Monday, February 18, 2008

Imagination #2..

махнали са любимата ми реклама от пред Фантастико.. беше много жълта и много симпатична.. "Имаш ли си въображаем приятел..?!" винаги се зачитах в нея.. беше много как да кажа... гостоприемно.. въпреки че беше адски комерсиализъм продуктът на рекламата.. постерът беше изключителен... обожавам хората с въображение.. и особено тези, които си имат въображаеми приятели.. най-накрая и на този вид хора се сетиха да обърнат внимание.. нима днес си има хора без въображаеми приятели.. и в други постове съм питала това, /бях разочарована от липсата на въображаеми светове/, но тази реклама вдъхваше някак живот.. някак беше приятно да минавам покрай нея.. беше добра реклама..

How To Be a Good Person..

по времето на лексиконите... винаги на въпроса: какво искаш да стане от теб: отговарях : Добър човек:... от ранна детска възраст знаех, че съм мъничко зло, също така знаех, че не искам да съм зло...
прекалено сложно е да се държиш като добър човек, а отвътре да си точно обратното.. искам само разбиратеслтво със себе си, не е много нали..
но добрата новина е, че мисля, че сега успявам да го постигна.. разчувствах се на края на сериалчето, което мъча от известно време.. понякога дори мисля като добър човек // или поне както си мисля, че добрите хора си мислят..
понякога дори правя това, което си мисля, че добрите хора правят, без да се замислям... после се награждавам както трябва, естествено...

Sunday, February 10, 2008

I`m Sorry...

преди малко стана дума.. искам да се извиня пубилично(особено като зная, че почти никой не чете) на едно момче.. не зная как се казва.. вече не помня и как изглежда.. само помня, че си помислих за него, че е много красив.. и готин и ... т.н. ... та извинявам се... не беше коретно от моя страна да съм толкова груба.. но бях таква поради неадекватност - той беше много ТУФИ според мен.. //нали знаете как мъжете изгубват всякаква способност да общуват с момичета, които харесват.. ами да.. аз не изгубвам способността си да говоря... губя само смисъла..

Monday, February 4, 2008

хм...

преди много време четях една книга... разказваше се за Мария.. Ирина или наподобяващо Антония име.. не си спомням..

въпросната се имаше проблеми със съквартиранта си, който не и беше само съквартирант... пишеше хартиени писма на приятеля си от студентските си години..

в края на книгата бе убита.. тогава се появи човекът с хартиените писма... той разказа как веднъж й се обадил да се видят, но не открил любовта, за която тя му пишела, в думи й .. излезли на кафе, но тя през цялото време се държала с него така сякаш чака някого, различен от него...

когато човек вярва отчаяно в нещо реалността е толкова коварен противник...

Saturday, February 2, 2008

Hard To Believe...

имало едно мъничко леприконче, водели го в леприконската гора.. след време то създало приятелства, но някой решил, че нещо трябва да се промени.. леприкончето трябвало да отиде в друга леприноска горичка.. мъчно му било за леприконите, с които се е било сприятелило, но те му идвали на гости.. успели да запазят донякъде отношенията си.. но само донякъде.. леприкончето започнало да има други интереси.. намерило други приятели, не по-добри от предните, не по-приятели от предните.. с течение на времето леприкончето забравило старите си приятели.. било обзето изцяло от новата гора..

минало доста време.. и същият този някой, който решил, че нещо трябвало да се промени, пак се намесил.. леприкончето пак трябвало да напусне гората... дори не си спомняло първата гора.. третата гора го променила изцяло.. нямало помен от милото, добро и мъничко леприконче.. новото леприконче било грубо, подредено, но грубо, далеч по-умно от преди, отговорно, преданно на идеите си, но не и на заобикалящите го леприкони, старите приятели то забравяло, а новите остарявали..

малкото вече пораснало леприконче така и не си спомнило за първата гора.. за първите си приятели.. приятелите си от втората гора не виждало никак често... приятели от третата гора нямало..

всички очаквали денят, в който леприкончето ще се обърне незад и ще си спомни за първите си приятели.. този ден така и не дошъл.. леприкончето просто се променило.. който е по-безгрешен от него, нека хрърли пръв камък..

Friday, February 1, 2008

а сламката?!

какво стана със сламката.. май наистина се оказаха прави... странно, трябваше да се вгледаш в себе си.. може би трябваше да си траеш.. сякаш не беше необходимо да ходиш там..