Gone For 4 Days...

да изчезнеш за 4 дена.. беше доста странно изживяване.. 4 дена в София.. през цялото време се чувствах сякаш съм във Варна.. само че морето го нямаше.. нямаше го... градския транспорт замаааалко да ме откаже от Софийски университет... но именно там за пореден път(рядко се случва, но се случва) се убедих, че добрите хора съществуват... останалата част от отбора беше седнала на съседни седалки, жената, която стоеше пред единия ме дръпна и ми каза: аз ставам, ела да седнеш на моето място" ииии ми направи място... беше много симпатично... не я познавах.. не я запомних.. но няма да забравя постъпката й...
странно ми беше и че като бяхме в общежитието и в асансьорите ми идваше да поздравявам част от студентите.. с някой просто не ставаше..
естесвено сънят беше не там, където бях аз... съседите ми по стая бяха доста добре оборудвани откъм силна музика... а техните съседи мисля бяха доста гръмогласни личности... предполагам на това дължа заспалото си настроение...
но май от това имах нужда..