last 4 days..

ден първи..
проверих си пощата.. дори от фейсбук нямах спам.. в продължение на 10 минути се опитвах да заговоря някой по скайп.. насочих се към телефона си -> някои нямаха обхват, други ги нямаше.. вкъщи нямаше никого.. пуснах си филм.. спирах го често.. изведнъж осъзнах - скучно ми е..

ден втори..
бягане.. компютаризиране.. и изненада спане..

ден трети..
странно станах в 4 сутринта.. изненадах се от себе си.. във ФМИ научих, че като чета лекции ми се приспива.. поучих малко.. към 5 прецених, че може да си взема изпита, ако продължавам, стресирана от тази мисъл се опитах да заспя отново.. получи се.. към 12 слънцето настояваше, че не мога да спя повече.. трети ден без фейсбук спам.. ами ако това продължи завинаги?!.. изолацията тегнеше над мен като проклятие.. сетих се за спож.. бях забравила, че той ме прави толкова емоционална.. скуката свърши.. бе заместена от толкова много вълнения и противоречиви чувства - надежда, след нея разочарование, копнеж, колебание, очакване( старият спож понякога не е бърз ), погром, желание за успех, понякога и радост.. но след малко радост и 5 минути отварях ново предизвикателство, която успяваше да ме доведе до емоционална шизофрения..

ден четвърти..
събудих се с лоша мисъл.. вместо да си проверя пощичката или нещо социално, отворих компилатора.. понаписах малко код.. и след като спож рече 'да бъде'.. отворих социализиращите страници и програми.. мразя кафе, но обичам да го пия..

ден пети - евентуална детоксикация.. но да видим..