ех, този Добрич..

много се изписа за ДобричЪТ.. нека и аз да напиша нещо за преживяванията си тук.. приятна сладка ваканцийка..

тихите води са най-дълбоки.. и са прави хората.. бяхме в градската.. точно в началото.. по светло, разбира се.. чухме викове.. обърнахме им внимание, разбира се.. 3 момичета и 2 момчета викаха непозволено силно.. едното момче да го наречем жертвата( вярвам, че все пак е така ) и другото - пинки( има си причина.. ) нещо не можеха да си разделят едната мацка.. интересното е, че тя беше главен участник в боя.. жертвата се опитваше да я разкара от себе си - тя му се буташе, докато пинки само ги следваше издавайки неприятни звуци.. скоро забелязахме, че има кола много близо паркирана до случващото се.. колата не бе затворена.. още малко се дърпаха.. докато на пинки не му текна кръв от носа( следствие на централен удар, предполагам ).. след което пинки и тя се втурнаха към колата.. пинки излезе с пистолет в ръка.. видях живота си на лента, опитвайки се да разбера кога започнахме да използваме пистолети.. тя се опитваше да върне пинки в колата..не успя.. трудно е да се работи с полуидиоти, които не са дресирани.. още по-трудно е, ако и ти не си много умен.. но тъй като не съм запозната лично с героите, не мога да твърдя нищо за силата на мисълта им, освен очевидното.. може би, когато пинки осъзна, че не може да намери жертвата реши все пак, че не е много яко да ти тече кръв от носа и се качиха отново в отворената кола..

не повярвах, че никой не посегна на колата.. преди време на едно момиченце щяха да му откраднат колелото докато стоеше на него, а тази кола беше оставена на произвола и никой нищо..

но като изключим тази вечер.. в Добрич е супер яко.. тъжното съвпадение - градът стана по-красив, когато ние го напуснахме..