различностите..

Нека първо изразя безкрайната си благодарност към ММ за последователничестовото й..

И така.. по темата.. когато съм сама в стаята си, танцувам, а понякога наказвам съседите с прекрасното си пеене.. разкършвам се, когато няма никой в коридора.. понякога в автобуса се поклащам малко повече отколкото нормалното разклащане, което автобусът придава.. случвало ми се е да се разподскачам във факултета, но само когато се уверя, че няма никой.. а когато има хора - просто си щракам с пръсти..

след дълги наблюдения щракането, издаването на звуци( като галопираш кон ) и други тикове се оказаха напълно приети от обществото.. хората не само не ти обръщат внимание, а дори си имат още по-силно забелязващи се тикове.. толкова е хубаво..