Thursday, May 31, 2007

You Lost It...

човек трябва да приема с достойнство, когато е губещ.. но винаги боли...
аз загубих в тази игра.. ще съумея ли да успея следващия път.. ще има ли следващ път... ще успея ли да водя битките си без страх.. ще имам ли възможност да покажа себе си, такава каквато наистина съм - без маски и без лъжи...
даже не повярвах, когато чух.. предусещах края, знаех, че ше настъпи.. но никой не ми каза, че ще боли толкова..
а какво можех да направя - да стоя в ъгъла и тихо да се радвам за спечелилите, докато малкото гласче вътре в мен крещеше с всичка сила: "браво, Яна, ти успя и това да прецакаш, много благодаря!"

Tuesday, May 29, 2007

I Hate You Attitude To Small Things...

излишна превзетост... вече наистина силно се възмущавам... 'не си прекарах добре там, ама сега като съм в скучния Добрич, смятам, че там съм си изкарал супер...'
не зная защо, но много почвам да се дразня на подобни изказвания... да в Добрич няма нито боулинг, отскоро пак има кино, няма еър хокей, липсва ни Мол, Макдонълдс също нямат заведение тук... скучни градове има, но по-често срещани са скучните хора..
какво толкова му има на Добрич.. не е София, не е и Варна, ама не е и Петрич(нищо лично.. предполагам там е по-скучно..)
наистина мразя това мислене... по-гадно(тъпо може, но гадно..) впечетление почти нищо не може да ми направи...
понякога хората се престарават в изискванията си, действията си, думите си... дразни.. определено..

Cute Happening...

докато бях в магазина(там прекарвам доста голяма част от времето си.. ако не ме пратят 2 пъти до магазина, значи някой още не се е прибрал..) , та бидейки си там видях двама малки сладури.. братчета.. иии русички(имам афинитет към хората-блондини..) иии малки(не съм педофилка).. бяха много сладка картинка на около 4-5 и 8-9 не мога да определя точно.. по-малкото като каза(силна дума казва, но най-близката, за която се сещам е квичеше.. някак си симпатичността не върви с тая дума..) "бате, бате, искам това, искам това, искам това", а баткото " повече няма да те взимам с мен в магазина" после като видя, че ще му останат пари взе някакви бонбонки или нещо такова.. отговорна и симпатична постъпка..

на мен брат ми не ми угаждаше така..

Monday, May 28, 2007

Complaint

беше радостна новина.. брат ми ми каза, че има приятелка.. тази е първата, за която ми казва.. някак си.. радвах се.. после беше много симпатично, когато си пишеха в скайп...
обаче сега... прекаляват.. вечер трудно се добирам до комютъра.. защо.. защо чатърка... защооо все на мен се случват подобни неща...

Sunday, May 27, 2007

Waiting..

чакането.. за резултатите... тръпката преди да науча оценката си... психиращите сънища... необнадеждаващите съвпадения(Тема 2)...
мислех, че това наистина ще го има.. а какво ми се случва.. спя по цял ден, като вечерта си отспивам.. не мисля за нищо... ама наистина за нищо.. зациклям над :да отида ли до тоалетната или.. : и тук мисълта ми спира..
общо взето последните дни съществувам по този начин..
място за притеснение може и да имам... ама сякаш не съм се поддала на бурни страдания от рода на :колко ще имам, ами ако Петър има повече от мен:...
това, че не се притеснявам, малко ме притеснява.. пука ми за тази оценка.. не разбирам...

Saturday, May 26, 2007

Asking..

защо хората не мислят, когато говорят... а после се извиняват...
защо те нараняват... а после се извиняват...
защо убиват надеждите ти.... а после се извиняват...
защо те разплакват... а после се извиняват...
защо те разочароват... а после се извиняват...
защо не се поучават от грешките си..
защо продължават да ги повтарят..
защо сами вършат неща, заради които после изпитват вина...
защо в един ден всчики решават, че точно ти трябва да си жертвата на гнева им...

Cheating At The Exam...

Трима са преписвали на изпита по математика в СУ


20 май 2007 16:31
Трима са преписвали на изпита по математика в СУ
Трима кандидат-студенти са преписвали на днешния предварителен изпит по математика в Софийския университет. Това съобщиха от висшето училище. Двама от тях са преписвали от хартиени "пищови", а един - от мобилен телефон. Изпитните им работи са анулирани.

http://www.darik.net/view_article.php?article_id=146277


и как по дяволите са знаели какви пищови да си направят..

Thursday, May 24, 2007

и никой не разбра....

нейният ден предстоеше... тя трескаво се подготвяше... мислеше си колко хубаво ще е... радваше я мисълта за утрешния ден... положителни емоции я владееха... да, това бе нещо прекрасно...
и никой не разбра...

Sunday, May 20, 2007

Friend Support

от седмица насам ми комплиментизират, насърчават ме, помагат ми.... добрите ми приятели, не чак толкова добрите ми приятели, хора, от които не съм очаквала... хора, които даже не ме познават.. адски много се радвам.. не знаех, че толкова много(поне за мен са много) хора мислят толкова приятни неща за мен..
днес на изпита.. реших едната задача на магия и малко на инат.. отидах с идеята за 5,98... и трябваше да изкарам толкова.. последните 5 минути бяха решаващи.. в тях малко като в някой филм се сетих за това, което ми бяха казали.... не беше някоя теорема, нито златно правило в математиката.. бяха просто насърчителни думи : ееее, как, ще успееш: , :аз вярвам в теб:... ии тези думи някак си.. колкото и да е странно ме мотивираха...
това бе моята магия за деня.. вълшебство, което нямаше да го има без тези толкова банални, но искрени думи..

Thursday, May 17, 2007

Getting Idol Or Getting Idle #3

вече се замислям... тази тема най-много ли ме дразни...
за пореден път... само че този път героите са различни...
защо може да чакаме някой 30 минути.. а на друг 2 минути закъснения му струват 1 час мрънкане...
защо трябва да вършиш работата на някой друг, след като той прецаква дори и теб...
защо когато кажат на някого в очите: ти ми поддръжаваш: той се усмихва и продължава с пълна сила...
ако е вярно, че "ако си силен, ще бъдеш свободен, ако си слаб, ще бъдеш себе си" то тогава какъв си ти като поддръжаваш на някого друг...


не вярвам, че ще получа някога отговорите на този въпрос... не вярвам и че въобще има някой, който може да ми отговори дори и на един от тия въпроси... но искам да вярвам, че някой ден ще си кажат :ей.. ама това не съм аз... това е някой друг...:

Tuesday, May 15, 2007

Gone For 4 Days...

да изчезнеш за 4 дена.. беше доста странно изживяване.. 4 дена в София.. през цялото време се чувствах сякаш съм във Варна.. само че морето го нямаше.. нямаше го... градския транспорт замаааалко да ме откаже от Софийски университет... но именно там за пореден път(рядко се случва, но се случва) се убедих, че добрите хора съществуват... останалата част от отбора беше седнала на съседни седалки, жената, която стоеше пред единия ме дръпна и ми каза: аз ставам, ела да седнеш на моето място" ииии ми направи място... беше много симпатично... не я познавах.. не я запомних.. но няма да забравя постъпката й...
странно ми беше и че като бяхме в общежитието и в асансьорите ми идваше да поздравявам част от студентите.. с някой просто не ставаше..
естесвено сънят беше не там, където бях аз... съседите ми по стая бяха доста добре оборудвани откъм силна музика... а техните съседи мисля бяха доста гръмогласни личности... предполагам на това дължа заспалото си настроение...
но май от това имах нужда..

Monday, May 7, 2007

to expect the unexpected,,,

винаги съм се шегувала, когато казвах, че като си говоря сама си и си разказвам вицове, които и аз не зная...
но днес... днес... докато си говорех с другото ми аз стигнахме до изумителното умозаключение: "Може да съм умна, ама не съм тъпа..." бях малко след Спорт Палас(на половин гора разстояние от града).. и чаааак до нас(на една гора разстояние от нас) съм се смяла на умотворението си... понякога се чудя какво щях да правя, ако го нямаше другото ми аз...

Sunday, May 6, 2007

accused - convicted

обвинение, а след това присъда... това е моят съд.. през него са минали токова много хора.. толкова много пъти.. без възможност за обжалване, без възможност за олекотяване на присъдата... осъдените престават да бъдат част от ежедневието ми... от живота ми... от света ми..

Thursday, May 3, 2007

not said...

не ти казват: ще ти бъде трудно...
не ти казват: ще плачеш...
не ти казват: ще страдаш...
не ти казват: не е лесно да загубиш някого...
не ти казват: ще си сам, когато най-много се нуждаеш от някого...
не ти казват: ще казваш не това, което мислиш, ще правиш не това, което трябва..
не ти казват: ще правиш грешки..
не ти казват: няма да имаш приятели...
не ти казват: ще бъдеш пренебрегвана...
не ти казват: никой няма да те харесва..
не ти казват: хората ще те лъжат..
не ти казват: хората ще те използват...
не ти казват: приятелите ти ще те нараняват най-много...
не.. не ти го казват...

Nice Feeling....

преди няколко дена помогнах на родителката си... беше 'загубила' един файл, който до известна степен улеснява работата й... стана лесно... бяха сменили директорията... търсачката си знае работата...
но не там е въпросът... мама изрази благодарността си със сладко докато бях при нея.. после като се прибра, продължи да бъде адски благодарна.. ее.. възползвах се.. закусвах палачинки следващата сутрин...
но и там не ми беше идеята... не бях направила нещо съществено, но май това беше единственият път, в който помагам на някого за нещо по-значимо... пробвайте и вие.. чувството на удоволетворение е доста приятно.. :усмивка:

Wednesday, May 2, 2007

i was inspired...

да, няколко реда са само... зная не е кой знае колко голямо постижение... колкото и да не ми се отдава.. просто нека си го кажем.. като тъп рапър съм : идът ми римити ей тъй... без дъ съ зъмислиам мноу... ма знам бе... акълл съм..."

аз зная... мъдър, смел, силен си дори...

но нима изигра те, теб, съдбата..
нима остави сам те в борбата....


сам не ще теб оставя
няма теб аз да забравя...
този филм не е за теб направен...
този, който днес е тъй коварен..


с извиниение към добрите, образовани и правилноговорящи бълграски рапъри, засегнали се от цитата ми...

Tuesday, May 1, 2007

Undecided...

май се превръщам в социопат-мизантроп... 3 дена в нас... липсва ми безмониторния живот, но и някак странно се радвам на безжизнения си социален живот... отдела ми "Връзки с обществеността" май е в почивка.. или е затворил врати много отдавна.. не съм сигурна....
зная, че не съм още толкова изпаднала да се съглася да изляза на qip-среща с 30-годишен... с което силно се гордея... да, браво на мен.. обичам, когато принципите ми са на моя страна...
но май се оплаквам... или се хваля.. а може би и аз не зная... но сякаш се оплаквам...