Saturday, December 26, 2009

leave me alone!!..

предистория - ако ме познаваш, прескочи към историята:
преди много време си харесах едно момче - едва ли не идеалния.. и така доста време.. и след като най-накрая реших, че ми писна да не се получава, опитах да се пренасоча.. толкова много усилия докато не си повярвах, че съм успяла..

историята - част първа - сънят:
тази вечер го сънувах, по-скоро сутрин.. той ми се обади по скайп( не, нямам му скайпа ), вероятно съм сънувала това, защото вчера с любимите ми съквартирантки си звъняхме по скайп( този път не бяхме в една стая ), но наистина не мога да си обясня неговото присъствие.. та, той ми звънна, аз вдигнах и се правих на недостъпна - пишех си домашното, а той ми говореше, по някое време станах и отидах на гости на Мая, която ме нахрани и написа "Ная" на ръката ми.. не е като да е "k + 1 - r", но нищо.. после се върнах в нас и погледнах към монитора, нямаше никой "на линия" - "шанс" - помислих си и се събудих..

историята - част втора - денят:
станах, помотах се стабилно и накрая си пуснах една серия на Старгейт за добро утро.. и какво невероятно съвпадение - от всичките имена на извънземни, от всичките възможни пермутрации, вариации и комбинации на българските букви познайте как се казваше извънземното придобило човешки симпатичн облик..

поуката: писна ми!!.. ама много.. искам да сънувам както преди!!

Friday, December 25, 2009

ех, тези баби..

посетихме маминка и дядо.. те много се зарадваха - сякаш не знаеха, че ще отидем до няколко дена..
и се започна:
"ох, аз нямам какво да ви сложа на масата" - да, не че имаше празно място на масата от вече сложените вкусотийки..
"хапни си меденки.." - "хапвам" - отговарям с половин уста, за да не изкочи нещо от меденката, чиято големина, очевидно, подцених..
"хапни си сърмички.. искаш ли още.. ее.. само толкова ли.." - повече от 3 - е не лесно..
"ама не се притеснявай, хапни си меденки" - щях, но след толкова много храна, нямах място..
"искаш ли още тиква.." - от толкова отдавна не бях яла печена тиква - супер яка..
"защо не ядеш меденки" - защото не мога повече..
"и сега някой младеж няма ли?!.." - "миии.." - "е не се притеснявай кажи.." - "мии, то.. няма младеж.." - " не вярвам, че няма някой младеж в София " - и сега как да й кажа, че младежите, които заглеждам все се оказват заети..

Thursday, December 24, 2009

ревността..

или по-скоро гнетността.. не мога да определя точно..

преди няколко седмици се случи нещо покъртитено - момче, с което сме нямали нищо - поне в моята глава, изревнува( или каквата емоция да бе това ) по доста абсурден начин и не знаех как да реагирам - трябваше ли да се изсмея и да му кажа нещо брутално от сорта на "други момчета освен теб не заглеждам", но дали щеше да оцени доброто изказване без да се засегне, а може би трябваше да погледна влюбено в другата посока и да направя подобно обяснение само че към друго момче, чиято реакция отново би довела до неловкост, да замълча просто нямаше как, а може би трябваше.. и беше странно, ама много.. още се чудя защо го каза..


Весели празници на всички .. Дядо Коледа тази година се справи доста добре с моя подарък, пожелавам и на вас същото "усмивка"..

Tuesday, December 1, 2009

едно излизане нищо не значело..

В&П :" излезте.. ако ти откаже -> не си заслужава, ако излезете, то това е само едно приятелско излизане и толкова.. ".. така и бе..

но те не разбраха.. те искаха още.. искаха дори физически контакт - какво, лалета, си въобразяваха.. какво си мислих и аз приемайки.. ами ето какво си мислих " щом вече 3( или 4 колебая се още ) момчета са казали/показали, че едно излизане не означава нищо, то значи едно излизане наистина не означава нищо " - очевидно съм била в грешка..

и когато разбаха( надявам се ) каква е истината, не ми говорят.. тъпо.. много тъпо.. какво съм виновна, че не са ми харесали, въпрос на ШАНС!!..

Monday, November 30, 2009

лекцията.. отново..

на последната лекция по C++ обсъждахме кога да е контролното.. мсиля, че никога не съм била по-категорична в разговорите с преподаватели като цяло.. знаех кога искам да е контролното( преди сесията ), знаех защо искам да е тогава( пътуване до Лондон.. ), знаех, че не мога да си позволя повече невзети изборни( от 3 нагоре се водят като невзети редовни )..

малко предистория..
Гергана и Гергана са едни от първите ми приятелки, запознах се с тях още в дестската градина.. сега едната учи в Мюнхен, а другата в Кеймбридж.. англоговорящата ми Гергана ме покани да й отида на гости, когато пак съм в Лондон( където е мама, която лятото мислеше да ме вземе за няколко дена от Февруари при нея ), на немски говорящата ми Гергана се натресох аз и тя се съгласи Април евентуално да ме приюти за няколко дена.. идеално, нали?!...

но.. когато съм казала на мама, че искам през Април да посетя Гергана от детската, тя си е помислила, че искам да отида при Гергана, която й е по-близо.. недоразумение.. и така тя си е променила намеренията за мен от Февруари на Април, а до няколко дена аз се борих за C++ преди сесията, а сега( поне за момента ) се оказва, че няма значение кога ще е теста..

не е като да не ми е гадно, лекторите дори ми предложиха да правя контролно сама преди сесията с цел всичко да е наред, а сега..

вече без планове!..

Wednesday, November 25, 2009

ходихме на планина..

събрахме се групичка хора( каре за Белот ), готови да покорим някое малко байрче от подножието на Витоша.. поехме по стръмна пътечка( единствената, която намерихме - всички се качвахме за пръв път от там.. ).. катерихме, катерихме, катерихме и след 10 минути вече бяхме зачервили бузки..

вървяхме през камъни и потоци, минахме през пресъхнали и непресъхнали езера, сивата гора.. неравно стръмен пътят бе.. но ний успяхме да го извървим.. и накрая се размазахме в "Ромас"..

беше много приятно..

Monday, November 23, 2009

лекцията днес..

ех, лекции, но какво да се прави.. всичко бе добре до днес.. на лекцията се появи един от бившите ни асистенти, по някое време той зададе въпрос и тогава лекторите, разбира се, се впуснаха да отговарят и той им отговори и те пак и накрая хората, които стояха зад мен: " ааа, той е супер лудият състезател по информатика.. явно и C-то го чатка.. той е колкото нашия Киро.." и след това просто не спряха да говорят.. и как можеш да се съсредоточиш след всичко това..

сега на части:
" той е супер лудият състезател по информатика " -> мразя, когато на хората им слагат етикети, освен "супер лудият състезател" той е и супер земен човек( според моята бегла преценка ) и предполагам още толкова много неща..
" явно и С-то го чатка " -> надали го е чаткал толква много преди да се е постарал малко или повече..
" той е колкото нашия Киро " -> ?!.. тук едва се сдържах да не се разплача..

за жалост коментарите продължиха.. бяха все по-странни и по-неочаквани.. добре - никой не иска да присъстваме, няма и текущ контрол, има ли смисъл да отидеш за 3 часа лекции само за да се оплакваш, че искаш да си ходиш!?.. глупаво е..

Sunday, November 22, 2009

Аз, Дон Жуан..

реших, че трябва да посетя филм от Киномания-2009.. избрах филм.. навих цели 9 човека да дойдат с мен( от които 4 момчета - за невряващите ), като мисля, че само на мен ми пукаше какво ще гледаме.. купих билетите.. и филмът започна.. драма и опера - въобще не очаквах да е толкова яко ..

хареса на всички - или поне това казаха.. бе приятна вечер като цяло..

пожелавам си повече такива вечери..

Friday, November 20, 2009

they made me complain about it..

всичко започна сякаш преди година и нещо - най - накрая успях да постигна мир.. ставах рано, отивах на работа, в университета или в лошите дни и на двете места.. и така ден след ден.. а най - неприятното е, че нямах нищо против, въпреки че никой не можеше да разбере желанието ми за сън, нежеланието ми за излизания..

и точно тогава се появи той, искащ цялото ми внимание, настояващ да излезем, проворикащ чувството ми за вина.. в началото не разбирах какво иска от мен - беше двусмислен.. когато си мислих, че иска приятелство, се отпусках, но тогава той ми показваше, че иска нещо повече.. когато вярвах, че иска нещо повече, той ми показваше, че дори не желае приятелството ми.. дори и сега нямам идея какво иска.. по скоро сякаш иска връзка, но той си знае.. за жалост не иска да знае, че в момента раздавам само приятелство..

неговото присъствие продължи дълго време.. дори и след най-глупавите трикчета, които успях да измисля, за разкарване на евентуален досадник.. но точно спря да ми обръща внимание и се появи следващият той.. той, не искащ цялото ми внимание, но ако може повече, искащ мнението ми за всякакви глупости, подмятащ предложения за излизане( историята се повтаря, а ).. но не.. този път той прилагаше сякаш някаква тактика.. и за този човек също не мога да преценя какво иска - един ден е приятен, забавен, изискващ внимание, а на другия ден е " аа.. ти ли.. и кво искаш, че бързам.. ", някога ме вижда и ми говори с усмивка, а понякога просто ме подминава.. ( много странното съвпадение е, че и двете момчета имат еднакви инициали.. или поне 2/3 съвпадение.. )

и точно вторият той се отказваше( дали по негово желание, дали заради моето отношение.. ) дойде и третият.. за него може би имам малка вина, другите сами идваха!!.. но това, че говориш ежедневни някакви глупости на някого означава ли, че си представяш общото ви бъдеще?! - ами не, не означава.. историята се потретва ( не виждам причина за изненада.. ).. с тази разлика, че третият той се усети по-рано..

и сега аз явно трябва да се чувствам виновна, защото съм била гадна и съм им наранила чувствата.. ами няма, няма и няма.. ако се бяха поинтересували дали имат шанс още в началото, сега нямаше да е така.. няма да се чувствам гадно, защото съм била в настроение и съм срещанала някого и той е останал с грешното впечатление, че съм била в настроение, защото съм го срещнала, ами не.. няма.. моят свят не се върти около вас, а около мен и само мен!!.. колкото и егоистично и себично да звучи!..

Tuesday, November 17, 2009

ТХ all around you..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Радо от прозореца на 40бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Креми от прозореца на 41бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. чух името си, обърнах се и Красен от прозореца на 41бл.. поговорихме си..

един ден докато се прибирах между 40бл. и 41бл. видях 3 коли с добричка регистрация в радиус 20 метра..

днес във ФМИ - двама човека от Добрич, които не бях виждала скоро..

какъв е шансът Добрич да се е преместил в Студентски град - очевидно голям..

Monday, November 16, 2009

разширяване на Яния..

пътувайки в 67, развивахме гигантски якия проект - операционна система и език, на който ще бъде написана.. ВСИЧКИ ПРАВА ЗАПАЗЕНИ..

и така, нека започна с Езикът
= по - бърз от C..
= изцяло на български.. ( целият свят ще трябва да го научи.. )
= много по - мощен и четим( все пак е на български )..
= изграден на базата на фундаменталните математически термини..
= и много други, които ще бъдат толкова добре и exception-safety измислени и реализирани..

Езикът ще се казва Я++ ( подлежи на обсъждане.. ), компилаторът - 'яя' ( неподлежи на обсъждане.. )..

Операционната система ще се нарича ЯССИ( Я от .. много ясно откъде е, а за останалите - предпочитам да държа техните самоличности в тайна - не мога да рискувам онези от Microsoft да ми ги откраднат под носа.. ).. за сега идеята за операционната система е малко бегла и мъглива, но скоро ще бъде публикувана по-подробна спецификация..


Малко синтаксис & семантика за Я++:
= целите числа(int) ще се декларират като
цяло ц;
= естествените числа( unsigned )
естествено е;
по-нататък повече за типовете..
= операторът за заделяне на памет( new )
нов[я/ят]/нова[та]/ново[то]/нови[те]
ще съществува предупреждение( warning ) за неправилна употреба на членуването - много трябва да се внимава с тях!!..
= включването на библиотеки ще се извършва по следния начин
#включи <глава.г>
където 'глава' е името на библиотекта, съдържаща исканите функции, класове, структури и подобни, '.г' - разширението за библиотеки ( много ясно, че няма да пишем като балъци, а ще отделяме дефиницията от декларацията )..
= всички сме виждали while(42) - в Я++ това ще бъде заменено с докато(67) -> съвсем просто - 67 даде своя принос..


сега не се сещам за останалите спецификации и подробности, които успяхме да сътворим, но вярвам, че рано или късно ще успея..

спете спокойно програмисти - скоро ще можете да програмирате на Я++..

Saturday, November 14, 2009

make it stop..

разбирам концепцията за вечното страдание и търсене на щастие, на неполучаването на това, което искаш, докато не изстрадаш достатъчно, но стига толкова.. искам най-накрая аз да си харесам някое момче и той да ми отвърне.. писна ми все мен да ме избират.. започвам дори да вярвам дори в идеята за лова, а не съм такъв човек.. всичките свестни момчета, които ми обръщат някакво по-специално внимание, са приятни, забавни и мога да им говоря какви ли не глупости и те ще ме слушат, дори имам шанс и за адекватен коментар.. но тук идва голямото 'обаче'.. момчето, което съм си харесала не би ми обърнало почти никакво внимание, едва се поздравяваме, дори заеквам на 'Здрасти', а нямам проблеми с речта.. тук се появява и концепцията( за втори път ) с преудоволетворяването на нещастието -> ако представим хората като върхове, а чувствата като еднопосочно ориентирани ребра, то получаваме граф от цикъл, в който всички са щастливи, ако хората през един пренасочат реброто си в другата посока, тоест ако прецакат цикъла, но всички знаем, че това не става и няма да стане.. и тук оставяме надеждите си, но никой после не ни ги връща..

Friday, November 13, 2009

кабели и шоколад..

какво ли не прави човек за едните кабелаци и малко от кафявото удоволствие..

сряда - летището - аз, чакаща пратката от мама - многото хора, чакащи хората, които обичат..
чакам си аз, хората излизат, хората си тръгват.. и по някое време оставаме 4 човека, които чакаме.. излиза човекът, когото чакам аз - без сак, без раница, само с една малка, миниатюрна чантичка.. оказа се, че хората от летището в Лондон са забравили да му качат сака на самолета.. като разбрах това ми стана смешно, което надали е правилната реакция.. той ми каза, че в петък по това време ще си получа всичко..

петък - летището - аз, чакаща.. мина време и звъннах - Виваком щеше да предаде на абоната.. малко време и ми звъннаха, оказа се, че в събота ще пристигне сакчето от Лондон..

събота - надявам се да успея и до контролно да стигна с кабели и шоколад..

Thursday, November 12, 2009

изгледи за 8-ми..

важно е четейки този текст да звучи мелодията на 'Мила, моя мамо'

Мила, моя мамо
с къв акъл ме прати,
сладка и добричка,
аз съм мъченичка..

ако по някакъв начин, мелодията е паснала на текста, то значи мисията е постигната..

( не съм ли гениална?! )

отново недоволна..

добре, нека се разберем така.. ти не ми говориш, аз не ти говоря.. не може да не ми говориш толкова много време и после само да се усмихнеш и аз да ти проговоря.. ами не.. не стават така нещата..

не може да ми кажеш 'Здрасти, как става еди какво си' и след като получиш отговор -> 'хайде чао'.. ами не.. да, би спестило хиляди излишни секунди лицемерие или незаинтересувана досада.. като не искаш моето присъстие просто не ме питай нищо, прави се, че ме няма - точно както досега.. това, че ми имаш мейла, скайпа, телефона не означава, че имаш право да ми говориш и още повече да искаш нещо - било то и отговор на въпроса 'за кога ни е домашното..' - не може..

нека просто приемем, че за да ти говоря, трябва да си го заслужиш..

Wednesday, November 11, 2009

капка щастие..

бях на летището.. видях как хората посрещат роднините си, приятелите си.. когато посрещачите видеха човека, когото чакаха, засияйваха.. усмихваха се толкова искрено, толкова мило, толкова детски, не ги интересуваше, че самолетът е закъснял, нито че е нямало къде да седнат, те бяха щастливи.. щастливи бяха и пътниците, които въпреки глупавите размотавания и желанието да стигнат до 'вкъщи', където и да е това, сияеха с не по-малко блясък.. те всички бяха щастливи..

Sunday, November 8, 2009

навлеците..

не искам да съм груба, но съжалявам, не мога да измисля друга дума..

най-накрая отидохме на дискотека в Студентски.. искахме в Строежа, но уви, нямаше място за нас.. минавайки покрай Миленката, чухме нечалга и решихме да пробваме там.. намериха ни места - всичко точно.. поръчахме си биричка и започнахме със забавата.. но не мина много и на вторите бири мъжете( много близко до възрастта на татко, стоящи до нас ) решиха, че трябва да ни поръчат бира.. отказахме.. отказахме им още няколко пъти.. прецениха, все пак, че трябва да ни доливат чашите.. отказахме.. отказахме още няколко пъти.. яката музика отново дойде, но уви, настроението си тръгна.. тези, меко казано, чичковци успяха да прогонят желанието ни да се насладим на вечерта..

ок - пълнолетни сме вече, но чичковци, които имат дъщери на нашата възраст, да ни зарибяват - не е ли педофилия?!.. не е ли гнусно?!.. може би им се връзват студентки, може сифилис наистина да вирее в някоя студентска стая, може и да има момичета, които правят висчко за водка в дискотеката, но ние не сме от тях и, тетрадки и кабели, ЛИЧИ НИ..

разочарована съм!!..

Thursday, November 5, 2009

мъжете..

твърди се, че са силния пол.. но така ли е?!.. преди го поставях под съмнение, та нали 'Зад всеки велик мъж стои жена..'.. но вече не.. започвам все повече да се убеждавам в тяхната сила..

нямам предвид физическата сила, ако упорстваш достатъчно, ще успееш да си носиш водата до вкъщи без после да имаш мускулна треска.. те са силни с присъствието си.. един мъж може да направи всичко, ако е подходящият, а то уж все има такъв.. той може да те кара да се усмихваш всеки ден, може дори да те кара да се чувстваш щастлива, но има и силата да ти отнеме хубавите емоции.. с някоя своя постъпка, той може да развали добрия ти ден.. може с няколко думи да те разплаче.. а без думи може дори да те превърне в буреносен облак за дълго време.. и тяхната сила е закоренена в това, че само мъж може да поправи това, което друг мъж( или той самия ) е развалил.. и те като че ли го знаят и го изпозлват срещу теб..

Sunday, November 1, 2009

сссссссссссс..


така гадното Убунту се подиграва с мен.. мразя го.. не стига, че след като прекомпилирам 3-4 пъти един и същи файл, то решава, че повече няма да протича връзка между мизерния ми клиент и още по-мизерния ми сървър.. не е доволно, че трябва да рестартирам конзолката, за да накарам мизерните ми клиент и сървър да си общуват, ами и ми показва това.. нахалство.. за да направя нещо толкова елементарно като написването на форк, аз чакам на гадното ми Убунту да му дойде настроението.. не съм щастлива!!..

хич ме няма.. част 2..

смених си паролата на гномлето.. после съм я върнала, но съм забравила, че съм го направила и като опитах да си изпозлвам компютърчето бях доста затруднена.. обявих бедствено положение - дори се обадих на Искрен.. в крайна сметка още не мога да се сетя кога съм си върнала паролата, но се радвам, че все пак реших да пробвам със старата(нова) парола..

за 2 минути щяха да ме блъснат 2 коли.. като дори от втората ми ръкопляскаха.. добре, че човекът можеше да кара и имаше адски бързите реакции.. ( поредната причина да нямам книжка.. за колело вече започвам да се отказвам.. ) - вече изпитвам лек страх, когато пресичам..

оставих торбичката с боклука пред вратата - това е сигурен знак, че няма да забравя да я взема.. но закъснявах и трябваше да се обличам пак по пътя и дори не я забелязах..

от 3 дена опитвам да си дам прането в пералнята.. днес едва успях..

с нетърпение чакам края на този период..

Friday, October 30, 2009

хора, а?!..

твърди се, че сме чувствителни, нежни и дори мили.. но дали?!..

ходихме да гледаме "Смъртоносен враг".. една жена я гръмнаха с телефона й и как реагира публиката - смях в залата.. започнаха да взривяват коли - още малко и щяха да станат да ръкопляскат.. разрязаха един човек - възхищение..

и как да имам смелостта да изляза по тъмно?!..

Saturday, October 24, 2009

Туве Янсон - "Невидимото дете"..

на пръв поглед не изглежда нищо особено.. но определено си заслужава.. и наистина трябва да се чете, когато вали..

благодаря Мая..

грешка?!..

съседката отгоре може и да не е спортистка ..

докато правех упражнения в леглото, то започна да скърца.. в началото звуците ми бяха познати, но по - късно установих - да, така звучи и леглото на съседката отгоре..
тежките стъпки, които вярвах, че са на онзи супермен, може да са били нейните - може упражненията й да са доста натоварващи и да няма сили да стъпва по-грациозно..
зачестеното дишане и стонове, които също струяха от горната стая може да са следствие на интензивното натоварване - хората се задъхват..

ами ако през цялото време просто е правила упражнения.. възможно ли е да грешим.. трябва ли да се чувствам виновно заради обвинянията си?!..

Thursday, October 22, 2009

мъка, мъка..

преди човек ме дразнеше.. успя да ми влезе под кожата.. мразех го по мой си начин.. не обичах да съм около него, но все така се случваше.. присъствието му отприщваше дълбоко скритото зло в мен.. това продължаваше.. но след време започнахме да се размиаваме - качвах се в автобуса, а той слизаше, излизах от факултета, той точно влизаше, прибирах се, а той излизаше.. после започнахме и да не се виждаме.. и така доста време.. но пак изведнъж се сетих за него.. исках да го видя, исках да си говоря с него.. реших, че трябва да разбера защо.. и моят късмет отново проработи - видях го, говорих си с него, разбрах, че е успял да влезе в списъка ми с приятели, колкто и да е странно..


липсва ми неговото дразнещо присъствие..

Wednesday, October 21, 2009

Дияна от 50-ти блок..

историята започна малко преди час.. прибирах се към стаята и си мислих по какво да уча по-късно - предполагам звучи зуби-зуб, но Лондон не чака само мен, та качих се на 102.. но тъй като целия ден караме часове с доста хора в малки зали, а от това ме заболява главата.. и.. мисля си " нека сляза по-рано и да се поразходя.. ".. точно стигнах посолствата и две кученца - едно беличко( Белчо ) и едно черничко( Черньо ), стигащи ми до кръста, решиха да ме изпратят до вкъщи - мило нали.. много исках да им покажа, че няма нужда, мога и сама да се прибера.. Белчо се отказа, но Черньо продължи да ме следва безрезервно.. тъжах, че изостави Белчо, но след време като се обърнах видях как Белчо тича към мен засилен, тогава видях едно момиче, което говореше по телефона и веднаха прецених ситуацията - усмихнах й се, обясних й, че имам невероятно добре развит страх от кучета и я помолих да върви с мен.. та оказа се, че това е Дияна от 50-ти блок, HR-ка във фирма с програмисти.. съвпадение, а?!..

изпитвам благодарско чувство.. доста щях да се стресирам, ако бе отказала да повърви с мен..

Tuesday, October 20, 2009

лекцията по C++..

( или как спасих чадър от загубване.. )

стоим си ние в зала 200.. и най-неочаквано се появяват лекторите( най-усмихнатите лектори, които сме имали досега.. ).. единият започва да пише на дъската следния низ: " Местим се в 325 ".. до тук прекрасно..

в 200 се бях разположила много приятно.. чадъра на Йо-то бе върху чина, водата ми също, но когато започнах да си събирам нещата - станах взех си тетрадката, химикала, палтото и заминах към 325.. започна лекцията.. посегнах към водата си, но нея я нямаше.. а къде е чадърът?!.. " о нее, ще го загубя за втори път.." изхвърчах от залата.. тичах през целия път до 200, където чадърът и водата си стояха спокойно, чакащи да си ги прибера..

а като цяло лекцията отново беше за нещо, което не бях чела.. колкото и да се опитвам да имам бегла представа за какво ще ни говорят - не става..

Monday, October 19, 2009

събота..

ходихме в Маската.. БТР също бяха решили да отидат там.. беше много яко, ама много..

прибрахме се.. реших да се изкъпя, но в Маската бях изпила 2 бири, което в моя случай е фатално, започнах да залитам в банята.. докато се опитвах да не падна си мислих как ако падна, ще събудя Плами.. след още няколко успешни опита да остана права се сетих, че ако падна в банята събуждането на Плами ще ми е най-малкият проблем..

всичко приключи безаварийно..

Friday, October 16, 2009

сериозно?!..

на много зле вървят нещата..

стоях и чаках пред отдел 'Студенти', идва едно момиче и започва да разпитва някакви неща, а хората пред мен й отговарят - тъй като ми се стори много позната се втренчих в нея.. после започна да ми говори - супер странно - реших, че може би имаме общи приятели и сме се виждали някъде и започнах да й отгоравям.. и така около 30 минути.. видях й удостоверението - Нели от Бургас, Информатика.. шах и мат..

реших, че все пак не я познавам и си отидах на лекции.. на връщане в автобуса( там ми идват повечето добри идеи ) размишлявах върху случилото се.. изведнъж ми просветна откъде я познавам..


няколко дена се опитвах да си купя носни кърпички, влизах във ФФ с мисълта за тях, но когато стигнех до рафта с кърпичките знаех, че искам нещо от там, но какво не се сещах.. и все си тръгвах без тях, но с неприятна мисъл, че все пак е трябвало да купя нещо от онзи рафт.. накрая си написах бележка и успях.. стартирам бележковата система..

Thursday, October 15, 2009

и съседът обесняваше..

още малко и щях да изляза от стаята, но нали трябваше да си забравя ключовете, после телефона, сетих се, че и портфейлът ми все още не е с мен, чух как съседът се обясняваше на някого:
" Стоя си аз на лекцията, но нали знаеш, че съм минал подобен курс и съответно зная за какво става дума.. и както винаги само аз и още 3-ма човека разбираме за какво ни говорят.. другите просто стоят там за украса.. понякога се чудя дали път не трябва да си останем само ние 4-мата човека, които разбираме, а другите да им споделим, че не стават.. също така се чудя - добре, като не разбират, що не питат, ми щото са тъпи - нали се сещаш, но аз съм добър - обеснявам им разни неща, ама те май са по-тъпи дори отколкото си мислих.. абе не зная - тъпички са си, ама нищо и такива трябва да има.."

цитатът не е толкова точен колкото ми се искаше, но мисля, че се придържа към основната идея..

Monday, October 12, 2009

не е лесно да си болен..

мислих си, че имам проблем - посетих личния си лекар - оказа се, че съм по-болна отколкото си мисля.. разбира се, той каза, че хемоглобниът ми е малко по-нисък отколкото трябва - отколкото предния път, когато ми каза, че съм прикрито анемична, но нищо.. генеколожката ме прати на нефролог, който от своя страна иска да ме препрати при генеколог.. не е като да имам какво да правя, но вече нямам желание - за една тъпа пломба ходих 5-6 пъти до зъболекарката, която се руши в момента, но нищо.. за 2 глупави пъти, в които ме заболя корема еднократно, краткотрайно и толкова ще трябва за 3-ти път да посетя Студентска поликлиника.. и разбира се всяко чакане пред кабинет е свързано с хилядите хора, които искат да те прередят и те пререждат, но ти им споделяш, че не те кефи - поглеждат те тъпо, започват крещейки да ти се оправдават - много мразя да ми се карат, ама много - и накрая не стига, че те пререждат, овикват, ами и виновния излизаш ти.. и като влезеш в кабинета след всичко това, не знаеш защо си там, знаеш само, че искаш да се махнеш от там колкото се може по-бързо..

Thursday, October 8, 2009

свърши..

отказах се да чета Чарлз Дикенс на английски - две седмици стремглаво четене в автобуса, в стаята, във влака дори и успях да стигна до девета страница от 700..

хрумна ми, че ми се четат приказки или нещо също толкова увлекателно и вълшебно.. отдавна се бях заканила на една книга, но след последното прибиране на книги в нас, доста от въпросните предмети останаха скрити за мен.. ходих дори до тавана - неуспех.. разглеждайки книжките, които успях да намеря видях една, която нямаше как да не ми направи впечатление.. беше подарък от Ина, бях гледала филмчето толкова много пъти, толкова много различни версии, имах книгата и не бях я чела..

и така реших, че това искам да чета.. и днес прочетах последния ред.. броя на книгите, които са успявали да ме разчувстват, се увеличи с една( Принцът и просякът ).. определено не е за деца..

Tuesday, October 6, 2009

моля?!

много неща около мен започват да не са както трябва..

когато се сърдя или по-точно когато се сърдех на някого, помнех, че му/й се сърдя, а сега.. сърдя се, после поглеждам човека с усмивка и след секунда-две се сещам, че не трябва да е усмивка, а по-скоро няма-пък-сърдя-ти-се-!.. обърквам се, може би искам да не се сърдя, но трябва да се сърдя - причините са доста стимулиращи..

всички са се разхубавили - тук вече наистина има нещо нередно.. или ослепявам или най-накрая съм се научила да се радвам на света около себе си, като второто е слабо вероятно.. или е нещо трето, което би било доста неприятно, ако е истина..

започнах да готвя - неуспешно, трагично, брутално, може би, дори, но започнах..

не съм ходила на дискотека от декември.. което, ако аз-в-12-ти-клас чуеше, щеше да се позабавлява от сърце.. не се оплаквам, разбира се, констатирам, много ясно..

започнах да говоря несмислено.. опитвам се да мисля за няколко неща едновременно, но вече не успявам и ако трябва да говоря бълвам от 2-те различни мисли, а това предизвиква доста умислени и странни физиономии у хората.. също така не мога да се задържа на една мисъл повече от малко време, а сякаш искам..

Friday, October 2, 2009

писна ми!!..

като се прибирах от София се бях натоварила с отговорността да прибера дрехите на брат ми, вярвайки че на връщане няма да имам толкова багаж.. този път така си приготвих багажа, че успях да изпозлвам всичко, освен 2 фибички и една блузка, което си е направо похвално предвид досегашните експерименти.. но сакът отново е пълен..

просто ми писна, където и да отида трябва да нося толкова много неща - и защо да съм щастлива ми трябват всичките глупости.. искам просто да си взема четката за зъби, телефона, ключовете, протфейла и да съм готова.. но не, няма да се случи, защото трябва да си взема любимите дрехи, книжка - ей така за екскорт, плейъра - евентуално, ако остана сама, банския - не че не отидах на море, но не е и като да нямам стар, епилатора - накъде без него?!, Асенцето - сърце не ми даде да я оставя, а с нея идват и кабелаци.. и как накрая да се прибера само с една раница..

Monday, September 28, 2009

аз - готвачът..

огладнях.. видях картофи.. пагубна мисъл мина през главата ми - защо пък да не си направя пюре..

аз не готвя.. насината не ми се получава, повечето неща все някак ми се получават, но това не желае.. както и да е.. реших, че много, ама много ми се хапва пюре.. и започна готвенето..

точно сложих картофите в тенджерката, напълних я с вода и проблемите започнаха.. поднасяйки я към кутлона ( с една ръка, разбира се, нали вече не съм "чикън мъсъл" ) гравитацията надделя над моите свръх способности и тенджерката полетя към пода с цялата си тежест.. е, падна.. какво пък, бях с чехли, но уви бяха само от плат, намокрих си краката, но това не бе толкова неприятно, колкото наводнения под на кухнята - толкова съм добра - успях да удвоя "готината" част от готвенето.. но това бе само началото..

тенджерката започна да издава странни звуци.. успях да намаля здравината й, определено съм добра.. странното бе, че дори след час тя продължаваше да стене.. час, през който картофите не се свариха.. успях да се насладя на 2 турски сериала, 4 серийки с гиричките, прахосмукачката, успях и да се изкъпя, междувременно.. но по някое време решиха да се сварят..

всичко минаваше почти идеално, докато не реших, че в пюрето трябва да има подправки.. по-лоша мисъл дори от тази да се захвана с готвенето.. исках черен пипер -> сложих черен пипер ( време да се похваля - намерих черния пипер сред всички бурканчета и пакетчета с подправки в шкафа ).. но като гледах как след като разбърках, почти не се забелязваше присъствието му - крайно обезпокойтелно - сложих още без да зная как е на вкус - разбира се, че щом не ми изглежда достатъчно, не е достатъчно.. след като сместа придоби хомогенен вид с приятен отенък, спрях да слагам подправки..

най-бруталното ми прозрение бе да изям творението си.. оказа се доста люто, но поне картофите не бяха сурови.. получих много мисли как да поправя грешката си, но всички те бяха свързани с варене на още картофи и повторно овкусяване - отказах ги..

и сентенцията на поста - правя това, което не мога, за да се науча да го правя.. в моя случай или ще се науча да готвя или ще се откажа от храненето..

Saturday, September 26, 2009

моренце..

бях в Балчик.. не беше се променил толкова много от последното ми посещение.. но ги нямаше водните пързалки, по които се спускахме, нямаше го и басейна, на който ходехме, когато морето беше бурно, нямаше го и пътят към стълбите - многото стълби, които въпреки всичко катерехме готови за още и още.. мисълта, че може би станцията "Белите скали" не съществува, ме ужасява - там ходехме всяко лято за по точно 14 дена.. точно 14 дена с едни и същи хора.. точно 14 дни на това толкова приятно място - имаше си всичко - люлки, пясъчник, полянка, пейки, деца, готови да скачат и бягат с теб.. заради това място обичам морето..

Friday, September 25, 2009

мъдрост от всякъде..

докато се разхождахме с лицето Сл.Ен., споменатата изрече нещо толкова добро - " това, че сме съквартирантки или че сме в една група или клас не означава, че трябва да се харесваме ".. толкова правилно и мъдро..

Monday, September 21, 2009

познаваме ли се?!

280. Спирката на ОМВ. Качва се момче - много познато, но познавах ли го?!.. Заговорих го, той се усмихна, отговори ми.. Гледаше ме непознато, продължих да му говоря, какво пък, ами ако наистина го познавах. Той не попита нищо. Разочаровах се. Слязах на следващата спирка. Беше ли Боян или не?! Толкова много приличаше на него. Трябваше ли да го попитам дали е Боян от Добрич?!.. Ами ако не е бил той, но въпреки това не е казал, че не ме познава. Не е толкова фатално, но би било странно?!..

Кадифе, Аптеката, 2 момчета и момиче минават. Момичето се спира. Какво маргаритки и лилии става?! Поздравява. О, да, това е момиче от училище. Защо не успях да я позная веднага?! Не е като да се бе променила толкова много - дори може да се каже, че си е доста същата. Говорихме, забравях и си спомнях името й след всяко изречение. Наистина ли съм толкова отвеяна и неадекватна!?

Thursday, September 17, 2009

f1!.. now!!!

наистина се нуждая от помощ.. освен за очевидното..

супер глупаво от моя страна да не се усетя, че wireless-ът е нещо нормлано.. бяхме решили да вземем рутер, който да пръска нет из стаята.. обаче днес в автобуса се замислих, че може би моят компютър може да пръска wireless( в началото на убунту-вския ми живот бях разцъквала някакви неща и имаше някъде там нещо за създаване на wireless връзка или подобно ), което ако бях успяла да настроя както трябва, щеше да е хубаво.. потърсих малко, явно не достатъчно, как би станало това.. всичко водеше към рутер, но мисълта, че успях да направя връзка с друг компютър и на него се показваха някакви положителни стойности за получени и изпратени пакети все още ме кара да вярвам в евентуален успех.. но тъй като това е още само вяра.. тази вечер ще опитам да се боря за мечтите си.. друго си е да плащаш 3 пъти по-малко за нет..

приемам всякакви идеи..

Wednesday, September 16, 2009

зрителни измами..

преди много ми харесваха.. виждаш едновременно старица и млада жена - наистина трябва да имаш дарба да нарисуваш нещо такова..

това се промени - днес гледахме един плакат на 112 - телефонът за спешни случаи.. 5 минути търсих " виж как устата на човечето е като слушалка.. ".. след като успях да го фокусирам, се почувствах доста глупаво..

преди няколко дена се опитвах да разбера за коя година е календарчето, което гледах - това бе направо трагично - малко, мъничко календарче и аз не успях да видя двата огромни надписа по дължината му - 2008.. според Гергана започвам да се разболявам от мъжката незабелязващост..

не се сърдете, когато не забелязвам нови прически, дрехи, обувки, хора..

Friday, September 11, 2009

промити мозъци..

притежавам консерви с риба, които обаче нямат чопче за отваряне.. огладнях..

Яна : Абе Йо, искаш ли да ми отвориш рибата!?..
ЙоДи: ..?!..
Яна : Консерва?!..
ЙоДи: Като каза риба се сетих за рибата Уанда от Линукса..

а тя дори не е от ФМИ..

по - малкото зло..

3,14: " Преса на Яна "
ЙоДи: " Какво?! "
3,14: " Преса на Яна!! "
ЙоДи: " :) "
Яна : " ?!.. "
Пл. : " По-добре преса отколкото мечка.. "

Tuesday, September 8, 2009

Софийска вода..

отново няма вода.. жалко наистина.. но не съм тук да се оплаквам..

влязох в сайта на Софийска вода.. все пак да видя какво става.. ден по рано се знаеше, че от 11бл. до 37бл. няма да имат вода.. но за 41 нищо не бяха написали.. видях.. вода няма да има до 15:30 поради авария.. и тогава осъзнах колко е лесно да си намериш това, което търсиш в сайта им..

браво!..

Friday, September 4, 2009

i will teach you to suffer..

или как Софийска вода спря водата в Студентски град за 12 часа..

събудих се.. не беше яко.. помотах се.. нямаше вода.. реших, че до 2 часа би било подходящо да я пуснат.. помотах се още малко.. проверих.. не я бяха пуснали.. много чувства обзеха душата ми.. предимно на нищета, мизерия, ужас, страх.. гуугълнах за всеки случай.. попаднах на крайно неприятната статия, че вода няма да има до 21:00.. бързо намерих решение!.. изнесох се.. взех всичко необходимо - компютъра, четката + пастата за зъби, хавлията и потеглих към Младост..

а защо Младост.. достатъчно близко до Студентски, за да не пътувам цял ден.. и достатъчно далече, за да има вода.. след цял ден умотворчество, радост от течащата вода и много английски.. стигнах до изключителното заключение, че мога да науча хората да страдат.. мога и повече..

върнахме се в Студентски в уречения час.. изпълнена с очакване и нетърпение се засилих към банята.. уви - разочарование.. към 22:05 реших да проявя гражданската си отговорност и недоволство.. звъннах в Софийска вода.. най-добре изхарченото левче за деня.. обясниха ми, че до 23:30 водата ще бъде пусната.. не споменаха, че може би ще бъде кафява или пък налягането ще е достатъчно ниско.. но жената бе крайно мила и добра.. имах очакването, че ще ме забаламоса с " ми то.. сигурно няма да я пуснат до вторник.. "..

вода имаме.. време е и да я уважим достойно..

Wednesday, September 2, 2009

private emotion..

Рики Мартин ама друг път..

обикновено личният ми живот е набор от много ирония и тук там хубави неща.. но.. уви.. започнах да осъзнавам, че иронията стремглаво набира сила..

говорихме за личните си животи.. напредък, но не ТОЧНИЯТ.. след като свърших с разказа си за моя.. започнах да дискотирам чуждия.. започнах изречението "излизай.. (време за размисъл) " от отсрещната страна " в Тантра?! "..

малко хора биха доловили иронията.. честито на печелившите..

Tuesday, September 1, 2009

проблем -> решение..

след поредното посещение, личният ми лекар реши, че трябва да се сдобия с капки за очи.. до тук добре.. сдобих се.. но започнаха проблемите..

тези капки все пак трябваше и да се позлват.. първите няколко пъти успявах от първия път да си уцеля очите.. но после - 3 капки по лицето докато успея да си сложа в окото.. и така няколко дена.. свикнах..

след повече време отново загубих тренинг.. една приятелка ми каза как си е слагала капките.. звучеше доста приемливо.. реших да пробвам.. малко преди отново да хвана шишенцето, доказаващо моите невъзможности.. видях огледалцето си -> идеалното решение.. оказа се безкрайно лесно да си слагам капките без да пропусна, докато наблюдавам процеса от разстояние.. изпитах голямо щастие..

може би това не е много смислен пост.. може би доста хора са стигнали до моите изводи много по-бързо от мен.. шанс..

Wednesday, August 26, 2009

само тук..

няма никъде място като Добрич..

отидах до кварталния магазин, купих брашно, мляко и исках и сирене 'Дунавия', продавачката се обърна към мен: " Ще месиш ли?! ".. да беее, аз?!.. друг път.. в крайна сметка се оказа, че с това сирене не ставало да се меси хубаво.. на всяко друго място просто ще ти дадат каквото искаш и ще ти вземат парите.. само тук се грижат за теб..

само тук има от моя сладолед.. и само тук той е толкова вкусен..

само тук можеш да отидеш на лекар и да познаваш половината пациенти..

само тук можеш да се насладиш истински на спокойствието..

само тук срещаш повече съседи на центъра или на плажа отколкото в квартала..

само тук е толкова приятно да не правиш нищо..

Saturday, August 22, 2009

last 4 days..

ден първи..
проверих си пощата.. дори от фейсбук нямах спам.. в продължение на 10 минути се опитвах да заговоря някой по скайп.. насочих се към телефона си -> някои нямаха обхват, други ги нямаше.. вкъщи нямаше никого.. пуснах си филм.. спирах го често.. изведнъж осъзнах - скучно ми е..

ден втори..
бягане.. компютаризиране.. и изненада спане..

ден трети..
странно станах в 4 сутринта.. изненадах се от себе си.. във ФМИ научих, че като чета лекции ми се приспива.. поучих малко.. към 5 прецених, че може да си взема изпита, ако продължавам, стресирана от тази мисъл се опитах да заспя отново.. получи се.. към 12 слънцето настояваше, че не мога да спя повече.. трети ден без фейсбук спам.. ами ако това продължи завинаги?!.. изолацията тегнеше над мен като проклятие.. сетих се за спож.. бях забравила, че той ме прави толкова емоционална.. скуката свърши.. бе заместена от толкова много вълнения и противоречиви чувства - надежда, след нея разочарование, копнеж, колебание, очакване( старият спож понякога не е бърз ), погром, желание за успех, понякога и радост.. но след малко радост и 5 минути отварях ново предизвикателство, която успяваше да ме доведе до емоционална шизофрения..

ден четвърти..
събудих се с лоша мисъл.. вместо да си проверя пощичката или нещо социално, отворих компилатора.. понаписах малко код.. и след като спож рече 'да бъде'.. отворих социализиращите страници и програми.. мразя кафе, но обичам да го пия..

ден пети - евентуална детоксикация.. но да видим..

Monday, August 17, 2009

различностите..

Нека първо изразя безкрайната си благодарност към ММ за последователничестовото й..

И така.. по темата.. когато съм сама в стаята си, танцувам, а понякога наказвам съседите с прекрасното си пеене.. разкършвам се, когато няма никой в коридора.. понякога в автобуса се поклащам малко повече отколкото нормалното разклащане, което автобусът придава.. случвало ми се е да се разподскачам във факултета, но само когато се уверя, че няма никой.. а когато има хора - просто си щракам с пръсти..

след дълги наблюдения щракането, издаването на звуци( като галопираш кон ) и други тикове се оказаха напълно приети от обществото.. хората не само не ти обръщат внимание, а дори си имат още по-силно забелязващи се тикове.. толкова е хубаво..

Thursday, August 13, 2009

ех, този Добрич..

много се изписа за ДобричЪТ.. нека и аз да напиша нещо за преживяванията си тук.. приятна сладка ваканцийка..

тихите води са най-дълбоки.. и са прави хората.. бяхме в градската.. точно в началото.. по светло, разбира се.. чухме викове.. обърнахме им внимание, разбира се.. 3 момичета и 2 момчета викаха непозволено силно.. едното момче да го наречем жертвата( вярвам, че все пак е така ) и другото - пинки( има си причина.. ) нещо не можеха да си разделят едната мацка.. интересното е, че тя беше главен участник в боя.. жертвата се опитваше да я разкара от себе си - тя му се буташе, докато пинки само ги следваше издавайки неприятни звуци.. скоро забелязахме, че има кола много близо паркирана до случващото се.. колата не бе затворена.. още малко се дърпаха.. докато на пинки не му текна кръв от носа( следствие на централен удар, предполагам ).. след което пинки и тя се втурнаха към колата.. пинки излезе с пистолет в ръка.. видях живота си на лента, опитвайки се да разбера кога започнахме да използваме пистолети.. тя се опитваше да върне пинки в колата..не успя.. трудно е да се работи с полуидиоти, които не са дресирани.. още по-трудно е, ако и ти не си много умен.. но тъй като не съм запозната лично с героите, не мога да твърдя нищо за силата на мисълта им, освен очевидното.. може би, когато пинки осъзна, че не може да намери жертвата реши все пак, че не е много яко да ти тече кръв от носа и се качиха отново в отворената кола..

не повярвах, че никой не посегна на колата.. преди време на едно момиченце щяха да му откраднат колелото докато стоеше на него, а тази кола беше оставена на произвола и никой нищо..

но като изключим тази вечер.. в Добрич е супер яко.. тъжното съвпадение - градът стана по-красив, когато ние го напуснахме..

Thursday, July 30, 2009

от 20 на 40..

в един момент спираме да изглеждаме малки.. било то, за да ни пуснат в дискотеката, за да излъжем по-голям батко, да си купим алкохол и цигари или пък просто кожата ни е решила, че не може да изглежда като на 8-годишно лапе..

1. бяхме в магазин в Лондон, решихме да вземем алкохол.. и двамата с брат ми имаме 21.. наредихме се да плащаме.. и в един момент, когато касиерката взе алкохола, погледна брат ми с доста съмняващ се поглед, брат ми е по-голям от мен.. после тя погледна мен, усмихна се и каза: "ок".. все пак, попитахме колко години трябват за алкохол.. тя учтиво посочи една табелка, на която с големи цифри пишеше 25.. от една страна се радвам, че не ми погледна личната карта.. ОБАЧЕ 25+?!.. на толкова ли изглеждам?!..

2. прибрахме се в къщата.. разказахме на майка, на нея й бе смешно.. и на мен би ми било, ако не ставаше дума за мен.. след което голямото момиченце ме попита: "Яна, ти имаш ли си бебче?!".. за малко да се разплача.. всички още повече се развеселиха.. но някак си.. 25+ + бебче дойде ми малко в повече, чувството ми за хумор след 5 часа пътуване и това.. трудно е..

3. понякога, когато вървя и много се постарая да не мисля за нищо, виждам хората около мен.. видях едно сладурско детенце и му се усмихнах.. ама то беше много едно такова гушкаво.. баба му ме видя, усмихна се и каза: " виж, леличката ти се усмихва.. ".. прекъсна добрата ми мисловна дейност.. отново спрях да виждам хората..

4. 3. не е еднократна случка..

5. преди много време, когато работих, тийм лидерът реши да ни заведе на някаква конференция или подбно.. трябваше да се запишем за участие.. записахме се.. те трябваше да ни пратят отговор кога и къде.. пратиха.. писмото започваше с " Г-жо Димова.. " 2 минути докато дойда в добро съзнание( все по-трудно става ).. после се оказа, че такъв е етикетът, освен ако не кажеш как да те наричат.. но късно..

6. не е истина откога не съм чувала "какичката", за мен в 3.л. ед.ч.

аз съм на 21! смея да твърдя, че и изглеждам на 21.. побъркани хора, оправете се! времето ми за изглеждане стара не е дошло още!!

Saturday, July 25, 2009

" Ако искаш да разсмееш Бог, сподели му плановете си "..

последните няколко дни са ужасни.. те не са толкова ужасни в края на деня или преди неприятните промени в плановете..

опитвам се да си организирам малко времето, разбира се, завися от мама( ходене до Варна ), приятели( излизания, море, ала бала ), татко( ходене до село ).. и в крайна сметка никой не си удържа на думата.. до Варна ще ходя утре, а не днес.. приятелите ми просто не бяха сметнали за необходимо да се сетят за мен и получих по телефона "ОФФФ" ( има само една по-неприятна реплика от тази ), бяха колебливи отностно всичко.. само татко спази деня отделен за село.. а принципно е точно обратното - накъде върви света?!.. и как така всички решават, че разполагат с моето време.. и къде отидаха хората, които се обаждат по-рано да ти кажат, че са заети, че не могат да дойдат или че ще закъснеят.. къде останаха хората, които ти се обаждат ей така - просто да те чуят, да ти кажат колко яко е било на морето, какво са си купили, кой са видяли, дали са си взели изпита или просто да възмутят или пък да ти пишат - било то мейл, в айсикю, скайп, фейсбук - толкова много начини за комуникация, а тя да липсва..

междудругото този пост не е да се оплача, просто понякога безсънното творчество не е толкова забавно.. но не е и като да съм очарована..

Tuesday, July 14, 2009

изпитите никога не свършват..

накратко - днес бях на изпит по Английски език.. беше ни казано да отидем час преди да започне изпита.. но в крайна сметка стана така, че всички бяхме отишли 2 часа преди да започне изпита.. навярно се чудите как.. много просто.. началото закъсня.. е, шанс, както бих казала, ако имаше на кого в този ранен час.. намерих залата.. почти безаварийно.. все пак, има си причини да не ме наричат Яна - компаса..

и така.. чакахме, чакахме.. хората си бяха взели някакви хора да говорят с тях.. но уви.. аз бях сама.. нищо и сам войнът е войн.. виждах притеснението на другите.. реших, че така или иначе ще разбера кога започва изпита и просто отпуснах морно глава на чина.. сънувах.. отдавна не ми се беше случвало.. като ме събудиха - мнооого скърцаха тези чинове - се замислих, че не съм заспивала толква бързо от прекалено много време.. в главата ми се прокрадна мисъл да ходя на изпити, за да се наспя.. след като ме събудиха вече за 3-ти път.. бях леко изнервена - какво искате, бе хора?!.. - огледах аудиторията.. видях няколко човека последвали моя пример.. почувствах се добре и да не ги разочаровам, ако случайно се събудят отново засънувах.. бях на плажа, вятър в косата, пясък в хавлията, вода в краката..

пак ме събудиха.. този път вече беше време да започваме.. имаше доста интересни въпроси като за начало - " да чертаем ли поле.. " - ?!, " проблем ли е черният ми химикал " - изричните изисквания бяха за син, " кога започва изпита " - когато започне, " тук ли ми е главата " - очевидно не..

никога не съм ходила на кандидат-студентски изпит по език.. интересно преживяване си е.. хората са изключително докачливи - визирам русото момиче с тъпите въпроси и коментари, също така момичето, което когато кажеха нещо и тя пак питаше.. странно се чувствах - спеше ми се, а трябваше да съм неврвна.. е, не бях.. беше супер забавно на диктовката.. 3 думички не знаех, но това не ми попречи да направя много грешки.. на тестовете се борих за максимален резултат, но не защото искам 3, да мина или нещо от сорта, а защото ми беше забавно..

но накрая - ЕСЕТО - беше адското тогава.. написах около 200-250 думи нямах време да броя, но се надявам да не са по-малко.. темите бяха забавни.. мисля, че ако проверяващите не са в настроение съм загубена..

като цяло.. изпитът не беше труден.. и ако аз съм го изкарала, то това би означавало, че скъсаните не са чували и думичка английски през живота си.. може на мен просто да ми е дошло просветлението, но, хайде, всички знаем истината?!..

в автобуса хората бяха щастливи от това, че са имали време за всички въпроси, възмутени, че времето е било малко, нещастни от темите за есетата, изненадани от лесните теми за есетата.. доста неща може да чуе човек докато е със слушалки и усилена музика..

Monday, July 13, 2009

късно..

стоим си с Павел и Дарина.. и тя чисти котлона.. бе готвила пържолки.. много добри бяха.. и така.. реших да споделя, че Павел иска да ударя Дарина с тигана.. ок.. до тук.. ние.. нищо странно..
обаче каква бе нейната реакция.. не да каже " абе вие друга работа нямате ли си.. ", нито пък " някой си търси боя.. " или нещо подобно.. тя каза просто " ами ако той иска да изчисти котлона.. ".. смая ме.. предполагам и теб..

Thursday, July 9, 2009

пак мен..

отново се търсих в гуугъл.. посмях се малко на резултатите - бахти форума, спож, оценките от контролни, продавам кучета?! а преди излизаха сладури, аха и подобни.. силно се радвам, че не успях да открия блога си.. колкото и да се старая не мога да пиша само забавни и умни неща.. имам нужда и малко спокойствие и почивка от интересното аз..

преди много време кандидатсвах за работа.. и въобще не се замислях за нещата, които могат да се открият за мен.. примерно бях супер фен на един форум.. но тогава пишех с краката си - малки-големи-лигаво-шльокавица.. не се гордея.. та.. кандидатствах.. и реших на майтап да се потръся в гуугъл.. и открих този форум.. доста ужасно се почувствах.. това, което е писало тези постове, не е това, което сега пише този пост.. ами ако хората наистина се впечатляват от подобни неща..

факт, сега пак трябва да започна да си търся работа.. имайки предвид всичко това, цялата ми бездарност и липса на знания дали някой пак ще се излъже да ме вземе на работа..

най-важните неща, които научих от последната си( единствена ) програмистка работа
1) autocomplete..
2) autoformat..
3) хубаво е да си подреждаш мислите, преди да ги кажеш..
4) дори и да си права, ако не можеш да кажеш това, което искаш, правилно, то по-добре другите сами да се убедят, че може би грешат..
5) защо уча във ФМИ..
6) и много други, които в момента не си спомням, освен:
7) трябва да напусна..

както бе написала Хрис.. очаквам вашите предложения за работа..

Wednesday, July 1, 2009

светът, в който живеем..

освен Алгебрата има и друг свят.. който не е толкова добре дефиниран..

нека вземем елемент от този друг свят.. адски трудно да е определиш дали е обратим.. почти винаги въпросните елементи не обичат да говорят по темата:" аз делител на нулата ли съм или не съм.. "..

също трудна за доказване е комутативността.. докато при Алгебрата или я има или я няма - изненада - тук е нещо като леко объркана.. ab = ba, но само понякога.. но съществуват такива a и b, за които си сигурен, че не комутират каквото ще да става.. и накрая те ти излизат с номера, че можело и пък да комутират..

разбира се, елементите често лъжат за подгрупата си, за съседните си класове.. най-неприятното наистина са съседните класове.. Лагранж няма шанс.. и постоянно си сменят реда..

а колко по-лесно е да си казваш винаги всичко..
|QNa| = 21, принадлежи на Търсещата група, главен идеал на Яния..

Tuesday, June 30, 2009

In The End..

свърши.. няма повече часове за след 2 дена за зъболекар.. най-накрая се приключи за сезона.. хората просто не оценяват колко е хубаво да не ходиш на зъболекар..

днес, например, ако пренебрегнем детето на зъболекарката, което ме ужасяваше -> докато тя ми бъркаше из устата с онези жужящи неща, от които много боли, това малко сладурче постоянно я буташе.. будаше стола, на който стоях, буташе мен.. и се навираше навсякъде.. само докато го видех и се панирах - ами, ако тя уцели някой друг зъб, ами ако не е зъб.. всичко беше идеално, дори не усетих болка.. но може ли да пренебрегнем детето?!..

Sunday, June 28, 2009

give up my Ubuntu dream..

мисля да сменя операционната система.. Ubuntu-то започва да ме дразни.. адски е досадно да се губи звука като го събудиш.. също така никак не е готино да не можеш да си събудиш компютърчето.. а когато звук има.. то той е достатъчно силен, че присъствието му е почти сравнимо с отсъствието му.. искам да вярвам, че в новата версия, която излезе преди месеци, няма подобни щурави проблеми.. но когато намеря 2-3 свободни дена, веднага ще се заема със замяната.. може и да не съм права, но съм склонна да поема този риск..

бих се радвала, ако някой реши да ми препоръча нещо различно от Windows.. сегашните ми намерения са за Debian и в краен случай Fedora..

Thursday, June 18, 2009

ззззъболекар..

вчера ходих на зззъболеккар.. днес пак трябва да отида.. страх ме е.. не искам да ме боли.. не искам да ми се налага да ходя скоро пак.. не искам..

моята стара зъболекарка ме отказа от стоматологичните посещения още в ранна детска възраст.. Губатова( на галено Грубатова ) винаги ме посрещаше с поглед тип - оффф.. ти пък какво искаш.., а можеха да ми кажат как да си стягам апаратчето, за да не ходя при тях - родителите ми бяха достатъчно заети, че да нямат време да ме водят на зъболекар и да чакат милата Губатова да се наговори с колежките от горния етаж, но въпреки това го правеха..

веднъж трябваше да ми извади зъб.. бе безмилосттна.. тя не признаваше детската болка, човешкото отношение и усмивките.. то ясно, че ще ме боли, ама ако ми беше каза примерно " потърпи малко " с усмивка, а не " офф, стой мирно " с леко недобронамерен поглед, имаше шанс сега да не мисля, че зъболекарите са чудовища в човешка обвивка.. въпреки че последните ми 2 посещения не изглеждаха като филм на ужасите.. също така се оказа, че двете зъболекарки се познават.. едната я срещанх в Добрич, а другата в Студентски.. светът е малък, но въпреки това може да побере целия ми страх от зъболекари..

Tuesday, June 16, 2009

сесийно време..

отново сме в сесия.. няма почти нищо против.. освен че всички са си в Студентски град.. започнах да уча.. остъзнах, че в стаята нямам шанс.. взех Ася и отидахме на стълбите.. доста информация за толкова малко време.. явно наистина е възможно.. но накрая ми развалиха щастието.. кой ненормалник е измислил телефоните.. само пречат.. 2 мацки решиха да излязат на стълбите и да говорят, да споделят проблемите си по телефона.. не можах да издържа.. такива разговори ли провеждам аз?!.. минавам на смс-и.. толкова по-културно.. толкова по-красиво и изкусно.. трябва да се науча да се изразявам по-кратко и по-точно и без толкова ръкомахане, подскачане и физиономии.. от утре, разбира се...

късно вечер..

налягат ме странни мисли.. преди много време.. в една късна вечер.. на Дарина супер много й се спеше.. и заспа( без да е минала през банята ).. от добра душа загасих лампата.. опитах се да бъда тиха.. но тя естествено се събуди.. и беше крайно недоволна, че я оставям да спи, цитирам, " като дърт алкохолик.. "..

днес отново тя заспа по същия начин.. или поне се опита.. когато видях какво се опитва да направи, вземайки под предвид гореизложната ситуация.. се постарах да я събудя.. надали някой би останал буден след моето изпълнение на "wake me up".. не да ми е благодарна, че не я оставям да спи като куче, а замахна с крак с цел да ме пропъди.. да бе.. сякаш имаше шанс да ме разкара.. не отвори очи.. постарах се повече над гласа си.. този път замахна по-заплашително с крак.. тогава се отказах.. не искам да правя добро, което не е оценявано..

Friday, June 5, 2009

Уморих се..

не мога повече.. всичко е толкова трудно.. омръзна ми от намеци.. уморих се от загатванията.. писна ми да имам мисли, които си противоречат.. защо е толкова трудно да разбереш какво означава всяка усмивка, всяко повдигане на вежди.. всеки разговор..

правих тест колко добре познавате едно момиче, с което съм си говорила не повече от час.. доста добре.. доста по-добре отколкото хората, които наистина я познават.. щом мога да преценявам нея.. защо не мога да разгадая него, който явно все е неподходящия.. който винаги се усмихва и ти говори приятелски.. винаги готов да ти помогне.. флиртува с теб, но когато ти искаш да се доближиш до него, той е на работа или просто неоткриваем.. а когато се опиташ да разбереш само приятел ли е, получаваш толкова противоречия..

също така не мога да разбера.. същият той, идващ от нищото, без покана влиза в живота ти.. насочва мисълта ти в неговата посока и после си тръгва за известно време.. точно толкова колкото е необходимо да се пренасочиш надругаде.. след което се връща и отново всичко е хаус..

как да зная какво или кого искам, когато постоянно става така..
как да взема правилното решение, когато има толкова много променящи се фактори..

Saturday, May 30, 2009

старата песен на нов глас..

отново реших да се боря с новите технологии.. този път бе с учебна цел.. трябва да напиша проект по един изборен и реших да направя къде 3.. къде 2 D анимация на слънчевата система.. асистентът дори бе толкова добър да ми прати код, който супер много ще ми помогне.. да кажем, че аз трябваше само да врътна едно цикълче и да направя леки изменения.. но нека спомена, че Firefox-a нещо не искаше да ми enable-не Java.. също така кой да знае за връзката между аплетите и html-a.. и накрая.. само с 2 натискания на мишката осъзнах, че може би истината е някъде там..

Friday, May 29, 2009

ok..

старая се да не се оплаквам, но това вече е прекалено..

" абе то май крушката е изгоряла.. " ами купи нова или изчакай докато някой друг го направи.. какво като ми кажеш да не си мислиш, че ще щракна с пръсти и ще светне.. докато съм си легнала надали веднага ще се вдигна..

" водата е спряла.. " да, не живеем в идеален свят.. от време на време водата спира.. токът също.. щеше да е странно, ако не се случваше никога..

" аз излизам за малко.. " и.. аз какво трябва да направя.. да се трогна?!.. да си запиша, че ще се върнеш преди 12?!.. супер, завиждам, че излизаш, ама то някак се подразбира, когато затвориш вратата от външната страна..

" оф, какво да си облека, баси тъпото " разбирам да нямаше дрехи.. разбирам да нямаше чисти.. разбирам да си питаше ей така.. но да очакваш отговор от човека, който хваща първата добре ухаеща тениска и най-близките дънки и се радва, когато не е облякъл нещо с ръбовете навън?!.. не разбирам..

" дали ще е топло днес " ти гледаше прогнозата.. но когато няма да ме послушаш, има ли значение какво ще кажа?!.. не разбирам..

" дали да си облека палтото или коженото яке.. " -> палтото сякаш ще е по-добре -> " ще си облека коженото яке " -> е супер, значи ще си облечеш коженото яке.. -> " ще си облека палтото " -> щом така мислиш, облечи си палтото -> " ще си облека коженото яке.. " -> сигурна ли си .. -> " ало, мамо какво да си облека?! " .. защо тогава въобще ме попита.. когато не очакваш отговор, а само питаш себе си, не гледаш въпросително някого.. продължавам да не разбирам..

" кой обеци да си сложа?!.. " почти съм сигурна, че през целия си съзнателен живот съм имала общо 4 чифта обеци.. едни загубих, едни не нося, едни от бала и разбира се подарък, които носех доста време 2 месеца..

" а то няма крушка.. " нали преди 1 час го каза.. не очакваш да се мръдна заради теб.. нали?! като толкова спешно ти трябва отиди и купи..

Friday, May 22, 2009

yesman..

този филм ме вдъхнови по-често да казвам "да".. и казвах.. не на всичко, но на повечето.. някой хора спечелиха малко повече внимание от моя страна.. но.. не е кой знае колко..

вдъхновена от казването на ДА.. един ден като се прибирах от упражнение видях един познат на приятел.. познавах го, нямах с кого да си говоря, казах си "да, ще си поговоря с него..".. поговориихме си.. посмяхме се малко.. беше по-добре отколкото, да не бях решила да си поговорим..

оттогава си говорим малко по-често с него..

преди много време започнах да симпатизирам на едно момче от 2 изборни.. нищо не знаех за него.. освен че е симпатичен.. с ( относително ) удоволствие ходех на 3-4 часовите лекции.. има приятна усмивка..

та днес.. пак на спирката.. 1-вия познат(п) ме видя и дойде да си говорим.. и симпатичният пич(сп) беше на спирката.. и по едно време той(сп) дойде при нас и също познаваше познатия(п) ми.. и разбира се.. той(п) се качи на 102.. а аз и той(сп) останахме на спирката.. 94 дойде почти веднага.. говорихме малко.. ограбен разговор в общи линии.. оказа се, че е състезател по математика /*в гимназията*/( оправдание: не знаех!! ).. и подобни глупости..

и в един момент.. някак ме озари.. наистина е хубаво да казваш "да".. ако не бях казала "да" в онзи ден.. досега нямаше да съм си говорила с той(сп).. това беше просто разговор, но самото му съществуване е надъхващо.. от утре ставам нов човек..

Tuesday, May 19, 2009

комплиментизиране!?..

по ДАА - практикум имат навика да дават домашни.. при последното такова, за разлика от другите се получи така, че можеш да гледаш верния код на другите.. и евентуално, ако изнаглириш( нагълстваш ), можеш съвсем спокойно и да го пратиш..

до тук добре.. обаче силното ми чувтсво за справедливост отново се обади.. реших да се пробвам да си напиша домашното сама - груба грешка.. писах.. даде ми грешен отговор.. видях грешката, която винаги правя.. оправих я.. и с адското самочувствие отново се пробвах.. но спож, разбира се, ме мрази.. и не ми прие задачата.. няколко дена си мислих, че проблема е изцяло в него.. след което обаче времето изтичаше.. и си спомних, че асистентът си беше дал мейла.. той сам си е виновен.. ако не го беше дал, щях да измисля нещо друго или да се откажа.. разказах му за проблема си.. той бе така добър и ми каза къде какви грешки имам.. спомена между другото, че не помни да ни е давал подобна имплементация на Дийкстра( Дейкстра ).. даа, все пак бях решила да мисля доста този път.. оказа се, че готините неща, които бях измислила( пак в автобуса.. ) не са толкова готини.. но.. тъй като примертните тестове ми вървяха, дори направих свой, които показваха верността на алгоритъма ми - прецених, че може би грешката не е в мен.. - за пореден път -> ЗАБЛУДА..

( и всичкото това беше заради.. )
оправих грешките.. всичко тръгна.. започнах да пиша благодарственото писмо.. стана доста добре.. явно не съм чаак толкова на никъде с изразяването без ръкомахане и всички останали физиономии, които ми помагат при общуването.. реших да се похваля на Йо-то, прочетах го, а тя.. " Доста добре.. все едно го е писал нормален човек.. ".. нима ми има нещо?!.. възм`утена и `огорчена..

Friday, May 15, 2009

безсъние..

или как да отворим бира 3 часа след полунощ..

може би наистина никога досега не ми се е случвало да се събудя толкова рано.. от седмица и малко насам си лягам късно и ставам рано без помощта на алармата.. събират ми се около 5 - 6 часа сън..

но вчера бе страшно нереален ден.. през цялото време имах супергеройскоро чувство( предизвиква се от кафе.. ) обикновено си заминава, когато изляза от ФМИ, но този път ме държа до към 9.. в 10 вече бях в леглото.. и ето в 3.. правя всичко възможно да заспя.. предвидливо си взех бира за сън, но забравих да я изпия.. сега поправям тази ужасна грешка -> нека помогне.. борбата беше ожесточена.. капачката не искаше да се маха.. в такива ситуации бих отишла до 321, но уви вече не живеем в 51 и сега около нас има само момичета, а и нека отбележа 3 часа е..

Wednesday, May 13, 2009

новия колега..

бях си включила компютъра.. той работеше.. попита ме дали пък случайно не искам да го изключа, рестартирам или нещо подобно.. натисках Escape.. след малко пак.. погледнах, за да видя кой стои до мен.. видях кой стои до мен.. бе новият колега.. той определено бе решен да ме ядосва.. погледнах го лошо.. той коментира.. погледнах го по-лошо.. -> разбра какво имах предвид( надявам се.. )..

Илияна реши да ми каже нещо в Notepad.. аз й дадох отговор в моя редактор.. тогава колегата( горепосоченият ) взе клавиатурата МИ и написа нещо.. вежливо му споделих, че нищо от написаното не се отнася до него.. ( но сега като се замисля.. ами ако той е бил отговора на request-а на Илияна.. ) .. въпреки това.. тя говореше в абстракции, така че надали.. продължихме учтиво да си отправяме пожелания в редактора..

мина малко време.. послушахме малко алгоритми.. тогава колегата реши да отбележи, че има голям шанс да ме запали.. за мен би било истинско удоволствие( да наблюдавам неуспеха му )..

Sunday, May 10, 2009

obseeeeerve..

някой хора имат живот.. други ходят на пранка.. шанс..

както винаги.. решавам си аз неуспешно задачка.. но този път в леглото.. стана ми гадно.. реших да позяпам малко навън.. може да ми дойде просветлението.. обаче вместо само да гледам.. започнах и да виждам какво става навън.. едно момче, гледаше към терасата на едно момиче, а тя даже един поглед не му хвърли.. стана ми тъжно за него.. после се вгледах още повече.. след доста умствени натоварвания( и подсказки ) погледнах в класациите за общежитията, дали пък случайно той не е един колега.. тъй като не бяхме способни да кажем дали това е стаята или не.. бързо написах няколко реда на колегата.. момчето от прозореца още не се беше прибрало.. колегата още не ми пишеше.. момчето се прибра.. и след около минута-две колегата ми писа.. да.. оказа се, че това наистина е колегата..

е, шанс.. а просветлението за задачата още не идва..

Wednesday, May 6, 2009

06.05.*..

един далечен 5-ти май тя караше колело.. караше и се забавляваше с приятелите си.. точно се бе научила да кара и не можеше да слезе от колелото.. беше невероятно усещане.. но уви реши, че е достатъчно добра( както винаги решава грешно.. ), за да вози приятелка.. бе весело, бяха щастливи и се радваха на всяка секунда, в която не падаха.. но изведнъж заваля, те не спряха.. дойде завой, беше хлъзгаво и те паднаха.. тя падна по лице, а приятелката й падна на коляно.. оздравяването беше тъжно.. белезите останаха.. но тя не си взе поука.. тя продължи да вярва, че може всичко от първия път.. че само другите не са достатъчно силни.. че те нямат достатъчно кураж за каквото и да е..

Tuesday, April 28, 2009

the curious case of YoD...

кое е странното ще се попиташ, ти читателю, е ще ти кажа.. йо-йо-ди работи вече от цял месец в БАН.. през този дълъг, тежък и изпълнен с мноого работа месец, се оказа, че въпросната йо-йо-ди има общо един цял пълен официален работен ден.. месец стаж, а само 1 ден работа..

ако това не е странно, то тя очаква заплата.. или поне се надява..

Friday, April 10, 2009

Чатанката...

всички сме чували за лафчетата:
" Спи ми се като на чатър.. ", " Ходи ми се до тоалетната като на чатър.. " и подобни.. имаше си lol, wtf, tnx и разни други абревиатури.. и днес реших да използвам чатърското благодаря... но каква изненада.. не се сетих как беше.. накрая дори не го уцелих.. аз съм позор за чатърската гилдия.. от срам повече няма да вляза в мирката.. не заслужавам..

толкова е тъжно, но наистина съм затрила някакви знания( смешни, но все пак.. ).. а бях чатърче..

ех..

Thursday, April 2, 2009

lost life..

вчера стоим си.. и "играем Белот.." не разбирам.. как може да има хора, които са завършили средното си образование и да не могат да играят Белот.. 3 часа упорствах, че е възможно да се научиш да играеш.. но уви... много повече трябват..

но тогава се появи Стоян.. той ми показа, че съм загубила нещо много хубаво... вече не мога да играя хек.. не че някога съм била много добра.. но сега.. краката не ме слушаха.. а казват, че това не се забравяло.. плачевно.. като минат контролните започвам да цъкам.. !!!..

Friday, March 27, 2009

съвпадение..

напоследък се боря предимно с остатъчни мисли.. гледах филм, който е сниман в България.. показаха американското посолство.. някак сетих се, че една приятелка трябваше да ходи до там, но аз идея нямах къде е.. когато обаче го видях във филма също така ми изкочи от някъде, че съм го виждала наживо, знаех, че това е американското посолство, но не го свързвах с нея.. и е странно, защото рядко пропускам такива неща..

Tuesday, March 17, 2009

" вие, жените, не знаете какво искате!.. "

винаги съм се борила с подобни реплики.. защо само жените да не знаят какво искат..

ние всъщност знаем.. когато кажем "да", това означава, че СЕГА сме "да", ако след 5 минути кажем "не", то това е в резултат на динамично променящия се свят около нас.. не може при две крайни ситуации да имаш едно и също мнение.. някой му казват непостоянност, но аз му казвам съобразителност..

пример: имаш време и си казваш: " даа, ще остана още един час на лекция.. ", но след 2 минути идва някой и ти казва, че имаш домашно по ДАА, което трябва да напишеш в рамките на 2 часа.. тогава решаваш: " не, определено няма да остана на лекцията.. ".. може би това не е най-подходящия пример, но читателят сам може да си направи нужните изводи..

Saturday, February 28, 2009

if that were you..

защо не харесвам теб.. щеше да е толкова по-яко.. щях дори да си мисля, че съм влюбена.. можеше даже и да съм щастлива.. но не, разбира се.. не съм.. не мога и не мога.. опитах се.. но.. по-силно е от мен.. съжалявам заради теб и твойте чувства, но повече съжалявам заради себе си.. наистина исках да съм щастлива..

uuubuntu..

вчера реших отново да съм част от хората ползващи Linux.. фатална грешка.. като всеки нормален човек, който си плаща, за да има интернет, реших, че би било хубаво и нет да имам с новата си операционна системка.. някак естествено ми се струваше..

спомних си, че преди толкова много време бях писала на добрите хора от локалната да ми пратят настройките.. отворих ги и започнах борбата някъде около 12..

малко преди да отворя терминали или каквото и да е било видях две мънички компютърчета точно до часовника.. някак пак реших да помисля.. ами ако направо стане всичко от там.. толкова вълшебна мисъл.. не стана.. но каква изненада.. след няколко глупави опита включих компютъра на Йо-то.. беше глупаво постоянно да рестартирам, за да имам достъп до някаква евентуална помощна информация..

след много дълги усилия.. от сорта на час - два.. се предадох.. както ли не бях правила.. разбира се, кой да ти каже паролата за някакъв си root.. ама как пък няма и файловете, които искам да " оправям " да са заключени за нормалните потребители.. и как пък до 4 не успях да се сетя, че примерно, за да си редактирам нещо в терминалче трябва да използвам nano или vi или нещо друго..

да не пропусна факта, че се скарах на доста хора.. но те са си виновни.. когато съм в такова положение никой не трябва да ми говори.. особено да ми казва, че може да ми помогне, ама сега нещо не може.. не.. не се прави така..

в крайна сметка около 5 имах нет.. не видях изгрева.. бях прекалено заета да си инсталирам разните му програми, които евентуално ще ми трябват.. но не.. не всичко се получи от 1-вия път.. изненада, а?!..

след неистовите усилия, които положих да не убия будните, Ася или себе си, успях да стигна до извода, че и утре може да пробвам да намеря програмата, която от маймуница прави кирилица..

а казват, че Linux - не трябва да ви плаши.. той не плаши, но доста скъсява живота.. дооооста..

Tuesday, February 24, 2009

:)..

"..пацуранче аз да се наричам
първа радост е за мен.."

имахме висша алгебра.. започнахме с делимости, беше приятно, защото рядко разбирам в реално време.. дори успях да се сетя за решение на някаква задачка.. и всичко това заради Теория на числата, която записах заради фиктивното ми присъствие в отбора.. но въпреки всичко - беше готино да разбирам - зарибяващо е..

Saturday, February 21, 2009

same all same..

свърши сесията, мислех, че ще съм щастлива, но нещо не се получи.. някакво никакво ми е.. не ми се гледа филм, на вън и да искам е адски студено, а и леко ме мързи, а с кого всички си имат работа.. всички, но не и аз.. да винаги мога да чета някаква книжка, но и до това не ми е.. дори на работа не мога да отида - нямам ключове.. не ми се хапва мляко със захар, нещо, което не ми е присъщо.. изпускам нещо в цялата картинка.. но докато разбера какво, то може и да си е тръгнало..

Wednesday, January 28, 2009

rain rain rainnn...

реши да завали дъжд.. излязох от стаята с огромното нежелание за каквото и да е.. така бе докато не стигнах до голямото кръстовище.. баща носеше малкото си детенце на раменете си.. а то държеше чадъра.. беше адски сладка картинка..

Wednesday, January 21, 2009

моят брат близнак...

преди няколко дена започна да ми се появява пъпка.. болеше.. беше адски неприятно.. отначало мислех, че ще си замине.. но не.. тя продължи да расте.. поради размерът й, реших да я наричам - "моя брат близнак"..

никога до сега не ми се беше случвало такова нещо по лицето.. но слава, реши да поемем по различни пътища.. 2 дена си имах брат-близак.. водех го навсякъде с мен.. говорехме си.. но отговорността за някой друг наистина си е нещо доста голямо..

Sunday, January 11, 2009

загубен ден...

днес загубих цял ден в мислене на глупости.. а можеше да си напиша домашното.. можеше и да посвърша някаква друга работа.. можеше.. и в крайна сметка не измислих нищо..

и накрая всичко опира пак до старите мисли.. какво да кажеш, за да не нараниш някого, но да му станат известни твоите чисто приятелски намерения.. защо следващият се бави толкова много.. и какво чакат хора толкова много.. трябва ли да вярваме, че някой ден ще научим отговорите на въпросите си, или те винаги ще идват още по-сложни.. ще разберем ли някога на какво сме способни..

Thursday, January 8, 2009

Tu Cafe...

напоследък си мисля все повече за хората и тяхното желание да върнат времето, за да променят нещата.. как един ден имаш нещо, а на следващия то си е отишло.. не зная как, но тази песен още повече ме навежда на такива мисли..

преди да замина от Добрич, сънувах, че са ми откраднали лаптопа във влака или нещо подобно.. в съня си толкова много исках това да не се беше случвало..

наскоро си мислех и за едно момче, което се раздели с дългогодишната си приятелка.. на него навярно му е било доста кофти.. предполагам и той е искал да върне времето, за да не се стига до това..

и още много подобни такива .. не мога точно да го обясня, но тази мисъл е адски натрапчива.. обикновено когато нещо ме мъчи толкова много, то ми се случва или се случва на някого, когото познавам..

Wednesday, January 7, 2009

work..

както всички знаят мислех да напускам работа.. колегите са готини.. шефката е приятна.. на някакво нормално разстояние ми е.. офиса е дружелюбен, щеше да е хубаво работата да е по-интересна, но да не ставам претенциозна.. въпреки всички хубави неща, отнема време..

само че татко ме изпревари.. сега ще трябва да работя, не защото така съм решила, а за да се издържам.. никога до сега не съм работила за пари.. чувствам се изпозлвана.. едва ли не покварена.. ще остана на работа.. усещането, когато вляза в офиса, е доста по-различно от преди, когато ходих там по мое желание..

scheme..

какво ли не прави човек само и само да не учи..

докато разглеждах поредната мирка( фейсбуук ), попаднах на много интересни снимки.. от коледното парти на колегата ми( от работа ), на което нещо като бях.. не можах да се сетя имаше ли нещо за снимане и заради това разглеждах снимките с притаен дъх.. е.. към средата се усетих да видя кой ги е качвал и не можах да измисля дали някога съм виждала такова момиче.. успокоение.. но изведнъж.. попаднах на снимка на един колега( от университета ).. беше странно.. като цяло, времето, през което сме общували може да се сведе до час.. може и по-малко.. а се оказва, че сме имали общи познати( приятели )..

послепис.. а пък колегата, в когото бяхме, каза, че си е прекарал супер яко..

Monday, January 5, 2009

отново те..

вървиш и се чудиш как може да има хора, с които се срещаш веднъж годишно на едно и също място.. по едно и също време на годината.. мислиш си даа, страхотно съвпадение, но и знаеш, че не е точно така..

знаеш, че няма нищо вълшебно в бездушното здравей, придружено с глупава усмивка или разговор, изцяло съставен от мимики и жестове.. по някакъв начин искаш да се доближиш до тези хора, но изпитваш силното желание да се разкарат от погледа ти..

знаеш, че пак около Коледа, пак в Звезда ще ги видиш, но ще те спре ли това да отидеш.. можеш ли да загърбиш 3-те дена прекарани с тях.. да.. явно можеш..

знаеш как се казват " йеейй ", но нямаш идея какво мислят, какво биха казли, защо те поздравяват, помнят ли те.. гледаш ги и се питаш какво се случва с тях през годините.. мислят ли си за теб.. а ти мислиш ли си за тях?! - не... но за 5 минути успяват да заковат вниманието ти.. зависиш изцяло от тях.. усмихваш им се.. гледаш ги.. по - точно наблюдаваш ги.. накрая изчезват от погледа ти.. и си казваш: " догодина пак... " обаче те се впиват в мислите ти.. не искат да си тръгнат.. дебнат и когато се разсеяш, те са там - точно пред очите ти.. в автобуса, в паветата, качват стълби с теб.. те са там - до теб.. и тогава в теб нараства желанието да разбереш всичко за тях - къде учат, къде работят, с кого се срещат, пропушиха ли, щастливи ли са.. докато накрая въпростите станат все по - странни и по - странни - как са стигнали до тук, как са разбрали кои са правилните избори, как живеят с мисълта, че може и да са сгрешили.. накрая спираш да мислиш за тях - идват нови хора, които заемат съзнанието, но те не могат да ги изместят.. те са си там и чакат до следващата Коледа в Звезда..