детство мое..

мислех, че светът се изчерпва с Добротица, моята най-добра приятелка от долния етаж винаги ще ми е такава, симетрията е навсякъде.. обожавах да съм сама.. светът беше това, което познавах и нищо повече.. изгревите бяха само мои( всички закъсняваха за срещата на лампата, а аз подранявах :) )..

не използвахме телефони, нито компютри.. ставахме и отивахме до когото трябва - използвахме звънците, стояхме пред вратите.. прекарвахме повече време на стълбището.. ходехме на питници.. рисувахме по асфалта - толкова много.. подскачахме, играехме на ластик, жоманка, шоколад, дама, дама и кавалер, плодове.. бяхме добри в това, даже прекалено много..