, което е най-лошото в ситуацията. Не трябва, бе хора, не ми вярвайте, когато ви кажа, че ТОЙ не ви харесва и или пък ви.. не ги разбирам тези неща, не мога да преценя аз дали изпитвам нещо към някого или не.. не очаквайте от мен адекватно мнение по такива въпроси - най-дългата ми връзка е 2 седмици и може би няколко дена - това не ви ли говори за нещо..

и пак стоя си и давам съвети - като искате давам( старая се да не са на килограм ).. какво да правя.. поне не ми вярвайте.. не разбирам - не мога просто.. мъжете са трудни понякога( особено, ако не ги познаваш ) не мога да кажа: "Да бе, мятай се!".. мога да кажа "Недей!!" все пак : никаква надежда -> никаква болка :, но бъдете искрени, бъдете себе си, не показвайте само най-хубавите си черти -> накрая всичко се разбира.. предпочитам, ако някой реши да е с мен, да знае какво да очаква и да не се окаже излъган, но това всеки си го решава сам..

бъдете себе си -> бъдете дърва!!..

Have a Nice Day..

събуждането беше не до толкова приятно.. аларма в 8.. ставане в 10..
реших да сваля цялата тази козина, която притежавам и същевременно да си направя маска, НО..

точно съм се наклепала с нещо, което по принцип не си личи много и си се епилирам се чука на вратата, мисля си - абе Васко защо продължава да чука.. и се чува "от мрежата.." в този момент се пуска народната музика( останала от бала - все пак трябваше да потренираме малко ) мрежарите не бяха груби.. започнахме да си говорим - СЕФТЕ ми се случва нещо такова.. по принцип съм асоциален тип и да - осъзнавам го.. беше приятно.. поне за мен.. те дори знаеха лафовете за Добрич ( Добрич - центъра на света, Добрич на три морета, Варна квартал на Добрич ) мислех, че само хората от Добрич ги знаем.. после си тръгнаха.. надух си музиката( докато си намеря нещо хубаво мина време ) и реших да продължа с епилирането.. по едно време попадам на листче с блок - стая. досетих се.. въпреки че беше минало време реших да изляза на вратата.. и точно отварям и единия се беше върнал да вземе листчето - като по филмите..

някой ми се обажда - много се зарадвах, не стига, че имах вече поща, ами и ме търсят.. Петя и Гергана са в София - страхотно.. излязохме.. чудех се как да ги заведа в китайския, те са се чудили същото и за мен - готино.. после дойде и Васко.. говорихме, говорихме.. беше приятно..

по някое време писах на бъдещия си колега - извинявах му се, че не съм му запомнила името.. гадно е - аз помня имена и хора, но тогава бяхме в дискотека и ала-бала.. писа, че няма проблем - дори ще отидем заедно на работа - не е ли симпатично..

още не мога да си пусна някаква чатанка или DC, но утре се надявам да имам нещо подобно, ако не.. ще се наложи пак да пиша на мрежата - не искам да им досаждам..

имах готин ден.. а утре ме очаква готина вечер.. завиждайте :))

а беше лесно..

толкова беше яко в детската градина, колкото и банално да звучи.. яко е.. всичко беше толкова лесно - всичко беше бяло или черно, не съществуваха объркващи нюанси на сивото и синьото.. дори нямаше как да сгрешиш случайно - законите, които ни управляваха бяха толкова ясни и прости..

а най-хубавото е, че добрите чувства поне за мен си останаха непроменени.. още обичам приятелките си от детската градина.. още се сещам с усмивка за добрата Демирева.. всеки ден се събуждам с различна мисъл за света, но тези си остават константни..

"..тя просто е странна.."

много го мразя това, когато някой се държи добре.. но понякога става лош и другите го оправдават с:" не бе, просто е странен човек.."( а би трябвало " на вски се случва", но не ), ако се държа така, никой няма да каже, че съм странна, а зла и ще започнат критики..
мразя да ме сравняват с някого.. не харесвам, когато има някой, който се казва като мен( винаги е имало, но още не мога да свикна напълно )..
това, което показвам не е всичко.. прекално е малко някой да си вади мнение за мен..
не съм Мързел, той е идеалното извинение, когато нямам настроение или има хора, които не харесвам или не ми се излиза точно с тази компания, не се правя излишно на усмихната - няма нужда.. адски ми е трудно да обесня, че настроението ми е достатъчно променливо, старая се да спазвам дадените обещания, но никой не разбира, че не си спазва обещанията.. хората просто не виждат гредата в очите си.. старая се да не правя много неща.. естествено е неуспешно.. прекално много неща събрах, а не трябваше.. вече не съм кошче-за-душевни-отпадъци, станах клошар-на-чувства-и-мисли, но не на моите си.. искам да кажа толкова много неща на толкова много хора, но тогава нищо няма да бъде същото..

в един филм( QAF ) бяха казали: "това, че до сега сме били приятели, не означава, че трябва винаги да сме приятели.." звучи прекалено добре за това, което казва..

нямаше нужда..

не, наистина.. можеше и да пропуснеш да се правиш, че не ме познаваш.. можеше и да се усмихнеш.. можеше... но не... разбирам, че светът не се върти около мен, камо ли твоя..

можеше да ме попиташ, можеше и да разбереш, но ти избра да не може.. грешен избор.. но няма и да ти кажа..

но е факт..

преди много време още през първия мандат на Първанов всички маняци бяха в мирката.. QNaQNaQNa - използвах често.. и често ме питаха как се казвам.. често отгоравях Мария.. ВИНАГИ се връзваха..
днес.. днесс.. днесссс влязах в iRC и пак.. хората не са поумнели.. те все още търсят pic и asl.. не ги ли намерихте най-накрая, бе хора.. стига.. дори след очевидното западане на тази форма на чат вие продължавате с баналностите..

<***> utvori 6teme vidi6+
<***> vidq li me
da
<***> ko6te kaje6
ne sym te vijdala..
<***> vi6me
<***> na li ti dadox link

това разруши всичко, а аз вярвах.. след отказ за среща на следващия ден, пичът ми написа "Чао", потресена съм.. поне е целенасочен, ако не друго..

а какво да кажа за човек, който като разбра какво уча и реши да напише : абе аз имам проблеми с компютърната грамотност, не мога да сейвам снимки, един приятел каза, че имам вирос:.. вирОООС подяволите.. вирос... ние не учим как се работи с Winamp във ФМИ!!!! не учим това..

ако продължа, ще стане прекалено дълго.. за жалост..

детство мое..

мислех, че светът се изчерпва с Добротица, моята най-добра приятелка от долния етаж винаги ще ми е такава, симетрията е навсякъде.. обожавах да съм сама.. светът беше това, което познавах и нищо повече.. изгревите бяха само мои( всички закъсняваха за срещата на лампата, а аз подранявах :) )..

не използвахме телефони, нито компютри.. ставахме и отивахме до когото трябва - използвахме звънците, стояхме пред вратите.. прекарвахме повече време на стълбището.. ходехме на питници.. рисувахме по асфалта - толкова много.. подскачахме, играехме на ластик, жоманка, шоколад, дама, дама и кавалер, плодове.. бяхме добри в това, даже прекалено много..

my expectations..

колко лесно можеш да ме разочароваш.. само колко е лесно да ме накараш да искам да ти причиня нещо много лошо.. невероятно бързо мога да стана зла към теб.. но ти не знаеш.. не знаеш, защото си ми приятел.. не знаеш и че всяка твоя грешка аз съдя много по-строго от грешките на който и да е.. не знаеш, че ако ти не оправдаеш моите очаквания за суперЧовек се натъжавам.. няма и да ти го кажа, защото си ми приятел.. ще бъда с теб, когато ме разочароваш.. ще бъда там, когато пак направиш нещо неСъвършено.. ще бъда там и ще гледам, защото съм ти приятел.. но не искай от мен да ти обесявам защо не искам да съм с теб 5/6..

600 878...

решихме ние да отидем на село..
решихме ние да си забравим ..(телефоните да ги заредим )
решихме ние да си тръгнем..
решихме ние да се обадим на горепосочения номер за такси...
обадихме се ние..
отрязаха ни те..
много глупаво от тяхна страна.. ние - изпаднали в нужда за такси, искахме само да се приберем.. а те - изпаднали в нужда за покръчки, се държаха дооста тъпо..
как може да се толерира имането на телефон!!!

За хората и кучките...

напоследък все повече и повече виждам кучи-черти в момичетата... започвам да не ги харесвам и става лошо - не обичам около мен да има хора, които не харесвам, трудно ми е да ги игнорирам.. и така стоя си аз някъде( не е важно ) и виждам:
1. Моя уж приятелка, което много се радва на приятеля си, които в момента го няма, заедно с едно момче - уж си говорим 3-мата, но тя през цялото време го гледаше жадно.. и дори не ми обърна внимание.. мнооо грубо, тя ми казва, че ми е приятелка!!...
2. Моя уж приятелка, която уж много ми се радва като ме види, когато съм с 2-ма мои приятели говори само с тях.. аз пак съм игнорирана.. и после те ме питат: "ти защо не говориш?!" как да говоря, когато каквото и да кажа няма да ме чуят!!!...
3. Цял ден бях с една приятелка говорехме си.. но чак когато доидоха и други хора тя започна да разказва с интерес, да показва емоция докато разказва.. а преди това само вървяхме почти умряло..
4. И най-силно неприятната ми - прикритата кучка.. която седна да учи само защото е кучка и подмазвачка..

аман от кучки..

OOP...

обектно-ориентирано програмиране... звучи страшно, но дали?!... хората си мислят какво ли не.. след цял семестър учене( сериозно!!! ) открих.. ООП-то е за самотници.. за хора, които нямат приятели.. нямат свят.. нямат достатъчно въображение( а може би имат прекалено много )... идеята била да създаваш абстрактен тип данни ( може и да не е коректно, критики обаче не се приемат )... и какво.. създаваш класове.. последната ми задача беше да симулирам зоопарк..

самотните програмисти си измислят какви ли не занимания... аз си имам въображаеми приятели.. но това е съвсем различно.. не може да разчиташ на някакъв си компилатор да се грижи за не толкова въображаеми те ти близки-до-приятели ( обекти ).. тежко е да си помослия дори, че някой ден може да сменя въображаемите приятели с някакви си класове.. вторите евентуално ще бъдат идеални, но къде остава реалността.. накъде върви света.. щом може да симулираш зоологическа.. какво ще стане след 200 години..м?!

моето желание днес..

измислих го.. хаа.. мога все още.. пожелавам си най-добрият ми приятел чатър да ми се сети за мен.. днес за да попредизвикам малко съдбата( предизвиквам си я от доста време.. писах му за рождения ден, но дори не се сети, че съм аз ).. разглеждах форумът му.. дори написах мнение там.. нека почакаме пък ще видим..

сети се за мен!..

да.. напиши ми писмо.. смених си номера все пак ;)..

вече няма..

от доста време не ми се беше случвало да излизам сама.. винаги съм с някого или с музика.. колкото и откъсващо от света е това да си слушаш музика.. вече го предпочитам..

когато подмина някакви хора и съм с плеърчето.. си мисля за хората.. какви са.. какво са правили.. откъде идват.. накъде отиват.. за какво се борят.. какво си мислят... предполагам никога не познавам.. но ми доставя удоволствие да го правя... евентуално ако чуя някоя дума между песните.. представям си хората по моя начин.. и те са толкова светстни и приятни... има и кучки тук-там, ама не е позволено да са толкова хубави и да са яки..

но не, не си взех музиката.. днес можех да чуя всичко, което казваха.. всеки тъп коментар.. всяко тъпо изречение.. не вярвам, че момичетата са толкова ограничени.. не искам да мисля, че момчетата са толкова загоряли.. не си представям, че хората биха казали такива неща на светло.. аз не бих..

определено няма да излизам сама повече.. не искам да живея с хора, които са способни да мислят по този начин.. случвало ми се е да говоря, защото нямам какво да правя.. но това би и най-добрите ми постижения в областта на разочарованията..

вече няма да немисля преди да говоря..

моят ден?!

да.. винаги забравям за този ден.. не го чувствам за достатъчно мой.. но ми казаха, че е мой.. подарък, за който мечтаех, когато вярвах в мечтите почти толкова силно, колкото и сега.. но след като ми го порадиха.. започнах да не го искам.. ( нали така правели жените.. обещавам - ще внимавам какво си пожелавам.. )

но утре е поредният мой ден.. усмихнете се.. забавлявайте се.. малко шоколад на никого няма да навреди.. мислете за всички Яни, Енчовци и подобни, които познавате.. мислете си за хубавите моменти с тях.. може дори да им се обадите :).. утрешният ден е доста подходящ за споделяне на време и идеи с подобни хора..

утре е денят на мечтите.. пожелайте си нещо.. надали ще се стане.. но следващата година по това време това желание ще ви накара да се усмихнете..

Игри за възрастни...

преди време се събрахме все стари баби.. след като обсъдихме кой какво кого вече нямаше какво да правим та решихме да се позабавляваме.. ( тук бих направила зловещото свиване на пръсти, но.. няма как.. ) отворихме сайт за запознанства..

в днешно време изобилства от такива - никой вече ли не си търси приятели по нормалния начин.. ХОРА, НАВЪН ИМА И ХОРА.. ( не че съм много правилният човек, който трябва да говори по тази тема, но! ) естествено беше да разглеждаме младжта.. те са толкова малки, сладки и непокварени.. забелязахме обаче следните факти:
1. младите нямат приятели.. около 95% от снимките се е снимало самото хлапе... дали ще е използвало огледало или не.. то е само.. излез навън.. срещни се с хора.. направи приятели!... не пиши, че приятели нямаш... аз имам много ( хваля се :) ) и не са ми такива, защото си стоя в къщи и пиша, че нямам приятели и че живота е гаден!...
2. младите си кривят лицата толкова интересно, едва познах едно момиче, което познавам... изтъркано, но бъдете себе си, бе хора... аз как да ви позная, когато сте се усмихнали като пилешки-задник..
3. зная, че да си оригинален и ексцентричен е трудно.. не го умея.. но.. прическа - 'обща'... чудя се къде в Добрич в този салон, в който отиваш, сядаш пред огледалото и казваш "като всички, моля".. ( сещате се.. сякаш сам си се подстригвал.. дълъг кичур отзад.. отпред малиии.. )
4. млади дами... ако снимате делколтето си.. това няма да доведе до разговор с човек, който се интересува от вашата вътрешна красота.. колкото и да е скрита тя, с подобна снимка няма да е покажете на яве.. демонстрирате единствено, че харесвате да се показвате.. хората, които ще привличете са хора, които ще искат да ви показват.. предполагам не искате да работите в цирка.. въпреки че ако отговаряте на изброените критерии сте на 1 крачка от там..
5. млади недами.. моля не показвайте големите си гърбове... те не са такива.. ама изобщо.. а ако са такива.. вие просто казвате: "не, нямам време за нищо.. фитнесът ме зове... " коя ще иска да се срещате във фитнеса?!.. помислете..
6. пишете грамотно, бе хора... много е важно.. не мислите ли, че ще е много по-добре да се разбира.. отколкто да е наПис1нУУуУУу аДцски нИразБбир13мУуУ иИИ НнИ гРамМоТнУ.. пък и може да покажете малко интерелкт, може даже някой да ви сметне за човек...
7. депресанти гадни.. до 20 ще сте се самоубили.. живота не е хубав, но на 14.. не може всички да живят толкова гадно.. все има някой по-щастлив, но вие депресанти гадни, ще му внушите, че трябва да е нещастен.. депресанти гадни..
8. вулгарна снимка.. оо да.. нима не търсим това всички..
9. забелязвам също, че днешната младеж има проблем със зрението... не могат да фокусират обектива и гледат накъдето им дойде... НЕ СТОЙТЕ ПРЕД КОМПЮТРИТЕ ТОЛКОВА МНОГО - ОПАСНО Е!.. сами виждате до какво ви е докарало...
10. и нека това е последно.. имам да уча все пак.. кръстчетата, които носите, те са символ на Християнството.. нима сте вярващи... или просто сте достатъчно повърхностни, нося това, което е модерно.. дори и да не зная какво означава.. има хиляди други "красиви" дрънкулки, които можете да носите.. то е ясно, че сте лицемери, ама поне го крийте..

на 14 с цигарите и алкохола... на 15 родител.. 16 второ.. до 20 вече нямаш познати, с които да не сте се чаршафосвали.. на 30 с 4-5 пластични операции и 3-4 внучета.. да, добре сте си свършили работата... един пълноценен живот..

по принцип не мислех да пиша точно това..

MT...

доста хора, които не са имали Дискретни Структури или ЕАИ не биха разбрали.. МТ - Машина на Тюринг... днес това правихме.. беше готино как по толкова извратен начин успях да реша задача за МТ използвайки Анализ и Линейна Алгебра.. Соскова е късметлийка, че не разбирам от Аналитична Геометрия..

в крайна сметка мисля, че не съм решила задачата правилно, което не е нещо кой знае колко странно.. но имах толкова добри догатки.. чувствам се доста гениално.. за жалост за 2-та дена учене съм излязла от НФЧ ( нормална форма на човек.. ), но в следващите 30 минути ще се опитам да поправя тази грешка..

на гости от 3-тата планета..

един приятел, с когото отдавна не се бях виждала, ми дойде на гости... и след като приключихме с учебните приказки разговорът продължи в много странна насока.. странно е от нефизик да слушаш за физика и подобни научни теми.. колкото неговите тези да бяха базирани върху книгите на Куелю - звучаха толкова истински... човекът беше прочел 5 книги последните 2 седмици.. но не книги за икономиката или разни такива учебни глупости.. а художествена литература... по време на сесията -> лъч надежда за писателите..


посещението му беше като някакво завръщане към Добрич.. към гимназията.. сякаш не бяхме в София, пак бяхме в тях на терасата и си говорехме за нещата от живота, заедно с Гергана..

благодарсности за тази вечер..

Why give up.. why gave in..

и отново невероятните Breaking Benjamin.. знаещи точно както да кажат: "Let this life begin..." , напоследък изпитвам изключително засилено чувство на самота, което не може да бъде оправдано по никакъв начин.. почти не ме оставят насаме с мислете ми.. и пак съм в търсене на разговор..

започвам да си мисля, че искам да избягам от себе си.. или нещо като Зейфорд( или там както се казваше 'не-точно-злодеят' от "Пътеводителя на галактическия стопаджия" ), зная, че крия нещо велико от себе си и се опитвам да го намеря.. или поне да следвам заглушените сигнали идващи от тази тайна..

а чувството се засилва и преминава в неприязън към стаята..

моята истина..

не зная, дали мога да преценявам хората - в повечето случаи съм в голяма заблуда.. но какво да направя - имам вътрешни мисли, които не си противоречат с външните прояви на хората..

днес разбрах нещо покъртитено... преди време имаше едно момиче, с което си мислех, че съм се сприятелила, но после спрях да си го мисля - тя направо си демонстрираше ( поне за мен ), че се е сприятелила с мен само защото е нямало с кого друг да си губи времето.. и днес.. ми казаха, че на нея не и било все едно, че не съм се събирала повече с нея.. стана ми доста странно, защото когато ти пука за някого, не го оставяш да си троши главата сам, а отиваш с него и си трошите главите заедно..

в крайна сметка надали някога ще разбера каква е била истинската истина, но моята истина ще си остане непроменена.. не може ли хората просто да си казват тези неща, защо всичко трябва да е по подразбиране?!..

Under Controll..

от скоро се чувствах адски безпомощна.. постоянно карам някакви хора да ми съдействат за някакви неща... много е гадно, когато ги няма.. не искам да си мисля, че съм загубила самостоятелността си.. но изглежда е така.. а най-лошото е, че вече не държа нищо под контрол..

преди можех да контролирам сънищата си... не точно, но до известна степен, ако исках да сънувам нещо - можех да го постигна.. сега сънувам някакви извратени сънища, с хора, които познавам.. сънувам задачи - как ми някой ми обеснява задача.. в крайна сметка се ядосвам, че не съм се сетила сама.. и това всичко на сън.. като се събудя доста често се оказва, че това е решението, но въпреки това е натоварващо...


мисълта за недовършените неща, направо съсипва всичко..

знам ли.. имам нужда да се оплаквам..

me again...I`m българче...

по принцип мразя да си спамя блогчето.. но днес.. явно ми е ден..
пуснахме си Music Idol естествено... кой не го гледа.. но както и да е...

та... този, който защитаваше Деница използва изкраза "екстра ординарен" на английски е extraordinary... какво съвпадение.. колко сходни езици... също така пак по БТВ сме чували невероятното "екзактен" - ( exact - точен ) - Шоуто на Слави... да хубаво е да си еродиран и отворен към новостите, но може ли толкова некоординирано да използваме думите.. какво, след 5 години родителите ми, които не са учили английски няма да разбират нищо, когато им говорят на Български... ?! колебая се дали е нормално.. има ли друга страна, която си потъпква така езика...
контракт.. защо като има и Българска дума за договор... дори има и симоними - споразумение, сделка... и още куп такива думи..

единственото смислено обяснение, което ми идва на ум - в опита си да бягат от 'селския диалект', който дори на места е много по-добре звучащ, хората се престарават.. не искам да обидя никого, аз също съм от малък град, където според мен си говорим добре.. но екзактен.. дис из олфул...

след колко време ще обесняваме думи с атачвам, сейвам, чатя, райтвам?!...

Що за ден...

събуждам се с мисълта, че мога да си реша задачата и че съм открила идеалното решение, което е много по-добро от описаните в дебелите книги -> надъхвам се.. започвам да пиша решението си.. все пак трябваше да пробвам.. е оказа се, че е толкова куцо - дори на пръв поглед се открива контра-пример - уиии... продължавам да се терзая с мисълта за учене: реших да прочета още една страничка от многото, които ми трябват за курсовата работа по Ремзи... ооо, да... дори ми стана интересно.. чак се стреснах и веднага спрях!.. не може то така... какво си мислят те.. излязах да се отърся от този внезапен интерес към науката.. но навръщане едва успях да се добера до стаята.. беше страшно... някакви манекенки-анорексички ме нападнаха.. въпреки всичките им "мили и нежни" усмивки не исках да си взема флайърче.. не знаех, че е толкова ужасно и несправедливо да не искаш флайъри... вече ще зная - рахитнично и с флайъри -> БЯГАЙ..
а сега 'Що за ден'-ят ми продължава в преправяне на код.. да.. любимото ви, нали.. и на мен..

Давай за!

много приятна песничка.. жалко, че се пее за пиене... но какво да се прави.. ако не разбираш руски си , поне аз си мисля, че е някаква адски надъхваща... и въпреки че ми я превеждаха.. все още вярвам в нея.. някак си приятно е да я чуя и да си мисля за устремените в живота хора, които не се спират пред нищо.. да пее се, айде да се напием.. да пием за нас, да пием за вас, но звучи да се борим за нас, да се борим за вас, да постигнем всичко.. обичам такива дуални песни..

ах, Мтел, Мтел...

всичко започна една неделна сутрин... тогава за пръв път чух за Loop By Mtel.. да.. тогава започна моята трагедия... реших да се възползвам от тази невероятна промоция.. наистина не е вероятна..
и така аз реших да вероятнизирам Loop Community -> доста време след това всичките ми приятели влязоха в говорилнята...
толкова бях се вдъхновила, че чак си взеха втори Loop... да, обичам да говоря със себе си.. такава евтинийка - > как да не се възползваш.. всичко беше страхотно докато не решиха да ми сложат MusiCall... да по принцип е яко.. но Nokia 1101 е силно подходяща ... токлкова е талантлива, че може да възпроизведе всяка мелодия по този начин: пиу - пиу - пиу... безценно...
и така.. аз започнах да звъня.. и вместо приятното тъът - тъът - тъът се чува пиу - пиу - пиу.. и как да имам настроение да звъня дори на себе си след поредното пиу - пиу - пиу...

използвана литература: бисерите на Д. Б.
за връзка с Д.Б. 08*******7 или 08*******8
тя винаги е на линия ;)

and then..!?

бях видяна, но какво от това.. имаше ли значение.. когато утре ще дойде новият ден и всичко ще е забравено, аз няма да съм момичето от предната вечер, няма и хората да са хората от предната вечер, все едно нищо не е станало.. една вечер на догатки и магия... и какво от това.. сякаш ще има значение..

something`s just about to break...

Breaking Benjamin приятна групичка... както преди 2 вечери ми казаха " има дни, в който си мисля, че DJ-ят пуска песни само за мен.. ".. и аз така... едва днес успях да разбера това изречение от песен на BB.. и да това изречение е точно за моето настроение сега.. това изречение търсих последните няколкло месеца..

да, аз съм QNa от QNia била ли съм радостна?!.. направила ли съм някого радостен/а?!

и ето пак, докато пиша се появи " this is not the real me?! "
Breaking Benjamin наистина са гениални..

before.. & after..

нямах какво да правя и реших да потърся в Google какво пише за мен... излязоха няколко интересни неща.. но най - интересното беше това :) преди тези хора за мен бяха просто имена, а сега.. не че сме станали кой знае колко близки, но малко или много събуждат някаква емоция различна от " тия са ебати зубарите "...

again and again..

чак сега ми остана време да напиша този пост..

вървя си към Стара къща.. вървя и виждам супер як пич : расти, изсухлен, симпатичен.. общо взето красив.. и той погледна в посоката, от която се задавах , разтопих се, после сви в някаква никаква посока..
вървя и се радвам на гледката.. след малко той се обръна.. моя поглед се заби нагоре.. чу се лек поробег.. пичът дойде сам при мен.. беше толкова романтично .. но мъж - развалят всичко, когато проговорят...
"Може ли цигара?!" разби всичко детско в мен.. "Не, съжалявам, не пуша...", получих адски пренебрежителното " да бе"... опитах се да обесня, че съм права, но не...

защо хората не вярват, че съществуваме - непушачите... разбирам да не повярваш на някого, че не яде ( дори и анорексичките се хранят - с половин резен лимон на седмица, но се хранят )... грубо беше, но поне не ми се накара...

добре...

добре, бе хора... измислихте химикали за еднократна употреба ( визирам Shneider ), а колко хубаво беше да си купуваш пълнители и да си ползваш любимия химикал...
вече има телефони за еднократна употреба... фотоапарати.. прашки...
интересно ми е скоро ще измислите ли хора за еднократна употреба... защо всичко тряба да се превръща в " ползваш и хвърляш " .. къде остана съкворенната стойност на вещите.. да, не трябва да се превръщаме във вещомани, но трябва ли да сме абсолютни user-и?!..

Do Not..

не забравяй за мен.. аз те помня... ще се радвам, когато ми звъннеш.. но ти няма да го направиш.. ще предпочетеш новите си приятели.. ще се забавляваш с тях, ще излизаш с тях.. ще се отдалечиш от мен.. вече няма да разбираш защо беше около моя свят.. ще гледаш на мен както всички останали.. няма да виждаш това, което те караше да говориш с мен.. мога ли да вярвам, че няма да забравиш старите си приятели... или да се успокоявам, че като си намериш по-нови приятели, ще забравиш за новите...

свободата - порок!?

наскоро чух, че свободата била порок ( в кръга на шегата, но.. ) ... стори ми се доста интересно: аз бих ли се отказала от свободата си... по-скоро имам ли свобода.. какво мога да правя или какво не мога.. кой ми забранява.. кой ми позволява.. мислех си, че 'аз' коли и беси отностно 'аз'.. но ако 'аз' не е аз.. ако 'аз' е някой друг.. дали някой може да управлява живота на някого друг умишлено и ежедневно.. не е ли това голяма отговорност.. да имаш свободата да правиш всичко, не е ли опасна..
когато не ни позволяваха да излезем да играем на вън, искахме свободата да решаваме сами, но когато трябваше да вземаме важните решения се дърпахме.. искахме пак да ни забранят да излезем.. искахме всичко да зависи от някого другиго.. искахме си познатия живот, в който забраните не бяха толкова лоши..

I promise..

обещавам вече да не променям времето...
обещавам да вали, когато си вземеш чадър..
обещавам да е слънчево, когато си с чехли..
обещавам да няма облаци, когато ходиш на море...
обещавам да е студено, само ако можеш да се стоплиш..
обещавам да е топло, само ако можеш да се разхладиш...

но можеш ли в замяна да ми обещаеш, че ще бъдеш до мен, когато ми трябваш..

той..

"здравей" ти казва той.. този, който винаги стои сам.. този, за който никой не знае почти нищо.. те го познаваха... те се забавляваха заедно.. но той така и не им каза нищо за себе си.. не прояви инициативата да ги въвлече в света си.. той, този, който всеки ден е с теб.. точно той.. не можеш да видиш през неговите очи.. не можеш да се докоснеш до него.. не защото ти не искаш, не защото не си се стараеш.. не защото той не ти позволява, а защото неговия свят изглежда като твоя.. и ти си мислиш, че го познаваш.. и на ум не ти е дошло, че той е различен, че той вижда по друг начин.. че той мисли различно от теб.. че той не се стреми към това, което си мислиш ти.. той живее в твоя свят, но по съвсем други правила.. той не е това, което мислиш ти.. а ти дори не искаш да опознаеш него, виждаш в него това, което искаш да видиш и нищо повече.. браво на него.. той те заблуди..

:)

то било хубаво да се върнеш... но и доста потресаващо...
не вярвах в стриптийза по дискотеките... повярвах...
не вярвах в зубърското начало..... повярвах...
не вярвах в грубостта на фотографите... повярвах... (тя каза: "сега ще я подялкам малко")
не вярвах в байра.... повярвах...
не вярвах в грешеспособността си... повярвах...
не вярвах в нечие здрасти... повярвах...
не вярвах в рождените дни на козметичките... повярвах...
не вярвах в злото у мъниците.. повярвах.. // много или повече ми стана много приятно, когато едно мъничко момиченце изрази такава злоба... беше невероятно..
общо взето тук повярвах в много неща... както винаги

Инфлация на мозъчните клетки..

имаше една Мария.. беше практична тази Мария..
и какво се случи с нея, мислите?!... отиде мацката в Италия, спря да си купува немаркови дрехи, за малко пари.. спря да яде ефтината храна, не защото скъпата беше пъти по-добра, а защото не е евтина.. спря да движи, с хората, на които не им пукаше как изглеждат.. култът към марката я завладя...
не само тя е така... има толкова много хора, които биха си купили нещо само заради етикета, въпреки убийствения му вкус, изглед и т.н... ами ако настъпи инфлация.. м?! те ще загинат.. няма да има скъпи вещи.. няма да има с какви етикети да се хвалят... някой трябва да помисли и за тях преди да се срине световната икономика.. мислете като я сривате - колко човешки живота ще сринете, ако настъпи инфлация....!! не мислете за себе си, мислете за тях..

..

мислиш, но говориш друго... чувтсваш, но показваш различно.. искаш да дадеш, но само взимаш... и как се очаква някой да може да те познава..
да, видях променил си се... добре.. добре го даваш.. не може да се отрече, че ти отива.. можеш да направиш всичко, което си наумиш, но няма да успееш да ми бъдеш приятел, няма да издържиш, няма да успееш да ме разбереш.....

На Кино..

винаги съм се питала защо хората ходят на кино... ходила съм не повече от 6-7-8 пъти.. Spiderman 3, Harry Poter, The Matrix 3, 40 days & 40 nights, Фантастична реалност /* или Реална фантастика.. не помня...*/ не беше много по различно от домашното кино - Spiderman 1,2, Harry Poter/* другите части */, Matrix 1,2, коя да е комедия, кой да е рисуван филм...
до вчера... решихме да отидем на " Светът е голям и спасение дебне от всякъде ".... затрогващ филм.. на доста пъти успяваше да пробуди чувствителност в мен.. никой филм, който съм гледала на телевизор или монитор не е имал такова въздействие... беше страхотно.. никога до сега не бях виждала хора да пляскат на кино... театър - ок.. опера - да.. но на филм.... за един единствен миг сякаш на хората наистина им пука... усещането е толкова силно...
преди да почне филмът, на сцената излезе мъж... говореше, говореше.. след което каза " и нека запазим минута мълчание за.. " не можах да запомня името.. в залата имаше толкова много хора.. и изведнъж всички замълчаха... беше изумително.. никога до сега толкова много хора не са издавали нито звук...

Ganga Bus..

ех.. 94.. понякога най-интересното нещо за деня се случва в автобуса или по спирките, в очакване на 94.. днес ми се случи когато бях вътре... изненада..
мислех, че няма да се кача.. беше пълно, но успях.. да.. успях.. опитах да се хвана някъде... но имаше една кифла.. ама голяма кифла.. наистина исках да я убия.. слагам си аз ръката на лостчето.. и тя върху моята.. ок.. преместих си ръката /* тези, които ме познават вероятно се сещат защо съм постъпила така... */ както и да е... след това тя отново върху моята ръка.. реших да се хвана другаде.. не съм я закъсала толкова.... но естествено това изискваше да се попреместя малко.. и попаднах на велик разговор.. кифла2.. оо да.. и глупак1, Г1 обеснява на К2, че имал проблеми със здравето и разни такива идиотщини.. толкова болен човек, които е нямал проблем с белите дробове.. ама никъде не може да се намери честно... какво ли не беше боледувал този човек.. но рано слязах от автобуса.. а той продължи да говори.. К2 май не искаше обаче да го слуша.. много едносрични отговори дававше.. но надали човек без докторска степен е способен да каже нещо смислено на този, освен "МЛЪКНИ"... знае ли човек.. по едно време.. започнаха да си говорят, че с Skype, К2 се представя за мъж.. ок.. ама после каза, че имала мъжки наклонности.. обичала да сваля мацки... знам ли.. била израснала сред момчета и т.н.... и аз съм израстнала сред момчета.. и имала доста мъжки черти.. изпитах силно желание.. желание да я умъртвя... имам чувството, че когато хората говорят въобще не мислят и даже не се чуват...
и аз съм имала " аз съм от умните", но се усетих нали..

Competition...hm..

докато гледахме Music Idol 2 (викаха ги един по един да им казжат дали продължават или не, а междувременно им задаваха някакви въпроси..) се сетих за Анализа.. то беше в известен смисъл почти същото... напрежение бе завладяло коридора, сълзи, страх, надежда убиваха нервите на участниците.. изживяването бе неповторимо.. както казаха и талантите в Music Idol 2..

хората...

ежедневно ние търсим истината.. търсим причини за поведението на другите.. търсим за какво да живеем.. търсим и пак търсим... но какво намираме.. мрачни истини?! и не и да.. намираме грозни, но въпреки това симпатични намерения и възгледи... грозни - малко или много егоистични, но симпатизират с това, че в някаква степен излзат от пределите на егоизма.. знам ли.. цветното е красиво.. но въпреки това, всеки вижда това, което иска да види... вярва в това, в което иска да вярва.. дори чувства това, което си мисли, че трябва да чувства..

Music Idol...

преди малко изгледахме полседния кастинг... искам предваително да кажа: не мога да пея, не мога да танцувам.. НО хора може ли такова нещо... пълна пародия... 1-ви сезон беше много над нивото на началото на 2-ри сезон...
1. Не слушам чалга.. не ме радва.. различавам сигурно около 3-4-5 чалгаджийки.. апатично настроена БЯХ към чалга изпълнителките... но вече клоня към антипатия.. Глория поне се държеше на положение..
2.Слави се аргументираше доста по-добре и обръщаше малко повече внимание на пеенето.. а не на изглеждането.. и аз ако имам лични стилист, гримьор, фризьор и хирург, може би, да! ще докарам визия за телевизията..
ХОРА, ВИЕ ТЪРСИТЕ ТАЛАНТИ..
в този ред на мисли... как можахте да пуснете онова момче с двете песни на Mariah Carey .. еми съжалявам това ли е представата Ви за музика - виене?! имаше толкова много по-добри изпълнители, които Вие(журито) ги разкарахте и то грубо..
3.Звезди.. а?! къде Ви е човешкото отношение.. славата ли е виновна?! не.. не искам такава слава... адски колегиално от ваша страна... евала..
разочарована съм!..


а да му дадат празен лист... е браво.. и Вие сте простосмъртни.. нали го разбирате?!

Imagination #2..

махнали са любимата ми реклама от пред Фантастико.. беше много жълта и много симпатична.. "Имаш ли си въображаем приятел..?!" винаги се зачитах в нея.. беше много как да кажа... гостоприемно.. въпреки че беше адски комерсиализъм продуктът на рекламата.. постерът беше изключителен... обожавам хората с въображение.. и особено тези, които си имат въображаеми приятели.. най-накрая и на този вид хора се сетиха да обърнат внимание.. нима днес си има хора без въображаеми приятели.. и в други постове съм питала това, /бях разочарована от липсата на въображаеми светове/, но тази реклама вдъхваше някак живот.. някак беше приятно да минавам покрай нея.. беше добра реклама..

How To Be a Good Person..

по времето на лексиконите... винаги на въпроса: какво искаш да стане от теб: отговарях : Добър човек:... от ранна детска възраст знаех, че съм мъничко зло, също така знаех, че не искам да съм зло...
прекалено сложно е да се държиш като добър човек, а отвътре да си точно обратното.. искам само разбиратеслтво със себе си, не е много нали..
но добрата новина е, че мисля, че сега успявам да го постигна.. разчувствах се на края на сериалчето, което мъча от известно време.. понякога дори мисля като добър човек // или поне както си мисля, че добрите хора си мислят..
понякога дори правя това, което си мисля, че добрите хора правят, без да се замислям... после се награждавам както трябва, естествено...

I`m Sorry...

преди малко стана дума.. искам да се извиня пубилично(особено като зная, че почти никой не чете) на едно момче.. не зная как се казва.. вече не помня и как изглежда.. само помня, че си помислих за него, че е много красив.. и готин и ... т.н. ... та извинявам се... не беше коретно от моя страна да съм толкова груба.. но бях таква поради неадекватност - той беше много ТУФИ според мен.. //нали знаете как мъжете изгубват всякаква способност да общуват с момичета, които харесват.. ами да.. аз не изгубвам способността си да говоря... губя само смисъла..

хм...

преди много време четях една книга... разказваше се за Мария.. Ирина или наподобяващо Антония име.. не си спомням..

въпросната се имаше проблеми със съквартиранта си, който не и беше само съквартирант... пишеше хартиени писма на приятеля си от студентските си години..

в края на книгата бе убита.. тогава се появи човекът с хартиените писма... той разказа как веднъж й се обадил да се видят, но не открил любовта, за която тя му пишела, в думи й .. излезли на кафе, но тя през цялото време се държала с него така сякаш чака някого, различен от него...

когато човек вярва отчаяно в нещо реалността е толкова коварен противник...

Hard To Believe...

имало едно мъничко леприконче, водели го в леприконската гора.. след време то създало приятелства, но някой решил, че нещо трябва да се промени.. леприкончето трябвало да отиде в друга леприноска горичка.. мъчно му било за леприконите, с които се е било сприятелило, но те му идвали на гости.. успели да запазят донякъде отношенията си.. но само донякъде.. леприкончето започнало да има други интереси.. намерило други приятели, не по-добри от предните, не по-приятели от предните.. с течение на времето леприкончето забравило старите си приятели.. било обзето изцяло от новата гора..

минало доста време.. и същият този някой, който решил, че нещо трябвало да се промени, пак се намесил.. леприкончето пак трябвало да напусне гората... дори не си спомняло първата гора.. третата гора го променила изцяло.. нямало помен от милото, добро и мъничко леприконче.. новото леприконче било грубо, подредено, но грубо, далеч по-умно от преди, отговорно, преданно на идеите си, но не и на заобикалящите го леприкони, старите приятели то забравяло, а новите остарявали..

малкото вече пораснало леприконче така и не си спомнило за първата гора.. за първите си приятели.. приятелите си от втората гора не виждало никак често... приятели от третата гора нямало..

всички очаквали денят, в който леприкончето ще се обърне незад и ще си спомни за първите си приятели.. този ден така и не дошъл.. леприкончето просто се променило.. който е по-безгрешен от него, нека хрърли пръв камък..

а сламката?!

какво стана със сламката.. май наистина се оказаха прави... странно, трябваше да се вгледаш в себе си.. може би трябваше да си траеш.. сякаш не беше необходимо да ходиш там..

Enjoy

хората се забавляват...
хората излизат...
хората се радват..
хората са щастливи...
хубаво е, когато си от тези хора..

surroundings...

една вечер... точно се прибирам... като се разминавах с едни момчета чух: "... не е удобно да се обличаш като проститутка..."
направо ме убиха тогава..

years ago...

избягах.. останах сама.. с достъп до пощата си... сетих се за някого и отворих писмта, които си бяхме писали... отчетах подобрение, но сега не съм по-щастлива... доста неща са се променили оттогава... имах най-добър приятел, а сега дори не си говорим.. трогнах се... а тогава бях толкова коравосърдечна...

:(...

разочарование след разочарование.. вече наистина е гадно..
търсих книга на Тери Пратчет.. любимият ми автор... книгите му, особено тези за Света на диска, в които участва Смърт са просто удивителни..
попднах на една страничка с избрани негови неща... едно диалогче със Смърт и някакъв философ... най-безсмислените редове, които съм чела... дори не бяха в стила на Смърт, освен последното изречение, но...
като цяло лош набор от събития...

E #2

махах всички глупости от компютъра си... нищо особено докато не почнах със снимките.. сега е може би малко по-трудно.. да и моментът е подходящ да ми е гадно.. но май вече нямам нищо свързано... официално изтрит!